logo
Skip to content

Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 5 декември 2013 г.

Уважаеми дами и господа,

И тази година спазваме традицията да отбележим заедно нашия професионален празник. В навечерието на Никулден, Деня на банкера, с колегите от Управителния съвет на БНБ сме тук, за да подчертаем уважението си към представителите на ръководствата на банките и разбирането ни за усилията, които цялата банкова общност полага в една нелека среда за бизнес. Според обичая на тези срещи празничната вечер ни дава възможност да си припомним случилото се през тази година и освен това да поговорим за големите теми и новите предизвикателствата, които очакваме да ни донесе 2014 г.

Контекстът на общата стопанска и пазарна конюнктура предопределя равносметката за отиващата си 2013 г. Както и друг път често съм констатирал, в една пазарна икономика банковата система осигурява цялостната финансова стабилност и представлява ключов фактор за икономическия растеж. В същото време обаче търговските банки са преди всичко посредници за останалите сектори и по тази причина тяхната дейност и резултатите им зависят от състоянието и динамиката на процесите в реалната икономика. За съжаление и тази година много трудното възстановяване на икономическия растеж в страната възпрепятстваше подобряването на качеството на банковите активи, потискаше рентабилността на банките и ограничаваше възможностите за доход от основната им дейност – кредитирането на предприятията и домакинствата. Освен това самата продължителност на кризата подлага на силен натиск наличните капиталови резерви на банките и изисква постоянна оптимизация на бизнес стратегиите им.

Тази неблагоприятна среда още повече подчертава значимостта на постигнатото от банките в България. Радвам се, че мога да използвам повода на Деня на банкера, за да отправя заслужен поздрав към всички професионалисти в сектора – от най-висшия мениджмънт до редовите служители, изпълняващи рутинните оперативни дейности. С вашата работа, колеги, продължавате да допринасяте за изключително стабилните резултати на банковия ни сектор, които го открояват в международен план и го превръщат в образец за успешно приспособяване по време на най-голямата от десетилетия насам глобална криза.

Действително и през 2013 г. банковата система демонстрира много високи показатели за капиталова адекватност и ликвидност. Към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на 16.89%, а само адекватността на капитала от първи ред е 15.61%. Коефициентът на ликвидните активи към сумата на пасивите възлиза на 25.25% към октомври. В резултат на активните действия на банките през 2013 г. на ниво система вече отчитаме стабилизиране на дела на необслужваните експозиции с просрочие над 90 дни. В края на октомври тяхната балансова стойност е 10.66% от балансовата стойност на кредитния портфейл на системата спрямо 10.62% в края на 2012 г. (съответно брутният дял на тези кредити е 17.20%, при 16.62% в края на 2012 г.). Този дял отразява приспаднатите в отчета за доходите извършени обезценки, т.е. отчита вече провизирания риск. Отделно от обезценките по Международните стандарти за финансова отчетност, покритието на необслужваните кредити е допълнително засилено чрез специфичните провизии за кредитен риск и капиталовия излишък. Друг източник за капитализация и резерв за поддържане на стабилността представлява печалбата, която банковата система продължава да генерира въпреки неблагоприятната конюнктура. Очакваме секторът да приключи 2013 г. с положителен финансов резултат, който да бъде съпоставим с размерите от предходните години (в диапазона 500-550 млн. лв.). Стабилността на банките привлича и вложителите, които им поверяват своите спестявания. Само депозитите на домакинствата нараснаха с 3.1 млрд. лева (9.3%) на годишна база до октомври.

Така вложителите на практика потвърдиха високото си доверие в банките. Стабилизиращата роля на банковия сектор в икономиката на България се оценява и разбира от широката общественост и като цяло от бизнеса, вземащите управленските решения в областта на икономическата политика и не на последно място от медиите, които запазиха висок професионализъм и зряло поведение по отношение на банковата система.

В същото време 2013 г. ще бъде запомнена и с интензивното навлизане в публичната комуникация на опити за политизиране на теми, свързани с банките. Точно преди една година в моето изказване тук пред вас предупредих, че в изборна година е нормално да очакваме, че банковата сфера ще привлече политическия интерес и ще се превърне в обект на критични дискусии. От една страна, компетентните професионални разговори могат да бъдат наистина полезни и да водят до намиране на оптимални решения на действителни проблеми (например в отношенията между банките и кредитополучателите). От друга страна, в такива времена започват се появяват нови кандидати за обществена изява, както и да се активизират неуморни стари политици, търсещи актуална популярност на гърба на банките. Тогава и отделни недооценени „експерти”, постоянно жадни за медийни изяви, зачестяват с дежурните си мнения, независимо че обсъжданите строго специализирани въпроси обикновено са извън тяхната компетентност.

На този фон, колеги, за пореден път искам да отбележа отговорното поведение на ръководствата на банките у нас. С коректен и чисто професионален подход, включително чрез премерените си медийни изяви, мнозина от Вас и през 2013 г. не просто дадохте пример за диалогичност, но демонстрирахте управленски усет и интелектуален капацитет по време на дискусиите, свързани с естеството на работата на банките.

Наред с всичко това през годината банковият сектор изпълняваше своите функции, като дори участваше активно в намирането на нови решения за усъвършенстване на инфраструктурата и разширяване на кръга от банкови операции. В тази посока например бяха усилията на банките в подкрепа на реализирания от БНБ и Министерството на финансите проект за включване на системата за регистрация и сетълмент на ДЦК в БНБ като спомагателна система в TARGET2-BNB. Искам специално да благодаря на колегите от банките, взели участие в поредицата от интегрирани тестове, свързани с евровия сетълмент по операции с ДЦК. След успешното приключване на тестовете през октомври от края на ноември участниците на пазара на ДЦК вече могат да извършват през сметките си в централната банка паричен сетълмент в евро по операциите на първичен и вторичен пазар с ДЦК, деноминирани и платими в евро.

Също така буквално преди дни Clearstream Banking S.A., Luxembourg се включи като директен участник в системата за регистрация и сетълмент на ДЦК в БНБ. Така беше установена директната връзка между Депозитара на ДЦК в БНБ и Международния централен депозитар, базиран в Люксембург, като част от Clearstream International, S.A. Освен че ще стимулират привличането на чуждестранни инвеститори в български дългови книжа, новите възможности ще улеснят достъпа на българските банки до кредитни линии от международни финансови институции, тъй като банките ни вече могат да извършват трансгранично прехвърляне на левови ДЦК в централни депозитари на други държави от ЕС.

Що се отнася до БНБ, наред със задачите във вътрешен план ние и тази година участвахме в широк кръг от дискусии и проекти в рамките на ЕС, ЕСЦБ, ЕССР и европейските надзорни органи. Макар и като правило оставаща слабо забелязвана от общественото внимание, тази дейност ангажира съществена част от нашия експертен ресурс и има много важно значение за функционирането на банковата система и поддържането на финансовата стабилност в България.

Като пълноправен и добре подготвен участник в работата на множество европейски институции, комитети и работни групи БНБ отстоява ясни и последователни позиции в защита на националния интерес при обсъждането и договарянето на реформите в управлението и икономическите политики в ЕС. Например по темата за т.нар. „банков съюз” БНБ заедно с останалите български институции винаги е изразявала пълна подкрепа на задълбочаването на интеграцията и подобряването на управлението в еврозоната. Изграждането на банковия съюз обаче не бива да носи негативни ефекти за страните извън еврозоната, в т.ч. и България.

Ние не възнамеряваме да се включваме в единния надзорен механизъм (първия елемент от банковия съюз) в еврозоната, чийто законодателен пакет беше окончателно приет през октомври т.г. и водещата роля по който от 4 ноември 2014 г. ще изпълнява ЕЦБ. Причините за това са известни – страната ни би поела големи рискове, ако се присъедини към единния надзорен механизъм преди присъединяването към еврозоната. Ако се включим, от една страна, бихме прехвърлили значителни национални надзорни правомощия и бихме поверили защитата на нашата финансова стабилност на една институция с огромен авторитет и богат опит в други области (като паричната политика), но която има тепърва да трупа надзорна експертиза. От друга страна, банките в България, за разлика от банките в еврозоната, пак няма да имат достъп нито до ликвидна подкрепа от ЕЦБ, нито до капиталова подкрепа от Европейския стабилизационен механизъм в случай на нужда. Държавите извън еврозоната освен това не могат да участват във вземането на окончателните решения при упражняването на единния надзор.

Успоредно с изграждането на единния надзорен механизъм за страните от еврозоната през 2013 г. на ниво ЕС протичаше интензивна работа по Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции. БНБ участваше активно в дефинирането и поддържането на позицията на България по рамката за преструктуриране на банки в ЕС. Ние се стремяхме към максимална степен на изключване на депозитите от кръга на инструменти, които да могат да бъдат използвани за рекапитализация чрез вътрешни източници (т.нар. bail-in). Страната ни настояваше да бъде постигнат баланс между създаването на общата рамка и осигуряването на гъвкавост на националните власти при прилагането на този инструмент. Специално държавите членки извън еврозоната следваше да могат да запазят такава гъвкавост, а също и възможността да имат достатъчно дълъг срок за гладко приспособяване към новите правила за преструктуриране. В пакета от мерки и правила беше наложително и постигането на баланс между приемаща и изпращаща държава членка в случай на презгранични банкови кризи.

Оживените преговори по тази директива продължават с дейното участие на БНБ от българска страна, като дотук сме удовлетворени от компромисните решения, договорени през месец юни на Съвета ЕКОФИН в Брюксел. Там беше прието настояването на няколко държави извън еврозоната (сред тях и България) националните органи по преструктуриране да разполагат с достатъчно гъвкавост при използването на различни вътрешни източници за рекапитализация на банки. При това съветът ЕКОФИН прие инструментът за рекапитализация чрез вътрешни източници да може да бъде въведен до 2018 г. вместо от 2015 г., каквато позиция отстояваха много държави членки и някои от ангажираните в процеса на консултации институции.

Обръщайки поглед към средата, в която ще работят банките през 2014 г., бих отбелязал най-напред очаквания продължаващ нисък икономически растеж в рамките на ЕС, в т.ч. и България. В такава среда търсенето на кредити ще остава слабо, а въпреки ограничените възможности за нови пласменти банките ще продължат да посрещат съществуващите разходи по активите, включително по управлението на активи с влошено качество. Банките следва да покриват и цената на привлечените средства. Парадоксално на пръв поглед, но високото доверие на вложителите и значителният приток на спестявания към системата е донякъде и предизвикателство за банките, които в условията на криза разполагат с ограничени възможности за реализиране на своята основна функция – финансовото посредничество.

Заедно с бавното икономическо възстановяване е много вероятно да наблюдаваме продължаваща несигурност и значителни колебания на международните финансови пазари. През тази година вече бяхме свидетели на епизоди на волатилност и периоди на съществени промени в цените на бенчмаркови финансови активи. Като примери могат да бъдат посочени резкият еднократен спад в цената на златото в средата на месец април (над 14% между 12 и 15 април) и бързото движение в кривите на доходност на САЩ и Германия (покачване на доходността по 10-годишните ДЦК на тези страни съответно с по над 100 и 50 базисни точки от началото на месец май до днес). През 2014 г. колебанията на финансовите пазари могат дори да се засилят, главно поради очакванията за промяна в паричната политика на големите световни централни банки. Един нов възходящ лихвен цикъл би довел до приключване на периода на исторически рекордно ниски лихви – например в еврозоната.

Така банките ще се изправят пред още предизвикателства, свързани с доходността и рисковете. Както и при предишни наши срещи, тук отново бих се спрял специално на лихвения риск и особено на риска при кредитите с фиксирани лихви. Банките трябва внимателно да преценяват поемането на тези рискове и да ги управляват прецизно в контекста на сценарий с поскъпване на привлечения ресурс.

Но може би най-сериозните предизвикателства, които ни предстоят през следващата година, се намират извън чисто икономическите и финансовите аспекти на средата, в която ще работят банките. Броени седмици ни делят от една своеобразна „надзорна революция” в България. Върху тази тема ще се спра по-подробно.

Няма да бъде пресилено, ако кажа, че 2014 г. ще бъде годината на най-голямата еднократна промяна в нашата регулативна рамка през последните повече от 15 години. От 1 януари в българското законодателство е необходимо да бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, приети през юни т.г. от Европейския парламент и Съвета.

Директивата и Регламентът въвеждат на ниво ЕС разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, известно като „Базел III”. Регламентът е първа крачка към въвеждането на т.нар. „Единен надзорен наръчник” (Single rulebook), водещ до максимална хармонизация на третирането на институциите в ЕС. Прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране е това, че в директно приложим правен акт на ЕС (Регламента) се обособяват изискванията към банките у нас относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление. Това налага сериозни изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база.

Докато „Базел III” цели подобряване на качеството на капитала и на неговата обвързаност с присъщите рискове, както и повишаване на консервативността на надзорните стандарти на глобално и европейско ниво, в държави като България (където традиционно се практикува по-консервативно местно надзорно третиране на банките) въвеждането на новите разпоредби практически ще доведе до известно либерализиране по отношение на изискванията за капиталова адекватност.

Нормативно установената минимална капиталова адекватност ще бъде понижена от сегашните 12% до 8%. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери - т.нар. „буфер за съхранение на капитала” (capital conservation buffer) в размер на 2.5% и „буфер за системен риск” (systemic risk buffer) в размер до 3% от рисково-претеглените активи. След като тези буфери се прибавят в пълен размер към новото минимално съотношение за първичния капитал от 6%, общата капиталова адекватност от първи ред ще достигне 11.5%. Заедно с наличния подчинен срочен дълг, признат като капитал от втори ред, общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12%.

В допълнение към това новият режим ще позволява да бъде изискван и т.нар „контрацикличен буфер” (countercyclical buffer) в размер от 0% до 2.5%, който зависи от макроикономическата ситуация в страната. В България на този етап не предвиждаме налагане на този допълнителен буфер.

Друга фундаментална промяна, следствие от необходимостта да бъдат въведени Директивата и Регламентът за капиталовите изисквания, ще бъде отпадането на няколко наредби, сред които и Наредба № 9, която уреждаше специфичните провизии за кредитен риск. Тези провизии представляваха една особеност на надзорния режим в България, която спомогна за натрупването и съхраняването на капиталови буфери и за запазването на приемлива рентабилност на банковия сектор в периода както преди, така и по време на настоящата криза. На мястото на заделените досега специфични провизии от 1 януари 2014 г. от банките се очаква да извършват допълнителни счетоводни провизии по Международните стандарти за финансова отчетност, целящи намаление на балансовата стойност на кредитите в просрочие над 90 дни. Тези действия ще засегнат отделните кредитни институции в различна степен. Тук следва да бъде подчертано и това, че банковият надзор на БНБ и занапред ще може да налага индивидуални за всяка банка капиталови изисквания по Втори стълб, като част от тези изисквания могат да бъдат за сметка на наличните досега специфични провизии за кредитен риск.

Надявам се, че тези фундаментални промени в капиталовия режим, заедно с другите изисквания, произтичащи от новата регулаторна рамка в ЕС, ще бъдат въведени в срок от българския законодател. Описаните съществени изменения и допълнения в Закона за кредитните институции вече са в процес на обсъждане в Народното събрание. Също така е необходимо да бъдат продължени досегашният активен диалог и конструктивната съвместна работа между представителите на банките и банковия надзор на БНБ. Това ще позволи преходът и началното функциониране на новия надзорен режим да протекат гладко, с минимални разходи за банките и при запазване на стабилността и високите капиталови и ликвидни показатели в сектора.

Не на последно място по важност, колеги, в навечерието на празничния ни ден не бива да подминаваме темата за отношенията с клиентите1. В прегледа на процесите през изминалата година вече подчертах особената чувствителност на тeзи въпроси в контекста на настоящата обществено-политическа и икономическа обстановка. Вие можете да положите допълнителни усилия за засилване на прозрачността и предсказуемостта в ценообразуването на банковите продукти и услуги. Безспорно има голям терен за работа в посока на подобряване на доверието сред кредитополучателите, включително с демонстриране на по-голяма диалогичност от страна на банките при договаряне или промяна на ценовите условия по кредитите.

Отделно от това много банки могат още да оптимизират бизнес практиките си, свързани с обслужването на клиенти. Продължавам да твърдя на базата на наши анализи, че по-голямата част от сигналите и жалбите могат да бъдат разрешени децентрализирано още на място, в клоновете и отделите на банките. При ефективна организация на вземането на решения по клиентски оплаквания може дори да не се стига до централните управления на кредитните институции.

Ще повторя и друго, което съм споделял с Вас и преди – доволният клиент е най-евтината реклама за банката. Обратното също е вярно – разочарованият (независимо основателно или не) клиент нанася загуба на най-ценния актив на всяка една банка – на нейната репутация.

Позволете ми с тази тема да завърша моето изказване и от името на Управителния съвет на БНБ и лично от мое име да отправя най-сърдечни професионални и лични пожелания за настъпващата 2014 г.!

Честит празник, колеги!

__________

1 Преди години обясних защо избягвам израза „потребител на финансови услуги”. Той ми навява асоциации за консуматорство, наготово и еднократно, при което насрещната страна по подразбиране е недобросъвестна. Докато в „клиент” виждам послание за взаимност, дискретност и дългосрочност на връзката.


Изтегли DOC (67 KB)