Изказване на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, пред видеоконференцията „Fintech Summit“, организирана от в. „Капитал“, 30 март 2021 г.
Бих искала да Ви приветствам на годишната конференция „Fintech Summit“, организирана от вестник „Капитал“.
До преди няколко години терминът „финтех“ се свързваше предимно с малки и иновативни компании, които чрез използването на цифровите технологии се опитваха да предефинират предоставянето на финансови услуги и да намерят своето място на пазара. Днес, а още повече след изминалата вододелна 2020 г., можем да твърдим, че финансовите технологии и иновации са станали присъща черта на финансовия сектор и двигател за неговото бързо развитие. Последните тенденции показват все по-голямо сътрудничество и технически обмен между банките и финтек компаниите, което е в полза на клиентите и води до по-добри, по-бързи и по-сигурни услуги. Кризата, предизвикана от коронавируса, и очакваното възстановяване действат като стимул за по-нататъшна модернизация и дигитализация в отговор на потребителското търсене и промените в обществото. В този контекст амбициите за ускорени реформи бяха потвърдени и от Европейската комисия в публикуваните през месец септември 2020 г. „Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“ и „Стратегия на ЕС за плащанията на дребно“. Близо половин година след представянето им вече можем да посочим и първите конкретни стъпки по изпълнение на поставените в стратегиите цели.
На първо място бих искала да поставя фокуса върху незабавните плащания, които се въвеждат в отговор на динамичното развитие на комуникациите, дигиталните услуги и електронната търговия. Незабавните плащания очертават предстоящите промени в платежната инфраструктура както в Европейския съюз, така и у нас. Тяхно предимство е възможността изпращането на стоки да се синхронизира с плащането, а превежданите средства да бъдат незабавно достъпни за получателя, което повишава сигурността и доверието в бизнес отношенията и платежния процес. В Стратегията на ЕС за плащанията на дребно незабавните са наречени „новата норма“. Комисията се стреми към цялостно въвеждане на незабавните плащания в ЕС до края на 2021 г.
В България проектът за незабавни плащания в национална валута вече е в напреднал етап. Той е разработен от оператора на платежната система за малки плащания БИСЕРА 6 – „Борика“ АД, със съдействието на БНБ като оператор на националната система за брутен сетълмент в реално време РИНГС. Наскоро бяха въведени и необходимите промени в правната рамка и в платежните системи. В оперираната от БНБ платежна система РИНГС бяха въведени технически и функционални промени, осигуряващи възможност за извършване на незабавни плащания. Актуализиран беше лицензът на „Борика“ АД като оператор на платежната система БИСЕРА 6, позволяващ системата да обработва незабавни плащания в размер до 100 000 лв.
Операторът „Борика“ АД разработи необходимата инфраструктура, което позволи да започне тестването и имплементирането на новата функционалност с пазарни участници. Незабавните плащания са базирани на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи. Те ще могат да се извършват 24 часа на ден в рамките на до 10 секунди от задължаване сметката на платеца до заверяване сметката на получателя и получаване на потвърждение от платеца. Сетълментът им в РИНГС ще се извършва при прилагане на разпространения в Европа т. нар. префинансиран (pre-funding) модел. Той изисква използването на специална сметка в централната банка, предназначена единствено за сетълмент на незабавни плащания. Предвижда се всички банки да могат да получават незабавни плащания до април 2023 г.
Същевременно, като следваща фаза на същия проект, се работи по подготовка за обработката на пакетни клиентски преводи в лева. Те също са базирани на изискванията на SEPA схемата за кредитни преводи. Клиентските преводите ще бъдат изпращани в пакет от банката на наредителя за обработка в БИСЕРА 6, а сетълментът им ще се извършва при прилагане на префинансирания модел в РИНГС. Това ще ускори извършването на клиентски плащания, като времето за заверяване сметката на всеки получател ще е за по-малко от час. Предвижда се банките в България да мигрират от кредитни преводи с предварително определен момент на сетълмент (три пъти на ден) към обработка на пакетни плащания до края на 2021 г.
Подготовката на доставчиците на платежни услуги и на платежната инфраструктура за обработка на незабавни плащания и на пакетни клиентски преводи в национална валута, базирани на SEPA схемите за кредитни преводи, ще позволи при приемане на еврото като законно платежна средство в страната услугите лесно да бъдат адаптирани без сериозни преработки на платежните системи и вътрешните системите на банките.
Постоянен приоритет в Европейския съюз и у нас остава по-нататъшната модернизацията и повишаването на сигурността в платежния процес. Една от основните цели продължава да бъде осигуряването на високо ниво на сигурност на електронните платежни операции, инициирани дистанционно, чрез завършване на процеса по миграцията към задълбочено установяване на идентичността на клиента за плащанията с карти в интернет. Продължават усилията, насочени към извличането на пълния потенциал на отвореното банкиране чрез отстраняването на пречките в интерфейсите на доставчиците на платежни услуги. В същия дух e становището на Европейския банков орган за надзорните действия за отстраняване на пречките пред достъпа до сметки съгласно PSD2, публикувано през месец февруари 2021 г. За да отговори на новите развития във финансовите технологии, Европейската комисия започна преглед и публични консултации, насочени към осъвременяване и промени в основни правни актове като Директивата за платежните услуги1, Директивата за електронните пари2 и Директивата за окончателност на сетълмента3.
Пожелавам интересна и ползотворна работа на участниците във видеоконференцията.
____________
1 Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО.
2 Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на Директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО.
3 Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа.
