Интервю на управителя на БНБ г-н Димитър Радев, за Bloomberg Businessweek BG, май 2026 г.
ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ: нужда от предвидимост и структурни реформи
Приоритетите са ясни и до голяма степен независими от политическия цикъл
Как България се позиционира в новата икономическа реалност?
Влизането в еврозоната вече има измерими ефекти – не само на институционално ниво, а и в начина, по който България се възприема от инвеститори, кредитори и рейтингови агенции. Отпадането на валутния риск е структурна промяна. То променя профила на страната по отношение на стабилност, предвидимост и достъп до финансиране.
Това се отразява както в цената на финансиране, така и в по-широкия инвестиционен интерес. България постепенно се придвижва от периферията към ядрото на европейската финансова архитектура.
В същото време глобалната икономическа среда остава фрагментирана. Наблюдават се тенденции към геоикономическо разделение, пренареждане на веригите на доставки и по-висока волатилност на капиталовите потоци. Несигурността все повече се превръща в новата нормалност. В такава среда стабилността не е даденост – тя е резултат от последователна и предвидима икономическа политика.
Войната в Близкия изток какви рискове добавя за българската икономика непосредствено след влизането ни в еврозоната?
Основният ефект е в увеличаване на несигурността. Геополитическите конфликти рядко имат пряк ефект върху малки отворени икономики като българската, но усилват глобалните колебания.
Конкретните канали са добре известни - енергийни цени, транспортни разходи, застрахователни премии и общата инфлационна среда. Това са фактори, които оказват натиск както върху домакинствата, така и върху бизнеса.
В този контекст членството в еврозоната има ясно стабилизиращо значение. То намалява финансовата волатилност, подобрява достъпа до ликвидност и създава по-предвидима рамка за икономическите решения. Външните шокове не могат да бъдат избегнати, но могат да бъдат по-добре абсорбирани в условията на еврозоната.
Каква е оценката Ви след първото тримесечие – как се позиционирахме като член на еврозоната?
Оценката е положителна и в съответствие с предварителните очаквания. Преходът протече гладко – без оперативни или пазарни сътресения.
Платежните системи функционират без прекъсване, банковият сектор запази високи нива на ликвидност и капитализация, а финансовата инфраструктура се адаптира без напрежение. Това е резултат от дълъг период на подготовка, включително регулаторно и техническо привеждане в съответствие.
По-важният елемент е доверието. Не се наблюдава изтичане на депозити, нито признаци на нестабилност във финансовия сектор. Напротив – вижда се стабилизиране на очакванията и постепенно подобрение в условията за финансиране.
Кои са задължителните стъпки, които трябва да направи България след изборите?
Приоритетите са ясни и до голяма степен независими от политическия цикъл.
На първо място е фискалната дисциплина. В условията на членство в еврозоната бюджетната политика остава основният макроикономически инструмент на национално ниво. Това предполага и необходимост от пречупване на натрупалия се тренд на фискална експанзия и постепенно възстановяване на фискалното пространство. Поддържането на буфери не е само въпрос на формално спазване на правила, а на способност за реакция при бъдещи шокове.
На второ място са структурните реформи, насочени към повишаване на потенциалния растеж – пазар на труда, образование, институционална ефективност и бизнес среда. Еврозоната не компенсира липсата на реформи – тя я прави по-видима.
Третият елемент е предвидимостта на икономическата политика. Основният риск за България не идва отвън, а от способността да се поддържа последователна политика във времето. В рамките на еврозоната отклоненията от устойчива политика се проявяват бързо – и се отразяват пряко върху доверието и цената на финансиране.
Еврозоната е сигурно място в сегашната ситуация. Какви са спешните мерки за икономиките в съюза след поредната криза?
Еврозоната вече премина през серия от системни шокове – дълговата криза, пандемията и енергийната криза. В резултат институционалната ѝ рамка се засили значително.
Реакциите станаха по-бързи, инструментите – по-гъвкави, а координацията между държавите – по-ефективна. Това се отнася както за паричната политика, така и за фискалните механизми на европейско ниво.
Днес фокусът постепенно се измества – от управление на кризи към задълбочаване на интеграцията, особено в областта на капиталовите пазари и координацията на икономическите политики. Това е ключово за повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на съюза в глобален план.
С оглед на геополитическата ситуация – как очаквате да се развие лихвената политика на Европейска централна банка?
В момента лихвените нива могат да се определят като близки до неутралните. Това означава, че паричната политика не оказва съществено стимулиращо или ограничаващо влияние върху икономиката.
Основната цел остава устойчива конвергенция на инфлацията към средносрочната цел. В този контекст решенията ще бъдат изцяло зависими от данните – динамиката на инфлацията, състоянието на икономическата активност и развитието на финансовите условия.
Не съществува предварително зададена траектория. Предвидимостта в реакцията е по-важна от предварително зададената посока. Гъвкавостта и способността за реакция спрямо нова информация ще бъдат определящи.
Каква лихвена политика ще защитавате в срещите на ЕЦБ, вземайки предвид сегашната ситуация?
Приоритетът е ясен – ценова стабилност. Това е основният мандат и фундаментът на устойчивия икономически растеж.
Политиката трябва да остане основана на данни и на внимателна оценка на рисковете. В условия на близки до неутрални лихвени нива ключовото предизвикателство е да се избягват ненужни колебания, които биха могли да отслабят предаването на паричната политика към реалната икономика.
Доверието в централната банка се изгражда не с прогнози, а с последователни реакции. Стабилността в този контекст не произтича от предварителни ангажименти за бъдещ курс, а от последователност, предвидимост и яснота в реакционната функция на централната банка.
