Въпроси и отговори
85. Какви промени ще настъпят по отношение на международните валутни резерви на БНБ?
Централните банки използват баланса си, за да постигат своите първостепенни цели за макроикономическа и финансова стабилност. Провеждането на парична политика, водеща до постигане на основната цел – ценова стабилност, има първостепенно значение за централните банки от Евросистемата. Всички останали дейности, които не са свързани с паричната политика в еврозоната, но които може да имат влияние върху нейната ефективност, са ограничени значително чрез различни правни актове. Такава дейност е управлението на собствените резерви на националните централни банки, като ограниченията пред нея целят да не се засягат първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова стабилност в еврозоната.
С присъединяването на България към еврозоната ще отпадне задължението на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Тази ключова промяна в паричния режим ще позволи на БНБ да преформулира инвестиционните цели по отношение управлението на собствените си резерви, в т.ч. деноминирани в чуждестранни валути. Новият Закон за БНБ, влизащ в сила от датата на приемането на еврото в България, предоставя по-широки инвестиционни възможности на БНБ по отношение управлението на собствени резерви. Доходът от управлението на резервите служи на първо място за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата.
86. Променя ли се начинът на управление на резервните активи на БНБ?
След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро, резервни позиции на МВФ и СПТ.
Окончателното решение за конкретния състав на чуждестранните резервни активи, които следва да бъдат прехвърлени на ЕЦБ, се взема от УС на ЕЦБ. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане от ЕЦБ. По предварителна текуща оценка на БНБ към края на май 2025 г., равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 1 280 000 хил. евро.
БНБ ще продължи да притежава и управлява собствени резервни активи, които са извън активите, свързани с паричната политика. Политиките за управление на тези активи, част от които може да са в чуждестранна валута или следствие от извършването на валутни операции на Евросистемата, ще е необходимо да бъдат съобразени със съответни правила, приложими за всички страни в еврозоната и ЕЦБ.
Законът изрично предвижда в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Законът предвижда да се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.
87. Народното събрание може ли да се разпорежда с активите на БНБ, в т.ч. чрез приемане на закон за управление на резервите на БНБ?
Не. Народното събрание няма правомощие със закон или под друга правна форма да постанови използването на валутните резерви на БНБ за каквито и да било цели, включително и за намаляване на външния дълг. Подобно действие би било нерегламентирана намеса в правомощията на централната банка. То ще е в нарушение на принципа на независимост на БНБ, както и на правото на ЕС, в частност на забраната за парично финансиране на държавата и на рамката на ЕЦБ за управление на тези резерви. Подобни действия от страна на Народното събрание биха поставили под риск валутната и финансовата стабилност на страната.
Дори и при извънредни обстоятелства, каквато би била системна банкова криза, единствено БНБ независимо от НС, но съгласувано с ЕЦБ и в рамките на правото на ЕС може да предприеме действия за подпомагане на банковия сектор.
88. Ще могат ли да се използват резервите на БНБ за финансиране на правителството след присъединяването на България към еврозоната?
Не. Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите –членки на Европейския съюз. Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко закупуване на дългови инструменти, на публични органи и други регулирани от публичното право субекти на Съюза и на държавите членки и тази забрана не е свързана с участието в единната валута на съюза. В допълнение на ДФЕС, Законът за БНБ също забранява финансиране на правителството в различните му форми. По силата на ДФЕС и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на забраната за парично финансиране.
Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях. Правителството може неограничено да се разпорежда само до размера на своите вземания от БНБ (размера на салдата по сметките на правителството при БНБ). Както и до момента, БНБ ще изпълнява всяко нареждане от правителството за плащане до размера на тези наличности, но не съществува правна възможност БНБ да увеличава средствата по сметките на правителството чрез финансиране или безвъзмездна помощ. Също така БНБ не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи.
Обхватът на забраната по ДФЕС следва да се разглежда в контекста на целта на уредбата, а именно да бъдат насърчени държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика. Това означава, че държавите членки не могат да използват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на публичните дефицити или за осъществяване на привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари.
89. Могат ли да се очакват промени по отношение на депозита на правителството в БНБ?
На датата на присъединяване към еврозоната задълженията на БНБ към правителството, деноминирани в левове, ще се трансформират по официалния фиксиран курс на лева към еврото в задължения на БНБ към правителството, деноминирани в евро. Правителството ще продължи да разполага със средствата си в БНБ без ограничения, като още от първия ден след приемането на еврото ще може да го използва за изпълнение на бюджетни операции в евро.
Не се очаква присъединяването на България към еврозоната да доведе до промяна във факторите, които определят размера на депозита на правителството в БНБ. Те ще останат основно свързани с провежданата от правителството фискална политика, която определя целите за бюджетно салдо и неговото финансиране, политиката по управление на държавния дълг (свързана с емисията на ДЦК на международния и вътрешния пазар и погасителния профил на дълга в обращение), като допълнително влияние върху размера на депозита на правителството оказва и нетният размер на средствата, получавани по линия на финансиране на европейски програми. При равни други условия реализирането на бюджетен дефицит представлява фактор за изтеглянето на ликвидни средства от депозита на правителството в БНБ, докато при реализирането на положително бюджетно салдо се акумулират средства в депозита на правителството в БНБ.
90. Как ще се променят резервите на банките в БНБ?
На датата на присъединяване към еврозоната задълженията на БНБ към банките, деноминирани в левове, ще се трансформират по официалния фиксиран курс на лева към еврото в задължения на БНБ към банките, деноминирани в евро. Банките ще продължат да се разпореждат със средствата си в БНБ, като още от първия ден след приемането на еврото размерът на резервите им може и вероятно ще се промени вследствие на извършваните от тях операции, както и поради факторите, описани по-долу.
След присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката.
Резервната база, върху която в момента се определя размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се приемат и 50% от касовите наличности, включително в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат задължителни минимални резерви за привлечените средства от държавния и местните бюджети. След присъединяването на БНБ към Евросистемата резервната база ще включва депозитите и емитираните дългови ценни книжа. От резервната база ще бъдат изключени задълженията към кредитни институции от еврозоната, което ще доведе до изключване от резервната база на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите с договорен матуритет над 2 години, депозитите, договорени за ползване след предизвестие над 2 години, репо сделките и дълговите ценни книжа, емитирани с оригинален матуритет над 2 години, ще бъде прилагана ставка от 0%. За всички останали пасиви, включени в резервната база, ще бъде прилагана ставка от 1%.
По приблизителни оценки с данни за април 2025 г. базата, върху която се начислява ставката на ЗМР, би се понижила с около 7.3 млрд. лева, а ЗМР на банките биха се понижили с около 16 млрд. лева.
За средствата, надвишаващи задължителните минимални резерви, банките с достъп до инструментите на паричната политика ще могат да получават доход от БНБ, използвайки депозитното улеснение при лихвен процент, определен от Евросистемата за този инструмент. Конкретните стойности могат да бъдат намерени на интернет страницата на ЕЦБ.
91. Банките получават ли лихва по задължителните минимални резерви?
Минималните резерви се държат по резервни сметки, деноминирани в евро, при съответните национални централни банки във всяка държава членка от еврозоната, в която са установени кредитните институции. Съгласно изменението на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2021/378 относно прилагането на изискванията за минимални резерви, считано от 20 септември 2023 г., наличностите от минимални резерви се олихвяват с 0% (нула процента).
Съгласно Решение на ЕЦБ/2019/31, свръхрезервите (наличностите от резерви, които надхвърлят задължителните резерви), се олихвяват с 0% (нула процента) или с лихвения процент по депозитното улеснение, което от двете е по-ниско. Това правило касае свръхрезервите, които банките държат по текущите си сметки за резерви в ЕЦБ (които се олихвяват с 0% в момента), но следва да се има предвид, че като част от Евросистемата банките могат да използват депозитното улеснение като инструмент на паричната политика и да получават доход от БНБ в размер на лихвения процент по депозитното улеснение.
92. Какви икономически ефекти могат да се очакват от намаляването на ставката на задължителните минимални резерви след присъединяването на БНБ към Евросистемата?
При запазване на текущите условия, характеризиращи се със значителна ликвидност в банковата система в страната, и отчитане на пазарните очаквания за динамиката на лихвените проценти в еврозоната, се очаква освободеният за банките ресурс от задължителните минимални резерви (ЗМР) да продължи да се поддържа в баланса на БНБ, като бъде прехвърлен в така нареченото „депозитно улеснение“. „Депозитното улеснение“ е ликвидно улеснение с постоянен достъп, което се използва от търговските банки в еврозоната, за да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.
След присъединяването на БНБ към Евросистемата БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за поддържаните от банките средства по това улеснение, докато в текущия паричен режим лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. Поддържаните от банките средства по депозитното улеснение биха представлявали за тях практически безрисков актив, който към момента предоставя положителна доходност, поради което може да се очаква, че те биха прехвърлили по-голямата част от освободения финансов ресурс от задължителни минимални резерви към депозитното улеснение. Това означава, че общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна. В резултат на това не биха се наблюдавали значителни макроикономически ефекти от понижаването на ставката на ЗМР върху динамиката на кредитите и динамиката на крайните потребителски цени в страната.
Опитът на Хърватия показва, че непосредствено след присъединяването на страната към еврозоната се наблюдава трансформиране на по-голямата част от депозитите на търговските банки в централната банка от разплащателни сметки, средствата по които служат за покриване на задължителни минимални резерви, към депозитното улеснение. Данните за растежа на кредита за домакинствата в Хърватия показват, че в годината след присъединяването є към еврозоната не се наблюдават съществени различия в темповете на растеж на жилищните и потребителските кредити спрямо тези, наблюдавани преди присъединяването. При кредита за нефинансовите предприятия се отчита значително ускоряване на растежа в годината преди присъединяването и съответно значително забавяне в годината след това вследствие на базов ефект, като не е задължително тези процеси да са пряко свързани със самото присъединяване към еврозоната.