Въпроси и отговори
33. Какво представляват Евросистемата и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ)?
Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) включва Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки (НЦБ) на държавите – членки на ЕС. Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценова стабилност. Без да се накърнява тази цел, ЕСЦБ подпомага общата икономическа политика в рамките на Съюза в съответствие с принципа на отворена пазарна икономика при свободна конкуренция.
За разлика от ЕСЦБ, Евросистемата включва само ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото. Чрез Евросистемата се определя и прилага паричната политика на еврозоната, извършването на валутни операции, управлението на официалните резерви в чуждестранна валута на държавите членки и насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи.
34. Какво представлява Европейската централна банка?
Европейската централна банка (ЕЦБ) е една от седемте институции на ЕС и е централната банка на еврозоната. Нейната главна цел е да поддържа цените стабилни. Преди всичко, това става чрез определяне на адекватни лихвени проценти, но през годините са се развили и други инструменти на паричната политика.
Освен това ЕЦБ отговаря за упражняването на надзор над банките в рамката на Единния надзорен механизъм.
35. Как се ръководи ЕСЦБ?
Европейската система на централните банки се ръководи от органите за вземане на решения на ЕЦБ – Управителен съвет, Изпълнителен съвет и Генерален съвет.
Управителният съвет е главният орган за вземане на решения на ЕЦБ. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки на държавите от еврозоната. Неговите насоки и решения осигуряват изпълнението на възложените на ЕЦБ и Евросистемата задачи.
Изпълнителният съвет се състои от председателя, заместник-председателя и четирима други членове. Всички членове се назначават от Европейския съвет, който взема решение с квалифицирано мнозинство. Изпълнителният съвет ръководи текущите дейности на ЕЦБ и прилага решенията на УС.
Генералният съвет включва председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на всички държави – членки на ЕС. Другите членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, председателят на Съвета на ЕС и един член на Европейската комисия могат да присъстват на заседанията на Генералния съвет, но нямат право да гласуват. Председателят на ЕЦБ информира ГС за решенията на УС на ЕЦБ. Генералният съвет на ЕЦБ ще бъде разпуснат, когато всички държави – членки на ЕС, въведат единната валута.
36. Как се провеждат гласуванията в Управителния съвет на ЕЦБ?
Управителният съвет по принцип взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на членовете, имащи право на глас. За провеждане на гласуване в Управителния съвет е необходим кворум от две трети от членовете, които имат право на глас. Понастоящем управителите са разпределени в две групи. Първата група притежава четири гласа при гласуване, а втората разполага с единадесет гласа. Управителите се редуват, като правата се използват въз основа на месечна ротация.
37. На какъв принцип са разпределени управителите на национални банки в двете групи за взимане на решения?
Управителите са разпределени в двете групи според дела на държавата членка в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите членки, чиято парична единица е еврото.
В първата група влизат управителите на НЦБ на Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, а във втората – управителите на НЦБ на останалите държави от еврозоната.
38. Колко често всеки един от управителите на централна банка от еврозоната участва във взимането на решения в съответните групи?
Изследване на ЕЦБ показва, че при 21 управители честотата на гласуване на тези в първата група е 80%, а на тези от втората – почти 70%.
39. България участва ли в Генералния съвет на ЕЦБ?
От присъединяването на България към ЕС Българската народна банка е част от ЕСЦБ, управителят на БНБ е член на Генералния съвет на ЕЦБ и участва в заседанията, които обикновено се провеждат четири пъти в годината. За провеждане на гласуване на заседанията на Генералния съвет е необходим кворум от две трети от членовете му или техните заместници. Решенията на Генералния съвет се вземат с обикновено мнозинство, като съществува възможност те да бъдат вземани и чрез писмена процедура. За Генералния съвет на ЕЦБ не се прилага ротационната система, която се отнася до разпределението на правото на глас между членовете на Управителния съвет на ЕЦБ.
40. Какви са отговорностите на Генералния съвет?
Генералният съвет отговаря за: консултациите с ЕЦБ на проекти на актове на Съюза и на проекти на национално законодателство в областите на компетентност на ЕЦБ; събирането на статистическа информация; изготвяне на годишните доклади на ЕЦБ; установяването на необходимите правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, извършвани от НЦБ; приемането на мерки относно алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ; определянето на референтни стойности, които да се прилагат при оценката на икономическата конвергенция съгласно Маастрихтските критерии, включително определянето на изключения при прилагането на критерия за ценова стабилност; определянето на условията за работа на персонала на ЕЦБ. Генералният съвет допринася за осъществяването на необходимата подготовка за неотменимо фиксиране на обменните курсове на валутите на държавите – членки на ЕС, с дерогация спрямо еврото.
41. Как се формира капиталът на Европейската централна банка?
Към настоящия момент капиталът на ЕЦБ възлиза на 10,8 млрд. евро. Във връзка с участието си в ЕСЦБ всяка НЦБ записва вноска в капитала на ЕЦБ. Теглото на всяка НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ се определя от дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС по пазарни цени за последните пет години. Двата фактора имат еднакво тегло в капиталовия алгоритъм. Европейската централна банка коригира дяловете на всеки пет години и при всяка промяна в броя на националните централни банки, които внасят дял в капитала ѝ. Последната промяна е от 1 януари 2024 г.
42. В момента България внася ли средства в Европейската централна банка?
Във връзка с участието си в ЕСЦБ от 2007 г. БНБ, както и останалите национални централни банки извън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разходи на ЕЦБ, като изплаща малък процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ.
43. На колко възлизат в момента вноските на националните централни банки на страните извън еврозоната?
От 29 декември 2010 г. вноските на националните централни банки извън еврозоната представляват 3,75% от общия им дял в записания капитал на Европейската централна банка. Същевременно преди присъединяването към еврозоната, НЦБ на съответните държави нямат право на дял от разпределимата печалбата на ЕЦБ и не са задължени да покриват загуби, претърпени от ЕЦБ. Считано от 1 януари 2024 г., записаното дяловото участие на БНБ в капитала на ЕЦБ е в размер на 0,9783% от общия записан капитал на ЕЦБ, или 105 901 хил. евро. Внесената част от БНБ е в размер на 3971 хил. евро (3,75% от дела ѝ в записания капитал на ЕЦБ). Останалата част в размер на 101 930 хил. евро е записана като невнесено дялово участие.
44. Какво ще се случи с участието на БНБ в капитала на ЕЦБ след присъединяването на Република България към Евросистемата?
С въвеждането на еврото в Република България БНБ следва да изплати напълно своя дял в записания капитал на ЕЦБ, който, считано от 1 януари 2024 г., е в размер на 0,9783% от общия записан капитал на ЕЦБ или 105 901 хил. евро. Към момента БНБ е внесла 3971 хил. евро (3,75% от своя дял в записания капитал на ЕЦБ) и при въвеждане на еврото в Република България БНБ ще трябва да внесе оставащата част от своя дял в записания капитал на ЕЦБ в размер на 101 930 хил. евро.
45. Националните централни банки предоставят ли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи?
Националните централни банки (НЦБ) на държавите – членки от еврозоната, предоставят на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро, резервни позиции на Международния валутен фонд (МВФ) и специални права на тираж (СПТ), до размер, еквивалентен на 50 млрд. евро. Вноската на всяка участваща НЦБ се определя пропорционално на дела ѝ в капитала на ЕЦБ. Целите на управлението на чуждестранните резерви на ЕЦБ, приоритизирани по значението си, са: ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Валутните резерви на ЕЦБ осигуряват наличието на достатъчна ликвидност, за да може тя да провежда валутни операции при необходимост.
46. ЕЦБ прави ли интервенции на валутния пазар?
ЕЦБ осъществява интервенциите на валутния пазар едностранно или координирано с други централни банки. ЕЦБ не провежда политика за активно таргетиране на валутния курс на еврото, като до момента е интервенирала на валутния пазар само през 2000 г. и 2011 г.
47. Каква част от чуждестранните резервни активи на БНБ ще бъдат предоставени на ЕЦБ?
След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро, резервни позиции на МВФ и СПТ.
Окончателното решение за конкретния състав на чуждестранните резервни активи, които следва да бъдат прехвърлени на ЕЦБ, се взема от УС на ЕЦБ. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане от ЕЦБ. По предварителна текуща оценка на БНБ към края на май 2025 г. равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 1 280 000 хил. евро.
БНБ ще продължи да притежава и управлява собствени резервни активи, които са извън активите, свързани с паричната политика. Политиките за управление на тези активи, част от които може да са в чуждестранна валута или следствие на извършването на валутни операции на Евросистемата, ще е необходимо да бъдат съобразени със съответни правила, приложими за всички страни в еврозоната и ЕЦБ.
48. Кои банки в България надзирава ЕЦБ?
ЕЦБ отговаря за надзора над определените в България като значими финансови институции във всички аспекти на тяхната дейност, включително дистанционен надзор, инспекции на място, оценка на модели, оценка за надеждност и пригодност на членове на ръководните органи на банките.
От страна на националните компетентни органи, обект на надзор, са така наречените „по-малко значими институции“ (Less Significant Institutions, LSI), чийто брой в ЕС е 2475 (кредитни институции, клонове, финансови холдинги и смесени финансови холдинги) с активи в размер 1,8 трилиона евро. Надзорът над „по-малко значимите институции“ е директна отговорност на националните компетентни органи, като ЕЦБ чрез съответната структура на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) осъществява съответната надзорна функция – комбинация от поддържащи методически функции и директни пълномощия.
49. Коя институция има правомощията да издава и отнема лицензи на кредитни институции?
След създаването на ЕНМ, ЕЦБ играе ключова роля в издаването на лицензи за банки в еврозоната. Националните централни банки или националните надзорни органи (ако не са част от тях) правят първоначална оценка след подадено заявление за лиценз. Тя включва оценка на съответствието с изискванията за капиталова адекватност, управление и други критерии. На тази основа националният орган изготвя препоръка към ЕЦБ, която взима окончателното решение за издаване или отказ на банков лиценз. Така се гарантира, че банките в еврозоната отговарят на единни стандарти, което позволява равномерно и прозрачно регулиране на банковата дейност в еврозоната и предотвратява рисковете, свързани с финансовата нестабилност.
Освен да издава и отнема лицензи на кредитни институции, ЕЦБ е оправомощена да оценява придобиването на квалифицирани дялови участия в кредитни институции, да извършва надзорен преглед, включително стрес тестове и евентуалното им публично оповестяване, за да определя дали правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от кредитните институции, и собственият капитал, който те държат, осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове и въз основа на този надзорен преглед да налага на кредитните институции специфични допълнителни капиталови изисквания, специфични изисквания за публично оповестяване, за ликвидност и други мерки, както и да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС.