logo Skip to content

Често задавани въпроси

Валутни курсове

  Баланси на БНБ

Платежна инфраструктура

  Банков надзор

Платежна сметка за основни операции

  Банкноти и монети

Единна зона за плащания в евро (SEPA)

  Платежни спорове

Централен кредитен регистър

  Публикации

Регистър на банковите сметки и сейфове

  Фискален агент

Публикувани статистически данни

  Възможности за работа

Електронно подаване на статистически отчетни форми

  Прием на стажанти

Отчитане по Наредба № 27 на БНБ

  Стипендии на БНБ


Въпроси, отнасящи се до физически и юридически лица

 

Какъв е редът за получаване на справка от Централния кредитен регистър за кредитната задлъжнялост на физическо или юридическо лице?

По реда на чл. 21 и чл. 22 от Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър (обн., ДВ, бр. 62 от 2009 г. изм. и доп.; бр. 31 от 2012 г., изм. и доп., бр. 93 от 2015 г.; изм. и доп, бр. 81 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 103 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. ) всяко физическо или юридическо лице има право чрез писмено заявление да поиска от Българската народна банка (БНБ) информация относно кредитната си задлъжнялост, включително кои банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари са подали информация в системата на регистъра. Централната банка предоставя исканата информация чрез справка от този регистър след заплащане на такса, съгласно чл. 28 от Наредба № 22 за Централния кредитен регистър (ЦКР).

Таксата се заплаща по сметка на БНБ:

IBAN: BG40BNBG9661 1000 0661 23

BIC: BNBGBGSD

Когато информацията се отнася за физическо лице, са необходими следните документи:

заявление по образец, достъпно на интернет страницата на БНБ или в деловодството на БНБ. Заявлението се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно. Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен. Заверката на заявлението от нотариус извън територията на Република България, следва да бъде придружена с легализиран превод на български език;

• документ за самоличност за идентификация на лицето;

• в случай че заявлението се подава от трето лице, се прилага изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър (ЦКР);

• за чуждестранни физически лица се посочват лични данни съгласно документ за самоличност, включително единен граждански номер или личен номер на чуждестранно физическо лице;

• документ за платена такса.

Забележка: Физическите лица могат да получат справката безплатно в 14-дневен срок, а в по-кратък срок, както следва:

- до 7 работни дни - 2 лв.;

- до 24 часа - 10 лв.;

- до 4 часа - 20 лв.

Таксите се заплащат предварително.

Когато информацията се отнася за юридическо лице или едноличен търговец, са необходими следните документи:

заявление по образец, достъпно на интернет страницата на БНБ или в деловодството на БНБ. Подава се лично от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено от него лице. Ако дружеството се представлява от повече от две лица, личните данни на останалите се попълват на второ заявление с данни за същото юридическо лице и се подписва от тях. Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен;

• актуално удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ/ЕИК/ПИК на заявителя;

• в случай че заявлението не се подава от управляващите и представляващите лица, се прилага изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър;

• чуждестранните лица прилагат към заявлението актуален документ за регистрация на юридическото лице - заявител, в легализиран превод на български език, изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър на упълномощеното лице, в случай че заявлението не се подава лично. Ако пълномощното е заверено от нотариус извън територията на Република България, то следва да бъде в легализиран превод на български език;

• документ за платена такса.

Забележка: Юридическото лице заплаща такса за изготвяне на справка за кредитна задлъжнялост в зависимост от срока на изготвяне, както следва:

- до 7 работни дни - 2 лв.;

- до 24 часа - 10 лв.;

- до 4 часа - 20 лв.

Таксите се заплащат предварително.

Документите се подават в деловодството на БНБ, София, пл. „Княз Александър I” № 1, в работни дни от 8:30 до 15:45 ч.

или

на адрес: Българска народна банка, Централен кредитен регистър, пл. „Княз Александър I” № 1, 1000 София.

 

Може ли заявлението за получаване на справка от ЦКР да се подаде по пощата?

Наредба № 22 за ЦКР регламентира, че всяко лице има право да получи информация от Централния кредитен регистър за кредитната си задлъжнялост, като подаде писмено заявление до БНБ.

Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен. Заявлението следва да бъде изпратено до БНБ на адрес: София 1000, пл. „Княз Александър I” № 1. Справката, съдържаща информация от ЦКР се изпраща по пощата с обратна разписка.

Когато в населеното място на заявителя няма нотариус, нотариалната заверка на заявлението се извършва от съдията по вписванията при районния съд или от кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и верността на подписите в заявлението.

Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят датата, съдържанието и подписите на частни документи, в това число и на заявления за кредитна задлъжнялост, представени от български граждани. В случай, че заявлението е заверено от нотариус или лице с нотариални функции извън територията на Република България, заверката следва да бъде придружена с легализиран превод на български език.

 

Какъв е редът за получаване на справка от Централния кредитен регистър?

Информацията от ЦКР се предоставя в писмена форма срещу подпис лично на заявителя, на лице, упълномощено от заявителя с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър на БНБ, или на трето лице, вписано изрично в заявлението като получател на информацията. При предоставяне на справката за кредитна задлъжнялост лично получателят се идентифицира чрез представяне на документ за самоличност.

Информацията може да бъде изпратена на заявителя и по пощата с обратна разписка на посочен от заявителя адрес, както и на трето лице, вписано изрично в заявлението като получател на информацията.

Българската народна банка изготвя исканата информация, ако заявителят е предоставил необходимите документи. При отказ заявителят се уведомява писмено, като се посочват причините за отказа.

 

Може ли да се поиска информация и да се получи справка от ЦКР по електронна поща или по факс за кредитни задължения към банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари?

Искания за информация от ЦКР, включително в сканиран вид, не се подават и съответно не се предоставят справки за кредитни задължения към банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари по електронна поща или по факс. Съгласно разпоредбите на Наредба № 22 за ЦКР всяко лице подава заявление до БНБ и получава информация за кредитната си задлъжнялост лично, на място в БНБ – гр. София или чрез негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър, както и по пощата на адрес: София, 1000, пл. „Княз Александър І” № 1.

 

Какъв е редът за получаване на справка от Централния кредитен регистър за кредитната задлъжнялост на физическо лице, което е починало?

При смърт на физическо лице неговите наследници могат да поискат информация за кредитната му задлъжнялост чрез попълване на заявление за наследници по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 22 на БНБ по образец, достъпно на интернет страницата на БНБ или в деловодството на БНБ. Ако заявителите – наследници са повече от три лица, данните на останалите заявители – наследници се попълват на второ заявление с данните за същото починало лице. Заявлението може да бъде подадено по следния начин:

• лично от наследниците на починалото лице в деловодството на БНБ. В случай че заявлението не се подава лично от наследниците, се прилага изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър на упълномощеното лице;

• по пощата на адрес: София 1000, пл. „Княз Александър I” № 1. В заявлението изрично се посочва адресът на заявителя за получаване на отговор по пощата чрез обратна разписка. Заявлението трябва да бъде с нотариална заверка на подписа на заявителя.

Към заявлението за наследници по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 22 за ЦКР се прилагат следните документи:

• копие от удостоверение за наследници за удостоверяване на правото за получаване на справка за починалото лице;

• копие от удостоверение за раждане, когато наследникът е малолетно или непълнолетно лице;

• копие от удостоверение за настойник/попечител, когато наследникът е малолетно лице;

• документ за платена такса.

Забележка: Наследниците на починалото физическо лице могат да получат справката безплатно в 14-дневен срок, а в по-кратък срок, както следва:

- до 7 работни дни - 2 лв.;

- до 24 часа - 10 лв.;

- до 4 часа - 20 лв.

Таксите се заплащат предварително.

Заявлението може да се подаде и от един от наследниците.

 

Как се коригира информация в Централния кредитен регистър?

Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до банката, финансовата институция, платежната институция и дружеството за електронни пари, за коригиране на установена от него неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението банката, финансовата институция, платежната институция и дружеството за електронни пари са длъжни да го разгледат и да предоставят своя писмен отговор до заявителя. Ако искането е основателно, банката, финансовата институция, платежната институция и дружеството за електронни пари, извършват корекцията и подават коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър. Банката, финансовата институция, платежната институция и дружеството за електронни пари не събират такса за разглеждане на заявлението.

Съгласно чл. 17 на Наредба № 22 за ЦКР, БНБ не може да извършва корекции на информацията, предоставена от банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари в регистъра.

 

Кой носи отговорност за верността на информацията в регистъра?

Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари - участници в системата на ЦКР, носят отговорност за верността на данните, подадени към регистъра. Само те могат да извършват корекции на собствените си данни. БНБ не извършва корекции и не носи отговорност за информацията, подадена към регистъра от участниците в системата на ЦКР.

 

Може ли да се получи справка за трето лице?

Искането и получаването на справка за кредитната задлъжнялост на лице от ЦКР се осъществява лично от лицето – заявител, или чрез упълномощено от него лице с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър.

 

Може ли да се получи справка от ЦКР за трето лице с генерално пълномощно?

В Наредба № 22 за ЦКР не е предвидена такава възможност.

 

Какви данни се съдържат в справката от ЦКР, която ползват банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, участници в регистъра?

Справката от ЦКР съдържа информация за:

• текущото състояние на кредитите - данни към последния отчетен период (месец). Кредитите се представят в обобщен вид, без да е видно от кои отчетни единици са подадени.

Например:

Лицето има три активни кредита в две банки и два кредита в една финансова институция, по раздели както следва:

- по вид на кредита - банкова гаранция, овърдрафт и т.н.;

- според дните на просрочие - от 0 до 30 дни, от 31 до 60 дни и т.н.;

- по остатъчен срок до падежа - до една година и с изтекъл срок на падеж;

- по договорен срок на кредита - до една година и над една година.

• просрочия по активни и погасени кредити - данните показват за исторически период от пет години (60 месеца) назад дали клиентът е имал кредити, категоризирани в категория, различна от „редовен” до 31.10.2016 г. или период на просрочие различен от 0 до 30 дни от 30.11.2016 г. Периодите се заличават във времето автоматично един по един до изтичане на този 5-годишен срок.

• новоразрешени кредити - кредити, подадени след последния отчетен период (месец), като в справката се вижда договореният размер на кредитите.

 

Защо просрочията по кредити, които към настоящия момент са погасени (изцяло или частично) продължават да се отчитат в системата на ЦКР?

Независимо дали кредитите са погасени или не, ако в рамките на последните 60 отчетни периода (в месеци), клиентът е имал кредити, класифицирани в категория, различна от „редовен” или период на просрочие различен от „редовен” до 31.10.2016 г. или период на просрочие различен от 0 до 30 дни от 30.11.2016 г., те се отразяват в справката от ЦКР като исторически данни. Периодите се заличават във времето автоматично един по един до изтичане на този 5-годишен срок.

 

Въпроси, отнасящи се до банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, които са включени или подлежат на включване в информационната система на ЦКР (ИС на ЦКР)

Какви документи за включване в ИС на ЦКР подават банките, финансовите институции, платежните институции и дружества за електронни пари?

Необходимите документи за включване в ИС на ЦКР са достъпни на интернет страницата на БНБ www.bnb.bg в рубрика Централен кредитен регистър – „Документи за участниците в информационната система на ЦКР”.

 

Има ли разработен програмен продукт (софтуер) за подаване и обработка на данните в ИС на ЦКР?

Няма изискване за използване на готов програмен продукт (софтуер) при работа с ИС на ЦКР. Изискването е отчетните единици да спазват обхвата и формата на данните, подробно описани в „Указания за подаване и получаване на информация от ИС на ЦКР на БНБ”.

 

Може ли работните станции по приложение № 3 (Документи за участниците в информационната система на ЦКР) да се намират извън територията на Република България?

Не може. В ЦКР се включват банки, финансови институции, платежни институции и дружества за електронни пари със седалище в Република България, които извършват дейност на територията на страната.

 

При първоначалното зареждане на данни към ИС на ЦКР ще се подават ли данни за погасени кредити, включително и такива с просрочия и отписани кредити?

Данни за погасени кредити, които не са активни към отчетния период, към който се подава първоначална информация към ИС на ЦКР не се отчитат, както и такива, които са отписани изцяло от баланса на отчетната единица.

 

Има ли разлика при подаването на информация за кредитите, които са отпуснати в минал период от време и тези, които са разрешени към първия отчетен период при първоначалното подаване на данни?

Подават се данни за всички активни кредити към съответния отчетен период, независимо от периода през който са били разрешени. Информацията включва както данни за балансовите, така и за задбалансовите вземания, които една институция отчита.

Ако един кредит е прехвърлен към трето лице и отговаря на изискванията на чл. 15 от Наредба № 22 за ЦКР, трябва да бъде подаван към ИС на ЦКР.

 

Как да се предоставя информацията на ЦКР, когато е технически невъзможно да се представят отделно просрочията по лихвени вземания и вземанията по главница, съгласно изискванията на Наредба № 22 за ЦКР?

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 22 за ЦКР дългът по кредита се определя като обща сума от редовна и просрочена главница, начислени лихви (редовни, просрочени, съдебни и присъдени), такси, комисиони и разноски. Ако е невъзможно сумите на главница и лихва да бъдат разделени, общият размер на дълга трябва да бъде записан в поле 13 – „Балансова стойност на кредита преди обезценка“, респективно в поле 8 – „Остатък по редовна главница“ по реда на „Указания за подаване и получаване на информация от ИС на ЦКР на БНБ”. В поле 13 се формира кредитната експозиция на клиента към съответното лизингово дружество.

 

Съгласно „Указания за подаване и получаване на информация от ИС на ЦКР на БНБ”, коя дата следва да се счита за дата на разрешаване на кредита – датата на вътрешно одобрение, датата на сключване на договора за финансов лизинг или друга дата?

За дата на разрешаване на кредита се счита датата, от която договорът за кредит (лизинг) влиза в сила.

 

Част от анюитетния план по договорите за лизинг са както главниците, така и лихвите, включително и тези по непадежирани вноски. Следва ли да се отчитат задбалансово бъдещите лихви, които не са падежирани?

Финансовите институции (включително и лизинговите дружества) подават информация за състоянието на кредитите към последния отчетен период. Бъдещите непадежирани лихви не се отчитат за целите на регистъра.

 

Следва ли да се включи стойността на самия лизингов обект, който е собственост на дружеството-лизингодател, и ако да – по каква стойност?

Ако лизинговият обект се счита за обезпечение съгласно договорните условия на дружеството, стойността на обезпечението е тази, която е отразена в счетоводната система.

 

Отчитат ли се едновременно в системата на ЦКР гарантите по записи на заповед и лизингополучатели, когато не изпълняват задълженията си по договор и има процес на принудително изпълнение срещу тях?

В Наредба № 22 за ЦКР и Указанията за прилагането й няма изискване за събиране на данни за свързани с кредитополучателите лица, в това число съдлъжници, гаранти или поръчители. В информационната система на ЦКР се отчитат кредити на клиенти, по които същите са титуляри, съгласно сключен договор.

 

Кои платежни институции и дружества за електронни пари подлежат на включване в ИС на ЦКР?

Съгласно чл. 4, т. 3, от Наредба № 22 за ЦКР, в ИС на ЦКР се включват платежни институции и дружества за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС), които са вписани в публичните регистри на БНБ за платежни институции и дружества за електронни пари, съгласно чл. 17 от ЗПУПС.

 

Финансовите институции, които са вече включени в ИС на ЦКР и извършват дейност като платежни институции или дружества за електронни пари, подлежат ли на повторно включване?

Съгласно „Преходни и заключителни разпоредби” на Наредба № 22 за ЦКР, финансови институции, включени в информационната система на ЦКР, които отпускат кредити като платежни институции и дружества за електронни пари по реда на чл. 19 от ЗПУПС, не подават заявление за включване по реда на чл. 6, ал. 1. Те предоставят актуализирани вътрешни правила по чл. 6, ал. 1, т. 2, в срок, определен от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково”.

 

Как се отчитат в ИС на ЦКР придобитите вземания по кредити от колекторски дружества и трябва ли тази информация за тях да бъде съобразена с данните в регистъра, които са били предоставяни от институции, продали кредитите?

Данните за кредитите и кредитополучателите, които отчетните единици, колекторски дружества, ще предоставят в информационната система на Централния кредитен регистър (ИС на ЦКР) представляват нова информация за системата на регистъра и не могат да бъдат производни и/или пряко свързани с информацията, която е била отчитана първоначално от банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, участници към настоящия момент в системата на ЦКР, тоест всеки придобит кредит получава нов код от съответното колекторско дружество.

В тази връзка при първоначално подаване на данни за кредит, номерът на кредита във файла трябва да е нов, несъществуващ в предишни отчети на съответната отчетна единица. В този случай следва да се използва тип 3 - „данни за разрешаване на кредит”. Тип 4 - „изменение на данни по кредита” се използва във вече подаден кредит.

Данните, отнасящи се до вида и размера на обезпеченията, лихвеният процент и др., следва да се подават във вида и размера, в който се водят към момента на подаването от съответната отчетна единица (от колекторското дружество). Както отбелязахме и по-горе, няма пряка връзка с данните за кредита, подаван в минал период от друга отчетна единица.