logo
Skip to content

Приветствие от г-н Иван Искров, управител на Българската народна банка, при откриването на международния научен форум „Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: имаме ли работещи решения?”, организиран от Висшето училище по застраховане и финанси, София, 10 май 2012 г.

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми участници и гости на конференцията,

Дами и господа,

За мен е чест и удоволствие да участвам в откриването на този международен научен форум, организиран от ВУЗФ. Благодаря за поканата на ректора, проф. Вазов, в чието лице поздравявам учебното заведение по случай забележителната му 10-годишнина.

Академичната сфера е известна със своя консерватизъм, но ето че само за десетилетие след създаването си вашият университет се утвърди като едно от водещите висши учебни заведения в България, специализирано в областта на финансите и застраховането. Един пример за високите европейски стандарти, към които се стреми ВУЗФ, са съвместните бакалавърски и магистърски програми между него и University of Sheffield. Освен това издадената от ЕК разширена харта „Еразъм” позволява на студентите на ВУЗФ да се обучават и провеждат стажове в университети и предприятия от ЕС.

Неотдавна бе обявено, че през последните пет години в България икономика са завършили 55 000 души. На фона на този интерес към висшето икономическо образование ВУЗФ успя да си извоюва репутация като едно от най-привлекателните учебни заведения за онези млади хора, които търсят оптималното съчетание между теоретичната подготовка и практическите познания. Една от причините за това е, че ВУЗФ се отличава със своята политика приоритетно да привлича като преподаватели много опитни и вече реализирали се в практиката професионалисти.

Това много ме радва, защото като работодател в големи финансови институции от 1997 г. насам съм забелязал, че „ножицата” между теоретичните знания и практиката е голям проблем пред току-що дипломиралите се икономисти. А практическият опит дава сериозен импулс в началото на кариерата на всеки млад човек - не само защото учи на конкретни професионални умения, но и защото изгражда комплексни качества, като например способност за работа в екип, ефективно управление на времето, мотивираност за търсене на алтернативни решения в конкурентна среда и т.н.

Но ВУЗФ е не само място за преподаване, а средище за изследователска дейност, дискусии и генериране на идеи. И форумът днес отново доказва това.

Преди година, отново пред аудиторията на организираната от вас научна конференция, изразих чисто професионалното си неудовлетворение от това, че рядко чуваме разумния глас на българските академици. Докато светът от години анализира и дебатира причините, проявленията и поуките от глобалната криза, нашата академична общност рядко изразява позиции по тези въпроси и продължава да изглежда затворена в себе си, ангажирана с вътрешните си управленски или дори битови проблеми.

Ето защо имам удоволствието да споделя, че и тук ВУЗФ пак прави изключение. Аз с интерес следя публичните изяви на ректора, заместник-ректора и други преподаватели и академични лица от вашия университет. Представители на ВУЗФ нееднократно са излизали с авторитетни публични коментари по актуални икономически теми с висока обществена значимост.

И днес поздравявам ВУЗФ за това, че пак изпревари „по-старите” икономически университети с организирането на такава навременна дискусия. Обявената тема - „Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: имаме ли работещи решения?” - е достатъчно красноречива за важността на настоящия форум.

Защото външната среда е от особено значение за динамиката на една силно отворена икономика като българската. Известно е, че първопричините за глобалната финансова, а след това и икономическа криза не дойдоха от нашия регион, нито от нововъзникващите пазари на Европа. Но външният произход на кризата в никакъв случай не може да ни успокоява, защото независимо от произхода на причините за кризата, ние тук в България трябва да се справяме с нейните последствия.

Тук е мястото да подчертая, че БНБ осъзнава своята огромна отговорност за финансовата стабилност на страната и неотклонно работи в изпълнение на функциите и задачите, възложени й по закон.

В своята работа централната банка си сътрудничи с много други международни и национални институции, а когато възникне необходимост, влиза и в ролята си на конструктивен опонент. Защото, както много пъти съм подчертавал, не бива да се учудваме или да проявяваме нетърпимост към това, че политическите институции в демократичните държави са особено чувствителни преди всичко към постигането на бързи резултати в рамките на електоралния цикъл. Докато задачите на централните банки надхвърлят хоризонта на следващите парламентарни или президентски избори. Ние се ръководим от разбирането, че трябва да поддържаме репутацията си като национално-отговорни институции, поставящи на преден план дългосрочните икономически интереси на хората и на държавата. Оттук следва и фундаменталната логика на така важния (и много строго спазван в целия ЕС) принцип за независимостта на националната централна банка и необходимостта да се предоставят на обществото независими анализи и информация.

В този смисъл ние в БНБ както и досега винаги ще защитаваме такава икономическа политика в България, която не застрашава дългосрочните икономически интереси за сметка на търсенето на бързи политически ефекти - като политиката на продължаване на структурните реформи, повишаване на ефективността на институциите и подобряване на общата среда за правене на бизнес у нас. БНБ традиционно подкрепя консервативната фискална политика, благодарение на която днес България демонстрира отлични фискални показатели и при наличието на стабилна банкова система имаме основания да очакваме добър прием на новата емисия български глобални облигации, деноминирани в евро. Ние бихме приветствали и действия за ускоряване на приватизацията и активното концесиониране - дотолкова, доколкото те не просто ще укрепят фискалната позиция на страната ни, а ще подобрят дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на България. Но не можем да сме равнодушни към каквито и да било необосновани икономически експерименти.

Същевременно комплексът от работещи решения за икономическия просперитет на България задължително трябва да бъде съобразен и с анализа на сравнителните предимства на българската икономика в международен план.

Всъщност именно настоящата криза открои и даде емпирични доказателства за устойчивостта на икономиката на България. Позволете да припомня как преди кризата мнозина твърдяха, че валутният борд в България ограничава гъвкавостта на икономиката, а високият дефицит на текущата сметка (над 1/4 от БВП през 2007 г.) е страшен „дисбаланс”, който няма как да бъде финансиран при бягство на капитали от страната ни. За изненада на много институции и експерти, голяма част от които с доказан опит и репутация, брутните международни валутни резерви на БНБ нараснаха от 24.9 млрд. лв. в края на 2008 г. до 26.1 млрд. лв. в края на 2011 г. Покритието на лева с първокласни международни валутни резерви на БНБ понастоящем надхвърля 150% (и това е дори без да смятаме депозита на правителството). Накратко, вече петнадесета година бизнесът и гражданите разполагат с предвидимостта и стабилността, които носи фиксираният валутен курс и стабилната българската банкова система. Не на последно място, през миналата година текущата сметка излезе на положителен баланс след две поредни години на впечатляващ растеж на български износ (с по над 30% годишно) и при нарастващ дял на България в общия внос на ЕС. Всичко това е и интересна материя за дискусия на форум като този. Как приспособяването и преодоляването на „дисбалансите” в една малка и отворена икономика с валутен борд се вписва в ортодоксалните икономически теории и обясненията от популярните учебници, които обикновено са писани за доста по-различни икономики от българската и от автори с коренно различен икономически опит. Любопитно ми е до какъв извод ще стигне днешният научен форум.

Друг голям мит за България беше за предстоящ „колапс” на банковата ни система (поради „лавината” от лоши кредити и „зависимостта” от чуждестранни банки, които щели панически да избягат и да изтеглят капиталите си от България). Нищо и от тези апокалиптични пророчества не се сбъдна. Банковата ни система запази значителни буфери и демонстрира впечатляващи за целия ЕС показатели за капиталова адекватност и ликвидност. На фона на високото доверие на местните вложители (само за година до март общо депозитите се увеличиха с над 5 млрд. лв.) зависимостта от външни източници на финансиране силно намаля - в края на март под 13% от общия привлечен ресурс е от банки-майки от чужбина, спрямо почти 1/4 в края на 2008 г. В края на краищата, за разлика от някои по-развити икономики, у нас нямаше необходимост да бъде спасявана нито една банка.

И честите медийни заглавия за „лошите” кредити и сравненията с други страни не разкриват истинската картина за България на фона на останалите икономики в ЕС. Причината е, че нормативната уредба, стандартите за финансова отчетност и регулаторните практики в различните страни рядко съвпадат, което силно затруднява международните сравнения (някои страни например направо отписват и водят задбалансово значителен обем необслужвани кредити). Например, фокусирането само върху „лошите” кредити е подвеждащо, ако го няма уточнението, че активите в баланса на банковата ни система са много слабо изложени на риск от пазарни преоценки (а именно реализирането на този риск се оказа най-големият проблем при много от „развитите” банкови системи). Освен това, в България е популярно да се коментира брутното съотношение на необслужваните (над 90 дни) кредити, докато икономически по-значимият показател е за съотношението „нетни необслужвани (над 90 дни) кредити/нетни кредити” - то коректно представя обстоятелството, че рискът вече е отразен в отчета на доходите посредством вече реално извършените от банките разходи за обезценка. Също така, като правило нетните необслужвани кредити представляват частта от кредитния портфейл, покрита с високоликвидни (и приемливи според високите стандарти на БНБ) обезпечения. Нетните необслужвани кредити у нас имат дял от 10.71% към края на март т.г. Това, което имам предвид е, че анализът и обобщенията за необслужваните кредити в различните страни са полезни само тогава, когато се основават на сравними величини.

Въпреки обективните показатели цялата тази гъвкавост и адаптивност на икономиката на България и на нейната банкова система остават извън полезрението на много от международните наблюдатели и водещите световни медии. Дори в анализите на европейски и международни организации, известни със своя професионален капацитет, още прозира неразбиране на икономическите специфики на отделните държави. Вместо това често се прибягва до по-лесния подход (който е доказано грешен) – по нищо незначещи географски признаци да се групират страни и цели региони, като върху тях се поставят „етикети” с повърхностни и клиширани изводи. Такъв географски подход, без отчитане на толкова разнородните икономически структури, институционална среда или дори политически и исторически традиции, сигурно е уместен в метеорологията, но не и в икономическия анализ! Вероятно днешната конференция ще се докосне и до този род проблеми.

Затова очаквам днес на този форум да бъдат анализирани някои от гореспоменатите въпроси. Търсенето на полезни идеи и работещи решения за изход от кризата продължава, защото самата криза не е преминала. Още далече не е осигурено онова трайно възстановяване на икономиката към темповете на растеж, които ще съответстват на потенциала й. Както в България, така и в Европа рисковете за икономическото развитие остават, което се вижда от неспиращите потоци от негативни данни - ограничено потребление, слабо инвестиционно търсене, подтиснат пазар на труда, волатилни финансови пазари.

Пожелавам ви ползотворна дискусия и успех на научния форум!


Изтегли DOC (52 KB)