Изказване на г-н Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, на събитието за връчване на наградите на Асоциация „Банка на годината“, София, 4 юли 2024 г.
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми колеги,
Скъпи приятели,
За мен е голяма чест да съм тук с Вас днес, за да отбележим наградите на Асоциация „Банка на годината“. През последното десетилетие, при всеки удобен случай, съм говорил за необходимостта от синергия между монетарната и фискалната политика, както и за партньорство и диалог между регулаторите и бизнеса. Днес искам да обхвана по-детайлно тези послания и да ги опиша в по-голямата картина – тази за цялостната финансова стабилност.
Темата на моето обръщение към Вас цели да се фокусира върху това, какво означава влизането ни в еврозоната за финансовата стабилност на България, а също така и какви рискове следва да бъдат контролирани за устойчивостта на тази стабилност. Ще се опитам да анализирам тези два аспекта и да ви споделя моя възглед за финансовата стабилност.
На първо място стабилността на българския лев, в резултат на функциониращия от 1997 г. паричен съвет, беше ключов фактор, който помогна да се проправи пътят към интеграцията на България в Европейския съюз. Интегрирането на България в еврозоната несъмнено е определящо събитие в икономическата ни история. Предстои България да се присъедини към избраната група държави – членки на Европейския съюз, която е въвела общата валута. Еврото само по себе си не само обслужва над 300 милиона души в ЕС, но също така е основна международна валута и резервна единица за останалия свят.
Със скорошното ни присъединяване към еврозоната ролята на страната ни, както и нейните отговорности в Европейския съюз, ще се повишат. Налице са подходящите икономически условия, необходими за справяне с новите предизвикателства – България постигна добра степен на устойчиво номинално и реално икономическо сближаване с Европейския съюз и се радва на стабилен темп на икономически растеж и висока нива на заетост.
Българската народна банка ще играе решаваща роля за осигуряването на подходящи икономически условия вече в различен контекст чрез приемането ни в еврозоната. По този начин БНБ като регулатор ще може да участва много по-активно в запазването на ценовата стабилност цялостно в еврозоната, което представлява важна предпоставка за достигане на нашия потенциал за стабилен и устойчив икономически растеж.
Със завършването на интеграцията ни в общия европейски пазар, а именно чрез въвеждането на еврото у нас, ще се предоставят по-широки възможности за по-нататъшно развитие и растеж. С това обаче ще се изправим пред нови важни предизвикателства и от нас зависи да ги преодолеем и да се възползваме напълно от предоставените възможности за подобряване на благосъстоянието на обществото.
Приемането на еврото като национална валута ще е решаващ момент в икономическата история на България. Пред нас е изборът заедно да работим за едно по-добро бъдеще не само за нас, но и за следващите поколения. Интеграцията ни в еврозоната означава, че паричната политика у нас ще е идентична с тази на всички други страни с обща валута. По този начин ще се повиши дори още повече значението на стабилната фискална политика за поддържането на икономическа стабилност. Също така следва да се даде и предимство на структурните реформи, които следва да са насочени към увеличаване на производителността и подобряването на международната ни конкурентоспособност, а оттам – и на стандарта ни на живот.
Мащабът на успеха, от друга страна, винаги зависи от нашия избор. Предимствата, които ни предоставя приемането на еврото, трябва да бъдат максимално използвани. Днес българските кредитни институции са сред най-добре капитализираните в Европейския съюз, могат да се похвалят с ефективни операции и конкурентна рентабилност, което допринася за способността им да са устойчиви на сериозни икономически и финансови сътресения.
От друга страна, участието ни в Банковия съюз ни предоставя допълнителен инструментариум, необходим за предотвратяване на евентуални бъдещи сътресения във финансовия сектор. По този начин ще се надгради надзорният рефлекс и проактивният усет, необходими за забелязване на рисковете, възникващи „отдолу“.
Транспонирането на европейската надзорна рамка доведе до строги изисквания за капитал и ликвидност, до една съвършено нова макропруденциална настройка, чрез която ефективно се регулира прекомерното поемане на риск и се създава устойчивост и стабилност в системата, така че тя да може се справи с потенциални последици, като в същото време остава високо капитализирана и печеливша на агрегирано ниво.
Но нека да погледнем и към взаимните успехи. Подготовката ни за приемането на еврото преминава през ефективния диалог между регулатора и бизнеса за адаптиране на съответното законодателство, за задължително двойно показване на цените в левове и евро, за адаптиране на ИТ системите, за пренастройване на банкомати и ПОС терминали, и т.н.
Друг фактор за успех ще е добрата комуникационна стратегия по отношение на приемането на еврото, основана на взаимните усилия на публичния и частния сектор, които ще доведат до силна обществена подкрепа, така че положителните очаквания на обществото да бъдат удовлетворени.
Благодаря Ви за вниманието!
