Изказване на г-н Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на конференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. „Капитал“, 5 декември 2023 г.
Какво да очакваме за банките и икономиката през 2024 г.
Най-напред бих искал да благодаря на организаторите от „Капитал“ за поканата да участвам в днешната конференция, която се утвърди през последното десетилетие като важно събитие в областта на финансите в България. Темите, които са включени в програмата за днес, са изключително важни и актуални за сферата на банковите услуги.
Новата 2024 г. се явява естествено продължение на макроикономическите и глобални процеси, които се зародиха с избухването и разпространението на пандемията от COVID-19. От 2020 г. насам сме изправени пред уникалната за световната икономика ситуация, в която динамизмът на събитията се предопределя от поредица от шокови събития. Като пряк резултат от пандемията, провокирана от COVID-19, се създадоха условия за монетарна и фискална релаксация, които доведоха до нереалистични очаквания за икономическите агенти, а също така и до инфлация, съизмерима с времената на петролните шокове от 70-те години на миналия век.
В началото на 2022 г. със започването на военните действия в Украйна кумулирането на икономическите шокове се засили, като се задълбочиха проблемите с веригите на доставки в световната икономика и се създадоха предпоставки за развитието на енергийна и продоволствена криза, а с последните развития в Близкия Изток тези предпоставки имат потенциала да се изострят и да прераснат в една по-всеобхватна хуманитарна криза по своя характер.
Насочвайки се към националните специфики в България, посрещаме 2024 г. изправени пред вече посочените външни предизвикателства, като в същото време следва да се посочи, че изглежда ще липсва една от присъщите за икономиката защити, която би се породила от декларирането и изпълнението на ясен и последователен фискален консерватизъм. От друга страна, в национални условия, особено погледнато през призмата на бъдещото ни приемане в еврозоната, най-ефективната политика в макроикономически план е точно синергичното взаимодействие между монетарна и фискална политика, която някак си се подценява и минава на заден план, като в същото време се задава една приоритетност на фискалната доминация. Позицията на БНБ относно фиска винаги е била в посока на умерен консерватизъм, съчетан с прецизното залагане и планиране на бюджетни буфери, които имат потенциала да осигурят фискално пространство при реализацията на съществени икономически рискове.
Точно поради тази причина от съществена важност е посочената координация на фискалната и монетарната политика, с цел постигането на средносрочните и дългосрочни цели за устойчив и балансиран растеж, а също така и на умерена инфлация. В изпълнението на тази задача се радвам да отбележа, че можем да разчитаме на съдействието на банковата и финансова общност, като банковата система е добре капитализирана и ликвидна, което през призмата на посочените рискове пред икономическото развитие се явява както коректив, така и буфер за балансирания растеж на финансовата система и икономиката като цяло. В тази насока следва да се отбележи, че тенденцията за увеличаване на разполагаемия доход ще повлияе позитивно на възможностите за обслужване на кредитите, което на свой ред допринася за стабилността и възможностите пред банковата система.
В европейски план по прогнозни данни от Евростат годишната инфлация (ХИПЦ) в еврозоната се очаква да бъде 2.4 % през ноември 2023 г., като спада от нивото 2.9 % през октомври 2023 г. По отношение на основните компоненти на инфлацията в еврозоната храните, алкохолът и тютюневите изделия регистрират най-висок годишен темп през ноември (6.9 %, в сравнение със 7.4 % през октомври), следвани от услугите (4.0 %, в сравнение с 4.6 % през октомври ), неенергийни промишлени стоки (2.9 %, в сравнение с 3.5 % през октомври) и енергия (-11.5 %, в сравнение с -11.2 % през октомври). От данните изглежда, че периодите на висока, бих казал „необуздана“, инфлация на пръв поглед отминават. В резултат на посочената динамика се очаква покачването на основните лихвени проценти от страна на ЕЦБ да се преустанови през 2024 г., като това на свой ред ще доведе до спиране на нарастването на лихвения спред при търговските банки и до увеличаване на натиска за ефективност на тяхната дейност.
Основният въпрос, на който следва да се отговори, е по отношение на възможните генератори за растеж през 2024 г. основно в национален контекст, които са свързани с финансовия сектор и неговата устойчивост. На първо място тук следва да се отбележи значението и ролята на инвестициите в инфраструктура, която в рамките на настоящия дискурс през 2024 г. ще представлява дигиталната инфраструктура. От една страна, дигиталната инфраструктура следва да осигури едно израстване от постигане на базова информационна сигурност до поощряването на цялостна финансова грамотност за клиентите, чрез която да може да се противостои по-ефективно на киберзаплахите. През 2024 г. се очаква финансовият сектор да е все по-зависим от цифровите и дигиталните технологии при осъществяването на основната му дейност. Цифровизацията има потенциала да предостави сериозни възможности, като предлага редица решения за много от предизвикателствата, които изброих, като в същото време предоставя предпоставките за растеж и устойчивост.
От друга страна, през 2024 г. се очаква в българското законодателство да се транспонират изискванията на Digital Operational Resilience Act (DORA), като по този начин се цели да се гарантира, че финансовият сектор в България ще запази и надгради устойчивостта си в случай на сериозни оперативни събития. Регламентът DORA вече е приет на европейско ниво ще стане задължителен за прилагане, считано от 17 януари 2025 г.
В обхвата на DORA, респективно и в съответното национално законодателство, ще попадат всички компании, предоставящи финансови услуги – банки, доставчици на платежни услуги, издатели на електронни пари, инвестиционни посредници, доставчици на услуги за криптоактиви, както и критични доставчици на ИКТ услуги, действащи като аутсорсинг дружества за регулираните участници на финансовите пазари.
С транспонирането на DORA в българското законодателство ще се създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества, попадащи в посочения нормативен обхват, следва да гарантират, че са в състояние да устоят, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ. Българската народна банка участва активно като партньор на Министерство на финансите по отношение на транспонирането на DORA, като допринася с експертизата си по технически и надзорни въпроси, така че да може да се имплементират най-добрите и ефективни надзорни практики с фокус върху стабилността, устойчивостта и непрекъсваемостта на ИКТ процесите.
На напреднал етап на имплементиране в българското законодателство е и Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който ще въведе единни пазарни правила в ЕС за предлагането и търгуването на криптоактиви. Регламентът обхваща криптоактиви, които понастоящем не се регулират от съществуващото законодателство за финансовите услуги. При транспонирането на регламента ще бъде регламентирано приложното поле за издаването и търгуването на криптоактиви (включително токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари), като се гарантира прозрачност, разкриване, разрешение и надзор на трансакциите. Новата правна рамка ще подпомогне целостта на пазара и финансовата стабилност, като регулира публичните предлагания на криптоактиви, като в същото време създаде една правна сигурност, че потребителите ще бъдат по-добре информирани за свързаните с тях рискове.
Регламентът MiCA влезе в сила през юни 2023 г., като чрез националното законодателство следва да се дефинира и прецизира прилагането на новия режим, което ще се осъществи в рамките на 12 до 18 -месечен срок.
По време на фазата на внедряване на MiCA, ЕОЦКП (в тясно сътрудничество с ЕБО, ЕОЗППО, ЕЦБ и респективно БНБ) ще се консултира с обществеността и бизнеса относно създаването и внедряването на технически стандарти, които ще бъдат публикувани впоследствие. Целта на това усилие е възможно най-скоро да се изготвят мерки, които да включват обратна връзка от заинтересованите страни. Датата за влизане в сила на тези мерки ще зависи от тяхното приемане от Европейската комисия и последващото им одобрение от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Паралелно с тези процеси БНБ работи с европейските надзорни органи по сближаване на надзора, като тук целта е да се гарантира съответствие на надзорните очаквания, свързани със субектите, предлагащи услуги, свързани с токени за електронни пари в юрисдикциите на ЕИП, и да се насърчат от самото начало последователни практики, които да се използват след окончателното влизане на MiCA в сила, особено по отношение на лицензионните режими.
Следва да отбележим и че през следващата година значение за БНБ и банковата общност ще имат темите, свързани с дейностите от екологичен, социален и управленски характер (Environmental, Social and Governance, ESG). По отношение на ESG БНБ се придържа към спазване на европейското законодателство в тази област (като напр. SFDR - Sustainable Finance Disclosure Regulation), както и към политиките на ЕБО, който препоръчва инкорпорирането на ESG рисковете от страна на кредитните и финансовите институции. ЕБО е въвела в практиката редица дефиниции, процеси, механизми и надзорни практики по отношение на кредитните и финансовите институции, с цел идентифицирането и управлението на рисковете, породени от ESG. Сред тях са изискванията към посочените дружества, свързани с политиките по оповестяване на инкорпорирането на ESG факторите, които следва да разглеждаме през цялостния политически дискурс на Зеления преход.
През настоящата година можем да отчетем значителен напредък по отношение на проектите в областта на плащанията, свързани с подготовката за влизането на страната в еврозоната, ефектите от което ще се усетят изцяло през 2024 г. Този напредък бе постигнат с помощта и активното участие на банковата общност в България.
През март тази година се осъществи миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата. Новата платформа се превърна в стабилна основа на финансово-пазарната инфраструктура на еврозоната. През октомври тази година приключи друг важен проект в областта на плащанията – това е проектът за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). На следващо място следва да отбележим и развитието при незабавните кредитни преводи в левове. Към момента отчитаме, че чрез услугата Blink на „БОРИКА“ АД на практика 100% от клиентските банкови сметки в страната са достижими за незабавни плащания в левове, които се изпълняват в рамките на 10 секунди, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.
Както вече казах, през следващата година се очакват редица предизвикателства на различни фронтове, но те осигуряват възможности за устойчиво развитие на финансовия сектор като цяло, с което платежните системи в страната ще бъдат интегрирани в съответните системи и инфраструктури на еврозоната. Посочените проекти са съществени за финансовата инфраструктура на страната, особено по отношение на процесите за дигитализация и киберустойчивост, като те ще се превърнат във фундамент за по-нататъшно развитие на иновациите в сектора. Реализацията на посочените цели и превенцията на анализираните рискове не би била възможна без съвместните усилия на регулатора и пазарните участници, чрез ползотворното сътрудничество, гладката комуникация и силна мотивация за постигането на резултати.
Пожелавам ви успех през новата, изпълнена с предизвикателства, 2024 година, както и плодотворни дискусии в дух на партньорство и сътрудничество.
