ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
30 април 2009 г.
Днес Българска народна банка публикува брой 1 за 2009 г. на тримесечното издание „Икономически преглед”, в което се представя анализ на основните тенденции на развитие в икономиката на България, влияние на външните фактори върху нея и очакванията за динамиката на макроикономическите показатели на страната през 2009 година.
Представяме Ви информацията в резюме:
Глобалната икономическа криза продължава да се задълбочава и разширява през първото тримесечие на 2009 г. Повечето икономики отчитат спад в производството и външната търговия. Свиването на потребителското и инвестиционното търсене в основните индустриални икономики продължава, но с по-бавен темп. Глобалните конюнктурни индикатори за икономическа активност преустановиха тенденцията към намаление и в началото на годината се стабилизираха на достигнатите ниски нива. Спадът на цените на основни суровини и на суровия петрол също бе преустановен в началото на 2009 г. Тези показатели могат да се разглеждат като сигнал за възможно начало на възстановяване на растежа на световната икономика в края на текущата и в началото на следващата година. След мащабните операции, предприети от правителствата и централните банки на водещите икономики за подпомагане на финансовите институции, както и след решенията, приети на срещата на Г-20 (виж карето „По-важни решения, взети на срещата на Г-20 на 2 април 2009 г.“), финансовите пазари показват признаци на частично стабилизиране.
Глобалната икономическа криза все по-осезаемо влияе върху българската икономика (виж карето „Влияние на глобалната икономическа криза върху икономиката на България“). Растежът на реалния БВП през последното тримесечие на 2008 г. се забави до 3.5%, индустрията отбелязва отрицателен растеж в края на миналата година и в началото на 2009 г., промишлените продажби за износ спадат значително.
През първите два месеца на текущата година дефицитът по текущата сметка на платежния баланс започна бързо да се свива, като тази промяна се дължи на значителното съкращаване на дефицита по търговския баланс в резултат на по-бързия спад на вноса спрямо износа. По предварителните данни за платежния баланс за първите два месеца на 2009 г. преките чуждестранни инвестиции покриват на 89.4% общия дефицит по текущата и капиталовата сметка, който се сви до 484.5 млн. евро (при дефицит от 1452.4 млн. евро за същия период на 2008 г.).
Износът в номинално изражение продължава да спада както поради рязко свиване на външното търсене, така и поради понижение на международните цени на основните суровини и на горивата, които формират значителен дял в структурата на износа ни. На фона на спада на световната търговия и на търсенето в страните, които са основни търговски партньори на България, пазарният дял на българските стоки в общия внос на държавите – членки на ЕС, продължава да нараства и достигна 0.59% към четвъртото тримесечие на 2008 г. (на годишна база) спрямо 0.57% една година по-рано.
Свиването на външното търсене изправя българските компании пред необходимостта да противодействат на негативното въздействие на по-ниските продажби върху финансовото им състояние чрез ограничаване на разходите. По-ниските цени на основни суровини и горива, гъвкавостта на разходите за труд и мерките на правителството за защита при безработица или намалено работно време допринасят за смекчаване на негативния ефект на по-слабото търсене върху финансовото състояние на предприятията. В противоположна посока действа бавното реагиране на държавните регулатори по отношение понижението на някои административно определяни цени.
Домакинствата реагират на нарасналата несигурност за бъдещите си доходи, възможното нарастване на безработицата, по-високите лихви по депозитите, както и на по-високите лихви по кредитите, като ограничават потреблението си и повишават нормата си на спестяване. През четвъртото тримесечие потреблението им се забави до 1.5%, въпреки че в реално изражение доходите нарастват с 3.5%, в т.ч. реалният паричен доход се покачва с 8.7%.
Представените по-горе наблюдения върху поведението на икономическите агенти у нас подкрепят очакванията ни, че икономиката е в състояние гъвкаво да реагира на влошаващата се международна конюнктура. Правителството и централната банка също предприеха действия в края на 2008 г. и в началото на 2009 г. с цел смекчаване на отрицателните ефекти от глобалната икономическа криза. БНБ прие промени в Наредба No 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, с цел да улесни банките, опериращи в страната, при управлението на ликвидността им. През ноември 2008 г. БНБ взе решение за намаляване на нормата на задължителните минимални резерви (ЗМР), както следва: считано от 1 декември ставката на ЗМР спада от 12% на 10% върху всички привлечени средства, а от 1 януари 2009 г. банките дължат 5% върху привлечените средства от нерезиденти и 0% върху привлечените средства от централния и местните бюджети. С тези решения беше освободена значителна ликвидност, като общият ефект от промените в регулацията се оценява на около 3 млрд. лв. (виж Икономически преглед, 2008, кн. 4). Целта на промените бе да бъдат улеснени банките при управление на ликвидността си при наблюдаваната неефективност във функционирането на международните финансови пазари.
В резултат на мерките, предприети от БНБ и правителството, депозитите на банките и на правителството в БНБ спаднаха в края на 2008 г. и в началото на 2009 г., а съответно съгласно принципите на паричния съвет намаляха и международните валутни резерви (виж карето „Механизъм на функциониране на паричния съвет в България“). От друга страна, тези мерки повишиха ликвидността в икономиката, което позволи на икономическите агенти в страната – банкови и небанкови институции, да намалят задълженията си към чужбина или да повишат чуждестранните си активи. В данните за платежния баланс тези трансакции се проявиха като дефицит по финансовата сметка от 409.7 млн. евро за периода януари – февруари 2009 г. (дефицит по финансовата сметка за януари 647.0 млн. евро и излишък по финансовата сметка за февруари от 237.3 млн. евро). Общият платежен баланс е на дефицит през първите два месеца на 2009 г. в размер на 886.2 млн. евро. С тази стойност спадат и международните валутни резерви на БНБ (с отчитане на валутнокурсовите разлики). Въпреки намалението на международните валутни резерви (в края на март 2009 г. те са 11.8 млрд. евро) средно-месечното покритие на вноса на стоки и услуги с международни валутни резерви на БНБ се повиши до 8.2 месеца към февруари 2009 г., спрямо 5.5 месеца година по-рано.
Тенденцията към забавяне на темповете на растеж на кредита се запазва вследствие на несигурността в макроикономическата среда, затягането на условията и стандартите за отпускане на кредит и свиването на търсенето. Освобождаването на ликвидност на банките не води автоматично до повишаване на нивата на кредитиране – кредитната дейност зависи, от една страна, от търсенето на банкови заеми от населението и фирмите, и от друга страна, от оценката на риска по тези заеми от страна на банките. Понижението на цената на ресурсите на междубанковия паричен пазар у нас и в еврозоната е фактор, който може да допринесе за стабилизиране на лихвените проценти по кредитите, предоставяни от банките, опериращи у нас. Динамиката на лихвите по срочните депозити, които банките предлагат, ще зависи от нуждата им да привличат средства за финансиране на кредитната си дейност и от развитието на международните финансови пазари.
През второто и третото тримесечие на текущата година продължаващата глобална икономическа криза ще свива външното търсене на български стоки. Влошената международна конюнктура и по-ниското вътрешно търсене ще повлияят негативно върху инвестиционните планове на предприятията. По-слабата строителна активност също ще допринесе за забавяне на инвестициите през годината. Очакваме по-нисък прираст на доходите и спад в заетостта, които заедно с повишената предпазливост на домакинствата ще ограничават потреблението. Нетният износ ще има положителен принос в динамиката на брутния вътрешен продукт. В резултат на по-слабото външно и вътрешно търсене ще спадне равнището на използване на производствения капацитет на фирмите и очакваният темп на икономически растеж ще бъде значително по-нисък от потенциалния.
Тенденциите към забавяне на икономическия растеж през 2009 г. водят до очаквания за по-нисък темп на растеж на приходната в сравнение с разходната част на бюджета. Приносът на правителственото потребление в растежа на реалния БВП се очаква да е близък до нула, а размерът на бюджетното салдо към БВП на годишна основа да се понижава, но да остане положителен през прогнозния хоризонт.
Очакваме през второто и третото тримесечие тенденцията към понижаване на инфлацията да продължи като следствие от забавянето в растежа на вътрешното търсене и продължаващото влияние на по-ниските в сравнение с 2008 г. цени на суровините и горивата. Очакваното понижаване на някои административно определяни цени също ще допринесе за намаляване на инфлацията.