Въпроси и отговори
50. Какво представлява паричната политика?
Паричната политика са решенията, които централните банки вземат, за да въздействат върху паричното предлагане с цел изпълнението на основата цел за поддържане на ценова стабилност.
В еврозоната най-важното решение на Европейската централна банка в това отношение обикновено е свързано с основните лихвени проценти, чрез които се оказва влияние върху условията за финансиране и икономическото развитие в общия паричен съюз. Целта на паричната политика на ЕЦБ е цените да се запазват стабилни, т.е. инфлацията да се поддържа на равнище от 2% в средносрочен план. Ангажиментът на Управителния съвет на ЕЦБ към целта за инфлация от 2% е симетричен, което означава, че отрицателните и положителните отклонения от целта се считат за еднакво нежелателни. Поддържането на ценова стабилност, от своя страна, подкрепя общите икономически политики на ЕС, чиято цел е пълна заетост и икономически растеж.
51. Какво означава провеждане на единна парична политика на Евросистемата?
Принципът за провеждане на единна парична политика на Евросистемата се изразява в централизирано вземане на решения по отношение на паричната политика от ЕЦБ и децентрализирано прилагане на тази политика от националните централни банки.
52. Кой определя паричната политика на Евросистемата?
Управителният съвет на Европейската централна банка формулира паричната политика на Евросистемата, включително решенията, отнасящи се до междинни цели на паричната политика, основните лихвени проценти и депозирането на резерви в ЕСЦБ, и приема необходимите насоки за тяхното прилагане.
Обикновено Управителният съвет заседава два пъти месечно. Той анализира икономическата и паричната динамика и на всеки шест седмици приема решения по паричната политика. На останалите си заседания Съветът обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. За да се осигури разделянето на отговорностите по надзора от задачите на ЕЦБ по паричната политика и другите задължения, се провеждат отделни заседания на Управителния съвет.
Решенията, свързани с паричната политика, се разясняват подробно на пресконференция, която се провежда веднъж на шест седмици. Пресконференцията се води от председателя със съдействието на заместник-председателя на ЕЦБ.
53. Кой осъществява паричната политика на Евросистемата?
Изпълнителният съвет осъществява паричната политика в съответствие с насоките и решенията, приети от Управителния съвет. При осъществяването на тази дейност Изпълнителният съвет дава необходимите указания на националните централни банки.
Изпълнителният съвет на ЕЦБ се състои от председател, заместник-председател и четирима други членове.
54. Как БНБ ще участва ефективно във формулирането на паричната политика и управлението на Евросистемата?
С влизането в сила на новия Закон за БНБ след присъединяването на България към еврозоната управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ. БНБ ще прилага взетите решения децентрализирано, но на основата на общи стандарти и правила, валидни за всички пазарни участници в еврозоната.
Управителят на Българската народна банка, като бъдещ член на Управителния съвет (УС) на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата. Това свое право и задължение той ще изпълнява в лично качество и при спазването на принципите за независимост.
Съгласно общоприетата практика до момента, решенията на УС на ЕЦБ се приемат с консенсус от всички негови членове, като в редките случаи, когато такъв не може да бъде постигнат, се прилага въведеният след 2015 г. ротационен принцип, заложен в Устава. Съгласно него, управителят на БНБ ще участва в около 70% от гласуванията на УС на ЕЦБ, подобно на управителите на централните банки на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. (за сравнение – за управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС честотата на гласуване е 80%).
55. Какви инструменти използва Евросистемата при прилагане на паричната политика?
Лихвените проценти и изискванията за минимални резерви са част от съвкупността от инструменти на паричната политика в еврозоната. През последните години, в отговор на големите промени в икономиката, бяха добавени и нови инструменти в инструментариума на паричната политика на ЕЦБ, като: програми за закупуване на активи, целеви операции по дългосрочно рефинансиране и кредитиране, ориентири на паричната политика.
56. В Евросистемата какви минимални резерви трябва да поддържат кредитните институции?
Евросистемата задължава кредитните институции да поддържат минимални резерви по сметки в националните централни банки. Всяка кредитна институция следва да поддържа определен процент от своите клиентски депозити (както и някои други банкови задължения) в депозитна сметка в съответната НЦБ, средно за определен от ЕЦБ период на поддържане на резервите (шест седмици). Управителният съвет на ЕЦБ може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на необходимите минимални резерви. В случаите на тяхното неспазване ЕЦБ има право да налага наказателна лихва и други санкции със сходен ефект.
До януари 2012 г. банките са били задължени да поддържат в националната си централна банка минимум 2% от определени пасиви, главно депозити на клиенти, като след януари 2012 г. равнището е понижено до 1%.
57. Какви промени ще настъпят във връзка с управление на ликвидността на банките?
Банките, опериращи на територията на страната, ще трябва да приспособят политиките си по операциите за управление на своята ликвидност, които извършват с централната банка, с нови правила и процедури, които БНБ ще определи в наредба, издадена на основание новия ЗБНБ. За разлика от текущата парична политика, при която банките се снабдяват с левове срещу окончателна продажба на евро, в бъдеще банките ще се снабдяват с евро като национална (местна) валута чрез ползване на кредити от централната банка, предоставяйки допустимо обезпечение.
58. Как ще се прилага инструментът за спешна ликвидна помощ (ELA)?
При присъединяване на БНБ към Евросистемата предоставянето на ликвидност ще се определя изцяло от количеството и качеството на наличното в банките обезпечение. Спрямо характеристиките на наличното обезпечение банките ще могат, в случай на нужда, да се възползват от достъпа им до стандартния инструмент на паричната политика – кредитното улеснение на ЕЦБ, или до инструмента за спешна ликвидна помощ (ELA), който би се предоставил от БНБ. Предоставянето на ELA не е безусловен и автоматичен процес. Срокът на кредита, обезпечението и лихвеният процент по ELA ще се определят от БНБ, която трябва да информира ЕЦБ за предоставянето на тази помощ най-късно до два дни след провеждане на операцията по предоставяне на помощта, ако тя е под 500 млн. евро. Ако размерът на кредита е по-голям от 500 млн. евро, БНБ трябва да уведоми ЕЦБ възможно най-рано преди предоставянето на спешната помощ.
59. Какво значение има в момента паричната политика на ЕЦБ за икономиката и за благосъстоянието на гражданите в България? А след въвеждане на еврото?
В условията на функциониращия в страната паричен съвет, БНБ не извършва операции на открития пазар и не определя основен лихвен процент на паричната политика. Съответно в условията на паричен съвет БНБ не оказва пряко влияние върху лихвените проценти в страната, а монетарните условия в еврозоната се пренасят върху монетарните условия в България в зависимост от нивото на ликвидност в банковата система, оценката за рисковата премия на кредитополучателите и на страната като цяло, както и склонността на банките да поемат риск. Паричната политика на ЕЦБ чрез промените в лихвените проценти в еврозоната оказва влияние върху лихвените проценти на междубанковия паричен пазар и върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в България, които от своя страна влияят върху потребителското търсене, спестяванията на домакинствата и икономическата активност, а от там – и върху инфлацията в страната. След въвеждането на еврото влиянието на паричната политика на ЕЦБ върху българската икономика ще стане по-пряко и по-бързо, тъй като инструментите на паричната политика на Евросистемата ще бъдат прилагани и в България.
60. Какво ще се промени по отношение на паричната политика в България след членството ни в еврозоната?
С присъединяването на България към еврозоната страната ще премине под прякото влияние на паричната политика на ЕЦБ. Това обаче няма да представлява съществена промяна, тъй като при действащия паричен съвет възможността за провеждане на самостоятелна парична политика е ограничена. В бъдеще решенията на УС на ЕЦБ ще оказват по-осезаемо въздействие върху лихвените проценти по кредитите и депозитите у нас и съответно − и върху потреблението и инвестиционната активност.