Въпроси и отговори
24. Какво е еврозона?
Еврозоната е обединение на онези държави – членки на Европейския съюз (ЕС), които са въвели еврото като своя национална валута. Общата валута, единната парична политика, целяща ценова стабилност, и координацията на икономическите и фискалните политики са ключовите характеристики на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Всички новоприсъединили се държави – членки на ЕС, участват в ИПС с дерогация по отношение на общата валута и единната парична политика до момента на тяхното присъединяване към еврозоната (с изключение на Дания), с което те стават пълноправни участници и в Икономическия и паричен съюз.
25. Кои държави са част от еврозоната?
Понастоящем държавите – членки на еврозоната, са 20: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.
Когато еврото беше въведено за първи път през 1999 г. – първо за безналичните разплащания при търговски и финансови операции – еврозоната беше съставена от 11 от тогавашните 15 държави – членки на ЕС. Броят на участващите държави се увеличи до 12 на 1 януари 2001 г. с присъединяването на Гърция, само една година преди появата на наличната форма на еврото като банкноти и монети. На 1 януари 2007 г. Словения стана 13-ият член на еврозоната, последвана година по-късно от Кипър и Малта, от Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., Латвия на 1 януари 2014 г., Литва на 1 януари 2015 г. и Хърватия на 1 януари 2023 г.
България ще бъде 21-та държава-членка на еврозоната от 1 януари 2026 г.
26. Колко държави и с какво население използват еврото?
Еврото се използва от над 350 милиона души в 20 държави от Европейския съюз. То е основа за стабилност и символ на европейското единство. Освен това е една от валутите, които се радват на най-голямо доверие в света. Също така еврото се използва и в редица държави и територии извън еврозоната, където еврото е официална или широкоприета валута, като например: Ватикана, Андора, Монако и Сан Марино, въз основа на официално споразумение, Черна Гора и Косово, без официално споразумение, както и в отвъдморски територии на държави – членки на ЕС, като Гваделупа, Мартиника, Гвиана, Реюнион, Майот, Сен Пиер и Микелон, Канарските острови.
27. Защо има държави – членки на ЕС, които не са част от еврозоната?
Всички държави – членки на ЕС, имат задължението да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите условия за въвеждане на еврото, а дотогава те участват в Икономическия и паричен съюз на ЕС като държави членки с дерогация. Единственото изключение е Дания, която има право на неучастие, посочено в Протокол, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, въпреки че при желание в бъдеще страната може да въведе еврото.
28. Защо има държави, които са приели еврото като своя национална валута, но не са част от еврозоната?
Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана са приели еврото като своя национална валута по силата на специални парични споразумения с ЕС и могат да издават свои собствени евромонети в рамките на определени ограничения. Черна гора и Косово също са приели еврото като национална валута, но с едностранни актове. Тъй като нито една от шестте държави не е членка на ЕС, те не са част от еврозоната.
29. Какви са критериите за приемане на еврото?
Постигането на съвместимост между националното законодателство и първичното право на ЕС, както и на номинално и устойчиво сближаване са условията за членство в еврозоната, съгласно Договора за функционирането на ЕС, които страната ни трябва да изпълни. Постигането на такова сближаване се определя от изпълнението на следните критерии, наричани още Маастрихтски критерии:
• Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлацията за период от една година преди оценката, не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
• Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;
• Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;
• Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
• Участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс към еврото.
Наред с изпълнението на правни, икономически и структурни мерки за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката пътят към плавното приемане на еврото е свързан и със задълбочено планиране и практическа подготовка за приемане на единната валута както от администрацията, така и от бизнеса и гражданите.
30. Какви са ползите от еврото?
Еврото предлага много ползи и възможности за гражданите, фирмите и икономиките на държавите, които го използват. Някои от тях са:
• по-лесно сравняване на цените между държавите − членки на еврозоната, което засилва конкуренцията между предприятията, като по този начин облагодетелства потребителите и спомага за поддържането на ценова стабилност;
• възможност за фирмите по-лесно и по-евтино да търгуват в еврозоната и с останалата част на света;
• по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари;
• потенциални икономически и геополитически ползи от задълбочаването на интеграцията ни в ЕС;
• по-нататъшно усъвършенстване на институционалната рамка и свързаното с това подобряване на средата за правене на бизнес;
• повишаване на икономическата стабилност и подобряване на перспективите за растеж на икономиката;
• понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството при равни други условия;
• България става част от паричен съюз, използващ втората по дял резервна валута в света – еврото;
• пряко участие на управителя на БНБ в определянето на паричната политика на ЕЦБ;
• пряк достъп на банките в България до инструментите на паричната политика на Евросистемата;
• осезаем символ на европейската идентичност.
Много от тези ползи са взаимосвързани. Тяхното реализиране предполага активно управление на икономическите процеси със стратегическа визия за развитието на страната, благоразумна фискална политика и амбициозни структурни реформи за повишаване на потенциала за растеж.
31. Ще се повиши ли инфлацията от въвеждането на еврото?
Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от влизането в еврозоната върху ценовите равнища е в диапазона от 0 до 0,5 процентни пункта повишение на инфлацията. Същевременно не бива да се забравя, че заради догонващия икономически ефект и по-ниското ценово равнище в България в сравнение с еврозоната, инфлацията у нас е възможно да бъде относително по-висока от средната за ИПС в дългосрочен план.
32. Каква е гаранцията, че след членството ни в еврозоната България няма да плаща сметката на фискално недисциплинираните задлъжнели държави?
След финансовата (през 2008 г.) и дълговата (през 2010 г.) кризи бяха въведени значителни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата стабилност в еврозоната. Бяха приети законодателни промени, които имаха за цел подобряване на рамката за средносрочно фискално управление на държавите – членки на ЕС.
Създаден беше Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) като постоянен фонд за подпомагане на държави от еврозоната с финансови затруднения. Той предоставя заеми след анализ на дълговата устойчивост и при строги условия, вписани в програма за икономическо приспособяване, която следва да се изпълнява от държавата кредитополучател. Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички държави членки обсъждат мониторингов доклад от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в повечето случаи се прилага съвместно финансиране със средства и от МВФ).
Чрез изграждането на банковия съюз бяха въведени механизми за надзор и преструктуриране на банки, включително Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране, които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови кризи. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи нива на капитал и ликвидност, за да се справят с икономически шокове, без да е необходима намеса на държавата.
Тези промени целят да предотвратят повторение на кризи, като тази от 2010 г., и да осигурят по-голяма финансова стабилност в еврозоната.