Българска народна банка

16 декември 1878 г.

Проектоуставът за учредяването на БНБ, съставен от Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България, е представен на княз Александър Дондуков-Корсаков.

25 януари 1879 г.

Проектът е утвърден от княз Александър Дондуков-Корсаков. Според този документ Българската народна банка се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 000 000 франка.

6 юни 1879 г.

БНБ извършва първата банкова операция – държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите - на депозит.

17 август 1879 г.

Извършена е първата кредитна сделка.

27 май 1880 г.

Влиза в сила Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, а година по-късно през 1881 г. са отсечени и първите български монети.

18 януари 1885 г.

Закон за учредяване на Българската народна банка, според който БНБ е държавна банка с основен капитал 10 000 000 златни лева, внесени от държавата и съставляващи собственост на банката. Юридическият акт от 1885 г. изрично гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които представляват законно платежно средство на територията на държавата. Операциите, които законът разрешава на БНБ, я характеризират като банка, съчетаваща емисионни функции, кредитиране на държавата, съхраняване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с извършването на типичните за търговска банка влогово-депозитни и кредитни сделки. Съчетаването на дейност по прякото банково обслужване на стопанството и населението със задължения на централна банка е особеност, която се запазва в продължение на няколко десетилетия.

1 септември 1885 г.

Пуснати са в обръщение първите български банкноти.

1899 - 1902 г.

Период на финансови кризи. Прекратена е обмяната на банкноти срещу злато. Отпечатани са банкноти със сребърно покритие.

1902 - 1904 г.

Период на укрепване на институцията, налагане на националната парична единица, предпазливо управление на ресурсите. Активите на БНБ нарастват до 81 000 000 лв.

6 февруари 1906 г.

Утвърден е нов Закон за БНБ, който в общи линии запазва уредбата, наложена със закона от 1885 г., като правната уредба се прецизира и конкретизира.

1912 - 1924 г.

Период, през който държавата изпитва сериозни затруднения. БНБ е принудена да работи под прекия натиск на Министерството на финансите, респективно на правителството. Кредитните й функции се свиват за сметка на сумите, отпуснати на държавата, общините, окръзите, бежанците.

13 ноември 1926 г.

Закон за БНБ, според който банката остава държавна кредитно-емисионна институция с основен капитал 1 000 000 000 лв., но се оттегля от прякото банково обслужване на стопанството и населението. Законът е изменен през 1928 г. съгласно някои от препоръките, залегнали в протокола, подписан между България и Обществото на народите за държавен стабилизационен заем. Операциите, които законът гарантира на банката, показват, че тя се превръща в истинска централна "банка на банките" с емисионно-регулативни функции. Самостоятелността й чувствително се засилва. БНБ кредитира държавата само при изчерпателно посочените в закона условия.

1929 - 1933 г.

Отражението на Голямата депресия върху стопанството и финансовата система на страната принуждават БНБ да предприеме ограничителни административни мерки при търговията с чуждестранна валута.

29 януари 1937 г.

Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ, която засилва зависимостта на БНБ от държавата. По настояване на правителството банката поема финансирането на редица стопански проекти. Тази зависимост продължава и през годините на Втората световна война.

26 декември 1947 г.

Приет е нов Закон за БНБ, който поставя развитието на банковото законодателство на коренно различна база, облягайки се на механично пренесен чужд модел. Този акт полага основите на съветизация на банковата система в страната и на централизираното планово стопанство. Законът установява ново и непознато до този момент в България правно и икономическо явление - държавния монопол върху банковото дело. По този начин се ликвидира търговското банкерство и пълнокръвното централно банково дело.

28 юли 1952 г.

Открит е Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната.

1947 - 1989 г.

Период на пълна зависимост на БНБ от висшия ешелон на управляващата партия-държава и установяването на държавен монопол върху банковата дейност, при който централната банка освен емисионни, изпълнява още предимно отчетнически и контролни функции върху цялото стопанство. През 1947,1952 и 1962 г. са извършени три последователни парични реформи с подчертано ограничителен характер по отношение спестяванията на населението. Поредицата от опити за реформи през 60-те и 70-те години не дават някакъв съществен резултат. След 1980 г. банковата система става двустепенна и в нея на БНБ е отредена ролята на централен емисионен институт. Пълната зависимост на централната банка от политическата конюнктура остава до срива на системата в страните от Централна и Източна Европа.

25 юни 1991 г.

Приет е и влиза в сила нов Закон за БНБ, според който банката получава статут на модерна централна банка със значителна степен на автономия.

27 март 1992 г.

Приет е и влиза в сила Закон за банките и кредитното дело.

Законите от 1991 и 1992 г. възстановяват нормативно пълноценното и пълноправно съществуване и функциониране на търговското банкерство и на централното банково дело като обособени сфери на банковата система.

1996 - 1997 г.

Финансова криза в страната, довела до обща политическа и парламентарна криза.

10 юни 1997 г.

Приет е нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и от 1 юли е въведен Паричен съвет. Българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лв. за 1 германска марка. Парите в обращение съответстват на валутния резерв на управление "Емисионно". На БНБ не е разрешено да кредитира правителството, като тя запазва функциите си на кредитор от последна инстанция за търговските банки единствено в случаите на възникване на ликвиден риск засягащ стабилността на банковата система на страната.

1 юли 1997 г.

Приет е и влиза в сила Закон за банките, който отменя Закона за банките и кредитното дело

26 февруари 1998 г.

Официално е открита Печатницата на БНБ, София, за производството на банкноти и ценни книжа с висока степен на защита.

5 август 1998 г.

Приет е Закона за деноминацията на българския лев, влизаща в сила от 1 юли 1999 г.

25 ноември 2004 г.

БНБ и Министерския съвет на Република България подписват Стратегия за политиката и ангажиментите, които ще бъдат следвани в процеса на въвеждане на еврото в Република България в периода до 2009/2010 г. Според него с приемането на Република България за член на Европейския съюз, страната се присъединява и към Икономическия и паричен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута - еврото, при спазване на процедурите, предвидени в Договора за създаване на Европейската общност, в Доклада от 7 ноември 2000 г. на Съвета на министрите на икономиката и финансите (ЕКОФИН) относно аспектите на валутната политика в процеса на разширяване и в съответствие с позицията на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 18 декември 2003 г.

28 януари 2005 г.

Публикувани са в Държавен вестник, а от 31 януари и влизат в сила изменения и допълнения в Закона за Българската народна банка, с който се гарантира институционална, функционална, финансова и персонална независимост на БНБ. Със закона бе определена промяна и в основната цел на БНБ, а именно да поддържа ценовата стабилност чрез поддържане на стабилността на паричната единица. С тези промени се засилва съществуващата с въвеждането на паричния съвет забрана за парично финансиране от централната банка на публични институции. Допълненията в ЗБНБ също така дават правомощия на централната банка в борбата срещу фалшифицирането на банкноти и монети.

8 април 2005 г.

Публикуван е в Държавен вестник, а от 8 октомври и влиза в сила Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Със закона се създава основата за финансовата интеграция на страната в Еврозоната в областта на разплащанията. В тази област правната рамка в страната се хармонизира напълно с европейското законодателство и се дава възможност на платежната инфраструктура да се интегрира с тази на страните от Европейския съюз.