Реч на г-н Иван Искров, управител на Българската народна банка, на конференцията „Постигане на устойчив икономически растеж в Югоизточна Европа: Макроикономически политики, структурни реформи, социалнополитическа подкрепа и стабилна финансова система”, организирана от централната банка на Гърция и колежа „Свети Антоний”, Оксфордски университет, Атина, 11 февруари 2011 г.
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ РАСТЕЖ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА: УРОЦИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ НОВОВЪЗНИКВАЩИ ПАЗАРИ С АКЦЕНТ ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ
(неадаптиран превод от английски език)
Дами и господа,
За мен е удоволствие да участвам в тази конференция, организирана от централната банка на Гърция съвместно с колежа „Св. Антоний” на Оксфордския университет. Позволете ми преди всичко да благодаря на управителя на централната банка на Гърция, г-н Провопулос, за поканата и възможността да бъда тук и да мога заедно с моите изтъкнати колеги от Югоизточна Европа да се обърна към такава уважавана публика.
Като централен банкер аз определено се интересувам пряко от финансовия сектор. Въпреки че темата на настоящия панел е „Икономическият растеж и финансовата система” обаче, бих искал да изляза извън тази рамка и да засегна други, вече обсъждани днес въпроси.
ПОЛИТИКАТА И ПОЛИТИЦИТЕ ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ
Темите на дискусиите се припокриват и четирите основни сесии са организирани в много логична последователност. Казвам това, защото финансовият сектор не функционира изолирано от останалата икономика и от политическата конюнктура. Не може да има силна финансова система при слаба икономика и политическа нестабилност (или поне не задълго). Обратното също е вярно: слабите финансови пазари и слабите институции затрудняват устойчивия растеж.
Последната криза например привлече вниманието към банковия сектор, който често е обявяван като причината за световните икономически сътресения. Няма смисъл да повтаряме сега колко виновни са банките, всички знаем добре познатата последователност на събитията: ипотеките с ниско качество, „токсичните” активи, необходимостта банките да бъдат спасявани и последвалите икономически и фискални измерения на кризата. Но не трябва също така да пренебрегваме основната причина: ролята на политиката и политиците. Какво да кажем за призива за „достъпни жилища”, който доминираше политическата идеология през последните две десетилетия в САЩ (и не само там)? Какво да кажем за свързаната с това среда на ниски лихвени проценти в комбинация с провала на регулаторните органи да установят и контролират системните рискове? Всъщност не беше ли това основната причина за балоните на пазарите на активи и рисковото поведение на банките? Всички ние знаем отговорите. Виновни са не само „алчните” банкери.
УРОЦИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ НОВОВЪЗНИКВАЩИ ПАЗАРИ
Поне така протекоха нещата в „развитите” държави. Не трябва да забравяме, че шоковете не дойдоха от т.нар. периферия на еврозоната или от нововъзникващите пазари на Европа. По-скоро кризата беше породена от провала на финансовите пазари и институции в държави, където те уж бяха най-добре регулирани, най-опитни и с най-голяма ликвидност. Като част от световните пазари европейските нововъзникващи икономики бяха въвлечени в кризата. Като погледнем назад днес, те биха могли да послужат като добър пример за смекчаване и устояване на кризата.
Как може опитът на този регион да спомогне за по-доброто разбиране на взаимовръзката между финансите и растежа и различните алтернативи за водене на политики?
Европейските нововъзникващи пазари натрупаха опит от своите собствени дълбоки кризи от преди повече от десетилетие. В повечето от тях брутният вътрешен продукт се срина в началото на икономическия преход. Почти навсякъде последва банкова криза, довела до сериозни загуби в частния и държавния сектор. Но по време на икономическото преустройство бяха научени ценни уроци. Някои от спешните проблеми бяха свързани с неплатежоспособността на банките, преструктурирането на дълга и приватизацията. Главният урок беше, че всеки, в това число не само обществеността, но и самите политици на изборни длъжности, плащат по-висока цена за забавените реформи. Това е вярно дори когато тези реформи изглеждат болезнени и непопулярни в краткосрочен план.
Десет от бившите икономики в преход сега са държави-членки на Европейския съюз (три от тях - Словения, Словакия и Естония - вече са част от еврозоната). Присъединяването към ЕС обаче не беше дадено автоматично. Членството не беше подарено. Трябваше да бъдат изпълнени много критерии, включително оценката дали държавата има „функционираща пазарна икономика” и нейната „способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили вътре в съюза”. Това изискваше радикални правни и институционални реформи в държавите, кандидатстващи за членство в ЕС. Европейските държави в преход нямаха друг избор освен да се учат от собствения си опит, и то много преди последната световна криза, какви политики в крайна сметка благоприятстват устойчивия икономически растеж и стабилността на банковата система. Тези политики включваха: приватизация и ограничаване ролята на държавата в икономиката; осигуряване на по-гъвкави пазари на труда; отваряне на страните за чуждестранни инвестиции; либерализация и отпадане на бариерите пред конкуренцията; борба с корупцията и другите форми на неефективност на публичния сектор и т.н.
Уроците от предходните кризи и опитът от присъединяването към ЕС са водещият фактор за устойчивостта и гъвкавостта, която сега демонстрират нововъзникващите пазарни икономики в Европа. Това са главните причини регионът да се справя със сегашната криза сравнително по-добре, отколкото останалите държави от континента.
ОПИТЪТ НА БЪЛГАРИЯ: КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВА
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ РАСТЕЖ, ЗА ДА СЕ ЗАДЕЛЯТ БЕЛИ ПАРИ ЗА ЧЕРНИ ДНИ
За илюстрация нека да се спра на опита на България. Моята страна преживя жестока банкова и финансова криза през 1996 г. - 1997 г., когато една трета от банките фалираха. Имаше хиперинфлация и доверието в националната валута се срина. Това наложи въвеждането на много консервативен паричен режим – валутен борд - през юли 1997 г. Впоследствие инфлацията и лихвените проценти се понижиха бързо и устойчиво. Оттогава насам българската икономика расте в среда на практически несъществуващ валутен риск, с много гъвкав трудов пазар, строги бюджетни ограничения и фискална дисциплина. Съотношението на държавния дълг към БВП спадна от 105% през 1997 г. на 16% през 2010 г. Валутният борд е и ще бъде нашият основен фактор за стабилност и предсказуемост до въвеждането на еврото. Независимо от всички изборни цикли подкрепата за борда от бизнеса, обществеността и всички политически партии остана непоклатима.
Ефектът от сегашната криза започна да се чувства в България към края на 2008 г. със спада на външното търсене и по-ниския приток на капитали. Банките в България обаче нямаха никакви експозиции към чуждестранни „токсични” активи и не пострадаха пряко от „ефекта на доминото” при срива на чуждестранни финансови институции. Българският опит се различава от англосаксонския сценарий, защото ние бяхме научили своите уроци от кризата от 1996 г. - 1997 г. и бяхме натрупали достатъчно резерви като буфер. Ако говорим с конкретни числа, правителството влезе в кризата в края на 2008 г. с фискален резерв от 12% от БВП. Брутните международни валутни резерви на Българската народна банка тогава бяха 36% от БВП. Средната капиталова адекватност на банковата система през декември 2008 г. беше 14.9%.
Нашата банкова система никога не е била източник на проблеми. Извършващи традиционното търговско банкиране, нашите банки бяха засегнати от кризата едва когато общата икономическа дейност спадна и в резултат от това някои техни клиенти започнаха да изпитват трудности при обслужването на своите кредити. Самата банкова система устоя на кризата, демонстрирайки удивителна устойчивост и стабилност. Но това не стана от само себе си, нито беше просто резултат от присъствието на уважавани имена на нашия пазар.
Ние, БНБ, в качеството си на надзорен орган винаги сме вярвали, че добрите периоди на силен растеж трябва да се използват за заделяне на „бели пари за черни дни”. Последователните антициклични политики на Българската народна банка изиграха ключова роля за добрите резултати в банковия сектор както преди, така и по време на кризата.
В годините на икономическия подем преди кризата БНБ настоятелно изискваше от банките да трупат капиталови и ликвидни буфери и предприемаше действия за ограничаване на прекомерния растеж на активите в баланса и поемането на рискове. Някои от прилаганите тогава мерки включваха:
• разширяване на депозитната база за изчисляване на МЗР и постепенно отпадане на касовите наличности като признат за резерв актив;
• повишаване на процента на МЗР на 12%;
• налагане на допълнителни завишени МЗР за банки с прекомерен растеж на кредитирането;
• запазване 12% съотношение на капиталовата адекватност дори и след присъединяването ни към ЕС (което е с 50% по-високо от минималното съществуващо съотношение по Базел ІІ);
• поддържане на по-високи рискови тегла от предвидените в Директивата на ЕС за капиталовите изисквания;
• изключване на текущата печалба при изчисляване капитала на банките;
• ограничаване на кредитирането в чуждестранна валута (с изключение на еврото по очевидни причини);
• налагане на консервативен праг за съотношението на кредита към стойността на актива при ипотечните кредити и т.н.
Когато обаче бизнес цикълът премина към фаза на спад, пренасочихме вниманието си към предоставяне на капиталови облекчения, подкрепа на ликвидността и облекчаване на условията за кредитиране на временно затруднени, но платежоспособни клиенти. Някои от стъпките тогава включваха:
• постепенно намаляване на процента на МЗР средно до 7% (от 0% до 10% в зависимост от източника на привлечените средства);
• улесняване на кредитните институции в предоговарянето на условията по кредитите;
• разширяване на обхвата на допустимите обезпечения;
• намаляване на рисковите тегла в съответствие с Директивата за капиталовите изисквания (напр. експозициите на дребно, които преди това получаваха рисково тегло 100%, и обезпечените с допустими жилищни ипотеки експозиции с рисково тегло 50% получиха рискови тегла съответно 75% и 35%);
• забрана за разпределяне на дивиденти по време на кризата (за 2008 г. и 2009 г. за всички банки, а за 2010 г. избирателно);
• изискване от чуждестранните банки да поемат ангажимент да поддържат експозициите си към техните дъщерни дружества и т.н.
Банковият ни надзор не бе повлиян от краткосрочните политически съображения. В онзи момент прилаганите от БНБ мерки бяха често разглеждани от някои политици и предприемачи като твърде сурови и ненужно консервативни, дори и „спъващи икономическия растеж”. Особено в периода 2005 г. - 2007 г. оптимизмът преобладаваше. Но ние никога не се поддадохме на натиск.
Ако регулаторните органи не следват неотклонно антициклична политика и в „добри”, и в „лоши” времена, ефектите от бъдещи негативни шокове се усилват. Този урок, който едва сега се научава в много западноевропейски държави поради настоящата криза, в България е основно правило на надзора от много години. По отношение на банковите регулации и надзорните инструменти и практики днес България е по-скоро напреднала, а не „догонваща” икономика. Това е вярно и за повечето от останалите страни в региона.
С разгръщането на кризата качеството на активите се влоши като към декември 2010 г. делът на необслужваните кредити достигна 11.9% (от 2.4% в края на 2008 г.), но бяха съхранени достатъчно капиталови буфери. Банковата система продължи да реализира печалби въпреки нарастването на необслужваните кредити и последвалото увеличаване на разходите за провизии. Днес средното съотношение за капиталова адекватност надхвърля 17% при съотношение за капиталовата адекватност от първи ред от над 15% и общо съотношение на ликвидност от около 24%. Не такъв е случаят в най-развитите икономики.
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПОВЪРХНОСТНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ
Не по-малко важно е да сме наясно с последиците от спекулативното публично говорене и лошата комуникация. Дори и при най-благоразумните политики и фундаментално здрави финансови показатели, стабилността може да бъде подложена на риск от многократни негативни и повърхностни публични коментари. Позволете ми сега да споделя с вас, че важна част от работата ни по време на кризата бе посветена на наблюдаването и своевременното реагиране на многобройните абсурдни твърдения, идващи от чужбина, включително и от международни финансови институции с добра репутация. Ето защо преди два месеца Българската народна банка организира семинар за местните медии, на който представихме списък с „Топ 30” на несбъднатите апокалиптични сценарии и прогнози на чуждестранни и български наблюдатели от 2008 г. досега.
На хората и институциите в Гърция е добре известно как натрупването на негативни пазарни настроения може да доведе до „самосбъдващи се пророчества”.
И няколко думи за т. нар. „гръцки” банки в България. Това може да послужи като още един пример в това отношение. След като бяха обект на много коментари в продължение на година, тези дъщерни дружества продължават да се справят добре и до днес: без изтегляне на ликвидност от България в подкрепа на дружествата-майки в Гърция и без отлив на местни вложители в полза на други банки. Акционерите на тези банки потвърдиха дългосрочните си ангажименти да останат и дори да разширят дейността си в България, за да се възползват от възможностите на нашия пазар. Общо показателите на гръцките дъщерни дружества в България са равни или по-високи от средните за системата като цяло.
Ние, като надзорници и пазители на финансовата стабилност, трябваше да отделим много време за опровергаване на всичките слухове и страхове. Тези усилия не бяха напразни.
ДА ПРОДЪЛЖИМ РЕФОРМИТЕ, ДА ОСТАВИМ БАНКИТЕ ДА РАБОТЯТ
Правителствата трябва да останат непоколебими в усилията си за провеждане на фискална консолидация, в съчетание с необходимите структурни реформи. Политиците не трябва да се страхуват от реформи, нуждата от които е общопризната. Дори и в краткосрочен план реформистки настроените политици биват възнаградени политически, стига посланието им да е ясно. Това неотдавна бе демонстрирано както в европейските възникващи пазари (с преизбирането на реформистко правителство в Латвия), така и тук в Гърция (по време на изборите за местни и регионални органи на управление миналата есен).
Тези, които вземат политическите решения, не трябва да отстъпват пред популисткия натиск. Разбира се, че са необходими по-добри регулации за защита на потребителите на финансови услуги и за банков надзор. Но банковата система не бива да се обременява допълнително и да й се пречи да изпълнява традиционните си функции. Тази „червена линия” може лесно да бъде премината с мерки от рода на облагането на банките или данъците за банкови трансакции и т.н. Глобалната криза не промени факта, че финансовото развитие е мощен фактор за икономически растеж. Нека не превръщаме банките в изкупителна жертва!
Благодаря за вниманието!
