Често задавани въпроси
Външен сектор
Къде в интернет страницата на БНБ мога да открия информация относно постъпилите в България Парични преводи от работници в чужбина?
Данни за постъпленията (кредит) и плащанията (дебит) по статия Парични преводи от работници могат да бъдат намерени в таблица Вторичен доход в раздел Статистика/Външен сектор/Платежен баланс/Стандартно представяне.
Интересувам се от информация за преките чуждестранни инвестиции в България по държави. Мога ли да открия тази информация в интернет страницата на БНБ?
Данните за преките чуждестранни инвестиции в България по държави са достъпни на интернет страницата на БНБ в раздел Статистика/Външен сектор/Преки инвестиции/В България (РПБ6), както и в Статистическа база данни(ляво меню)/Преки чуждестранни инвестиции в България (РПБ6). Статистическата база данни предоставя възможност за търсене по периодичност (месечни, тримесечни, годишни данни), индикатор за поток/позиция, инструмент тип на данните, държава на чуждестранното лице (насрещна страна), валута и отрасъл на икономическата дейност на местното лице по КИД 2008. Методологическите бележки към данните са в раздел Статистика/Методологически бележки/Преки инвестиции. Месечните отчети за динамиката на преките инвестиции са достъпни на интернет страницата на БНБ в раздел Изследвания и публикации/Периодични публикации/Статистически публикации/Преки инвестиции.
Преглеждам данните за преките инвестиции. Каква е разликата между поток и позиция?
Преките чуждестранни инвестиции се представят като потоци и размер. Потоците включват, както първоначалната трансакция, чрез която се установява отношението между директния инвеститор и директното инвестиционно предприятие, така и всички последващи трансакции между тях. Отчетният период на първоначалната трансакция и за последващите трансакции е месец, тримесечие и година. Размерът показва притежаваните външни финансови активи и пасиви на страната, свързани с преки инвестиции по отношение на останалия свят към определен момент – края на дадено тримесечие и/или година. Данните за размера на преките инвестиции не се получават като натрупване на потоци, а се отчитат по балансова стойност към края на съответния период. Подробна информация за методологията за съставяне на статистиката на преките инвестиции е публикувана на интернет страницата на БНБ в сектор Статистика/Методологически бележки(ляво меню)/Преки инвестиции.
На какво се дължи пълната подмяна на стойностите (месечна база) на финансовата сметка „Преки инвестиции в страната“ за периода януари – април 2016 г.?
Както е посочено във всички публикации на статистически данни на БНБ, вкл. тези относно данните за преките чуждестранни инвестиции в страната, те се ревизират съгласно Календара на ЕЦБ за обмен на данните за платежния баланс, международната инвестиционна позиция, резервните активи в рамките на ЕСЦБ. Спазването на този календар, както и на Календара на Евростат за обмен на данни и политика на ревизии в рамките на Европейския съюз е задължително с цел да се гарантира сравнимост на данните между отделните държави – членки на Европейския съюз и на Европейската система от централни банки. Поради това БНБ ревизира и публикува ревизирани данни, които обхващат периоди (месеци/тримесечия), определени в посочените календари. Ревизиите на предварителните данни за платежния баланс и преките инвестиции са задължителна международна практика. Причините за това се дължат на методологията на статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция, която е една от най-сложните и комплексни макроикономически методологии. За съставянето на данните за преките инвестиции се използват различни източници (банки, небанкови финансови предприятия, предприятия с чуждестранно участие, Централен депозитар, Национален статистически институт и други), като данните, които постъпват от тези източници, са с различна честота, навременност (срок за предоставяне на информация след отчетния период) и обхват. Постъпващата с различна честота и навременност информация прави ревизиите задължителни.
В публикацията „Преки инвестиции” за всеки месец на годината има бележки, обясняващи направените ревизии и предстоящите такива.
Парична и лихвена статистика
Лихвените проценти и обеми по кредитите, отчитани в лихвената статистика на БНБ, включват ли кредитите, предоставени от небанковите финансови институции?
БНБ не събира информация за лихвените проценти, прилагани от небанковите финансови институции.
Лихвената статистика събирана и публикувана от БНБ представя информация за прилаганите от банките лихвени проценти и за обемите по нов бизнес и по салда по кредити на резидентните сектори „Нефинансови предприятия“ и „Домакинства и НТООД“. Източник на данни за лихвената статистика са всички банки в Република България, в т.ч. клоновете на чуждестранни банки.
Размерът на кредитите, публикувани в парична статистика на БНБ, включва ли начислените, но неизплатени по тях лихви?
В паричната статистика кредитите се отчитат по номинална стойност - главницата, преди изваждането на провизиите, без таксите и текущо начислените лихви. Начислените лихви и таксите се включват в показател „Други активи“, а провизиите по кредитите са част от показател „Други пасиви“ от баланса на Парично-финансовите институции (ПФИ).
БНБ публикува ли статистически данни за „ипотечните кредити“, предоставени от банките?
За целите на паричната и на лихвената статистика БНБ събира от банките информация за предоставените от тях „жилищни кредити“ на сектор „Домакинства“ със съответната валутна и матуритетна структура.
„Жилищните кредити“ са кредити, предоставени на домакинствата с цел инвестиране в жилища за собствено ползване или наем, включително за строителство и за подобрения на жилища, които могат да бъдат обезпечени с различни по вид активи.
Данните по парична статистика съдържат ли информация за необслужваните кредити?
За целите на паричната статистика не се събират детайлни данни за кредитите по срокове на просрочие. Източник на информация за необслужваните кредити са надзорните данни на БНБ.
Каква е разликата между среднопретеглената ефективна доходност до падеж на вторичния пазар на държавните 10-годишни ценни книжа, публикувана в лихвената статистика на БНБ, и дългосрочния лихвен процент за оценка степента на конвергенция (ДЛП)?
При изчисляване на среднопретеглената годишна доходност до падеж, постигната на вторичния пазар при сделки с десетгодишни лихвоносни държавни ценни книжа (ДЦК) участват всички търгувани през отчетния период ДЦК с оригинален матуритет от 10 г. и 10.5 години.
Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция (ДЛП) се определя на база доходността до падеж на вторичния пазар по една дългосрочна ценна книга (бенчмарк), eмитирана от Министерството на финансите (сектор “Централно държавно управление”) и деноминирана в национална валута. Месечната стойност на ДЛП е средноаритметична от дневните му стойности.