Изказване на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на Финансов форум Иновации, организиран от Асоциация Банка на годината, 9 юни 2022 г.
Най-напред бих искала да благодаря на организаторите за поканата да открия днешния Форум Иновации, организиран от Асоциация Банка на годината.
Днес, повече от всякога, дигиталното развитие на финансовия сектор е в дневния ред на бизнеса, регулаторите и държавата като цяло. Всяка страна има своята роля в процеса по създаването на модерна дигитална среда – банките и финансовите институции, които предлагат нови продукти, ползвателите на платежни и финансови услуги, които са все по-активни, информирани и търсещи иновациите, както и регулаторите, които трябва да създават сигурна, предвидима и съвременна правна и надзорна рамка, отговаряща на динамиката на процесите.
Благоприятна среда за развитието на платежните услуги предоставя Втората директива за платежните услуги (PSD2), чийто преглед предстои през тази година. Днес бих искала да се спра на няколко актуални теми, в това число развитието на „отвореното банкиране“ (open banking), доколкото то е част от темите и на днешния форум, както и на въпросите, свързани с развитието на платежната инфраструктура и регулаторна рамка в краткосрочен и средносрочен план.
Както е известно, с Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 бяха въведени регулаторните технически стандарти за задълбочено установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация. Регламентът създаде техническата рамка за реализиране на услугите, свързани с т.нар. „отворено банкиране“, изпълнявани изцяло в електронна среда – иницииране на плащане и предоставяне на информация за сметка чрез доставчици – трети страни (third party providers). При съобразяване на сроковете и условията в европейската правна рамка бяха проведени лицензионни процедури на доставчици – трети страни, бяха разработени приложно-програмни интерфейси (APIs), избрани от по-голямата част от доставчиците на платежни услуги като сигурен канал за достъп до техните системи, както и последващото освобождаване от задължението за създаване на резервен механизъм към разработените приложно-програмни интерфейси, когато са налице изискванията за това.
Българската народна банка (БНБ) активно участва в регулаторните дискусии, в резултат на които Европейският банков орган (ЕБО) издава становища и поддържа рубрика с въпроси и отговори, спомагащи за хармонизираното третиране на възникващите пречки и проблеми на европейско ниво. В същото време БНБ поддържа постоянна комуникация както с лицензираните в България доставчици – трети страни, така и с банковата общност, която способства за хоризонтално третиране и ефективно отстраняване на възникващи пречки в съответствие с позициите на ЕБО и националните специфики.
Неслучайно сега идва моментът и за оценка на ефекта от приложението на съществуващата регулаторна рамка и на необходимостта от промени и подобрения. Консолидирането и по-нататъшното стандартизиране на уредбата на специалните интерфейси е залегнало в работата по предстоящия преглед на Втората директива за платежните услуги. В тази връзка на 10 май тази година стартира публична консултация на Европейската комисия (ЕК) по отношение преразглеждането на PSD2 и събиране на информация за евентуална нова правна рамка за отворените финанси (open finance), която да надгради съществуващата уредба на отвореното банкиране. Целта на подобна нова уредба е да позволи при съгласие на клиента негови данни, които излизат извън обхвата на PSD2, да бъдат споделяни и използвани повторно от доставчиците на финансови услуги за създаване на нови и подобрени услуги, както и по-ефективно прилагане на мерки за защита на данните. Консултацията на ЕК е достъпна на всички езици от Европейския съюз (ЕС) и продължава 12 седмици – до 2 август 2022 г.
По отношение развитието на финансово-пазарната инфраструктура в България до момента е направено доста, но има да извървим още път. От 2010 г. насам БНБ оперира системен компонент в Европейската система за брутен сетълмент в реално време в евро (TARGET2). Това позволява българската банкова общност да извършва преводи в евро в страната и презгранично чрез TARGET2. Тази инфраструктура се допълва и от платежната система за клиентски разплащания BISERA7-EUR, оперирана от „БОРИКА“ АД, която чрез свързаността, изградена с други системи в Европа, дава възможност за размяна на клиентски преводи в евро с другите европейски доставчици на платежни услуги.
Като участник в TARGET2, през ноември тази година предстои БНБ да се присъедини и към новата интегрирана платформа за TARGET услуги на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя ще дава достъп едновременно до няколко услуги. Първата е услугата за извършване на сетълмент в евро в реално време – това всъщност е системата TARGET2, в която вече участваме. Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро „TARGET2-Securities“ (T2S), която досега функционираше отделно. В момента се работи по свързването на Депозитаря на ДЦК в БНБ и „Централен депозитар“ АД към T2S. Платформата на T2S предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на ценни книжа, с пари в централна банка. По този начин българските ценни книжа ще имат една по-добра достъпност за инвеститорите от Европейския съюз. Третата услуга в новата консолидирана платформа е TIPS. Тя осигурява достъп до незабавни плащания в евро, към които също би трябвало да се присъединим, когато станем част от еврозоната.
В допълнение, в началото на тази година бе реализиран проектът за миграция на клиентски кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Така на практика клиентските кредитни преводи в лева вече изпълняват техническите и бизнес изисквания на стандартите за SEPA преводи, което е предпоставка за една безпроблемна бъдеща миграция на тези плащания към евро. Реализирането на проекта и използването на нови механизми за извършване на сетълмент на плащанията позволява към настоящия момент тези кредитни преводи да се изпълняват за по-малко от час от момента на нареждането им до заверяване на сметката на получателя.
Друг важен проект, който беше технически подготвен през миналата година, е за изпълнение на незабавни плащания в лева, при който трансакциите могат да се извършват в рамките на 10 секунди, 365 дни в годината, 24 часа в денонощието. В платформата за незабавни плащания в левове вече участват четири банки и един небанков доставчик на платежни услуги. Сред участниците са едни от най-големите банки в страната, като в резултат на това повече от половината от сметките в България вече са достижими за незабавни плащания в лева. Очаква се до края на месеца да се включат още една голяма банка и един небанков доставчик на платежни услуги. Крайният срок за миграция към новата платформа е април 2023 г. Напредъкът е съизмерим със средните темпове за Европейския съюз за осигуряване на достижимост на незабавните плащания в евро. Реализирането на проекта за незабавни плащания в лева ще спомогне за бъдеща миграция към незабавни плащания в евро в платформата TIPS на еврозоната, която ще бъде част от новата интегрирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата.
Още работа предстои по отношение на плащанията в публичния сектор в България, които също предстои да мигрират към SEPA стандартите. Това е заложено и като дейност в плана за въвеждане на еврото в България. Тази дейност трябва да се изпълни съвместно с Министерството на финансите, банките в страната, „БОРИКА“ АД и БНБ. В тази връзка вече започна работа междуведомствена работна група с участието на съответните институции и представители на платежната индустрия в страната. При работата по този проект ще бъдат използвани добрите практики и постигнатия напредък по вече успешно приключили секторни проекти, осъществени съвместно от БНБ и Националната агенция за приходите, Агенция пътна инфраструктура и Агенция „Митници“, с участие на „БОРИКА“ АД. Тези проекти доведоха до оптимизиране на платежните процеси, прецизиране в посока минимизиране на задължителната за плащания от този вид детайлна информация в платежните инструкции и модернизиране на предлаганите услуги, относими към обработката на значителна част от бюджетните приходи.
По отношение на новите европейски регулации в края на май тази година беше публикуван Регламент (ЕС) 2022/858 на Европейския парламент и на Съвета относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър (distributed ledger technology, DLT). Регламентът определя изискванията по отношение на пазарните инфраструктури, основани на DLT и урежда сътрудничеството между операторите на такива инфраструктури, националните компетентните органи и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA). Той ще се прилага от 23 март 2023 г. с изключение на няколко разпоредби, които ще започнат да се прилагат още през настоящия месец.
През 2022 година се очаква да бъдат финализирани и два нови европейски регламента. Първият е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който представлява обширна правна рамка, която се стреми към цялостна регулация на издаването и търговията с криптоактиви, както и съпътстващите това дейности и услуги. Другият важен проект е Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA). С него се цели развитие и хармонизация на съществуващите изисквания в областта на сигурността на участниците и инфраструктурите във финансовия сектор с основен акцент подсилване на киберсигурността и оперативната устойчивост на финансовия сектор като цяло, в т.ч. и на доставчиците на платежни услуги.
Развитието на платежните услуги в България е с ясно изразена положителна динамика. Тя свидетелства за доброто сътрудничество и положените усилия от всички участници в рамките на техните функции и компетенции – БНБ като регулатор и оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), „БОРИКА“ АД като оператор на платежни системи и схеми, както и целия банков сектор и небанкови доставчици на платежни услуги.
Към края на първото тримесечие на 2022 г. на годишна база се отчита ръст в броя и стойността на извършените безналични плащания с около 20%, а в броя на картовите плащания, инициирани на виртуални терминални устройства ПОС – с около 50%. Тези данни ясно показват обема на свършената работа от финансовия сектор, все по-широкото разпространение на електронните платежни услуги в страната и ясната промяна в потребителските нагласи в посока на дигитализация, свързана с удобство и сигурност.
Пожелавам интересна и ползотворна работа на всички участници в настоящия форум.
