logo
Skip to content

Изказване на г-н Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител управление „Банково”, по време на Кръгла маса на тема „От финансова грамотност към финансова стабилност“, организирана от Централната банка на Словения, Любляна, 22 май 2026 г.

1. Макар институциите да играят ключова роля във финансовото образование, голяма част от ученето и първите стъпки се случват в рамките на семейството и близките отношения. Как оценявате собствената си роля във формирането на финансовата осведоменост сред най-близките ви хора?

Професионалистите в областта на финансите и банковото дело могат да окажат силно влияние в семейството, както и сред близките и приятелите, благодарение на опита и техническите познания, с които разполагат, и доверието, с което се ползват в тесния си кръг. Обикновено приятелите и семейството обичат да задават конкретни въпроси – например, дали да си купя къща сега, дали е подходящ момент да си купя злато, дали да инвестирам в криптовалути и т.н. Но като професионалисти знаем, че отговорите на тези въпроси не са толкова прости. Обикновено хората се разочароват, когато чуят „зависи“, и предпочитат да чуят „да“ или „не“, защото естествено искат да потвърдят своите убеждения и да чуят прост отговор от човек, когото възприемат като надежден. Те търсят опростяване на сложни решения, разчитат на умствени съкращения (евристики/поведенчески предубеждения) при обработката на сложни въпроси/дилеми, и тук поведенческите финанси могат да обяснят защо хората са склонни към ирационални и емоционални, а оттам и към неоптимални финансови решения. Така че нашата роля като доверени приятели и семейство е да покажем, че въпросите, свързани с финансите, изискват внимателна оценка с оглед на всички предвидими рискове, ограничения и възможности. Тези решения трябва да бъдат лични, информирани и внимателно обмислени и никога не съществува универсален подход. Хората трябва да бъдат информирани и да подхождат критично, когато става въпрос за решения, свързани с личните финанси и инвестициите.

2. Защо финансовата грамотност е по-важна днес от всякога, особено в контекста на нарастващата финансова сложност, дигитализацията и икономическата несигурност?

Днес все повече финансови услуги са достъпни в цифров формат. Това увеличава нуждата от повече финансови знания и подходящи мерки за включване на по-уязвимите и неопитни групи от обществото във финансовата система, като в същото време изисква въвеждането на адекватни механизми за предотвратяване на измамите и повишаване на осведомеността сред населението как да разпознава опитите за измама и да не става жертва на измамници в цифровия свят.

От гледна точка на Българската народна банка (БНБ) важен практически аспект на финансовата грамотност е гарантирането на достъп на потребителите до надеждна и обективна информация, преди да вземат финансови решения. В тази връзка БНБ е разработила и поддържа широк набор от обществено достъпни информационни материали на своя уебсайт, включително публикацията „Информация за финансови и платежни продукти и услуги (Кратко ръководство за потребители)“. Целта на тази публикация на БНБ е да предостави ясно обобщение на информацията, което да бъде полезно за настоящите и бъдещите потребители на финансови продукти в България, както и да насочи потребителите към съответните компетентни органи, отговарящи за защитата на потребителите при разрешаването на евентуални спорове, възникнали в областта на финансовите услуги.

Друг практичен инструмент, поддържан от БНБ, е уебсайтът за сравнение на таксите, начислявани от доставчиците на платежни услуги на потребителите за услугите, включени в националния списък на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка. Този инструмент предоставя на потребителите безплатен достъп до актуална информация за таксите, прилагани от всички доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, както и от клоновете на доставчици на платежни услуги, опериращи в България. Той подпомага прозрачността, сравнимостта и информирания избор на потребителите.

БНБ предоставя също така информация за платежната инфраструктура в България, включително TARGET услугите и Единната зона за плащания в евро (SEPA), както и често задавани въпроси в областта на платежната инфраструктура и платежните спорове.

Освен това БНБ публикува информация за извънсъдебното разрешаване на спорове, свързани с платежни услуги, включително процедурата за започване на помирителна процедура, съответните срокове и информация за Помирителната комисия за платежни спорове.

БНБ участва в постоянната междуправителствена работна група по финансова грамотност, координирана от Министерството на финансите. Групата обединява около 50 публични и частни институции и организации с експертен опит в областта на финансовото образование и защитата на потребителите, включително министерства, надзорни органи, институции от финансовия сектор, организации за защита на потребителите, университети и неправителствени организации. Групата играе водеща роля в отчитането и анализирането на изпълнението на Националната стратегия за финансова грамотност, приета през 2021 г., и нейния план за действие.

През април 2026 г. Министерството на финансите стартира портал за финансова грамотност. Той бе пуснат с техническата подкрепа на Европейската комисия. Порталът съдържа образователни и информационни ресурси в областта на финансовата грамотност. Той е предназначен за подобряване на финансовите знания и повишаване на финансовата осведоменост. Той предлага практични съвети и полезни инструменти и е достъпен на два езика – български и английски.

Комисията за финансов надзор също се ангажира с повишаването на финансовата грамотност като основна предпоставка за информирано вземане на решения от гражданите, за укрепване на доверието във финансовата система и за устойчивото развитие на небанковия финансов сектор. Комисията реализира и подкрепя широк спектър от инициативи, насочени към ученици, млади професионалисти и широката общественост.

Чрез устойчиви партньорства с академични институции, активно участие в национални и международни форуми, дългосрочни образователни програми, стажантски схеми и инициативи за онлайн обучение Комисията за финансов надзор (КФН) непрекъснато допринася за повишаването на знанията и компетенциите в областта на пенсионното осигуряване, застраховането, инвестициите и небанковия финансов сектор като цяло. В тази връзка през последните години Комисията предприе поредица от инициативи, насочени към насърчаване на финансовата грамотност в Република България, особено в контекста на цифровата трансформация.

През ноември 2025 г. Комисията за финансов надзор създаде „Цифровата академия“ – онлайн платформа, предназначена за оценка и усъвършенстване на знанията в областта на небанковия финансов сектор, достъпна чрез официалния уебсайт на КФН. Академията включва тематични тестове, които позволяват на потребителите да оценят своите познания, да прегледат верните отговори и постепенно да разширяват финансовата си грамотност по интерактивен и лесен за ползване начин.

Комисията за финансов надзор също така реализира кампанията „#Инвестирай безопасно“, насочена към повишаване на обществената осведоменост относно рисковете, свързани с онлайн инвестициите, измамните финансови практики и значението на отговорното инвестиционно поведение.

Комисията участва и в образователни програми за ученици от икономическите училища в страната, насочени също така към групи със значително обществено влияние, включително учители, журналисти и представители на академичната общност, като осъществява и съвместни инициативи с университети. Сред забележителните национални инициативи на Комисията за финансов надзор кампанията „Суперсилата на младия инвеститор“ заема видно място. Тя има за цел да подобри финансовата култура на младите хора, да насърчи отговорни инвестиционни практики и да създаде основни познания както за възможностите, така и за присъщите рискове, свързани с финансовите пазари.

От гледна точка на централната банка тези инициативи допринасят за по-информирано поведение на пазара и в крайна сметка за по-голямо доверие във финансовата система. Финансовата грамотност е най-ефективна, когато регулаторните мерки и практическите образователни инструменти действат съвместно в рамките на координирана институционална рамка.

3. Като най-новият член на еврозоната България наскоро премина през значителни икономически промени. Освен насърчаването на финансовата грамотност, централната банка постави акцент върху информирането на обществеността относно последиците от приемането на еврото. Каква стратегия използва централната банка, за да подкрепи този преход и да информира гражданите за очакваните промени?

Българската народна банка, съвместно с Министерството на финансите, организира и разработи национална комуникационна и образователна кампания във връзка с въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. в съответствие с Националния план за въвеждане на еврото в България и неговия План за действие.

Освен обширната техническа подготовка, преходът включваше провеждането на мащабна и задълбочена информационна и образователна кампания за еврото, чиято основна цел беше не само да се обясни новата валута, но и да се помогне на хората да се справят уверено с една значителна икономическа промяна с яснота и минимални сътресения. Кампанията включваше комуникация с широката общественост чрез различни канали – телевизия, радио, интернет, социални медии и други. Банката обясни правилата, регулиращи договорите за кредити, депозити и лизинг.

• На уебсайта на банката беше публикуван документ с над 200 въпроса и отговора, а също така беше създадена и разпространена брошура.

• Подписани бяха меморандуми за сътрудничество с организации и институции, провеждани бяха съвместни събития и инициативи, издавани бяха брошури и инфографики.

• Представители на БНБ участваха в различни събития, допринасящи за осведомяването на обществеността относно въвеждането на еврото.

• Бе проведена конференция „Растежът на парите: банкиране, инвестиции, технологии“, организирана от вестник „Капитал“.

• Състоя се и конференция „Българският туризъм и присъединяването на България към еврозоната“.

• Предоставени бяха информационни материали на пощенските клонове, банките, магазините, националните и регионалните медии.

• Бяха осъществени съвместни инициативи с ЕЦБ – 1-часов филм „България и еврото“, излъчен по Българската национална телевизия в праймтайм; интервюта; редовни публикации на профилите на ЕЦБ в социалните медии; посещения на български журналисти в сградата на ЕЦБ, както и в централните банки на Хърватия и Словакия.

• Осъществиха се и инициативи, насочени към уязвими групи.

Така че това беше реален пример не само за широка кампания за финансово образование, но и за изграждане и управление на доверието, тъй като кампанията трябваше да се справи не само с практически и технически въпроси, но и с ниското доверие на обществеността и дезинформацията. Кампанията имаше ясна цел да информира и да предоставя точна, достъпна и навременна информация; имаше широк обхват и въздействие; фокусираше се върху ежедневна информация по теми, които са важни за личните финанси на хората, поставяше силен акцент върху защитата на потребителите и включваше сътрудничество между няколко институции и държавни агенции под ръководството на Европейската комисия.

4. Как дигитализацията и все по-широкото използване на изкуствен интелект могат да повлияят на финансовата грамотност както по отношение на възможностите, така и на възникващите рискове?

Дигитализацията и все по-широкото използване на изкуствен интелект могат значително да подобрят финансовата грамотност, като направят финансовите знания по-достъпни и персонализирани. В същото време те създават нови уязвимости, които изискват от потребителите да развиват не само традиционни финансови умения, но и дигитална грамотност и грамотност в областта на данните. Общото въздействие ще зависи от това колко ефективно образователните системи, регулаторните органи и финансовите институции ще се справят с тези възникващи рискове, като същевременно се възползват от възможностите.

Що се отнася до възможностите, новите технологии улесняват достъпа до персонализирана финансова информация. Цифровите инструменти и приложенията, задвижвани от изкуствен интелект, могат да анализират модели на разходите, да прогнозират бюджети и да предоставят съобразени с нуждите финансови съвети в реално време. Това намалява бариерите за хората, които преди това нямаха достъп до професионални насоки. Освен това новите технологии позволяват по-персонализирано обучение и по-добра подкрепа при вземането на решения. Интерактивните системи за обучение могат да се адаптират към нивото на знания на потребителя, което прави ученето по-интуитивно и достъпно. Платформите, задвижвани от изкуствен интелект, подпомагат потребителите да сравняват финансови продукти и да разбират таксите, като по този начин правят по-информиран избор. Не на последно място, дигитализацията може да окаже положително влияние върху финансовото приобщаване на уязвимите групи, като направи така, че дигиталните канали да достигнат до хора в отдалечени райони, хора с увреждания или лица, които традиционно избягват официалните финансови институции.

Живеем във време, в което благодарение на дигитализацията потребителите имат по-малко личен контакт с финансови специалисти и повече контакт с екрана. Това означава, че потребителите вероятно ще получават по-малко лични съвети чрез индивидуални човешки взаимодействия и ще трябва да обработват нова и сложна информация с по-малко професионално насочване, и всичко това в момент, в който финансовите продукти стават все по-сложни и лесно достъпни. Така дигитализацията на дистрибуторските канали може да остави потребителите без подкрепа при вземането на решения.

Използването на изкуствен интелект обаче поражда различни етични проблеми – от продуктите, които ни се показват онлайн въз основа на профилирането ни, до инструментите и методите, които финансовите институции могат да използват за оценка на семейното положение, възрастта, расата, пола, националността, кредитоспособността, потребителските предпочитания и т.н. Освен това неетичните практики изискват бързи действия и незабавно вземане на решение, подтиквайки потребителите към прибързани решения и пренебрегване на рационалното разсъждение. ИИ крие някои капани – непрозрачни алгоритми, пристрастност във входните данни и оттам – изкривяване на резултатите, прекомерно доверие в резултатите от ИИ и т.н.

Както вече беше споменато, с появата на новите технологии възникват и нови рискове, най-изявеният от които е свързан с появата на нови, усъвършенствани техники за измама и мошеничество. В Българската народна банка вече наблюдаваме случаи, в които ИИ се използва за заблуждаване на потребителите на платежни услуги, което води до финансови загуби – особено при инвестиционни измами. Генерираните от ИИ фалшиви изображения, документи и убедителни фишинг съобщения създават у жертвите впечатлението, че имат работа с реномиран бизнес. За да се борим с този риск, насърчаваме доставчиците на платежни услуги (ДПУ) в страната да информират за новите видове заплахи и да предлагат проактивни насоки на своите клиенти. Същевременно се внедряват решения, базирани на изкуствен интелект, като мощно средство за предотвратяване на измамите. Българската народна банка току-що приключи тематичен надзорен преглед на механизмите за наблюдение на транзакциите, внедрени от доставчиците на платежни услуги в страната с цел откриване на неразрешени или измамни платежни трансакции. В рамките на надзорния преглед бе установено, че повечето ДПУ в България вече са внедрили или планират да внедрят технически решения, използващи агенти за изкуствен интелект, за да откриват необичайно поведение и да разкриват измамни трансакции.

Друг риск, произтичащ от новите технологии, е свързан с прекомерното разчитане на автоматизирани инструменти. Препоръките, давани от платформи, базирани на изкуствен интелект, могат да изглеждат авторитетни, но потребителите често не разполагат с уменията да разберат как работят алгоритмите или да поставят под въпрос обективността на съветите. Делегирането на решения на изкуствения интелект без разбиране на основните концепции и процеси може да навреди на финансовата компетентност на самите потребители.

5. Какъв съвет бихте дали на младите хора, които тепърва започват своята финансова независимост?

Съветът ми е прост – започнете да се образовате рано, бъдете любознателни и ако някой ви обещае, че ще ви направи богати за една седмица – дръжте портфейла си затворен.

Като цяло младите хора получават по-ниски резултати в проучванията за финансова грамотност в сравнение с възрастните, поради което те биха могли да бъдат особено уязвима група. Те са финансово активни и почти всички имат банкова сметка, но получават по-ниски резултати от другите възрастови групи по всичките три компонента на финансовата грамотност – знания, нагласи и поведение, и получават ниски резултати по отношение на финансовата устойчивост (дългосрочно финансово планиране). Бих искал също така да насърча младите хора да разберат разликата между достъп до финансови услуги и финансова грамотност. Достъпът до финансови услуги чрез смартфон не означава непременно, че човек разбира рисковете, свързани с вземането на заеми, инвестирането или споделянето на лични финансови данни в интернет.

Изграждането на финансова устойчивост започва с прости навици – поддържане на спестявания за извънредни ситуации, разбиране на сложната лихва, избягване на ненужни дългове, проверка на източниците на информация и дългосрочно планиране, вместо да се фокусираме само върху краткосрочното потребление.

Предизвикателството днес е, че цифровите финанси често ни подтикват към бързи решения, така че финансовата грамотност трябва да се състои в това да знаем кога да спрем и да помислим. Младите хора трябва да останат отговорни, добре информирани и да развият рефлекса за критично мислене още в ранна възраст. Те трябва да са наясно с нашите ограничения като човешки същества и с поведенческите предубеждения, към които сме склонни, и да прилагат разсъждения във финансовите въпроси, за да надделеят над инстинктите. Освен това, тъй като използването на изкуствен интелект нараства толкова бързо, те трябва да са наясно и с ограниченията на изкуствения интелект (макар че неговите възможности са безспорни) и да признават присъщите предубеждения и липсата на прозрачност в неговите алгоритми.


Изтегли DOC (66 KB)