Встъпителни думи на г-н Димитър Радев, управител на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка, по време на видеоконференция на MNI Connect, 24 септември 2026 г.
След септември
Инфлация, трансмисия и баланс на рисковете
Добро утро и благодаря за поканата.
За мен е удоволствие да бъда с вас. Предвид опита на участниците около тази виртуална маса няма да повтарям подробно икономическата картина. Вместо това бих искал да се съсредоточа върху два въпроса: какво се промени след решението на ЕЦБ през септември и новите прогнози и какво ще определя оценката ни оттук нататък?
Нека започна с основното.
Септемврийското повишение на основните лихвени проценти беше премерен отговор на променената перспектива за инфлацията. То не означаваше, че работата е приключила, и не ни постави на предварително определена траектория.
Моята оценка след септември е, че търпението остава важно, но бдителността все пак трябва да има малко по-голяма тежест. Това не е призив за автоматично затягане. Означава да дадем време на предходните решения да проявят ефекта си, като същевременно останем готови да реагираме, ако данните сочат по-голяма устойчивост на инфлационния натиск.
Инфлацията е над нашата цел, а енергийният шок може да се окаже по-продължителен, отколкото първоначално се очакваше. В същото време икономиката на еврозоната остана по-устойчива, отколкото мнозина предвиждаха. Сега трябва да преценим дали шокът ще остане до голяма степен концентриран в енергийния сектор, или ще стане по-траен и широкообхватен.
Ще се спра на три наблюдения.
Първо, базисният сценарий се промени, но остава сценарий, а не гаранция.
Експертите на ЕЦБ вече очакват общата инфлация да бъде средно 3,0 процента през 2026 г., 2,5 процента през 2027 г. и 2,1 процента през 2028 г. Инфлацията без енергия и храни се очаква да бъде 2,5 процента през тази година, 2,6 процента през следващата и 2,3 процента през 2028 г.
Базисният сценарий предполага, че прекият ефект от по-високите цени на енергията постепенно ще отслабне и че по-затегнатите парични условия ще подпомогнат връщането на инфлацията към 2 процента. Но диапазонът на възможните резултати остава широк.
Неотдавнашен анализ на ЕЦБ показва, че промените в цените на едро на природния газ могат вече да се пренасят по-бързо към потребителските цени на газа, отколкото при предходния епизод, макар че ефектът върху цените на електроенергията може да е по-слаб. Все още не знаем колко дълго ще продължи енергийният шок и как ще реагират предприятията и домакинствата.
Растежът се оказа малко по-устойчив от очакваното. Вътрешното търсене се запази, пазарите на труда остават сравнително силни, а по-високите публични инвестиции, заедно с инвестициите в отделни частни сектори, подкрепят икономическата активност.
Но устойчивостта не бива да се бърка с неуязвимост. Финансовите условия се затегнаха, разходите по заемите са по-високи, а динамиката на кредита остава неравномерна. Външната среда е изключително несигурна. Затова балансът на рисковете остава диференциран: рисковете за инфлацията са във възходяща посока, а рисковете за растежа - в низходяща.
Това има значение, защото силата на търсенето влияе върху начина, по който енергийният шок се предава в икономиката. Една устойчива икономика може да поеме шока по-успешно. Но тя може и да улесни пренасянето на по-високите разходи от предприятията към цените. Затова трябва да оценяваме растежа и инфлацията съвместно.
Второто ми наблюдение е свързано с устойчивостта на инфлационния натиск.
Основният въпрос не е последното движение на цените на петрола или природния газ само по себе си. Паричната политика не може да произвежда енергия или да разреши геополитически конфликт. Основният въпрос е дали по-високите енергийни разходи започват да променят ценообразуването, формирането на заплатите и инфлационните очаквания.
Понастоящем не наблюдаваме широкообхватни вторични ефекти. Растежът на заплатите се забавя, натискът при услугите остава сравнително ограничен, а пазарните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания остават като цяло добре закотвени. Това са важни и успокояващи сигнали.
Но те не са окончателни. Последното Проучване на потребителските очаквания на ЕЦБ отчете повишение при всички хоризонти, включително на тригодишните очаквания до 2,9 процента и на петгодишните до 2,5 процента. Проучването е проведено преди последното изостряне на ценовия натиск при енергията. Резултатите му не показват откъсване на очакванията от целта, но засилват необходимостта от внимателно наблюдение.
Данните за заплатите постъпват със закъснение. Ценообразуването на предприятията може да се промени, преди това да стане напълно видимо в обобщените показатели. А предходният инфлационен епизод все още е пресен в съзнанието на домакинствата и предприятията. Поради това очакванията могат да бъдат по-чувствителни към нов ценови натиск, отколкото преди 2022 г.
Липсата на широкообхватни вторични ефекти е успокояваща. Но сама по себе си тя не е достатъчно основание да се изключат по-нататъшни действия. Ако изчакаме тези ефекти да се проявят напълно, може да се окаже, че сме реагирали твърде късно.
В същото време прекомерна реакция спрямо инфлация, която иначе би отслабнала, може ненужно да ограничи инвестициите и търсенето. Следователно става дума за управление на риска. Трябва да наблюдаваме скоростта, продължителността и обхвата на енергийния ценови натиск, инфлацията при услугите, заплатите, производителността, нормите на печалба и решенията на предприятията за ценообразуване. Преди всичко трябва да наблюдаваме инфлационните очаквания.
Третото ми наблюдение е за реакционната функция оттук нататък.
През септември Управителният съвет повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки. Решението отразяваше оценката ни за перспективата за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Същите три елемента ще определят и бъдещите решения.
Ако натискът от цените на енергията отслабне, по-широкият инфлационен натиск остане ограничен и трансмисията се окаже по-силна от очакваното, ще има повече възможност да оставим ефектите от предходните решения да се проявят в икономиката.
Ако шокът се окаже по-продължителен, ценовият натиск се разшири, инфлационните очаквания, измерени чрез проучвания, продължат да се повишават или трансмисията се окаже по-слаба от очакваното, основанията за допълнителни действия ще станат по-силни.
А ако по-затегнатите финансови условия отслабят съществено кредита, инвестициите и търсенето, това също трябва да бъде отчетено чрез ефекта му върху средносрочната перспектива за инфлацията.
Това не са отделни или механични критерии. Те формират една цялостна оценка дали позицията на паричната политика е достатъчна за устойчивото връщане на инфлацията към 2 процента.
Септемврийското решение не предопределя следващото. Нито ново повишение, нито пауза следва да се приемат като изходен сценарий. И двете зависят от данните. Пазарните допускания за лихвените проценти, използвани в прогнозите, осигуряват последователна основа за прогнозния сценарий; те не са ангажименти на Управителния съвет.
Паричната политика действа със закъснение, затова трябва да дадем време на предходните решения да повлияят на икономиката. Но търпението не означава пасивност. Трябва да останем готови да действаме, ако данните го налагат.
Перспективата за инфлацията ще зависи и от фискалната реакция. Подкрепа при тежък външен шок може да бъде оправдана, но тя трябва да бъде временна и целенасочена. Широкообхватните мерки могат да увеличат търсенето, да забавят приспособяването и да изчерпят фискалното пространство. Затова надеждните публични финанси остават важна част от макроикономическата устойчивост.
Нека добавя една кратка гледна точка от България.
Опитът ни като малка, отворена и конвергираща икономика показва защо общата парична политика трябва да бъде допълвана от стабилни национални политики. Външните шокове могат бързо да се пренасят към вътрешната икономика, а динамиката на инфлацията и кредита може да се различава от средната за еврозоната.
За България това означава не само да управлява цикличните рискове, но и да продължи прехода към модел на растеж, основан по-трайно върху производителността, инвестициите и по-високата добавена стойност, като същевременно укрепва фискалната си позиция. Устойчивата конвергенция изисква надеждни публични финанси, възстановени буфери и достатъчно пространство за реакция при бъдещи шокове.
Ефективният надзор и подходящо калибрираните макропруденциални мерки също са съществени допълнения към паричния съюз. Най-добрата защита срещу повтарящи се шокове не са постоянните компенсации, а по-силните институции, разумните буфери и по-голямата способност за адаптация.
Нека завърша.
Посланието след септември е ясно. Предприехме действия, но не сме предопределили следващата стъпка. Ще оценяваме дали шокът отслабва или се разпространява и дали настоящата позиция остава достатъчна за трайното връщане на инфлацията към средносрочната ни цел от 2 процента.
Ще продължим да вземаме решения от заседание на заседание, въз основа на постъпващите данни, без предварително да се обвързваме с конкретна траектория на лихвените проценти.
Благодаря ви. Очаквам с интерес нашата дискусия.
