Изказване на г-жа Емилия Миланова, подуправител на БНБ, пред годишната среща на Асоциацията на търговските банки, Пловдив, 22 април 2005 г.
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА
РЕГУЛАТИВНАТА СРЕДА ЗА ФИНАНСОВОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО
Уважаеми колеги,
Във връзка с подписване Договора за присъединяване на България към Европейския съюз следващата седмица и предстоящото от 1 януари 2007 г. членство считам за необходимо да привлека вниманието Ви към предстоящата работа по правната рамка за дейността на банките и по-специално за тяхното регулиране. Както е известно, за банковия сектор в Договора не се предвиждат предпазни клаузи и отлагателни периоди за приложение на европейското законодателство.
От датата на членството на България в Европейския съюз банковият сектор ще може пълноценно да участва в единния пазар на финансови услуги, след като са приети и приложени редица актове на европейското право в тази област.
Българският банков сектор вече се подготвя за предизвикателствата на членството, свързани с прилагането на редица нови регулации, които ще спомогнат за запазване доверието на клиентите в банковата система и засилване на конкурентоспособността в рамките на единния пазар.
Ще акцентирам на изискванията, чието въвеждане в българското законодателство, регламентиращо банковата дейност, е предстоящо.
В областта на банковия надзор в България вече е постигната почти пълна хармонизация по всички настоящи изисквания на Европейския съюз по отношение на достъпа до банкова дейност, капитала и капиталовата адекватност, големите експозиции, надзора на консолидирана основа, регулиране размера на вложенията на банките.
Предстои да бъдат въведени в нашето законодателство разпоредбите за взаимно признаване на издадените лицензии, за надзор от държавата членка по седалище на кредитната институция, за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и новите капиталови изисквания на Европейския съюз, произтичащи от Базел ІІ.
Ще насоча вниманието Ви върху няколко основни проекта, засягащи дейността на банките в България.
На първо място предстои изготвянето на изцяло нов проект на Закона за банките, за който сме си поставили амбициозни срокове. Целта на този законопроект е да покрие всички разпоредби от кодифицираната директива 2000/12 за дейността на кредитните институции, в това число разпоредбите за единния лиценз (взаимно признаване на лицензиите), издадени от надзорните власти на страните членки, отговорностите по отношение на консолидирания надзор, допълнителни дефиниции, както и новите разпоредби, свързани с Базел ІІ, с които ще бъде допълнена тази директива. Някои от разделите на сегашния закон ще се имплантират в новия без съществени промени, докато други раздели ще бъдат изцяло обновени.
Вторият ни значителен по мащабите си ангажимент е изработването на проект за нова наредба за капиталовата адекватност, която ще има действие от 1 януари 2007 г. и с която ще се приложат новите капиталови изисквания на Европейския съюз, произтичащи от Базел ІІ. В новата наредба относително непроменени ще останат разпоредбите за капиталовата база и пазарния риск. Изцяло нови ще бъдат разделите за капиталовите изисквания за кредитен риск, включващи изисквания по трите подхода, разделите за смекчаване на кредитния риск, за секюритизацията, капиталовите изисквания за операционен риск. В наредбата ще бъдат интегрирани и всички приложения на преработените и допълнени директиви на ЕС 2000/12 и 93/6.
За изпълнение на тази задача през октомври миналата година създадохме работна група и подгрупи по отделни теми и въпроси. Целта на групата е освен изготвянето на проект на нова наредба за капиталова адекватност да подготви и други материали, необходими за бъдещото й приложение. На този етап групата е изготвила таблица на дискрециите, които ще намерят място в наредбата. Тази таблица скоро ще Ви бъде изпратена, за да изразите коментарите си по нашите предложения. Общо взето може да се каже, че сме възприели по-консервативния подход. Подготвяме също така и предварителни указания за банките по операционния риск и вътрешнорейтинговите модели. Указанията за операционния риск са във финалната си фаза и те също скоро ще бъдат изпратени на банките. Считаме, че капиталовите изисквания за операционен риск, а и самата оценка и управление на този риск, са нещо ново за българските банки и затова те трябва да направят известна подготовка преди новата регулация да стане факт.
Разработката на проекто-наредбата се извършва на модули според риска, който се третира в съответните раздели, като се отчитат промените в проекто-директивата. Намерението ни е да имаме готов първоначален проект на наредбата, който да се изпрати за дискусия в АТБ възможно най-скоро след окончателното приемане на поправките в директивата от Европейския парламент.
Тъй като вече говорихме за Базел ІІ на миналогодишната банкова среща, бих искала да Ви информирам и за събитията, които се случиха след това. През месец юни миналата година, както вече Ви е известно, беше публикуван окончателният документ на Базелския комитет - Международно унифициране на капиталовото измерване и капиталовите стандарти (ревизирана рамка). Още следващия месец, през юли, беше внесен в Европейския парламент проект за изменение и допълнение на директива 2000/12 за дейността на кредитните институции и 93/6 за капиталовата адекватност. Първата е основно ревизирана в контекста на Базел ІІ, докато при втората промените са свързани основно с постановките на Международните стандарти за финансова отчетност, които са в сила от тази година в Общността за публичните компании, в това число и банки. Очаква се тези изменения да станат действащо европейско законодателство през втората половина на тази година.
Успоредно с този процес започна и процес на подготовка за приложението на директивите. С тази дейност бе натоварен Комитетът на европейските банкови надзорници (CEBS), създаден през 2004 г. Към настоящия момент Комитетът публикува за дискусии в рамките на Общността унифицирани отчети за капиталова адекватност и унифицирани отчети за банките по Международните стандарти за финансова отчетност. Тези проекти имат за цел уеднаквяване на надзорната практика в страните членки и информационните изисквания към банките.
Искам да Ви информирам и за приложението на Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките, която бе приета през декември миналата година. Вече сме подготвили пакет нови отчетни форми и подробни указания към тях, които ще Ви бъдат изпратени до края на месеца по VPN (виртуалната частна мрежа), за да могат да се направят необходимите тестове преди влизането на наредбата в сила. Тестването на отчетните форми предвиждаме да бъде направено от всички банки, независимо от големината на търговския им портфейл. Ще очакваме също и Вашите въпроси и бележки по отчетните форми и указанията, за да можем своевременно да ги коригираме или допълним, ако се наложи ще направим необходимите изменения в наредбата.
Третият ни ангажимент е свързан с финансовите конгломерати.
До датата на членство на Република България в ЕС (01.01.2007 г.) ще бъде въведена в българското законодателство Директива 2002/87/ЕО за допълнителен надзор върху кредитните институции, застрахователните дружества и инвестиционните посредници във финансов конгломерат.
Предназначението на директивата е да гарантира стабилността на европейските финансови пазари, да въведе общи норми за разумен надзор върху финансовите конгломерати в Европа. Директивата установява общи стандарти за разумен надзор върху структури, в които са включени регулирани институции (банки/застрахователни дружества/инвестиционни посредници).
Съгласно тази директива компетентните органи преценяват на консолидирана основа финансовото състояние на конгломерата, що се отнася до платежоспособността, концентрацията на риска и вътрешногруповите трансакции.
Допълнителният надзор на консолидирана основа на финансовите конгломерати се извършва от координатор, определен между компетентните надзорни органи на съответните държави членки. Задачите на координатора по надзора не променят задълженията и отговорностите на надзорните органи, произтичащи от съответните секторни директиви.
Вече е създадена работна група от експерти от БНБ и Комисията за финансов надзор, която има за задача да изготви законопроект, с който изискванията на тази директива ще се приложат в българското законодателство. Вече е направен преглед за приложението на тази директива в някои страни от ЕС. Ще се ползва и консултантска помощ.
В областта на защита на потребителите предстои нормативното регулиране на отношенията по договори за потребителски кредит, което ще има отражение не само в банковата сфера, но и в редица други области, като търговията и услугите.
В рамките на работна група 23 "Защита на потребителите и тяхното здраве" българската страна е поела ангажимент за въвеждане в българското законодателство на изискванията на правото на ЕС в тази област, а именно Директива 87/102/ЕИО за сближаване на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит и изменящите я Директиви 90/88/ЕИО и 97/8/ЕО. Материята е специфична, поради което не може да бъде включена в общия Закон за защита на потребителите, а ще бъде предмет на самостоятелен законов акт.
Транспонирането на директивите ще доведе до ясно регламентиране на условията за предоставяне и изплащане на потребителските кредити, което балансира интересите и на двете страни – банки и клиенти.
Засилващата се конкуренция се нуждае от недвусмислени правила относно изчисляване на годишния процент на разходите по потребителски кредит, рекламата и задълженията на кредитодателите. Следвайки тенденцията на европейско ниво за засилване защитата на по-слабата страна при договори за финансови услуги, законът ще предвиди задължения за кредитодателите, сред които са и банките, с оглед по-добрата информираност и гарантиране правата на потребителите.
Предоставянето на потребителите на достатъчна и разбираема информация е фундаментален принцип при осигуряването на високо ниво на потребителска защита, тъй като така се избягва предимството на кредитодателите при информационната асиметрия.
От основно значение е изискването за оповестяване на „годишния процент на разходите по потребителски кредит” (ГПРПК) – ново понятие в българското законодателство. ГПРПК представлява общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент. Следвайки изискванията на тази директива, в българската нормативна уредба ще се въведе формулата за изчисляване на ГПРПК. Чрез нея потребителите ще могат по-надеждно да сравняват различни кредитни оферти.
Контролът върху спазване изискванията относно договорите за потребителски кредит ще бъде упражняван от Комисията по търговия и защита на потребителите, която е специализираният държавен орган в областта на защита на потребителите и която разполага с необходимия опит и инструментариум за гарантиране ефективното прилагане на бъдещия закон.
