Реч на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, изнесена при откриването на панела „Предизвикателства на членството в еврозоната”, част от конференцията „10 години валутен борд и предизвикателствата пред приемането на еврото”, София, 18 септември 2007 г.
С ПАРИЧЕН СЪВЕТ КЪМ ЕВРОЗОНАТА
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги,
Дискусията тази сутрин обобщи по подходящ начин опита на България да живее в режим на паричен съвет с предимствата и изискванията на този паричен режим към останалите елементи на икономическата политика. Наричам ги изисквания и в никакъв случай недостатъци, защото паричният съвет е режим, осъществяван на база на правила. Това и теоретично, и практически предполага, че резултатите са силно зависими от разбирането и приспособяването на всички икономически агенти и социално-икономическата политика към правилата на паричния съвет.
Десет години са подходящо време за равносметка и аз искам също да подкрепя направените вече изводи тази сутрин, че резултатът е еднозначно позитивен. Както убедително доказа Г. Ганев, последните 10 години са сред най-успешните в съвременната стопанска история на България по отношение на растежа и подобряване на жизнения стандарт. Това е заслуга, от една страна, на последните 3 правителства, които провеждат последователна икономическа политика, но, от друга страна - и на търпението и обществената нагласа и подкрепа за реформите. Не по-малко важно е да отбележим и подкрепата на международната финансова и политическа общност за реформите в нашата страна, независимо от отбелязаните и тази сутрин множество шокове, които преживя българската икономика.
България вече е член на ЕС. Високият резултат съвсем естествено поражда високи очаквания. Както се изразяват не само у нас – апетитът идва с яденето. Това е и целта на следобедната ни сесия – да дискутираме кои са рамките, в които очакванията са рационални, разумни, балансирани и съдействат за бъдещ устойчив растеж на икономиката и увеличаване на богатството на нацията.
Опитът и резултатите през последните 10 години са една добра база за дискусията. В изказването си тази сутрин управителят на БНБ ясно доказа тезата, че следващата цел за България естествено трябва да бъде въвеждането на еврото, като запазването на паричния съвет при сегашното ниво на фиксирания курс на лева към еврото дотогава е естественият паричен режим, тъй като осигурява най-малко разходи за приспособяване. Той добави и още един важен аргумент в подкрепа на тезата си, а именно, че глобалният съвременен финансов пазар неотменно налага на малки отворени икономики да използват чадъра на икономическите и парични съюзи, за да развият най-добре конкурентните предимства на своите икономики. Хубаво е, че горната теза е отдавнашно решение и на трите последни български правителства. То е неотменна част от редица важни държавни документи:
• позициите по глава 11 „Икономически и паричен съюз” при преговорите за присъединяване към ЕС от 2000 г.;
• Споразумението между Министерски съвет и БНБ за въвеждане на еврото в РБългария от 2004 г.
• Предприсъединителната икономическа програма на РБългария 2006-2009 г.;
• Първата Конвергентна програма на РБългария 2007-2009 г.
Горното показва, че въвеждането на еврото е една дълбоко осъзната обществено и политически стратегия на България. Тя е подкрепена и в Договора за присъединяване на страната към ЕС, където ясно и еднозначно е пренесен текстът от Договора за Европейската общност за задължителното въвеждане от страните-членки на единната валута. Разбира се, по пътя за постигане на важната цел – въвеждане на еврото - има редица предизвикателства.
Първото и най-важното е, че РБългария трябва да продължи без колебания последователната си политика на структурни реформи. Кои са най-наболелите реформи стана ясно от сутрешната дискусия и аз няма да се спирам на това. Предполагам, че г-н П. Чобанов също ще ги припомни и систематизира отново като изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Това е институцията, която е отговорна за координацията по разработването на Конвергентните програми в нашата страна.
Неотклонното продължаване на реформите е необходимо най-малко за изкореняването на появилите се отново след дълга пауза напоследък инфлационни очаквания, като резултат от развитието на международната среда и увеличените темпове на вътрешното търсене. Бързината на осъществяване на структурните реформи в образованието, трудовия пазар, здравеопазването, социалното осигуряване и институциите е единствената теоретично и практически известна и доказана рецепта в такива ситуации в малки отворени икономики с паричен съвет. Искам само да припомня, че инфлационният критерий е единственият от Маастрихтските критерии, който България не посреща устойчиво в момента.
Тук искам да отворя една скоба и да подчертая значението конкретно на планирането и развитието на институциите като важно предизвикателство за постигане на целта за въвеждане на еврото. Ще използвам примера на БНБ, защото тя е една от институциите, която е призвана да съдейства на икономическата политика за овладяване и ограничаване на неравновесията, от една страна. От друга страна, европейските институции очакват от БНБ да гарантира, че България изпълнява техническите критерии за въвеждането на еврото.
За да бъде отворената много малка скоба, ще кажа само две неща. Първо, практиката през последните години дава ясни доказателства за положителния ефект от проактивната политика на БНБ за гарантиране стабилността на банковата система и нормалното функциониране на финансовите пазари, без по никакъв начин да се излиза от строгите правила на паричния съвет. Второ, БНБ вече осъществява мащабни реформи за повишаване качеството на налично-паричното обръщение и създаване на пазар на наличните пари у нас, като част от техническите условия за въвеждането на еврото. С това затварям скобата, като искам да благодаря на партньорите ни в тези процеси – българското правителство и парламент, международните финансови институции, европейските институции, търговските банки и обществото. Надявам се тази подкрепа и взаимното доверие да продължат по пътя към еврото, тъй като са едно от важните условия за постигане на целите.
Не по-малко важно предизвикателство по пътя ще бъде и външната подкрепа. За това предполагам ще говорят и другите участници в панела от националните централни банки на страни от ЕС и от ЕК. Искам обаче да кажа, че в БНБ добре си даваме сметка, че външна подкрепа за въвеждане на еврото можем да търсим и получим само ако стриктно се придържаме към Договора за европейската общност. В тази връзка искам да уверя присъстващите партньори, че редовно си пишем домашното и се надявам те също да са убедени в това.
Благодаря за вниманието!
