logo Skip to content

Интервю на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, пред в. Телеграф, 25.06.2021 г., стр. 13

ПАРИЧНИЯТ ПРЕВОД ДО ЧАС ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА
НЕЗАБАВНИТЕ ПЛАЩАНИЯ МОЖЕ ДА СА ПО-ЕВТИНИ ОТ СТАНДАРТНАТА УСЛУГА

Госпожо Стоянова, с колко са нараснали картовите разплащания в условията на пандемия?

Пандемията от Ковид-19, с всичките си безспорни негативи, послужи като катализатор на съществуващите процеси на дигитализация в сферата на платежните услуги. Съгласно публикувано през декември 2020 г. проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно навиците за плащане в еврозоната, близо 50% от потребителите биха предпочели да плащат чрез карта или друг инструмент за безналично плащане. По данни от платежната статистика на ЕЦБ, през последните години платежната карта се утвърди като най-масово използвания платежен инструмент в Европа, като повече от половината безналични плащания в ЕС вече се инициират с карта. В допълнение, публикуваните през м. април 2021 г. резултати от публичната консултация на ЕЦБ относно дигиталното евро показват, че по отношение на плащанията европейските граждани ценят най-много характеристики като поверителност, сигурност и широк презграничен обхват. Друго важно заключение от допитването е, че платежните карти, дигиталните портфейли и смартфоните могат да бъдат адаптирани, за да предлагат характеристики, по-близки до плащанията в брой.

Как се развиват платежните услуги у нас?

Динамично е развитието в използването на платежни услуги и в България, като броят на картовите плащания, инициирани чрез виртуални терминални устройства ПОС, се е увеличил с близо 90% за последните пет години. Картите продължават да са широко използван платежен инструмент и в условията на пандемия, като се запазва тенденцията за увеличение на обемите плащания. При картовите плащания на физически терминални устройства ПОС се наблюдава по-голям ръст от този на картовите плащания през интернет. Ползотворно влияние за това оказа и миналогодишното увеличение на лимита за безконтактни плащания без ПИН от 50 на 100 лева на операция. Окончателните статистически данни за плащанията в Европейския съюз за 2020 г., включително и за България, представени по видове платежни услуги, предстои да бъдат публикувани от ЕЦБ през м. юли тази година.

В същия дух, въпреки първоначалния негативен ефект от пандемията, усетен през второто тримесечие на 2020 г., по-късно през годината бе наблюдаван ръст на безналичните плащания спрямо минали периоди – отчетени в системите за големи плащания RINGS и TARGET2. Това продължава и в момента, като стойността на обработените плащания в RINGS за периода януари – април 2021 г. е нараснала с 27% спрямо същия период за 2020 г. и с близо 30% спрямо същия период на 2019 г. Ръст бележат както клиентските, така и междубанковите плащания.

Проектът на „Борика“ за незабавни плащания в левове ще улесни клиента, но ще бъде ли тази услуга по-скъпа и с колко/като процент/? Има ли нов срок за въвеждането й?

Незабавните плащания заемат централно място, когато говорим за бъдещето на развитието на платежните услуги в Европа. У нас също се работи в тази насока, като през месец април стартира пилотният проект „BLINK“ на „Борика“ АД за незабавни плащания в левове, разработена в съответствие с общоевропейската схема за незабавни кредитни преводи. Незабавните плащания ще се изпълняват 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, а получателят ще разполага със средствата в рамките на 10 секунди от нареждането на превода. Очаква се постигане на пълно покритие на пазара у нас през следващите две години. В тази връзка оперираната от „Борика“ АД платежната система БИСЕРА6 вече има готовност за извършване на незабавни плащания, като таксите за доставчиците на платежни услуги ще бъдат по-ниски от таксите за изпращане и получаване на обикновен клиентски превод в страната. Разбира се, крайните такси, които клиентите ще заплащат за незабавни плащания, ще зависят от ценовите политики и бизнес моделите, прилагани от доставчиците на платежни услуги.

Кога да очакваме да навлязат дигиталните услуги с така нареченото ирисово разпознаване и бихте ли обяснили как ще се осъществява тази услуга?

Сигурността на електронните плащания е във фокуса на европейското и българско законодателство от доста време. В тази връзка, още през 2019 г. в цяла Европа беше въведено задължението за задълбочено установяване на идентичността на платеца. За тази цел, когато се изпълнява електронно инициирано плащане, доставчикът на платежни услуги трябва да се увери, че то е наредено именно от клиента. В процеса трябва да се използват поне два независими елемента от три различни категории – знание, притежание и характерна особеност. Последната категория обхваща елементи, които характеризират ползвателя, като тук централно място заемат биометричните данни – а именно пръстов отпечатък, сканиране на ириса, лицево разпознаване, гласово разпознаване и др.

В този смисъл биометричната автентикация е нещо, което много доставчици на платежни услуги в България вече въведоха с помощта на приложения за банкиране чрез мобилен телефон. Така мобилният телефон се превръща в своеобразен портал към платежната ни сметка. Освен удобство, това носи и значително повишаване на сигурността на платежния процес, позволявайки използването на биометрични данни за идентификация на клиента. Най-разпространени в момента са технологиите за лицево разпознаване и идентификация чрез пръстов отпечатък, поради факта, че те работят добре с масовите модели смартфони на пазара. Според специалистите в областта, технологията за ирисово сканиране чрез смартфон все още не е толкова усъвършенствана и може да бъде „измамена“. В този смисъл, рискът за сигурността на потребителите при използване на дигитални услуги с ирисово разпознаване чрез телефон към момента изглежда по-голям, а оттам идва и забавянето в налагането на този метод като средство за идентификация на клиентите.

Има ли изискванията по отношение на дигиталните плащания, които страната ни трябва да изпълни по отношение на влизането в еврозоната?

По отношение на големите плащания, основно изискване е участието в платежната система на еврозоната за брутен сетълмент – TARGET2. Българската народна банка е осигурила на банките в страната достъп до тази система още през 2010 г. и чрез тях клиентите могат да извършват плащания в евро в реално време. От ноември 2022 г. се планира внедряването на нова платформа за TARGET услуги, която ще обединява TARGET2, системата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities и услугата за обработка на незабавни плащания в евро TIPS (TARGET Instant Payments Settlement Service). Българската народна банка, банковата общност и операторите на спомагателни системи работят активно по проекта за присъединяване към новата обединена платформа за TARGET услуги, за да изпълнят в срок дейностите съгласно графика на ЕЦБ.

Какво следва?

При приемане на еврото всички клиентски плащания в страната, които към момента се изпълняват в левове, включително бюджетните плащания, ще трябва да мигрират към плащания в евро. Те трябва да се изпълняват съгласно техническите и бизнес изисквания, в съответствие с общоевропейските схеми за SEPA плащания на Европейския платежен съвет (ЕПС). Вече е започнала работа и за въвеждане обработката на пакетни клиентски преводи в лева. Това ще даде възможност времето, необходимо за завършване на клиентския превод и получаване на средствата по сметка на получателя, да се сведе до по-малко от час. Предвижда се процесът на обработка на пакетни клиентски преводи да стартира до края на тази година.


Изтегли DOC (41 KB)

Прикачени файлове

Копие на публикацията Изтегли PDF (20044 KB)