Критични функции
Осигуряването на непрекъсваемостта на критичните функции на банките е една от основните цели на преструктурирането, поради което тяхното идентифициране е ключов елемент в процеса по планиране на преструктурирането и оказва влияние върху избора на стратегия за преструктуриране. Наличието на критични функции е от критериите, на база на които органите за преструктуриране преценяват дали дадена кредитна институция да бъде прекратена чрез обичайно производство по несъстоятелност, или е необходимо за нея да бъдат предприети действия по преструктуриране, в случай че се констатира, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна.
Критичните функции се определят в правната рамка като „дейности, услуги или операции, чието прекъсване може да доведе в Република България или в друга държава членка до срив в предоставянето на услуги от важно значение за реалната икономика или да наруши финансова стабилност поради размера, пазарния дял, външната и вътрешната взаимосвързаност, сложност или трансграничните дейности на институцията или групата, от гледна точка по-специално на заменяемостта на тези дейности, услуги или операции“.
Най-общо критичните функции се разпределят съобразно следните икономически функции:
- Приемане на депозити от нефинансови субекти;
- Кредитиране на нефинансови субекти;
- Платежни услуги и услуги, свързани с теглене/внасяне на парични средства в брой;
- Попечителски услуги и управление на активи;
- Финансиране на едро;
- Капиталови пазари.