Често задавани въпроси
Какво следва да направи ползвател на платежни услуги при наличие на възражение или спор във връзка с предоставянето на платежни услуги в България?
При наличие на възражение или спор относно предоставяне на платежни услуги, ползвателят на платежни услуги следва да се обърне първо към своя доставчик на платежни услуги. Доставчикът на платежни услуги е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено клиента за решението си по всяко постъпило възражение в срок от 15 работни дни от подаването му. По изключение, когато доставчикът на платежни услуги не може да се произнесе в този срок по независещи от него причини, той е длъжен да изпрати на ползвателя на платежни услуги отговор, в който ясно да посочи причините за забавата, както и срок, ненадвишаващ 35 работни дни от получаването на възражението, в който ползвателят на платежни услуги ще получи решението му. Ако доставчикът на платежни услуги не се произнесе в предвидения срок, както и когато решението не удовлетворява ползвателя на платежни услуги, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове (ПКПС). Процедурата по помирително производство е описана в страницата на БНБ.
Кои спорове попадат в обхвата на компетентност на Помирителната комисия за платежни спорове?
- ПКПС разглежда национални и трансгранични спорове, произтичащи от договори за предоставяне на платежни услуги от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При разглеждане на трансгранични спорове, получени чрез платформата за онлайн решаване на спорове комисията спазва изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) №2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.), чл. 2, ал. 1 от Правилник за дейността на помирителната комисия за платежни спорове (ПДПКПС);
- ПКПС решава възникналите спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти, ако попадат в предметния обхват на понятието за платежна услуга по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи и имат имуществена стойност до 25 000 лв. (чл. 2, ал. 6 ПДПКПС);
- ПКПС не се произнася по претенции на ползватели на платежни услуги за претърпени от тях неимуществени вреди, неоснователно обогатяване и непозволено увреждане, които могат да се доказват по съдебен ред (чл. 2, ал. 7 ПДПКПС).
Кои са основанията, поради които Помирителната комисия за платежни спорове може да откаже да разгледа даден спор?
- спорът не е от компетентността на ПКПС;
- ползвателят на платежни услуги не е опитал да разреши спора директно с доставчика на платежна услуга;
- ползвателят на платежни услуги не е подал жалба до ПКПС в едногодишен срок, считано от датата, на която е изпратил жалбата си до доставчика на платежна услуга;
- заявлението не е подадено от лице, което има качеството на ползвател на платежни услуги по смисъла на т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
- бъде установено, че по същия спор има заведено съдебно или арбитражно дело, или се решава от друг орган за извънсъдебно решаване на спорове, включително открита процедура по медиация или от органите на досъдебното производство;
- не са отстранени непълнотите в заявлението в срок от 10 работни дни;
- спорът е разрешен чрез спогодба;
- заявителят оттегли заявлението си, на всеки един етап от помирителното производство;
- при смърт на заявителя;
- при прекратяване дейността на доставчика на платежни услуги, без да е налице правоприемство, поставяне под специален надзор или откриване на производство по несъстоятелност;
- жалбата е на стойност по-висока от 25 000 лева;
- разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на ПКПС поради фактическата му и правна сложност;
- когато при разглеждане на спора ПКПС установи наличието на данни, които пораждат основателно съмнение за извършено престъпление, тя сезира съответния компетентен орган, изпраща събраните доказателствени материали и прекратява помирителното производство (чл. 21 ПДПКПС).
Какви са разходите за страните по спора?
Помирителното производство е безплатно за страните и те не заплащат такса за разглеждане на спора от ПКПС (чл. 10, ал. 1 ПДПКПС). Разноски, направени от страните по спора (за представителство, експертизи, вещи лица, преводи и т.н.) са за тяхна сметка.
Всяка от страните може да предложи, в помирителното предложение да бъде включена и уговорка за поемане на разноските, ако искането е направено предварително и е прието от насрещната страна (чл. 10, ал. 3 ПДПКПС).
Каква е средната продължителност на помирителното производство?
ПКПС разглежда спора по същество в срок до два месеца след изтичане на сроковете за получаване на всички документи, становища и събиране на доказателства. При случаи с фактическа или правна сложност, ПКПС може да реши да удължи срока за решаване на спора с още 15 работни дни (чл. 20 ПДПКПС).
Възможно ли е страните да се оттеглят от процедурата по помирително производство?
Заявителят може да оттегли заявлението си на всеки един етап от помирителното производство, с което то се прекратява (чл. 16, ал. 1, т.3 ПДПКПС).
Какви са правните последици от изхода на помирителното производство?
Помирителното производство завършва с изготвянето на помирително предложение от ПКПС. В 10 дневен срок след получаване на помирителното предложение, страните трябва да отправят до председателя на ПКПС писмено изявление дали го приемат или отхвърлят.
Помирителното предложение трябва да се приеме или отхвърли от всяка от страните изрично, безусловно и изцяло. Наличието на допълнителни уговорки или резерви в писменото изявление или липсата на такова в указания срок ПКПС третира като отхвърляне на помирителното предложение от съответната страна по спора.
Помирителното предложение може да се различава от решение, постановено от съд. Помирителното предложение не изключва възможността за защита по съдебен ред.
Каква е правната сила на помирителното предложение?
Приемането на помирителното предложение в указания срок има силата на спогодба между страните.
Ако някоя от страните не изпълнява задълженията си по приетото помирителното предложение, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора, предмет на споразумението.
По искане на страните помирителното предложение може да бъде прието, като бъде сключено споразумение между страните, чрез нотариално удостоверяване на подписите.
Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, като го представят за одобрение пред компетентния съд.