Резюме от изказване на управителя на БНБ г-н Димитър Радев по време на форума „Годишна среща на бизнеса с правителството“, София, 28 януари 2020 г.
В изказване по време на XIV Годишна среща на бизнеса с правителството управителят на Българската народна банка г-н Димитър Радев направи подробен преглед на последните изменения в българското законодателство, свързани с присъединяването към валутния механизъм ERM II, и коментира стратегическия контекст на този процес, насочен към задълбочаване на европейската интеграция на България. Управителят на БНБ засегна и темата за паричната политика и финансовите условия в еврозоната и у нас.
Съответствието на законодателството е един от най-важните фактори в процеса на присъединяване към ERM II и това обяснява необходимостта от последните промени в Закона за БНБ, заяви г-н Радев.
Хронологията на събитията, довели до тази инициатива, започва с получаването в края на 2019 г. на информация от юристите на Европейската централна банка и Европейската комисия, че има несъответствие между законодателната рамка на България и европейската правна рамка относно валутните курсове в условията на валутния механизъм ERM II. По-конкретно, европейската рамка за този механизъм изключва фиксиране на валутните курсове в националното законодателство, както е в настоящия текст на чл. 29 от Закона за БНБ.
Г-н Радев сподели, че този казус ни е известен от години. Позицията ни беше да постигнем достатъчен напредък, преди да предприемем необходимите мерки. “Сега вече наближава моментът въпросното правно несъответствие да бъде отстранено“, допълни управителят на БНБ.
Решението, предложено от централната банка, беше да запазим съществуващия чл. 29, допълвайки го с нова алинея. Тази алинея прави възможно одобряването на валутните курсове, след като България стане член на валутния механизъм, да става по реда на европейската правна рамка. Предложената промяна беше съгласувана с Европейската централна банка.
Логистиката на законодателния процес е съобразена с обстоятелството, че БНБ няма право на законодателна инициатива. Ето защо централната банка обикновено предлага законови изменения и допълнения чрез Министерството на финансите или опосредствено чрез народни представители. Такъв подход бе приложен и този път, което доведе до внасянето на предложението от група народни представители начело с председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Управителят на БНБ подчерта, че този чисто технически и процедурен въпрос означава, че ние наистина се намираме на финалната права за присъединяването към валутния механизъм. Това се коментира като позитивен факт от редица наблюдатели. „България действително вече е близо до участие в институции на еврозоната. В същото време това не означава по никакъв начин промяна в режима на валутен борд, промяна в нивото на валутния курс, промяна в нашата позиция“, подчерта г-н Радев. Той също потвърди, че до присъединяване на България към еврозоната няма да има промяна в режима на валутния борд или в курса на лева към еврото. Тази позиция е заявявана многократно и е добре позната както в страната, така и на нашите партньори в чужбина.
Г-н Радев категорично опроверга спекулациите, че предлаганото съобразяване на българското законодателство с европейската правна рамка отваря риск от промяна в съществуващия фиксиран курс на лева към еврото. Резолюцията на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03) почива върху конструкцията на плаващи валутни курсове, характерни за повечето страни тогава. По-късно балтийските държави обаче се присъединяват със своите фиксирани валутни курсове и няма причина подходът, прилаган спрямо тях, да бъде променен сега в случая на България. „Дори да има такова искане, то няма как да се реализира, защото решенията в рамките на валутния механизъм се вземат с консенсус, а този консенсус включва два гласа от България – на министъра на финансите и на управителя на Централната банка“, поясни г-н Радев.
Вътре във валутния механизъм участниците в процеса на определяне на валутния курс са министрите на финансите от еврозоната, Европейската централна банка и министрите и управителите на централните банки на държави, които са членки на валутния механизъм, но не са членки на еврозоната (сега такъв статут има единствено Дания, но ако при нас процесът приключи успешно, България ще е втората държава с такъв статут).
В заключение по темата за промените в Закона за БНБ управителят призова този юридически и процедурен въпрос да не бъде преекспониран по начин, който би подкопал позицията на страната „на много важен етап от процеса на присъединяване към европейския валутен механизъм и Банковия съюз“.
Г-н Радев обобщи, че България действително е близо до стратегически пробив по пътя на европейска интеграция. Преди още да сме член на еврозоната, страната ни може да стане член на институции от еврозоната. Това са валутният механизъм и двата сегмента на Банковия съюз - Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Тези институции принадлежат към „ядрото“ на Европейския съюз и сме много близо до този стратегически пробив „независимо от географското ни положение“, по думите на г-н Радев.
„Нещо повече,“ заяви управителят на БНБ, „с началото на този процес нещата стават до много голяма степен необратими“. Свършеното през последните години позволява сега да се намираме на етап, доскоро непостижим за България.
В отговор на въпрос за стартиращия преглед на паричната политика на Европейската централна банка управителят на БНБ коментира, че прегледът се очаква да приключи до края на настоящата година и ще засегне много аспекти, надхвърлящи сферата на лихвените проценти. Прегледът ще обхване и стратегически въпроси, свързани с целите и начина на провеждане на паричната политика в еврозоната.
Успоредно с това, отбеляза г-н Радев, Европейската централна банка ще продължи текущо да наблюдава и анализира ситуацията и регулярно да взема необходимите решения. Президентът на Европейската централна банка потвърди, че те ще действат според актуалните развития и данни в еврозоната и това не изключва движение на лихвите в посока по-дълбоко в негативната територия. Посланието от Европейската централна банка е, че докато протича стратегическият преглед, паричната политика в еврозоната „няма да е на автопилот“, каза г-н Радев.
Според управителя на БНБ на този етап трудно може да се очакват резки движения в лихвените равнища в една или друга посока.
Пренесена към България, тази тема е свързана с въпроса за кредитната активност на банките и общия икономически растеж. Ефектите тук са „по-скоро положителни“, според г-н Радев, който допълни, че тези ниски равнища на лихвите създават и сериозни кредитни рискове и рискове по отношение на рентабилността на банките. По тази причина БНБ беше „една от първите централни банки, които инициираха въвеждането на антицикличен капиталов буфер и след това два пъти го увеличихме“, обясни г-н Радев.
БНБ наблюдава кредитните процеси и решенията на централната банка ще се основават на анализ на данните. Ниските лихви у нас не само не възпрепятстват кредитната активност, но наблюдаваме точно обратния въпрос – кредитира се активно и това подкрепя икономическия растеж. „Това, което се опитваме да правим и което искаме търговските банки да правят, е да управляват този процес така, че рисковете, които са инкорпорирани в него, да бъдат адресирани по възможно най-добрия начин“, обобщи управителят на БНБ.
