logo Skip to content

Изказване на г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, на финансовия форум „Иновации“, организиран от асоциация „Банка на годината“, 9 юни 2021 г.

Днешните развития на пазара са движени от новите технологии. Те предоставят база за все по-разнообразни и иновативни платежни продукти. Дигитализацията на процеси и услуги доведе до развитие във финансовия сектор в Европа, допълнително стимулирано от политиките на европейските и национални регулатори. Платежните услуги стават по-удобни, сигурни и достъпни. Днес, когато потребителите правят онлайн покупки, те очакват плащанията да бъдат изпълнявани бързо и гладко, без да изискват допълнително време и усилия.

Глобалната пандемия засили интереса на различни бизнеси към сектора на плащанията. Ние наблюдаваме бързо ускоряване на дигитализацията в повечето сфери на живота като работа, пазаруване и административни услуги. Оттам се породи и търсене на алтернативни начини на плащане. Съгласно последните публични данни, трима от четирима потребители по света са променили начина си на плащане поради Ковид-19 кризата. Половината от потребителите биха избрали да пазаруват онлайн, когато е възможно. По време пандемията огромна част от потребителите са изпробвали за пръв път нов метод за пазаруване или плащане.

В момента наблюдаваме засилена активност на иновативните играчи на платежния пазар. Това са вече доказали се в други сектори финтех компании, но също и т. нар. „банки претенденти“ (challenger banks). Чрез използване на цифрови технологии те се опитват да предефинират предоставянето на финансови услуги, за да подобрят клиентското изживяване и да намерят своето място на този силно конкурентен пазар. Тези нови играчи се установяват предимно в ниши на пазара с потенциал за допълнително развитие. Такива ниши са например дигиталните портфейли, person-to-person (P2P) и business-to-business (B2B) плащания, както и услуги с добавена стойност (value added services), предлагани на база на съществуващи традиционни платежни услуги.

С Втората директива за платежните услуги (PSD 2) в Европейския съюз бяха регламентирани два нови вида електронни платежни услуги – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка. Тези нови услуги вече се предлагат в България и предоставят технологична основа за реализиране на т. нар. „отворено банкиране“ (open banking). То предоставя възможност на финтех компаниите да навлязат по-лесно на платежния пазар чрез въвеждане на нови бизнес модели, услуги и решения. Примери за такива услуги са агрегиране на данни за сметки от различни доставчици на платежни услуги, извършване на финансов анализ, иницииране на плащания от сметки при други доставчици на платежни услуги и др.

Сигурността на електронните плащания продължава да бъде във фокуса на европейското и българското законодателство. Засиленото използване на електронни плащания и скорошният бум на електронната търговия поставят нови предизвикателства по отношение опазване сигурността на плащанията и електронната идентичност на клиентите. Най-значимият напредък тук бе отбелязан през 2019 г., когато в цяла Европа беше въведено задължението за задълбочено установяване на идентичността на платеца. За тази цел, когато се обработват електронно наредени плащания, трябва да се използват поне два независими елемента от различни категории (знание, притежание и характерна особеност). При дистанционни плащания, например интернет плащания, e въведено допълнително изискване за извършване на т. нар. динамично свързване. То налага свързване на всяка трансакция с конкретна сума и определен получател чрез изпращане на съобщения с еднократен код от доставчиците на платежни услуги.

Предстоящият преглед на Втората директива за платежните услуги ще осигури цялостна оценка на въздействието на задълбоченото установяване на идентичността на клиента върху нивото на платежни измами. За намаляване на измамите от типа „социално инженерство“ и „фишинг“ се обмислят нови изисквания, включително изискване за съвпадение между името на получателя, посочено в платежното нареждане, с това на титуляря на сметката. Специален акцент ще бъде поставен върху превенцията на измамите при незабавните плащания. Проучват се електронната идентификация и решенията, основани на удостоверителни услуги, като средства за задълбочено установяване на идентичността на клиента.

Напоследък специално внимание се обръща върху предефиниране и засилване на надзора върху по-широката платежна екосистема. Конкретни стъпки в това отношение бяха предприети от ЕЦБ с проекта за единна рамка на Евросистемата за платежен надзор върху платежни инструменти, схеми и договорки (PISA framework), публикуван миналата година. PISA framework цели да обхване не само традиционните платежни схеми и инструменти (напр. платежни карти), а също и иновативни инструменти, като например платежни токени, обезпечени с активи (напр. stablecoins). През септември миналата година Европейската комисия публикува проект на Регламент за пазарите на криптоактиви (MiCA), който в момента се обсъжда. Този Регламент цели осигуряване на по-сериозна регулация на предлагането и операциите с някои видове криптоактиви, а доставчиците на услуги по криптоактиви ще подлежат на лицензиране и контрол.

Дългосрочните тенденции в Европа са свързани с постигане на по-голяма интеграция и автономност на европейската платежна система. В центъра ѝ стоят незабавните плащания и прилагането на единни технически и бизнес стандарти в цяла Европа. България е активен участник в тези процеси. Инициативите на Европейския съюз за развитие на малките плащания са в процес на приложение на нашия платежен пазар. Все още остава отворен въпросът дали промените в платежните навици на хората ще се запазят и ще укажат насока за бъдещото техническо развитие в сектора на плащанията. В тази много динамична сфера европейските регулатори ще продължат да играят активна роля.

Пожелавам интересна и ползотворна работа на всички участници в днешния финансов форум.


Изтегли DOC (40 KB)