Българска народна банка

РЕАКЦИИ НА НЕОТДАВНАШНАТА ФИНАНСОВА
КРИЗА ПРИ ПАРИЧНА ПОЛИТИКА, ОСНОВАНА НА
ПРАВИЛА, И ПРИ ДИСКРЕЦИОННА ПАРИЧНА ПОЛИТИКА

Дами и господа,

За мен е удоволствие и привилегия да участвам в този дискусионен форум, посветен на нуждата от глобална реакция на кризата на финансовите пазари. Преди всичко бих искал да благодаря на организаторите от Европейската финансова конвенция за поканата и за възможността да споделя с такава реномирана публика личните си виждания относно възможните подходи на паричната политика за справяне с глобалната финансова криза.

Най-характерната черта на международните финансови пазари и световната икономика след фалита на Lehman Brothers е липсата на доверие между участниците на пазара. Не сме далече от световна икономическа криза. Взаимното недоверие води до значително понижаване броя на сделките и трансакциите не само във финансови сектор, но и в реалната икономика. Няма съмнение, че в съвременния глобален свят е нужна съгласувана в международен мащаб реакция за възстановяване доверието в пазарите.

За съжаление повечето мерки на политиката досега бяха вземани на национално ниво, кръговете на различни международни форуми не бяха достатъчно ефективни за възстановяване на доверието в сравнение с първоначалните очаквания. Първоначалният отговор решаваше главно проблеми на финансовия отрасъл и затова се оказа по-скоро дискреционен, отколкото основан на правила. В общия случай националните правителства и централни банки са поели ангажименти за все повече и повече финансови инжекции на пазарите, но това се прави без прилагане на правила с широка публична подкрепа и с дори по-малко разбираем и ясен за широката публика анализ на средносрочните и дългосрочните ефекти от тях. В резултат пазарите остават несигурни, защото хората се чувстват несигурни и изложени на по-голяма несигурност.

Моето лично убеждение, основано на моя, макар и доста кратък, опит и познанията ми относно разрешаване на кризи на доверието е, че подходът, основан на правила, е много по-ефективен, отколкото дискреционния. Нека първо да изясня какво наричам „подход, основан на правила”. Този подход се състои от само няколко прости принципа, които са лесно разбираеми за всички заинтересовани икономически агенти и хора. Всички дискреционни мерки и промени в законодателството и нормативната база трябва да се предприемат след като са вече заложени принципните правила за реагиране и не трябва да бъдат в нарушение на същите. Важно е да се подчертае, че във фазата на прилагане на принципите определящите политиката трябва да избягват всякакво неправилно тълкуване от страна на широката публика и икономическите агенти.

Нека като пример да ви разкажа накратко за нашия опит при преодоляването на широкомащабната финансова и икономическа криза в България в края на 1996 г. и началото на 1997 г. В първата половина на 90-те години правителството и централната банка първоначално прилагаха дискреционен подход за справяне с кризата на прехода от централно-планирана към пазарна икономика. Макар че тази практика от самото начало се подкрепяше, насочваше и финансираше частично от международните финансови институции, всъщност хората не разбираха принципите зад нея и как тези принципи влияят на техния ежедневен живот. Това систематично изчерпваше ресурсите на правителството и централната банка, както и търпението на хората. През 1996 г. кризата в България започна като валутна криза. Реалните причини за пазарната обезценка на лева бяха не само спекулативните атаки, но и структурни недостатъци на финансовия и реалния сектор заедно с широко разпространено недоверие между икономичесикте агенти. Когато кризата се разви в криза на доверието във финансовата система властите продължиха със своите дискреционни мерки, като решиха да осигурят финансова подкрепа за някои банки и да затворят други без да публикуват някаква информация за основанията за своите решения, които изглеждаха повече или по-малко произволни за широката публика и участниците на пазара. Доверието не беше възстановено дори и след решението на правителството да осигури пълна държавна гаранция за всички депозити на домакинства и наполовина за всички депозити на фирми. Широко разпространеното недоверие в реформите от страна на населението и пазарите в краткосрочен план превърна резкия икономически спад в дълбока социалноикономическа криза.

Накратко се позовах на българския опит от средата на 90-те години поради редицата сходства с неотдавнашния развой на събитията в много икономики както зрели, така и с възникващи пазари. Имаше резки промени във валутните курсове, последвани от сериозни проблеми в банковата сфера или спасяване на фалирали институции с държавни средства, а накрая рязък спад в икономическия растеж в посока към рецесия. Икономическият спад се придружава от нарастваща несигурност и липса на доверие в държавните органи, които в някои случаи вече поискаха помощ от международните институции.

Успешната политика за България се оказа въвеждането на няколко много основни принципи, лесноразбираеми за широката публика. Българската политическа класа се ангажира с:

Приемствеността и последователността при прилагането на горните принципи е най-важният фактор за възстановяването на общественото доверие, което не само повиши интереса на чуждестранните инвеститори, но също и улесни прилагането на социално болезнени реформи и приватизация и накрая върна икономиката на пътя на устойчивото развитие. Три последователни правителства след 1997 г., всяко назначено от различно парламентарно мнозинство, се придържаха към тези принципи въпреки външните сътресения. Тези правителства обхващат целия политически спектър – от християндемократи, през либерали, до социалисти. С други думи, в обществото е налице консенсус относно тези принципи.

По време на сегашната глобална финансова криза горепосоченият консенсус се поддържа също и от широката обществена подкрепа за целта след приемането ни в ЕС да запазим принципите до въвеждането на еврото. Това прави сегашната макроикономическа политика на България предсказуема и лесно разбираема за всички заинтересувани участници по време на сегашната криза. Ние ще разчитаме на тях, като добавим още един принцип – участие в и спазване на съвместната рамка на ЕС в отговор на глобалната финансова криза.

Мисля, че от този пример може да се извлече подходящ подход към кризата на доверието, наблюдавана в световен мащаб: да се опише кратко и ясно за широката публика поведението на всяко ниво и да се остави обществото и пазарните участници да преценяват чисто субективно какво доверие да му дадат. Няма съмнение, че усилията на ръководителите на Г-20, както и тези на френското президентство на ЕС, на Съвета и Европейската комисия за координирана реакция на целия Съюз спрямо глобалната финансова криза са проявление на същия основан на правила подход за възстановяване доверието на пазарите. По мое мнение успехът им зависи от широко базираното приемане на предложените правила и политика от националните власти на държавите членки, както и от широката публика и участниците на пазара, на ЕС. Затова трябва да опростим начина на изразяване и да се придържаме към няколко много ясни послания, лесноразбираеми за всички граждани по цял свят.

На международно ниво световните ръководители трябва принципно да обяснят ясно на населението своето отношение към процеса на бъдеща финансова и капиталова либерализация. Второ, те трябва да определят ясни лимити за държавния дефицит и дълга за един по-дълъг времеви хоризонт. Трето, не трябва да се позволява на участниците на пазара, които продават хеджинг услуги, заедно с тях да подават „страх”. Имам пред вид някои банки, работещи в областта на хеджирането на пазарни рискове, които същевременно публикуват прогнози или „съвети към глобалните инвеститори", които могат да повишат усещането за риск у тези участници на пазара. Агенциите за кредитен рейтинг, които продават едновременно и рейтинги и консултации, са друг пример за конфликт на интереси в тази област. Ръководителите принципно трябва да обяснят по разбираем за широката публика начин как международните институции оценяват различните парични режими и тяхната устойчивост в дългосрочен план, защото мащабните дебати в последно време по този въпрос повишиха допълнително нестабилността на пазарите.

За възстановяване на доверието трябва да се изяснят принципно няколко въпроса за широката публика на целия ЕС. По мое мнение най-важният от тях е отношението на ръководителите към Пакта за стабилност и растеж. Необходимо е да се даде много ясен сигнал на населението, че неотдавнашните операции за предоставяне на ликвидност и спасяване на институции ще бъдат ограничени стриктно в рамките на сегашните изисквания на ПСР и Европейската Комисия ще контролира тяхното прилагане по своевременен и прозрачен начин с нулева толерантност към граничните случаи. Дори една бъдеща дискусия по гъвкавостта на сега действащите правила на Пакта сериозно ще засегне крехкото доверие между икономическите агенти.

Друга важна тема е бъдещата роля и използване на еврото. Ролята на ЕЦБ и Европейската комисия по предоставянето на ликвидност и възстановяването на доверието в държавите извън еврозоната трябва да бъде много по-добре огласена пред населението на тези държави. Тук местните правителства са в доста сложна ситуация. От една страна, аспектът за устойчивостта в критериите за въвеждане на еврото не е ясно дефиниран в Договора и съответните официални документи на ЕС. Не само за широката публика, но и за участниците на пазара в ЕС далече не е толкова ясно при какви условия е допустимо приемането на еврото като национална валута. От друга страна, практическите примери за участие в еврозоната дават още по-противоречиви сигнали и объркват допълнително населението и участниците на пазара. И трето, банковата и финансова системи в държавите извън еврозоната се доминират от банки от еврозоната. Същевременно през последните 2-3 месеца разширяването е далече от центъра на вниманието на европейските лидери, което се вижда от документите. Всичко това допълнително подкопава доверието в държавните органи, защото в навечерието на кризата паричните и валутни режими и динамиката на валутните курсове са в центъра на обществения интерес, както е видно и от описания по-горе пример с България. В резултат ни е необходимо ясното и своевременно послание на европейските лидери по този въпрос.

В заключение бих искал да кажа, че справянето с финансови кризи и определянето на правила за разрешаването им е предизвикателство и доста рискована задача. Всички знаем, че са възможни грешки и което е най-важно – ефектът от тях върху финансовата система може да бъде унищожителен. Историята с разрешаването на финансовата криза в България, която ви разказах, не може да се опише като изцяло успешна, тъй като БВП на България спадна с повече от 15% за две години. Подходящата реакция, основана на политика на правилата, беше избрана след унищожителния ефект от финансовата криза върху икономиката на България. Днес нашата задача е да не позволим това да се случи на национално и световно ниво. Един от най-добрите начини да се избегнат грешки при борбата с финансовите кризи е не само да се обсъждат предлаганите мерки, но без забавяне да се изберат и спазват принципи, които са ясни за широката публика, и които незабавно се комуникират и прилагат в планове, политики и законодателство.

Вярвам, че форуми като настоящия, които събират заедно представители на научната общност, политици и професионалисти, също допринасят за това.

Благодаря за вниманието.

¹ Д-р Цветан Манчев е подуправител и член на Управителния съвет на Българската народна банка. Той е също и член на Икономическия и финансов комитет (ИФК) на Съвета на Европейския съюз.

Изтегли (61 KB)