Изказване на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на конференцията DIGI PAY 2022, Интер Експо Център, 5 октомври 2022 г.
РАЗВИТИЕ НА ПАЗАРА И РЕГУЛАЦИИТЕ В СЕКТОРА НА ПЛАЩАНИЯТА
Благодаря на организаторите за поканата да участвам в настоящото събитие. За мен е удоволствие да открия днешната конференция, на която ще бъдат разгледани важни теми, свързани с развитието на платежните инструменти, предотвратяването на измами и отвореното банкиране. Без съмнение, днешното развитие на платежния пазар е движено и вдъхновено от новите технологии. Наблюдава се положителната тенденция платежните услуги да стават все по-удобни и достъпни, като потребителските нагласи се променят в търсене на бързи, сигурни и удобни дигитални канали за плащания. Според доклад на Световната банка от юни 2022 г. в развитите икономики делът на пълнолетните граждани, които нареждат или получават електронни плащания, вече е около 95%, а в развиващите се страни този дял е нараснал от 35% през 2014 г. до 57% през 2021 г.
Развитието на платежните услуги в Европа през последните години бе стимулирано значително и от политиките на европейските и местни регулатори. Благоприятна среда за развитието на платежните услуги предоставя Втората директива за платежните услуги (PSD2), чийто преглед започна през тази година. Наред с други важни аспекти, чрез тази директива беше регламентирано за първи път „отвореното банкиране“ (open banking), което постави основата за развитие на нови бизнес модели, услуги и решения. Примери за такива услуги са агрегиране на данни за сметки, водени от различни доставчици на платежни услуги и иницииране на плащания от сметки при други доставчици на платежни услуги.
Българската народна банка участва активно в регулаторните дискусии, в резултат на които Европейският банков орган (ЕБО) издава становища, спомагащи за хармонизираното третиране на европейско ниво на възникващите пречки и проблеми пред отвореното банкиране. В същото време БНБ води активна комуникация с лицензираните в България доставчици на услугите, свързани с отвореното банкиране, както и с банковата общност, което способства за положителен напредък при отстраняване на установени пречки при въведените специални интерфейси за достъп, в съответствие със становищата на ЕБО, практиката на общоевропейско ниво и националните специфики. БНБ продължава да следи отблизо за напредъка в тези процеси и да търси решения на проблемите съвместно с пазарните участници.
След повече от четири години и половина действие на Втората директива за платежните услуги дойде моментът за оценка на ефекта от нейното прилагане в европейските страни и на необходимостта от промени и подобрения. Консолидирането и по-нататъшното стандартизиране на уредбата на специалните интерфейси е залегнало в работата по започналия вече преглед на PSD2. В тази връзка през август тази година приключи публичната консултация на Европейската комисия по отношение преразглеждането на PSD2, както и събирането на информация за евентуална нова правна рамка за отворените финанси (open finance), която да надгради съществуващата уредба на отвореното банкиране. Целта на подобна нова уредба би била да позволи, при съгласие на клиента, негови данни, попадащи извън обхвата на PSD2, да бъдат споделяни и използвани повторно от доставчиците на финансови услуги за създаване на нови и подобрени услуги. С прегледа на PSD2 се очаква бъде направена и оценка на въздействието на задълбоченото установяване на идентичността на клиента върху нивото на платежни измами. Проучват се електронната идентификация и решенията, основани на удостоверителни услуги, като средства за задълбочено установяване на идентичността на клиента.
Друга иновация, която дава път на нови развития, в това число и в сферата на плащанията, са дигиталните валути на централните банки и по-специално дигиталното евро. Предвижда се дигиталното евро да бъде електронна форма на парите, емитирана от Евросистемата, която ще бъде достъпна за всички граждани и фирми. Европейската централна банка (ЕЦБ) е в процес на изпълнение на проучвателна фаза относно техническо-регулаторните страни и възможните рискове при евентуално бъдещо въвеждане на дигиталното евро. По време на тази фаза Евросистемата си партнира активно с широк кръг от заинтересовани страни, както на институционално ниво, така и с пазарните участници. Както заявява г-н Фабио Панета, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в свое изказване отпреди няколко дни пред Комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент (ECON), „съвместните усилия на публичния и частния сектор бяха ключови за изграждането на европейската платежна система, която имаме днес, която е една от най-ефективните в света“, и следователно „трябва отново да използваме това сътрудничество, за да изградим екосистемата на дигиталното евро“. Очаква се дигиталното евро да даде на хората допълнителен избор за това как да плащат, да допринесе за развитие на нови и още по-ефективни общоевропейски решения за плащане на дребно и да способства за финансовото приобщаване. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат търговските банки, се обмисля възможност за определен лимит на средствата, които лицата ще могат да държат под формата на сметка за дигитално евро при централната банка. Европейската централна банка работи активно и по избора за технически дизайн на дигиталното евро, който да позволи ефективната му и сигурна употреба както онлайн, така и офлайн. Окончателното решение за съдбата на дигиталното евро се очаква да се вземе след октомври 2023 г., когато завършва проучвателната фаза на проекта.
В България продължава работата по развитие на платежната инфраструктура, която има за цел както въвеждане на съвременни технологични решения и гарантиране сигурността на платежния процес, така и подготовка за въвеждане на еврото. През ноември тази година предстои миграция към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата. Тя ще дава достъп едновременно до няколко услуги. Първата е услугата за извършване на сетълмент в евро в реално време – това всъщност е системата TARGET2, в която вече участваме. Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S), която към момента е отделно. В процес на изпълнение е проект за свързването на Депозитаря на ДЦК в БНБ и „Централен депозитар“ АД към T2S. Платформата на T2S предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на ценни книжа, с пари в централна банка. По този начин българските ценни книжа ще имат една по-добра достъпност за инвеститорите от Европейския съюз. Третата услуга в новата консолидирана платформа е TIPS. Тя осигурява достъп до незабавни плащания в евро, към които също би трябвало да се присъединим, когато станем част от еврозоната. Промените ще позволят използване на SWIFT съобщения по ISO 20022, хармонизиран интерфейс за достъп и общи компоненти по отношение на всички TARGET услуги.
В допълнение в началото на тази година бе реализиран проектът за миграция на клиентските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Наред с другите технологични предимства, този проект позволи времето за изпълнение на стандартните клиентски кредитни преводи да се сведе до под един час.
В заключителна фаза е работата, свързана с въвеждане на необходимите промени по отношение на плащанията в публичния сектор, които също предстои да мигрират към SEPA стандартите. Този проект обхваща широк кръг от задачи, свързани например с дефиниране структурата на бюджетните плащания в ISO 20022 формат, сетълмент на бюджетните преводи в новата платформа на платежната система БИСЕРА6 за плащания в левове, базирани на SEPA схемите, промени в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) и информационния обмен в нея и др.
Развитието на платежните услуги в България запазва своята положителна динамика. По данни от платежната статистика на БНБ, която се води по методологията на статистиката на ЕЦБ, за първото полугодие на 2022 г. у нас са наредени близо 370 млн. броя безналични клиентски плащания, което представлява ръст с около 22% спрямо първото полугодие на миналата година. Нарастването при картовите плащания е още по-осезаемо, като общият брой плащания с карти, издадени в България, се е увеличил с близо 32% през първото полугодие на тази година спрямо същия период на 2021 г. Още повече расте и броя на картовите плащания, инициирани чрез виртуални ПОС терминали – нарастването през първата половина на тази година е с почти 37% спрямо първите шест месеца на 2021 г. Електронните пари продължават да стават все по-популярни у нас и данните показват нарастване с над 60% при броя наредени плащания с електронни пари за първото полугодие на 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Тези данни ясно показват доброто развитие на финансовия сектор в страната и промяната в потребителските навици в посока към засилено използване на дигиталните канали.
Пожелавам интересна и ползотворна работа на всички участници в днешната конференция.
