Изявление на Управителния съвет на БНБ по повод десет години от въвеждането на паричния съвет в България, София, 30 юни 2007 г.
На 1 юли 2007 г. се навършват 10 г. от въвеждането на паричния съвет в България. Промените в Закона за БНБ от 1997 г. установиха фиксиран валутен курс от 1000 лева за една германска марка и автоматично фиксиране на курса от 1.95583 лева за едно евро след 1 януари 2002 г., както и изискване за минимум 100 процента покритие на емитираните левове с международни валутни резерви. Законово беше забранено предоставяне на кредит от централната банка на правителството и на търговските банки под каквато и да е форма. Промени в закона увеличиха институционалната и финансова независимост на БНБ, както и персоналната независимост на членовете на УС, което позволява на централната банка пълноценно да изпълнява задачите по поддържане на стабилността на лева и банковата система.
Паричният съвет се превърна в основа, върху която бе изградена икономическата политика на три последователни български правителства. България бе трансформирана от състояние на дълбока политическа, икономическа и финансова криза в устойчиво развиваща се страна, чиято икономическа политика се характеризира с последователност, прозрачност и предсказуемост. Тази разумна икономическа политика възвърна доверието на населението и чуждестранните инвеститори в българската икономика, в банковата система и в националната ни валута. Стабилното икономическо и политическо развитие на България през последните десет години позволи на страната да стане пълноправен член на НАТО и на Европейския съюз.
Паричният съвет доказа своята жизнеспособност и устойчивост в период, в който световната икономика премина през множество сътресения. С него българската икономика устоя на предизвикателствата на руската и азиатската финансови кризи, кризата в Косово, забавянето на глобалния икономически растеж през 2001 г. в следствие на терористичните атаки в САЩ и спада на цените на акциите на технологичните компании, войната в Ирак и безпрецедентното нарастване на цените на енергийните ресурси и глобалните дисбаланси в последните години. В този период България се развиваше с относително високи и устойчиви темпове на икономически растеж, заетостта в страната нарастваше. Благодарение на макроикономическата стабилност преструктурирането на икономиката се ускори, в резултат на което конкурентоспособността на икономиката започна да се повишава и през 2006 г. България е измежду малкото страни в света, които увеличават дела на износа си в рамките на ЕС. Темпът на нарастване на потребителските цени за периода след 1997 г. е средно 5.7 процента, при средно 233 процента за периода от 1991 г. до въвеждането на паричния съвет.
Банковата система на страната бе стабилизирана, преструктурирана и приватизирана, като инвеститорите са водещи банки от ЕС. Днес българският банков пазар е силно интегриран в европейския пазар. На него работят банки с висока репутация, които на конкурентна основа предлагат широк набор от банкови продукти и услуги на достъпни цени за всички фирми и домакинства в страната.
С присъединяването на България към ЕС се открива нов дългосрочен хоризонт за развитието на паричната система. България се ангажира да се присъедини към еврозоната и да въведе единната европейска валута. От всички нас зависи времевия хоризонт, в който ще изпълним критериите за членство в еврозоната, тъй като европейското законодателство, което задължава новите страни членки да се присъединят към еврозоната, не определя изрично срока, в който това трябва да се осъществи.
И трите български правителства, които управляват страната от въвеждането на паричния съвет следват ясен политически ангажимент – България да запази избрания режим на паричен съвет до членството на страната в еврозоната, и провеждат последователна икономическа политика, подчинена на изпълнението на този политически ангажимент. Тази политика е в пълно съответствие с решенията на Европейския съвет и Европейската централна банка. Опитът от последните десет години ни показва, че паричният съвет е оптималният паричен и валутен режим за малка страна с отворена икономика, която е в период на бързо развитие и пълноценно интегриране в европейската икономика. Макроикономическата стабилност и предвидимата среда за бизнес, която този режим създаде и поддържа, съдействат за задълбочаване на структурните реформи в страната, повишаване на ефективността и производителността на труда и съответно за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Паричният съвет в най-висока степен възпроизвежда условията, при които една икономика функционира, когато тя е член на еврозоната. От една страна, той ограничава инструментите на централната банка за провеждане на национална парична политика. От друга страна, паричният съвет изисква в много по-голяма степен и налага на правителствата да провеждат разумна и отговорна фискална политика и политика на структурни реформи в съответствие с принципите на Пакта за стабилност и растеж. Това осигурява уникална възможност едновременно за номинална и реална конвергенция на българската икономика при поддържането на високи и устойчиви дългосрочни темпове на икономически растеж.
Паричният съвет, който успешно функционира вече десет години, ще продължи да бъде в основата на макроикономическата стабилност до членството на България в еврозоната. Важна част от пътя към постигане на тази цел вече е измината – България е член на ЕС, който изпълнява повечето от критериите за членство в еврозоната. От нас зависи успешно да бъде извървяна и останалата част от този път. Държавните институции, представителите на гражданското общество и всички мислещи за просперитета на нашата родина трябва да продължим както и досега да работим за формулирането и осъществяването на разумна, прозрачна и предсказуема икономическа политика за подобряване на средата за бизнес, нарастване на ефективността и конкурентоспособността на икономиката. Трябва да се поемат разумни ангажименти, чието изпълнение не противоречи на целта - членство в еврозоната, с което ще се създадат и още по-големи възможности за повишаване на благосъстоянието на нашия народ.
