Българска народна банка

СТРАТЕГИИ И ПРИОРИТЕТИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ
БАНКИ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

За мен е удоволствие да присъствам на тази конференция и да открия дискусията, в рамките на която да могат да бъдат представени различни виждания за приоритетите на централните банки от централна и югоизточна Европа¹ и стратегиите за тяхното постигане.

Парите и различните подходи за тяхното управление се появяват още в началните етапи от развитието на цивилизацията. Погледнато от тази дългосрочна перспектива, централните банки са относително млади институции. Като пример ще посоча, че първата централна банка, шведската Riksbank, e основана едва през 1668 г. През 1900 г. в света са съществували само осемнадесет централни банки, една от които е Българската народна банка, чиято 125-годишнина отбелязваме през тази година. Днес броят на централните банки в света е 174.

През този относително кратък период на съществуване на централните банки е налице един непрекъснат процес на промяна на приоритетите в провежданата от тях политика и на стратегиите за тяхното постигане. Обемът и акцентът на тази конференция не ми позволяват да направя обстоен преглед на това развитие. В тази кратка реч ще се съсредоточа върху целите на централните банки и стратегиите за тяхното постигане на страните от централна и югоизточна Европа в периода след 1990 г. и ще се опитам да очертая предизвикателствата, пред които днес сме изправени.

С началото на прехода от командна към пазарна икономика в страните от централна и югоизточна Европа правителствата и централните банки бяха изправени пред предизвикателството да формулират целите на централната банка и стратегиите за тяхното постигане. Разбира се, този процес, протичащ в страните от централна и югоизточна Европа не би могъл да бъде изолиран от глобалните тенденции в паричната политика и централното банкерство.

Деветдесетте години на ХХ век бяха период, през който централните банки в развитите страни предефинираха крайните си цели и стратегии. Опитът от 70-те и 80-те години показва, че не може да се постигат по-високи темпове на растеж и заетост чрез допускането на по-високи темпове на инфлация. Нещо повече, историческият опит показа, че високите и нестабилни темпове на инфлация водят до ниски и колебливи темпове на икономически растеж и на заетостта (виж Графика 1).

Графика 1. Инфлация и растеж на БВП в страните от Г-7²
(процент)

Този опит бе в основата на промяната, довела до преформулиране на взаимовръзката между централната банка и правителството, крайните цели на нейната политика и стратегията за постигане на тези цели. Общоприето бе виждането, че централните банки трябва да имат висока степен на независимост, съчетана с прозрачност и отчетност. Основната цел на тяхната политика трябва да е поддържането на ценова и финансова стабилност, като стратегиите на парична политика се основават или на плаващ валутен курс и директно таргетиране на инфлацията, или на фиксиране на валутния курс и конвергенция на темпа на инфлация към този на страната (зоната), чиято валута се използва за резервна.

Страните от централна и югоизточна Европа при изграждане на централните банки и дефиниране на техните приоритети и стратегии изхождаха от наложилото се в развитите страни конвенционално виждане за ролята на централната банка в обществото. В каква степен централните банки от централна и югоизточна Европа възприеха конвенционалното виждане и какво успяха да постигнат?

Независимостта на централните банки

Емпиричните данни и изследвания показват, че днес почти всички централни банки на страните от централна и югоизточна Европа имат степен на законова независимост, която средно е по-висока от съществуващата в началото на 90-те години в голяма част от развитите страни³. Разбира се, тук трябва да се отбележи и значението на реалното придържане към закона, което практически определя и степента на реална независимост на централната банка. Добре известно е, че степента на прилагане на закона се различава в отделните страни, което определя и различната степен на реална независимост на съответната централна банка.

Основните цели

По отношение на законово определените основни цели централните банки от централна и югоизточна Европа в много голяма степен се доближават до общоприетия принцип централните банки да са отговорни за поддържането на ценовата и финансовата стабилност в страната. В почти всички страни⁴ от региона в закона за централната банка е записана като основна цел постигането на ценова стабилност или друга стабилност на националната валута⁵. В каква степен централните банки успяват да контролират инфлацията и да постигнат ценова стабилност? От началото на прехода инфлацията в страните от централна и югоизточна Европа намаля от 140 % през 1990 г. на 4 % през 2003 г. (виж графика 2). Без съмнение много голяма част от това значително съкращаване на темповете на инфлация се дължи на непрекъснатото усъвършенстване на практики на провеждане на парична политика, натрупването на знание и опит и институционалното заздравяване на централните банки в региона. Разбира се, централните банки не биха могли да получат пълните овации за успешното съкращаване на темповете на инфлация. Балансирането на фискалната политика на националните правителства както и непрекъснатият процес на отваряне на икономиките, глобализацията на пазарите и нарастващата конкуренция също допринесоха за съкращаване на темповете на инфлация⁶. Постигането на ниски темпове на инфлация бе възможно, защото обществата успяха да осъзнаят високата цена на инфлацията и имаха волята да предприемат действия, които да гарантират постигането на ценова стабилност.

Графика 2. Темп на инфлация в централна и
югоизточна Европа и страните от Г-7
(процент)

Отделните централни банки в региона в различна степен са успели да постигнат контрол върху темповете на инфлация. В края на 2002 г. преобладаваща част от страните от централна и югоизточна Европа (с изключение на Румъния и Сърбия и Черна гора) имат едноцифрени темпове на нарастване на потребителските цени⁷. Тази стабилизация на инфлацията на едноцифрени нива е едно значително постижение, имайки предвид комплектността на реформите, които страните от централна и югоизточна Европа трябваше да осъществят за един относително кратък период. Същевременно ние знаем, че в тези икономики съществува ендогенна тенденция за нарастване на равнището на цените вследствие на протичащия процес на конвергенция на реалния доход към равнището в развитите страни (виж Графика 4). По-късно ще направя по-обстоен коментар за ефекта на процеса на реална конвергенция върху темповете на инфлация в страните от централна и югоизточна Европа.

Стратегиите на парична политика

Стратегиите на парична политика на централните банки от централна и югоизточна Европа се развиваха във времето в зависимост от етапа на трансформация, до който бяха достигнали икономиките на съответните страни. В момента можем да дефинираме две основни групи страни: страни с плаващ валутен курс и директно таргетиране на инфлацията и страни с фиксиран валутен курс и концентриране на политиката на централната банка върху поддържането на фиксирания курс. Дискусията за избора на валутен режим и стратегия на парична политика е много обемна и сложна, за да може да бъде описана подробно в една кратка реч. Опитът на страните от централна и югоизточна Европа показва, че както плаващите курсове, така и фиксираните могат да осигурят ценова и финансова стабилност и благоприятна среда за икономически растеж. Аз считам, че в страните с по-нестабилна политическа среда, паричните съвети играят стабилизираща роля.

Въпросът, на който днес централните банки от централна и югоизточна Европа трябва да намерят отговор, е в каква степен съществуващите в момента стратегии на парична политика ще им позволят да изпълняват основните си задачи. Развитието на икономиката и обществото е съпроводено с висока степен на несигурност. Това поставя централните банки пред непрекъснатата необходимост да се адаптират към променящата се икономическа среда. Кое е основното предизвикателство, пред което ще са изправени централните банки от централна и югоизточна Европа в средносрочен период, и как това ще повлияе на техните приоритети и стратегии?

Предизвикателствата

Известно е, че осем от страните от региона ще се присъединят към Европейския съюз (ЕС) през месец май тази година. България и Румъния очакват да се присъединят през 2007 г., а останалите страни от региона - в една по-дългосрочна перспектива. Присъединяването към ЕС предполага последващо присъединяване към икономическия и паричен съюз (ИПС), тъй като новите страни - членки на ЕС, не могат да използват opt-out клауза за членство в ИПС.

Присъединяването на страните от централна и югоизточна Европа към ИПС и на националните банки към Европейската система на централни банки (ЕСЦБ) e основното предизвикателство за нас в средносрочен период. Изискването за постигане на реална и номинална конвергенция на националните икономики преди членството на конкретната страна в ИПС поставя пред централните банки задачата да дефинират и да следват стратегия на парична политика, която да осигурява едновременното постигане на ценова стабилност и реална конвергенция.

Критериите за номинална конвергенция, популярни като Маастрихтски критерии, определят пет предварителни условия, които всяка страна трябва да изпълни, преди да бъде приета в ИПС.

Инфлацията

От критериите за номинална конвергенция критерият за постигане на темп на инфлация, равен на средния в трите страни от ИПС с най-ниска инфлация плюс 1.5 %, е директна отговорност на централната банка. Както вече казах, централните банки от региона в голяма степен са успели да формулират стратегия на парична политика, която им позволява да постигнат ценова стабилност (виж графика 3). Доколко обаче съществуващите стратегии на парична политика ще позволят централните банки допълнително да намалят темповете на инфлация, така че да изпълнят критерия за инфлация, ще зависи и от промените в структурата на съответните икономики. Тези промени са извън директния контрол на централната банка, но тя трябва да се съобразява с тях при формулирането и прилагането на паричната политика.

Дългосрочният номинален лихвен процент

Конвергенцията на дългосрочния номинален лихвен процент е частично функция от политиката на централната банка. Както е добре известно, централните банки могат да осъществяват контрол единствено над краткосрочните лихвени проценти. Дългосрочните лихвени проценти са функция от множество фактори, повечето от които извън контрола на централната банка. Доколкото в дългосрочния номинален лихвен процент са въплътени очакванията за дългосрочния темп на инфлация, овладяването на темповете на инфлация и на инфлационните очаквания в икономиката е приносът, който централната банка е в състояние да направи за постигането на критерия за конвергенция на лихвените проценти.

Валутният курс

Страните, които имат плаващ валутен курс и таргетират директно инфлацията, ще трябва да адаптират стратегията си на парична политика така, че да могат да участват в Механизъм на валутните курсове II. С други думи те ще трябва да фиксират валутния си курс към еврото, като ще запазят възможността да провеждат независима парична политика дотолкова, доколкото това е съвместимо с поддържането на фиксиран валутен курс. Страните с фиксиран валутен курс на националната валута към еврото (в това число и тези с паричен съвет) не се налага на правят съществени промени в стратегията си на парична политика. Позицията на ЕЦБ за принципната съвместимост на паричните съвети с Механизма на валутните курсове II, при условие че този режим е устойчив в дългосрочен период, не изисква централните банки, опериращи при този режим, да променят режима си на парична политика в преходния период преди членството в ИПС⁸.

Графика 3. Темп на инфлация в централна и
югоизточна Европа и в еврозоната
(процент)

Номиналната и реалната конвергенция

Както споменах по-рано, един от основните критерии за номинална конвергенция е поддържането на темп на инфлация, който да е най-много 1.5 % по-висок от средния за трите страни в еврозоната с най-нисък темп на инфлация. Според мен това е едно от най-големите предизвикателства за националните централни банки, тъй като в известна степен тази цел противоречи на целта за постигане на реална конвергенция.

Добре известно е, че съществува силна корелация между равнището на цените и дохода в икономиката. С нарастването на дохода в икономиката нараства и ценовото равнище. Присъединяващите се тази години страни към ЕС имат доход на глава от населението, който е 47% от този в ЕС, и равнище на цените, което е 52% от това в ЕС⁹ (виж графика 4). Това противоречие между изискването за постигане на номинална и реална конвергенция преди фактическото членство в ИПС е едно от най-съществените предизвикателства за националните централни банки, на което те трябва да намерят адекватно решение чрез адаптиране на стратегиите си на парична политика.

Графика 4. БВП на глава от населението и равнище на цените в новите
страни - членки на ЕС, и в страните в процес на преговори за членство
EС15=100 (ППС)

Както вече казах, несигурността в развитието на политическия и икономическия живот на отделните страни изправя централните банки пред многоженство предизвикателства, на които те трябва да намерят възможно най-доброто решение. В тази кратка реч не бих могъл и нямам за цел да направя пълен преглед на еволюцията на стратегиите и приоритетите на централните банки в страните от централна и югоизточна Европа и средносрочните предизвикателства, пред които те са изправени. По-скоро вярвам, че споделеното от мен тук ще е една добра основа за провеждането на плодотворна и полезна дискусия по време на този форум.

Благодаря ви за вниманието.

Успешна и плодотворна дискусия.

¹ В групата на страните от централна и югоизточна Европа са включени следните държави: Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Сърбия и Черна гора, Словакия, Словения.

² Всички представени данни за 2004 г. са прогнозни.

³ Виж Cukierman, A., Miller, G., & Neyapti, B., (2002). ‘Central bank reform, liberalization and inflation in transition countries – an international perspective’, Journal of Monetary Economics 49, pp.237-264.

⁴ С изключение на Албания и Сърбия и Черна гора, за които не разполагаме с данни. За по-пълно представяне виж “Objectives of the central bank as set out in legislation”, Bank for International Settlements, 2001.

⁵ Виж BIS, стр. 13-14.

⁶ Виж Rogoff, K., (2003). ‘Globalization and global disinflation’, FRB of Kansas City Economic Review, pp.45-78.

⁷ Виж EBRD Transition Report 2003, “Integration and regional cooperation”, pp. 108-212.

⁸ Виж European Central Bank “Policy position of the Governing Council of the European Central Bank on exchange rate issues relating to the Acceding countries”, 18 December 2003.

⁹ Виж Eurostat “Purchasing power parities and related economic indicators for EU, Acceding and Candidate countries and EFTA”, 9 December 2003.

Изтегли (107 KB)