Интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев за БНТ, София, 5 юни 2025 г.
СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ НА УПРАВИТЕЛЯ НА БНБ ЗА БНТ С НАДЯ ОБРЕТЕНОВА
Господин Радев, очаквахте ли в конвергентните доклади, освен оценката, че покриваме нужните критерии за влизане в еврозоната, да няма нито едно условие, отправено към България?
- На практика няма такива условия. Има експлицитно или имплицитно препоръки, но те са стандартни препоръки, които ние знаем много добре. Нямаше нещо неочаквано.
Как коментирате опасенията, които се чуват в дебатите и в протестите в защита на лева, че губим идентичност, преминавайки към еврото?
- На практика е точно обратното, ние не само че не губим идентичност, ние всъщност утвърждаваме нашата идентичност. Помислете само. Българските евромонети, евробанкнотите, на тях са нашите букви. На тях са, на евромонетите специално, едни от най-големите български символи. Те ще бъдат изобразени на монети, които са в обращение сред 350 милиона европейци. И много повече, тъй като еврото се използва не само в еврозоната, а и извън еврозоната. На нашата българска евромонета от 2 евро стои надписът „Боже пази България“. Така че е точно обратното – ние утвърждаваме нашата идентичност и то я утвърждаваме по начин, който доскоро не беше възможен.
Един евентуален референдум, гласове за това се чуват, предложен от президента Радев, би ли могъл по някакъв начин да спре или да забави процеса на пълно приемане в еврозоната?
- Аз не мисля, че референдум по тази тема е реалистичен сценарий. Така че не виждам и повод да го коментирам.
Видя се в конвергентните доклади, че ниските доходи на хората в България не са убягнали на експертите, които са писали докладите и са работили по тях. Може ли приемането на еврото да промени това по отношение на доходите на хората?
- Те никога не са убягвали и на нас. Това са теми, които дискутираме с нашите партньори. Всъщност крайната цел на това упражнение е да се подобри стандартът на хората, да се увеличат доходите. В този смисъл еврозоната е една огромна възможност. Всяка една от новите страни членки, всеки, който обективно и коректно анализира това, което е станало, ще установи, че при тях действително доходите са се увеличили ускорено. Не трябва да забравяме, че много от тези страни бяха в еднаква изходна позиция с тази, в която е България. Разликата е, че при тях след присъединяването доходите и стандартът на живот са значително по-високи.
Как ще стане това, господин Радев, на практика? Как се увеличават доходите? Просто компаниите ни отиват вече на друго ниво, икономиката ни преминава на друго ниво ли?
- Има един единствен начин, чрез изпреварващ икономически растеж, повече инвестиции. Всички тези стандартни неща, които до голяма степен някой приема като шаблон, са посочвани. Тоест по-високият икономически растеж, притокът на инвестиции в България, те ще са основен източник за по-високите доходи.
България ще стане по-интересна за инвеститорите. Това ли да очакваме?
- Тя вече е. Сега аз мога да говоря конкретно за банковия сектор. Това, което очакваме, е повишен интерес от глобални стратегически инвеститори. Мисля, че ще имаме такъв пример още преди края на тази година. И този интерес до голяма степен е свързан с присъединяването на страната към еврозоната. Тоест в една икономическа и парична зона с по-ниска инфлация, със сериозни защитни механизми, с механизми срещу спекула на валутния пазар, спекулативни атаки на нашата икономика като цяло. Така че това са изключително важни фактори, на които хората ще бъдат свидетели. Очакваме в съвсем краткосрочен план подобряване решително на условията за финансиране не само на държавата, но и на бизнеса, чрез повишаване на кредитния рейтинг на страната. Така че положителните фактори са изключително много. Говорим за възможности. Доколко ще използваме тези възможности, зависи обаче от нас.
Каква ще е промяната за банките след влизане в еврозоната и ще се увеличи ли възможността и по-лесен ли ще стане достъпът от докредитиране за бизнеса, за домакинствата?
- Промените няма да бъдат съществени. Отново искам да подчертая това, което казах във връзка с БНБ. Всъщност нашите търговски банки работят при условията на еврозоната от 2020 година, включително по отношение на техния надзор. Няма да има някакви драматични промени. Аз мисля, че това е добра новина както по отношение на размера на лихвите, така и по отношение на кредита. Предизвикателството пред нас е не че кредитът стагнира, а точно обратното – че има кредитна експанзия, която ние с поредица от мерки според мен овладяваме успешно. И се опитваме да постигнем това, за което е станало много пъти дума – т.е. да постигнем оптималния баланс банките да подкрепят икономическия растеж, който очакваме да се ускори след влизането в еврозоната. Но по такъв начин, че да не създаваме рискове в системата. Между другото ние имаме може би най-консервативните и високи капиталови изисквания. Тоест това означава, че ние искаме тези защитни механизми да бъдат изградени в банковата система. Въведохме няколко инструмента във връзка с условия по отношение на кредитополучателите. Това, което е важно да се подчертае, е, че тези инструменти на това, което му казват макропруденциална политика, остават изцяло под наш контрол и ние ще ги използваме възможно най-гъвкаво – ще затягаме или ще разхлабваме паричните условия в зависимост от необходимостта.
Валутните резерви. Скептиците казват, че валутните резерви на БНБ и на държавата респективно ще се влеят в общия бюджет на еврозоната и така ние ще загубим възможността да действаме самостоятелно. Как отговаряте на това?
- Валутните резерви остават под пълен контрол на Българската народна банка както досега. Това, което ще се промени, ще се промени съставът на валутните резерви, тъй като еврото от наша резервна валута става наша национална валута. Тоест валутните резерви ще бъдат в друга валута. Това, което не се знае и което според мен е важно, е, че Българската народна банка не само ще продължи да управлява валутните си резерви, но тя ще управлява по определен ред и в определени обеми и валутни резерви на Европейската централна банка. И това са механизми, по които работим в момента.
Само преди два дни БНБ намали основния лихвен процент и той сега е малко над 2%, ако не греша. Важно ли е с какви нива на лихвите ние ще влезем в еврозоната?
- Няма да има съществени промени в лихвените равнища и причината е само една – огромната ликвидност в нашия банков сектор и, разбира се, мерките, които Българската народна банка предприема. Така че този процес ще бъде изключително гладък. Няма да има съществени промени в лихвените равнища както преди, така и след влизането в еврозоната.
Очаква се една голяма промяна и тя е ясна от много отдавна, че резервите на банките ще бъдат 1%, а не както сега 12%. Този свободен ресурс, господин Радев, как трябва да бъде ползван?
- Всъщност става въпрос за това, на което му казват минимални задължителни резерви. Тоест тези пари, които банките са задължени да държат в Българската народна банка. Поради липсата на надеждни инструменти за парична политика ние използваме, а това е единственият де факто инструмент, който ние може да използваме ефективно. И поради липсата на тези защитни механизми, които еврозоната осигурява, ние изискваме много по-висок процент, отколкото процентът е в еврозоната. При нас той е 12%, в еврозоната е 1%. Правим го, за да изтеглим ликвидност от пазара. Защото, представете си 15 милиарда повече на пазара. Какво означава това? Какво ще стане с инфлацията? Какво ще стане, ако тези 15 милиарда са на пазара, при положение, че през последните години провеждаме експанзионистична фискална политика?! Поради тази причина ние отидохме на това равнище от 12%. При влизането в еврозоната този процент ще бъде 1%. Поне такъв е процентът в момента. Ако Европейската централна банка реши на един етап, този процент може да се промени. И тогава въпросът е, да, какво става с тази ликвидност? Ще станат две неща. Една част от тези резерви ще бъдат използвани от банките, за да кредитират икономическия растеж, което очакваме да се засили в условията на еврозоната. Но друга съществена част ще остане в Българската народна банка. Защо? Поради една-единствена причина. За разлика от сегашния режим, в условията на еврозоната банките ще получават сигурен и безрисков доход от тези пари по линия на т.нар. депозитно улеснение на Европейската централна банка. Към момента този процент е 2%. Така че внимателно анализираме възможните развития, но нямаме притеснение, че ще се получат някакви сътресения.
Не очаквате, че ще се изкушат някои банки да раздават повече кредити и по-лесно на кредитополучателите? Или има как този процес да бъде регулиран?
- Ние разполагаме с инструменти да управляваме този тип изкушения. Така че не очаквам да станат сътресения по тази линия.
Сега отново има гласове за предсрочни избори, за вот на недоверие на кабинета. Виждате ли рискове месец преди окончателното гласуване на 8 юли?
- Нова политическа криза точно в този момент ще затрудни много сериозно плавния преход към въвеждането на еврото и освен това ще създаде много проблеми за бизнеса и домакинствата. Мисля, че една от поуките след 2020 г. е, че отговорът не е в политическата нестабилност, не е в политическите кризи.
Гледайки Хърватия, какво трябва да кажем за това, което ни очаква?
- Нищо неочаквано не стана в Хърватия. Така че не мисля, че ще има някакви изненади или някакви особени поуки. Ако погледнем голямата картина, това, което става, е, че еврозоната отваря нови възможности, тя не е гаранция за нищо, но отваря нови възможности – за икономически растеж. Много важно е да се подчертае, че отваря възможност за ускорена реална конвергенция. Ключов елемент на реалната конвергенция е ускореното увеличаване на доходите и това е, което наблюдаваме в Хърватия.
