Интервю на управителя на Българската народна банка г-н Димитър Радев, за Тази сутрин, Би Ти Ви, 30 април 2020 г.
Дълбочината и продължителността на кризата, свързана със ситуацията около COVID-19, са две големи неизвестни към настоящия момент. Всички икономически последствия ще зависят от бързината на отваряне на икономиките, стъпки за което започват да се предприемат в много страни и в България, каза в сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин” Димитър Радев, управител на БНБ. „Да се надяваме, че този процес ще бъде необратим, колкото по-бързо се отворят икономиките, толкова по-малки ще бъдат икономическите последствия за хората.“
Димитър Радев коментира и суаповата линия между БНБ и ЕЦБ. Технически такова споразумение означава, че можем при необходимост да получаваме евро срещу левове по фиксирания курс, без да намаляваме валутния резерв. Извън техническите рамки, споразумението е израз на доверие към България и към БНБ. То показва България като страна с добра финансова репутация, на която пазарите и инвеститорите могат да имат доверие.
На въпрос дали е необходима еврова ликвидност на българските банки сега, управителят бе категоричен: „В момента не. Публикуваме тези данни всяка седмица – брутният валутен международен резерв на Българската народна банка е на исторически високо равнище. Нивото на резервите на банките в баланса на управление “Емисионно” също така е на високо равнище. Резервът на БНБ е 54 милиарда, резервът на банките е над 16 милиарда, като повече от половината от тази сума са свръхрезерви – така че сме добре обезпечени от тази гледна точка“. Ето защо, подчерта г-н Радев, споразумението е обявено като предпазно и той вече е информирал президента на ЕЦБ, че не възнамеряваме да теглим суми по суапа.
На въпрос дали суаповата линия е част от пътя ни към еврозоната, управителят на БНБ заяви: „Юридически не, съдържателно да“. Той обърна внимание на прессъобщението, публикувано по този повод от ЕЦБ, където пише, че суаповата линия ще остане в сила толкова дълго, колкото е необходимо. Това на практика означава, че не става въпрос за временен или еднократен ангажимент, а за засилено сътрудничество между ЕЦБ и БНБ. Прессъобщението също включва текст, че България се подготвя да участва във валутния механизъм като предпоставка за присъединяване към еврозоната. Това е контекстът, в който тази суапова линия се установява, заяви Радев.
На въпрос дали сме готови да влезем във валутния механизъм през юли, г-н Радев заяви: „Готови сме да влезем, категорично“. Според него “много важно развитие в последния месец бе поетият ясен и силен политически ангажимент от страна на министър-председателя, на правителството, в резултат на което процесът, който беше забавен за няколко месеца, сега е напълно възстановен. В рамките на следващите три месеца очаквам да има развитие, заяви управителят на БНБ. В отговор на въпроса дали кризата с коронавируса ще даде отражение, г-н Радев заяви, че наред с друго говорим и за политически процес. В политическата сфера винаги може да има развития, които е трудно да се предвидят. И българските, и европейските институции сега са ангажирани с коронавируса. Не трябва да се забравя и фактът, че става въпрос за сложен административен и бюрократичен процес, който ангажира не само българското правителство и БНБ, но също ЕЦБ, Европейската комисия, 19 страни – членки на еврозоната, плюс Дания. Но действително очаквам развитие в рамките на следващите три месеца, заяви г-н Димитър Радев.
Няма да има обезценяване на лева преди влизането ни в така наречената чакалня на еврозоната, категоричен беше управителят на БНБ. Имаме исторически най-високо равнище на брутния международен валутен резерв на БНБ и валутният пазар е спокоен.
По отношение на състоянието на банките управителят на БНБ подчерта, че банките са много по-добре подготвени сега, отколкото при кризата от 2008 г. Но от друга страна мащабите и дълбочината на кризата сега може да са много по-големи от тези през 2008 г., когато генезисът на кризата беше различен.
Според управителя на БНБ консолидацията на банки е стратегически процес, който протича особено активно през последните 5 г. В настоящия момент не е основен приоритет поради състоянието на пазара, но е стратегически процес, който в бъдеще ще продължи.
Димитър Радев коментира и пакета от мерки на БНБ за над 9 млрд. и 300 млн. лв. Ние приехме три групи от мерки във връзка с кризата. Първата е свързана с осигуряване на нормалното функциониране на паричния режим и платежните системи, които имат това значение в икономиката, каквото има здравният сектор по отношение на пандемията. Втората група е засилването на капиталовата и ликвидната позиция на банките така, че те да бъдат още по-добре подготвени за кризата и да могат да облекчават условията и последствията от кризата за клиентите си. Мерките включват пълно капитализиране на печалбата в банковия сектор, намаляване на чуждите експозиции и анулиране на предвидените увеличения на антицикличния капиталов буфер. Всички тези мерки са вече напълно изпълнени и без изключения, включително от клоновете на банките и дъщерните им дружества.
Запитан какъв е интересът за разсрочване на кредитите от търговските банки, г-н Димитър Радев отбеляза, че отсрочването вече е значително като брой. БНБ създаде регулаторна рамка, т. нар. мораториум, за търговските банки да могат да отсрочват плащанията на кредити за техните клиенти. Този механизъм работи от 10 дни и по информация от Асоциацията на банките в България вече има над 50 хиляди заявки за отсрочване на кредити, от които са одобрени повече от 25 хиляди. Още сме в началото на този процес и заявките могат да се подават до 22 юни и е логично да очакваме, че числото ще се увеличи, заяви управителят на централната банка.
По отношение на тегленето на нов заем управителят на БНБ заяви, че с актуализацията на бюджета този въпрос е решен и лимитът бе увеличен. Навлизаме във време на дефицити, които трябва да се финансират, включително на международните пазари, така че в това няма нищо извънредно, разясни г-н Радев.
Управителят посочи, че очаква правителството да излезе като емитент на международните пазари, но обърна внимание и на редовните емисии на държавни ценни книжа вътре в страната. „Ние все още имаме лукса да отказваме. Знаете, че при последната емисия, която се администрира от БНБ, Министерството на финансите отказа заради цената да реализира емисията. Така че сме в добра позиция. Човек, който има нужда от заеми, ги получава тогава, когато е в добра финансова позиция и ние сме в такава“, категоричен бе г-н Радев.
