Българска народна банка

Капиталов буфер за системен риск

Буферът за системен риск е въведен през 2014 г. от БНБ като макропруденциален инструмент с основната цел да съхрани натрупаните капиталови резерви в българската банкова система и с оглед на предотвратяване/смекчаване на негативните ефекти от системни рискове с дългосрочен нецикличен характер, които биха могли да нарушат нормалното функциониране на финансовата система в България.

Буферът за системен риск е задължителен за всички банки в България, които подлежат на капиталови изисквания. Буферът се състои от базов собствен капитал от първи ред (Common Equity Tier 1 - CET 1), равняващ се на 3% от сумата на рисково претеглените експозиции в Република България. Той се прилага на индивидуална, консолидирана и подконсолидирана основа.

Обхватът на буфера, ограничен до местни експозиции, го прави кумулативен към буфера за ДСЗИ (други системно значими институции), приложен съгласно чл. 9 от Наредба №8 за капиталовите буфери на банките.

Българска народна банка е уведомила Европейския съвет за системен риск (ЕССР) на 11 ноември 2014 г. за въвеждането на капиталовия буфер за системен риск. Подробна информация може да се намери на следния линк.

През 2021 г. транспонирането на Директива 2019/878/ЕС (CRD V) в частта за капиталовите буфери в българското законодателство чрез Наредба № 8 на БНБ от 14 май 2021 г. внесе някои изменения в рамката на буфера за системен риск. Целта на буфера се обособи за предотвратяване и редуциране на макропруденциалните или на системните рискове, които не са покрити от Регламент (ЕС) № 575/2013, антицикличния капиталов буфер и буферите за ГСЗИ и ДСЗИ; и биха могли да предизвикат смущения във финансовата система и тежки отрицателни последици за нея и за реалната икономика в Република България. Въведе се по-голяма гъвкавост в обхвата на буфера чрез добавяне на възможност за приложение върху секторни експозиции. Относно възможното определяне на буфера за системен риск за подгрупи от категориите на секторните експозиции, БНБ прилага общоевропейските насоки, издадени от Европейския банков орган (ЕБО)¹. Изискването за субституция между буфера за системен риск и буфера за ДСЗИ отпадна, като двата буфера са кумулативни във всички случаи.

Преглед на буфера за системен риск през 2017 г.

На основание чл.12 от Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките БНБ извърши преглед на капиталовия буфер за системен риск. Отправна точка при преразглеждането на буфера за системен риск са структурните характеристики на банковата система, водещото й място във финансовата система и ключовата й роля за финансовото посредничество и в подкрепа на устойчивото развитие на националната икономика. Прегледът се базира на широк набор от показатели за последните пет години, обобщени в три групи:

- Рискове, произтичащи от типа финансово посредничество, от структурните характеристики на баланса на банковата система и на нейното финансиране;

- Вътрешноприсъщи рискове за дейността на банковата система, проследявани на база регулярно микро-надзорно наблюдение и оценка;

- Рискове, свързани с макроикономическото развитие, оказващи влияние върху кредитоспособността на длъжниците и функционирането на банковата система.

Анализът сочи, че към момента на прегледа присъстват рискови фактори и в трите основни сфери на проявление, макар техните нива, интензитет и тенденции да дават основния за констатацията, че са налице позитивни изменения.

След извършен анализ и като взе впредвид:

- характеристиката на буфера за системен риск като инструмент, насочен към структурни нециклични рискове;

- дългосрочното поддържане на силна и стабилна капиталова позиция, така че банките и банковата система като цяло да съхранят своята устойчивост;

- и ефективността на приложената мярка по отношение на макропруденциалния риск в България

Управителният съвет на БНБ със свое решение от 31 октомври 2017 г. потвърди изискването към всички банки да подържат буфер за системен риск в размер на 3% от рисковите им експозиции в България. Така определеният буфер за системен риск е кумулативен към буфера за Д-СЗИ, съгласно чл. 15 Наредба № 8 на БНБ.

БНБ е уведомила Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и компетентните и определените органи на съответните държави членки за преразглеждането и потвърждението на буфера за системен риск. Уведомлението става по стандартизиран образец на английски език, който може да се намери на следния линк.

Преглед на буфера за системен риск през 2019 г.

На основание чл.12 от Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките БНБ извърши преглед на капиталовия буфер за системен риск. Преразглеждането на буфера за системен риск отчита водещото място на банковия сектор във финансовата система на България и се базира на структурни показатели, групирани в три направления:

- Рискове, произтичащи от типа финансово посредничество, от структурните характеристики на баланса на банковата система и на нейното финансиране;

- Вътрешноприсъщи рискове за дейността на банковата система, проследявани на база регулярно микро-надзорно наблюдение и оценка;

- Рискове, свързани с макроикономическото развитие, оказващи влияние върху кредитоспособността на длъжниците и функционирането на банковата система.

Извършеният анализ потвърждава присъствието на дългосрочни нециклични (структурни) системни рискове в банковия сектор. Идентифицираните области на уязвимост с вътрешноприсъщ характер и външни за банковата система обуславят запазване на натрупания капитал. На база продължаващото присъствие на рискови фактори по отношение на трите направления и отчитане ролята на буфера за системен риск по отношение на макропруденциалния риск в България, Управителният съвет на БНБ със свое решение от 15 октомври 2019 г. потвърди изискването към всички банки да подържат буфер за системен риск в размер на 3% от рисковите им експозиции в България. Така определеният буфер за системен риск е кумулативен към буфера за Д-СЗИ, съгласно чл. 15 Наредба № 8 на БНБ.

БНБ е уведомила Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и компетентните и определените органи на съответните държави членки за преразглеждането и потвърждението на буфера за системен риск. Уведомлението става по стандартизиран образец на английски език, който може да се намери на следния линк.

Преглед на буфера за системен риск през 2021 г.

На основание чл. 12, ал. 5 от Наредба № 8 от 14 май 2021 г. БНБ извърши преглед на буфера за системен риск. Прегледът стъпва на разпространяването на макропруденциални рискове в България при банково-ориентирана финансова система, която оперира в малка отворена икономика. Значителен дял на спестяването на частния сектор преминава през банковата система, която представлява и основния канал за предоставяне на достъп до финансиране на домакинства и предприятия. При осъществяване на своята ключова роля във финансовото посредничество, банковата система оперира в среда със системни предизвикателства за дългосрочното икономическо развитие, което изисква допълнителен буферен капацитет. По този начин буферът подкрепя устойчивото функциониране в случай на вътрешен или външен шок, допринасящ към остротата на тези ограничения. Текущото ниво на буфера за системен риск е един от факторите, които позволяват на банките да посрещнат периода на пандемията от Covid-19 със силна капиталова позиция. На база позитивния макропруденциален опит в исторически план, както и при допускането, че факторите на системен риск е вероятно да продължат да функционират и занапред, запазване на нивото на буфера има определящ принос за осигуряване на капацитет към кредитни загуби срещу реализацията на структурни рискове застрашаващи стабилността на банковата и финансовата система на България.

За подкрепа на анализа и обосновката на нивото на буфера за системен риск, във фокуса попадат структурни показатели за финансовото посредничество и икономиката по три направления рискови фактори:

Банковият сектор е с водеща роля за финансовото посредничество в България по линия както на размера спрямо икономиката, така и на дела във финансовата система. В края на юни 2021 г., активите на банковата система с размер от 128.5 млрд. лв. представляват 104.4% от БВП, а делът в структурата на финансовата система е над 2/3. Традиционният бизнес модел на банките в България е отразен в композицията на активите и пасивите, където кредитният портфейл заема повече от половината от активите на банковата система, основният източник на финансиране са депозитите с дял от 90% от общите пасиви, а обемът и делът на гарантираните влогове е висок. Този бизнес модел предпоставя висока взаимообвързаност между банковата система и сектора на нефинансовите предприятия и домакинствата, като финансовите потоци между тях са значителни по размер и с ярко изразена асиметрия по отношение на небанковия финансов сектор.

Комплексът от рискове в банковия сектор е обект на постоянно наблюдение и регулаторна оценка, като на тази база БНБ активно прилага консервативна надзорна политика за поддържане на капиталови и ликвидни буфери. От въвеждането на буфера за системен риск през 2014 г. общата капиталова адекватност е системно над 20%, а ликвидните активи са консистентно над 25% от общите активи на системата. При качеството на активите, кредитният риск от необслужвани кредити (NPL) представлява основното предизвикателство пред банките. Независимо от благоприятните тенденции в кредитното качество, предвид традиционната форма на финансово посредничество, структурните специфики и външната среда, банковият сектор е особено уязвим на кредитни загуби. Чувствителността към кредитен риск се наблюдава както в степента на реализирани загуби в периода след Глобалната финансова криза (след 2008-2009 г.), така и в оценките на кредитни ефекти за капитала от надзорни стрес тестове след въвеждането на буфера.

Основните параметри на макроикономическото развитие открояват потенциални зони на уязвимост по отношение на отвореността на икономиката и на степента на задлъжнялост на частния сектор.

Текущият преглед на вътрешноприсъщите за банковата система рискове и влиянието на външната среда показва запазване на въздействието на дългосрочни макропруденциални и системни рискове в банковия сектор. Оценените рискове и фактори могат да имат усилващ ефект за потенциално негативно въздействие върху устойчивостта на банковата система, което обуславя запазване на натрупания капиталов резерв чрез потвърждаване на нивото и обхвата на буфера за системен риск. В тази връзка и при отчитане ролята на буфера по отношение на макропруденциалния риск в България, Управителният съвет на БНБ със свое решение от 3 декември 2021 г. определи буфер за системен риск в размер на 3% за всички банки, приложим за всички експозиции в Република България.

БНБ е уведомила Европейския съвет за системен риск и компетентните и определените органи на съответните държави членки за преразглеждането и потвърждението на буфера за системен риск. Уведомлението става по стандартизиран образец на английски език, който може да се намери на следния линк.

Преглед на буфера за системен риск през 2023 г.

На основание чл. 12, ал. 5 от Наредба № 8 от 14 май 2021 г. БНБ извърши преглед на буфера за системен риск. Прегледът се базира на разпространяването на макропруденциални рискове в България при банково-ориентирана финансова система, която оперира в малка отворена икономика. Банковият сектор остава основния канал за натрупване на спестявания от частния сектор и е с важна роля за предоставяне на финансиране на домакинствата и нефинансовите предприятия. При потенциални шокове за нормалното финансово посредничество през банковата система, може да се породят неблагоприятни двустранни ефекти по линия на връзките между банките и реалната икономика, поради което осигуряването на устойчивост на кредитните институции е от ключово значение. Наред с това средата, в която банковия сектор оперира продължава да се характеризира със системни неблагоприятни фактори за дългосрочния икономически растеж, което изисква допълнителен буферен капацитет за устойчивото функциониране в случай на вътрешен или външен шок, допринасящ към остротата на тези ограничения. Текущото ниво на буфера за системен риск бе сред основните фактори, които допринесоха за преминаването на банките през предходните утежнени периоди със стабилна капиталова позиция. Предвид непроменената структурна композиция на системния риск запазването на нивото и обхвата на буфера поддържа капацитета за посрещане на кредитни загуби в случай на реализация на застрашаващи стабилността на банковата и финансовата система събития.

При анализа и обосновката на нивото и обхвата на буфера за системен риск се използва система от рискови индикатори за банковата система и икономиката, като във фокуса попадат дългосрочни структурни показатели. Те са съставени на полугодишна и годишна база, където е приложимо, от 2009 г. насам и са организирани в три рискови направления:

Спрямо БВП, банковите активи запазват ниво от над 90%, а в структурата на финансовата система надхвърлят 70%. В края на юни 2023 г. общите банкови активи са в размер на 155.4 млрд. лв., което представлява 92.2% от БВП и 72.5% пазарен дял от общите активи на финансовата система. Специфична особеност на банковия сектор е значителният обем и дял на депозитите, които са гарантирани по Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ). Делът в общите депозити се покачва от 56% в 2014 г. до 64% в края на 2019 г. и текущо се запазва на 63%. Бизнес моделът на банките в България e свързан основно с матуритетна трансформация, която е отразена в структурата на баланса, където кредитният портфейл представлява повече от половината от общите активи, а съотношението на кредити към депозити е на ниво от около 70%. Като водещ източник на финансиране, делът на депозитния ресурс от частния сектор се запазва средно в размер на 85% от въвеждането на буфера в 2014 г. Традиционната форма на финансово посредничество рефлектира и в структурата на доходността. В комбинация нетния лихвен доход и на нетния доход от такси и комисионни трайно формират около 90% от общия нетен оперативен доход. По линия на взаимосвързаността с частния сектор, финансовите връзки на банковата система с домакинства и нефинансови предприятия са значими и със съществена асиметрия спрямо небанковия сектор. Размерът на кредитирането и на привличането на депозити е без аналог, като банковият сектор единствен привлича средства от всички останали сектори във финансовата система.

Кредитният риск от необслужвани кредити (NPL) представлява основното предизвикателство пред банките в резултат от прилагания бизнес модел. Пазарният дял (на база общо кредити) на банките, чието съотношение на NPL е над 5%, се задържаше висок за продължителен период - от юни 2010 г. до юни 2021 г. и беше редуциран в периода след предходния преглед на буфера през 2021 г. до под 20% понастоящем. Независимо от благоприятните тенденции в развитието на NPL, обаче, се наблюдава увеличение на кредитите със значително увеличение на кредитния риск след първоначалното признаване, но без кредитна обезценка (фаза 2), показател, прилаган с въвеждането на МСФО 9 от началото на 2018 г. Пазарният дял (на база общо кредити) на банките, чието съотношение на кредити във фаза 2 е над 5%, се покачи от 74% към 30 юни 2018 г. до 93% към 30 юни 2023 г. Към чувствителността на банковия сектор към кредитен риск допринасят също и фактори като преобладаващ дял на кредитирането с променлив лихвен процент, оценки на кредитни ефекти за капитала при хипотезите на надзорни стрес тестове, продължителност на съдебните процедури, свързани с необслужвани кредити. Предвид традиционната форма на финансово посредничество, структурните специфики и външната среда, банковият сектор остава особено уязвим на кредитни загуби.

Основните параметри на макроикономическото развитие открояват потенциални зони на уязвимост по линия на отвореността на икономиката, на съществената връзка банки-суверен и на дългосрочни неблагоприятни фактори за икономическия растеж. Българската икономика е малка и отворена с традиционни търговски партньори, като отвореността на търговията е с традиционно високо ниво от над 110% от БВП. Други демографско-икономически фактори, свързани с намаляване и застаряване на населението, със социалната тежест върху икономически активното население и със степента на заетост поставят значителни предизвикателства за дългосрочния икономически растеж.

Текущият преглед потвърждава присъствието на дългосрочни макропруденциални и системни рискове в банковия сектор, които могат да имат усилващ ефект за кредитни загуби. Оценените рискове и фактори с потенциално силно въздействие върху устойчивостта на банковата система, произтичащи от основните характеристики на банковия сектор и значимостта му в цялостното финансово посредничество, от вътрешноприсъщите рискове и уязвимости и от икономическата среда не сочат към съществена структурна промяна, която да наложи необходимост за калибрация на нивото или обхвата на буфера за системен риск. В тази връзка с цел запазване на натрупания капиталов резерв и при отчитане ролята на буфера по отношение на макропруденциалния риск в България, Управителният съвет на БНБ със свое решение от 7 декември 2023 г. определи буфер за системен риск в размер на 3% за всички банки, приложим за всички експозиции в Република България. Буферът за системен риск се прилага на индивидуална и консолидирана база.

БНБ е уведомила Европейския съвет за системен риск и компетентните и определените органи на съответните държави членки за преразглеждането и потвърждението на буфера за системен риск. Уведомлението става по стандартизиран образец на английски език, който може да се намери на следния линк.

___________

¹ Насоки относно подходящите подгрупи от секторни експозиции, към които компетентни или определени органи могат да прилагат буфер за системен риск в съответствие с член 133, параграф 5, буква е) от Директива 2013/36/ЕС, EBA/GL/2020/13