logo
Skip to content

Изявление на г-н Светослав Гаврийски, управител на БНБ, по време на пресконференция, организирана от централната банка, 11 май 2000 г.

Преди всичко бих искал да ви приветствам с добре дошли!

Виждам, че залата е пълна, което говори, че темата на днешната ни среща предизвиква интерес. Както бе обявено, днес ще представим официалната позиция на УС на БНБ по основни въпроси от политиката на централната банка, по които в последно време се изказват неангажиращи мнения и свободни тълкувания. Става въпрос за паричния съвет, състоянието му в момента, наличието или отсъствието на някакви сценарии за излизане от него, слухове за промени в законодателството, за преговори за отмяната му предвид бъдещото присъединяване на България в ЕС и ЕВС.

Позволете ми да ви припомня, че през последната година валутният борд в България функционира в неособено добра външна среда. Имам предвид външните събития, които влияят отрицателно върху нашата икономика: световните финансови кризи, войната до западната ни граница през миналата година, увеличението на цените на петрола на международните пазари и обезценяването на еврото през последните няколко месеца. При наличието на всички тези неблагоприятни фактори системата на паричен съвет доказа правото си на съществуване, като предпази страната ни от сривове и остри негативни последици. Нещо повече, повишаването на кредитния ни рейтинг показва, че в България е постигната финансова стабилност, а текущите процеси дават основание да се смята, че тази стабилност ще се запази и през следващите години.

Неаргументираните критически бележки и изказани становища за слабите страни на паричния съвет едва ли могат да са основание за някаква дискусия. Ако в момента някой все пак постави въпроса за излизане от тази система, нека бъде така добър да обясни от чие име говори и най-важното - какви аргументи има в подкрепа на своето становище. На мен не ми е известно нито една политическа партия, нито държавна или обществена институция в България да е поставила такова изискване. Излизане от борда не се обсъжда нито в БНБ, нито в правителството. Нещо повече, ако прегледаме официалните програми и текущите изявления на парламентарно представените политически сили, можем да се убедим, че те всички не само не се обявяват срещу тази система, а напротив - открито държат за запазването й. Ще посоча и някои статистически данни в подкрепа на моята теза. Паричният съвет съществува в България от три години и през този период наблюдаваме непрекъснато увеличение на валутните ни резерви. Така е и през настоящата година. В началото й резервът беше 6272 млн. герм. марки, в момента е 6165 млн. герм. марки. На практика няма промяна независимо от факта, че от началото на 2000 г. са изплатени 800 млн. марки външни задължения на страната. В този смисъл валутният борд се е доказал като система и като ниво, на което е фиксиран валутният курс, тъй като това ниво не затруднява функционирането на икономиката.

Такава накратко е картината във вътрешнополитически план.

В медиите се появиха слухове, които обвързват съществуването на паричния съвет с преговорите за присъединяване на България в ЕС и ЕВС. В смисъл, че ЕС поставя пред нас условие за излизане от борда и ние в БНБ разработваме варианти в тази насока.. Веднага бих искал да подчертая, че съществуването на паричния съвет в България няма никаква връзка с присъединяването ни към Европейския съюз в подобен контекст. Нещата стоят в следната светлина. През своето съществуване ЕС и ЕВС не са приели досега нито една страна с паричен съвет. В нито една от страните членки не е имало такава система, когато те са кандидатствали в ЕС и ЕВС. Сред новите дванадесет кандидатки в три съществува паричен съвет. Това са България, Литва и Естония. Налице е появата на нов момент в преговорите и необходимост от нови механизми, които следва да бъдат разработени. И в институциите на посочените страни кандидатки, и в тези на нашите партньори от ЕС има разбиране за необходимостта да се обсъди ситуацията и да се вземе решение как ще се работи по-нататък. Това беше темата на неофициалните разговори, които някои изтълкуваха като преговори и свободно дописаха със саморъчно сглобени сценарии. Ние приветстваме становището на УС на ЕЦБ от 13 април 2000 г., с което се приема принципната възможност системата на паричен съвет да се запази в някои страни след влизането им в ЕС до момента на присъединяване към ЕВС.

Ще ви дам още малко пояснения в тази насока. Валутният механизъм на ЕС изисква две години преди една държава да влезе в еврозоната, нейната валута да поддържа стабилен курс, при който максимално допустимите колебания са +/- 15%. През този период страната следва да покрие и останалите критерии от Маастрихтския договор. Едва след изпълнение на тези условия може да се приеме еврото за официално платежно средство. Ако следваме логиката на тази процедура, ние трябва да въведем за кратко плаващ валутен курс, а след това отново да го фиксираме. Очевидно посочената процедура е разработена за страни, намиращи се в други условия, и ние смятаме, че механичното й прилагане в нашия случай няма да е от полза нито за нас, нито за ЕС. В разговорите ни с ЕЦБ ние застъпваме позицията, че можем да преминем през присъединителния етап, запазвайки фиксирания курс, респективно системата на паричен съвет. Споменах вече за становището на ЕЦБ от 13 април 2000 г., което показва, че аргументите на централните банки от България, Литва и Естония са били взети предвид. В този смисъл бих искал ясно да подчертая, че с ЕЦБ и ЕС обсъждаме не излизане на България от паричния съвет, а каква процедура да следват страните, в които има такъв съвет, по време на преговорите за присъединяване.Разговорите ни във Франкфурт не са приключили. Ние продължаваме контактите си с ЕЦБ по проблемите на присъединяването. В БНБ по този въпрос е създадена работна група под ръководството на подуправителя Божидар Кабакчиев и члена на УС Румен Аврамов.


Изтегли DOC (33 KB)