Интервю на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, за сп. The Banker, част от Financial Times Ltd., дадено на 30 март 2021 г. за броя през май 2021 г.
ДИМИТЪР РАДЕВ – Q&A
Управителят на Българската народна банка разговаря с Кит Гилет за преодоляването на пандемията от Covid-19 и плановете за приемане на еврото през 2024 г.
Димитър Радев е управител на Българската народна банка (БНБ) от 2015 г. и я ръководи във важни за страната моменти през последните години. През 2020 г., изправена пред пандемията, централната банка прие пакет от мерки на стойност над 8% от брутния вътрешен продукт (БВП) за укрепване на устойчивостта на банките по отношение на капитала и ликвидността.
Въпрос: Колко трудна беше за Вас и за банковия сектор 2020 г.?
Отговор: Последната година беше безпрецедентна за всички. Изправени пред напълно непознати рискове като централни банкери и регулатори и осъзнавайки огромната си отговорност, трябваше да намерим решения със сериозни последици за фирмите, домакинствата и икономиката като цяло. Бяхме изправени по-скоро пред поредица от необичайни обстоятелства в процеса на развитие на пандемията, отколкото пред временни трудности.
При подготовката и изпълнението на антикризисните мерки се опирахме на сериозния опит, който имаме като орган за макропруденциален надзор на банковия сектор. Мерките оказаха положителен ефект върху икономиката и в контекста на разумното поведение на самите банки, както и на фискалните и други подкрепящи мерки на правителството.
Въпрос: Как се справи банковият сектор през 2020 г.? Имаше ли големи или неочаквани предизвикателства?
Отговор: Българските банки влязоха в пандемията със стабилни капиталови и ликвидни позиции. Мерките на БНБ за повишаване устойчивостта на сектора бяха превантивни, насочени към допълнително повишаване на способността на банките за покриване на загуби, в случай че рисковете, свързани с пандемията, се материализират.
Поради значително по-високите разходи за обезценка, генерираната от сектора печалба през 2020 г. намаля почти наполовина спрямо предходната година. Същевременно нашите банки успяха да поддържат солидни нива на капитала и ликвидността и продължиха да предоставят кредити за икономиката.
Както банките, така и надзорните органи придобиха знания и опит в справянето с безпрецедентните предизвикателства, произтичащи от пандемията. Един от уроците е, че докато корона вирусът присъства в живота ни, заедно с ограничителните мерки, засягащи икономиката, трябва да продължаваме да следим за навременното признаване на кредитните рискове от банките. Тяхното разумно провизиране остава наш надзорен приоритет.
Едно непосредствено предизвикателство, за което трябва да сме нащрек през следващите месеци, е динамиката на качеството на активите на банките след изтичането на временния мораториум върху изплащането на банкови заеми.
Въпрос: България се присъедини към валутния механизъм II (ERM II) през 2020 г. и цели приемане на еврото през януари 2024 г. Смятате ли тази цел за реалистична?
Отговор: Тази цел е амбициозна, но постижима. Има огромен обем работа, която трябва да се свърши при подготовката за въвеждане на еврото, но вярвам, че компетентните български институции са силно мотивирани и добре подготвени да изпълнят необходимите стъпки и изисквания.
За България приемането на еврото отдавна е стратегическа цел. Колкото повече се доближаваме до постигането й, толкова по-силно ще усещаме предимствата от присъединяването към Европейския монетарен съюз.
Дори и преди реалното преминаване към еврото, самият процес на напредък до момента има положителни ефекти за България чрез консолидиране на усилията ни за реформи, укрепване на политиките ни и повишаване на институционалния ни капацитет. Това вече беше демонстрирано от процеса на присъединяване към валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз на ЕС, приключил миналата година, който включваше предварителни изисквания за изпълнение на ангажименти за реформи в няколко ключови области.
Въпрос: Как се развива банковият сектор откакто Вие заемате този пост? Останали ли са някакви проблеми от времето на масовите тегления от банките през 2014 г., които се случиха малко преди да поемете този пост?
Отговор: Масовите тегления от банките през 2014 г. бяха изолиран случай, без последващи открити проблеми. Но спомените за тези събития, както и поуките които извлякохме, определено бяха движещата сила за дълбоките трансформации, осъществени през последните години.
Както банковият сектор, така и банковият надзор в България изминаха дълъг път и днес изглеждат съвсем различно, отколкото преди няколко години. Секторът претърпя консолидиране на собствеността и бе укрепен чрез прегледите на качеството на активите и стрес тестовете, извършени през 2016 г. и 2019 г. – последните, осъществени непосредствено преди присъединяването ни към Банковия съюз.
Банковият надзор на БНБ бе основно преустроен в много отношения, от надзорните процедури до процеса на вземане на решения и управлението.
Въпрос: Когато става въпрос за икономическия ръст в България, какви са предизвикателствата, които все още трябва да бъдат преодолени?
Отговор: През последните години преди пандемията икономиката ни се развиваше устойчиво с ръст на БВП средно между 3% и 4% на годишна база. Същевременно режимът на паричен съвет поддържаше и продължава да поддържа финансовата и макроикономическата стабилност в България вече почти четвърт век. Конкурентоспособността на икономиката непрекъснато се подобряваше, което намери отражение в постоянното увеличаване на нашия износ.
Същевременно, налице са съществени структурни предизвикателства пред потенциала за растеж на българската икономика. Институционалните дефицити, неблагоприятните демографски тенденции, включително застаряване на населението, свиване на работната сила, и недостиг на професионални умения са сред областите, предизвикващи най-сериозна загриженост.
Базисният сценарий все още е, че тази година ще видим повратната точка в установяването на стабилна траектория на икономическо възстановяване в Европа, включително на българската икономика. Една година след началото на пандемията обаче макроикономическите прогнози все още са свързани с висока степен на несигурност.
*Интервюто е дадено на английски език, на 30 март 2021 г., за броя през месец май на списание The Banker, част от Financial Times Ltd.
