logo
Skip to content

Изказване на г-н Илия Лингорски, член на УС на БНБ, по време на Дискусионен форум „Еврозоната и бизнесът – предимства и предизвикателства“, организиран от Съюза за стопанска инициатива, София, 30 май 2023 г.

Уважаеми господин председател,

Уважаеми народни представители,

Уважаема г-жо Русинова (Икономическия и социален съвет),

Драги Мислав, Дан и Огнян (Златев),

Скъпи колеги,

Госпожи и господа,

От името на Управителя на Българската народна банка и от свое име преди всичко бих искал да приветствам участниците в днешния дискусионен форум: „Еврозоната и бизнесът – предимства и предизвикателства“ и да благодаря на организаторите от Съюза за стопанска инициатива за отправената към нас – екипа на БНБ – покана.

В настоящия момент обществото ни има нужда от провеждане на такива дискусии, в които за единната европейска валута се говори професионално и открито. Нужно е широкото представителство на националните институции, работодателите, синдикатите, потребителите, както и участието на гости от държави, които вече са въвели еврото и отчитат реалните резултати от това върху икономиката и финансите на своите страни. Затова особено се радвам, че днес с нас са г-н Мислав Бъкич от Хърватската народна банка и президентът на Съюза на хърватските работодатели г-н Давор Мажетич, които ще споделят с нас техния най-актуален и по-предишен опит.

Еврото е един от най-ярките символи на европейска идентичност и принадлежност. Въведено на 1 януари 1999 г. първоначално само в електронна форма за банковите операции, а от 1 януари 2002 г. и под формата на банкноти и монети, европейската валута възниква като национална валута на 12 държави. През следващите години, особено като следствие от разширяването на Европейския съюз, към еврозоната последователно се присъединиха още 8 държави. Това, разбира се, по реда на присъединяването им са Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия, Литва, а най-скоро, от 1 януари на настоящата 2023 година – и Хърватия. Днес еврото е националната валута на над 346 милиона европейци от 20 страни – членки на Европейския съюз, и е втората най-разпространена валута в света след американския долар. Опитът на всяка една държава – участник в еврозоната, е важен за нас, тъй като носи обективна информация за процеса на въвеждане на еврото и за реалните ефекти върху икономиката на съответната страна.

Напоследък все по-често се организират събития с широко участие, посветени на въпросите по въвеждане на еврото. Събитието, с което бе даден и своеобразен старт на националната комуникационна кампания, бе проведената на 9 май тази година конференция на тема „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната“. Тя беше организирана от Икономическия и социален съвет и използвам повода да поздравя г-жа Зорница Русинова и да й благодаря отново за поканата и възможността да участваме в дискусията. Вчера, 29 май, в Златни пясъци се проведе юбилейната XXV-та Национална среща на финансистите от общините в Република България, организирана от НСОР, където участва нашият подуправител г-жа Нина Стоянова.

Посочените форуми са важна част от обективното, компетентно и професионално обсъждане на всички въпроси, свързани с въвеждане на еврото, които вълнуват нашето общество. На интернет страниците на Българската народна банка и на Министерството на финансите вече е публикувана „Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната“, приета от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Дейностите, предвидени в Стратегията, предстои да се реализират в цялата страна. Сред целевите групи и обекти на предвидените комуникационни събития са предприемаческите и бизнес асоциации, а също така общините и регионите. По този начин ще можем заедно да обхванем цялата страна и да продължим тази дискусия през идните месеци.

С цел да се повиши информираността по темата за еврото, на интернет страниците на Министерството на финансите и на БНБ вече са публикувани редица информационни материали с най-често задаваните въпроси по тази тема и със съответните изчерпателни отговори. В тези рубрики ще можете да намерите информация за еврозоната, за Европейската централна банка (ЕЦБ), за критериите за приемане на еврото и ползите от това, както и техническа информация за процеса на обмяна и превалутиране от левове в евро. Предстои откриване на специализирана интернет страница за еврото, където обстойно ще бъдат описани ползите от въвеждане на еврото, добрите практики и опит от другите страни, въвели европейската валута като национална, а също така и практична информация за начина на обмяна на валута, периода на двойно обозначаване на цените, защитните елементи на евробанкнотите и евромонетите и т.н.

Преди да дискутираме предстоящите стъпки и предизвикателства, както организаторите са ни задали темата, необходимо е да изясним каква е изходната ни позиция. Както неотдавна посочи и управителят на БНБ Димитър Радев, тази позиция е специфична и дори уникална, най-малкото поради две причини:

• Първата от тях е, че България е единствената страна в Европейския съюз, която е член на ключовата за еврозоната институция на Европейския банков съюз, без да е член на самата еврозона.

• Втората причина е, че България е една от двете страни на Европейския съюз, заедно с Дания, чиято валута е част от европейския валутен механизъм, наричан разговорно от много наблюдатели „чакалнята на еврозоната“.

Готовността на централната банка и на банковия сектор за работа в условията на еврозоната, както и стабилността на валутния курс, всъщност са две от най-важните условия за присъединяването на една страна към еврозоната. Тези условия в случая с България са вече изпълнени. През 2020 г. България стана пълноправен член на Европейския банков съюз. От същата година нашата валута е част от Европейския валутен механизъм.

Поради това Българската народна банка е най-тясно и пряко интегрираната българска институция с институционалните ред и механизми на еврозоната. По силата на нашето членство в Европейския банков съюз и в неговите ключови механизми – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране – БНБ вече участва наравно с другите централни банки от евросистемата във вземането на най-важните решения, свързани с надзора и преструктурирането на банките в еврозоната, а в допълнение, разбира се, и на банките в България.

Следователно ние не сме в началото на пътя. Ние сме на финалната права и сме изминали важна и трудна част от този път чрез присъединяването на страната ни към Европейския банков съюз и на българския лев към Европейския валутен механизъм.

Организационните, технически и регулаторни дейности, свързани с въвеждане на еврото, се развиват по график. Българската народна банка, съвместно с Министерството на финансите и банковата общност в страната, работим заедно и активно в рамките на своите компетенции, мандат, мисия и правомощия по изпълнение на дейностите, предвидени в Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Повече за това ще изложа в панелната дискусия, която следва.

В заключение искам да отбележа, че пълноценното участие в икономическия и паричен съюз на Обединена Европа създава предпоставки за пълна интеграция в европейските структури и за извличане на максималния потенциал от участието в единния европейски пазар. Данните и опитът на държавите, присъединили се по-рано от нас към еврозоната, показват че въвеждането на еврото ускорява реалния растеж на икономиката, конкурентоспособността и инвестициите, а ефектът за хората е свързан с устойчивото развитие и сближаване със средните европейски доходи. Това сближаване протича по-ускорено, когато страната е участник в еврозоната.

Пожелавам на всички участници интересна и ползотворна работа в дискусиите.

Благодаря Ви!


Изтегли DOC (42 KB)