Изказване на г-жа Карина Караиванова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, на Финансов форум Иновации 2026, организиран от Асоциация Банка на годината, София, 2 юни 2026 г.
Радвам се да открия Финансов форум Иновации 2026.
Преди месеци България въведе еврото и вече участва пълноправно в Eвросистемата. Въпросът вече не е дали България принадлежи към европейската финансова архитектура, въпросът е как ще я използваме за повече доверие, повече конкурентоспособност и повече устойчивост.
Този въпрос идва в момент, когато средата около нас е изключително сложна. В свят на енергийни и геополитически шокове, на фрагментация и технологична трансформация, стабилността изисква не автоматични реакции, а преценка, сценарии и дисциплина.
Дигитализацията на финансите преминава от автоматизация на съществуващи процеси и създаване на електронни канали към нещо съществено ново – промяна в инфраструктурата на парите, плащанията, сетълмента и финансовите активи.
Технологичните промени трябва да се разглеждат в общ контекст. Цифровото евро, технологията на децентрализирания регистър (DLT), токенизацията на активи, електронните пари и изкуственият интелект (AI) не са отделни теми. Те са различни проявления на една по-широка трансформация, която поставя пред нас един основен въпрос - как иновацията да бъде използвана така, че да повиши ефективността без да отслаби стабилността и доверието.
В еврозоната тази трансформация започва с ролята на единната валута. Цифровото евро е част от усилията парите на централната банка да останат достъпни и в дигиталната икономика – като допълнение към парите в брой и като обща основа за доверие в платежната система. То трябва да се разглежда заедно с развитието на незабавните плащания, европейската платежна интеграция и необходимостта от устойчивост и стратегическа автономия.
Паралелно с това DLT и токенизацията поставят нови въпроси пред финансовите пазари. Токенизирането на активи може да промени начина, по който финансови инструменти се емитират, прехвърлят, обезпечават и осъществяват. Потенциалните ползи са значими: по-бърз сетълмент, по-висока проследимост, автоматизирани процеси, по-добро свързване между активи и плащания и възможност за нови модели на пазарна инфраструктура. Липсата на оперативна съвместимост и надежден сетълмент на активи токенизацията обаче може да доведе до нова фрагментация.
Затова ролята на парите на централната банка остава ключова и при токенизираните пазари. Ако сетълментът на DLT-базирани транзакции се извършва само чрез частни форми на пари, възникват въпроси за ликвидността, кредитния риск и запазването на доверието, че тези форми могат надеждно да бъдат обменяни по номинал към пари на централната банка. Тук се вписва програмата Pontes на Евросистемата, която е насочена към свързване на пазарни DLT платформи със сигурен публичен сетълмент актив (TARGET системата).
Необходимо е ясно разграничаване на различните форми на дигитални пари. Електронните пари вече са позната част от платежната среда — те са форма на парична стойност, използвана за плащания и обвързана с емитент. Стабилните криптовалути също се стремят да поддържат стабилна стойност, но могат да имат различен правен, резервен и управленски профил. Токенизираните депозити представляват друга възможност – дигитално представяне на електронни пари, което може да се използва в DLT среда. Парите на централната банка и цифровата валута на централната банка (CBDC), имат различен статут, защото са публични пари и носят така необходимата функция за доверието и окончателния сетълмент.
Това разграничение е важно не само юридически, а и икономически. Различните форми на дигитални пари могат да изпълняват различни функции, но устойчивата система изисква яснота кой носи риска, как се гарантира обменът им по номинал, как се управляват резервите, как се защитава потребителя и как се запазва доверието в парите. Публичните и частните пари следва да се допълват в рамка, която съхранява доверието.
На този фон AI се разглежда като важна, но допълваща технология. Банките от години използват машинно обучение (machine learning, ML) за анализ на данни, управление на риска, кредитна оценка, откриване на измами и борба с изпирането на пари. Новото при AI и големите езикови модели (large language models, LLM) е, че те променят взаимодействието между клиенти, служители, документи, регулации и вътрешни системи. Това може да подобри автоматизацията и достъпа до информация, но изисква управление на данните, прозрачност, отчетност, киберсигурност и човешки контрол.
За банковия сектор това означава активна, а не пасивна роля. Банките ще бъдат посредници при разпространението на цифровото евро, участници в нови модели на токенизирани пари и активи и основен канал за запазване на връзката между публичните и частните пари. Те ще трябва да инвестират в технологична готовност, управление на данните, киберсигурност, но и да запазят основната си функция – да създават доверие.
В крайна сметка бъдещето на финансите ще зависи от способността да се изгради инфраструктура, в която дигиталните пари, токенизираните активи, DLT платформите, AI инструментите и банковият сектор работят в съвместима и надеждна рамка. Истинското предизвикателство е не просто да дигитализираме финансите, а да запазим доверието, върху което те се основават.
Пожелавам успех на форума и съдържателен разговор за следващата фаза на финансовата трансформация в Европа и в България.
