Реч на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, пред Годишната среща на бизнеса с правителството „Второ десетилетие на растеж: рискове и възможности”, София, 3 октомври 2007 г.
ИНТЕГРАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ В
ЕВРОПЕЙСКАТА ФИНАНСОВА СИСТЕМА
Уважаеми дами и господа,
За мен е особено удоволствие да участвам в тази станала вече традиционна среща между представителите на бизнеса и държавното управление.
Искам преди всичко да благодаря на организаторите от „Капитал” и „Ханделсблат” за предоставената възможност да говоря пред една толкова взискателна аудитория. Тенденциите и перспективите за българската икономика правят задачата ми само на пръв поглед по-лесна, тъй като предизвикателствата в глобалната икономика остават, а шоковете са все тъй трудно предвидими и с растяща амплитуда. Това изисква от малките отворени икономики да поддържат здрав фундамент и неотклонно и последователно да осъществяват структурни реформи.
Ще фокусирам изказването си само върху две области:
• Макроикономическо развитие и перспективи;
• Основните предизвикателства пред икономиката и банковата система и как икономическата политика следва да ги адресира.
Българската икономика вече достига устойчиво състояние във фазата си на първоначална интеграция в европейската икономика след направените реформи от първо и второ поколение. Тя регистрира растеж вече десета поредна година след въвеждането на паричния съвет. През последните четири години реалният ръст на БВП трайно се установява в границата около и малко над 6%. Той е значително над средното равнище за ЕС и близко до средния ръст, който отчитат 12-те нови държави членки. Икономическият растеж е подкрепен от положителни тенденции на пазара на труда, където равнището на безработица последователно спада до 7%, ниво, близко до средното в ЕС.
Здравият фундамент на икономиката е резултат преди всичко от състоянието на държавните финанси. Той последователно се стабилизира и подобрява благодарение на установените котви – публични разходи, трайно стабилизирани около 40% от БВП, и последователна консолидация на бюджетните потоци, позволяваща увеличаване на ефективността при използване на публичните средства. Това позволи последователно намаляване на данъчното бреме през последните 5-6 години и рязко съкращаване на публичния дълг до под 20% от БВП.
България спазва напълно изискванията на Пакта за растеж и стабилност и заслужено получава високи оценки, както от рейтинговите агенции, така и от международните финансови институции, инвеститорите, ЕК и партньорите от ЕС. От гледна точка на развитието на основните макроикономически процеси обаче страната се сблъсква и с редица важни предизвикателства – най-вече външните дисбаланси и относително високата и колеблива инфлация. Към тях напоследък се добавя и повишената колебливост на международните финансови пазари и глобалната икономика. Последното засега няма видим неблагоприятен ефект върху българската икономиката поради принципите на паричния съвет и силната свързаност на българската валута с еврото, както и дълбоката интеграция на икономиката и особено на доминиращата част на банковите пазари с европейските и по-специално с тези на страните от еврозоната. Освен това структурата на инвеститорите в банковия сектор у нас е добре диверсифицирана, което е важен буфер пред разпространението на шокове, като наблюдавания през последните месеци на международните финансови пазари. В България липсва и широко разпространение на финансовите инструменти, причинили шока - секюритизираните дългови облигации, което допълнително гарантира устойчивостта на нашата икономиката.
Изброените предизвикателства изискват адекватна реакция и приспособяване особено от малка отворена икономика, каквато е българската. Според мен, икономическата политика за посрещането на предизвикателствата и рисковете, които те крият, следва да се основава на няколко важни принципа, проверени в нашата практика през последното десетилетие:
• Запазване на паричния съвет и съществуващото разменно съотношение на лева спрямо еврото до членството на страната ни в еврозоната;
• Продължаване на провежданата досега строга и гъвкава фискална политика, която е единствения ефективен инструмент за справяне с посочените по-горе предизвикателства;
• Ускоряване на структурните реформи в икономиката за увеличаване на нейната конкурентоспособност;
• Продължаване на либерализацията на всички пазари и сфери на икономическа дейност;
• По-нататъшно укрепване стабилността на финансовата система чрез регулаторна политика, въвеждаща последователно и неотклонно добрите световни практики и стандарти.
Споменатите принципи гарантират съхраняването на здравия фундамент на икономиката, който направи възможен високия и устойчив темп на икономически растеж през последните години. Няма държава в света, която да е постигнала трайно повишаване на благосъстоянието и качеството на живот без непрекъснати, последователни и добре планирани и комуникирани реформи за укрепване на икономическия си фундамент.
За преодоляването на външните дисбаланси от особено значение е да се запази текущият висок темп на инвестиции в икономиката. Засега чуждестранните инвестиции не само покриват дефицита по текущата сметка, но и са основа за технологичното преструктуриране на икономиката. Съхраняването на потока инвестиции няма да стане чрез заклинания, а чрез създаване на конкурентни предимства за инвеститорите. Инструментите за това са ясни и само трябва да бъдат ефективно насочвани. Необходимо е да се даде нов тласък на либерализацията на пазара на труда, да се увеличи контролът върху растежа на заплатите в публичния сектор и размера на администрацията, както и да продължи консолидацията на публичните финанси. Мерките на БНБ за ограничаване на натрупалата се поради различни фактори висока ликвидност в икономиката, която намери израз и в рязко увеличаване на темповете на кредитния растеж в последните 4-5 месеца, само могат да ограничат временно дисбалансите. Това време трябва да се използва за прилагане на целенасочен пакет от мерки за стимулиране на спестяванията и намаляване на натиска върху платежния баланс чрез ограничаване на вътрешното търсене.
Ускоряването на инфлацията през последните месеци е важен сигнал и той трябва да да бъде правилно разчетен. Не съм съгласен с мнението, изразявано от някои български икономисти, че не е нужно да се ограничава растежът на доходите в публичния сектор, за да бъде изпълнен инфлационният конвергентен критерий за членство в еврозоната с аргумента да не се ограничава икономическият растеж. На практика подобни твърдения отхвърлят досега следваната политика, довела до дългосрочен растеж и ни връщат едно десетилетие назад. Аз не познавам страна в света, чиято съвременна стопанска история да е довела до значително подобряване на жизнения стандарт и качеството на живот без изкореняване на инфлационните очаквания от поведението на хората. Само последователната политика на либерализация и дисинфлация е познатото и изпитано лекарство в глобалната икономика. Останалото е икономическа утопия и води до конюнктурни ефекти, които след това само увеличават цената на приспособяването.
Именно ръководена от горните принципи и знания за икономиката, БНБ ще продължи да следва политика на ускоряване на процесите на либерализация и интеграция в областта на банковите и финансовите услуги и след приемането на България в ЕС. Безпорен успех вече е въвеждането от началото на 2007 г. на директивите на ЕС за капиталовата адекватност на банките, респективно на новото Международно споразумение за капиталовите стандарти, известно като Базел ІІ, чрез приемането от УС на БНБ на новата Наредба №8 за капиталовата адекватност на кредитните институции. Новите правила подобряват значително управлението на рисковете в банковата дейност и ограничават изложеността на шокове на българските банки.
Предизвикателството пред България през следващите няколко години в областта на платежните системи ще бъде създаването на предпоставки и приемането на изискванията на Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ/SEPA). За страните от Европейското икономическо пространство (ЕИП) тя започва да функционира от началото на 2008 г. Проектът е следващата голяма крачка по пътя към изграждането на единен интегриран пазар на финансови услуги в Европа с равен достъп на пазарните участници до него. Целта е да се въвеждат нови, стандартизирани, общоприети инструменти за директен дебит и кредитен трансфер на пан-европейско ниво. Откриват се възможности за унифициран начин за извършване на разплащания в страната и чужбина на потребителите на платежни услуги.
Горното ще доведе до намаляване разходите при плащанията в рамките на Съюза. За успешното интегриране на България в Единната зона за плащания в евро от съществено значение е тя да се разглежда не като „еднократно действие“, а по-скоро като постоянно развиващ се проект, който укрепва европейската интеграция и усъвършенства всички аспекти на пазара за плащанията на дребно в Еврозоната. По-нататъшното развитие на проекта, освен че съдейства за постигане на целите на Лисабонска стратегия, насърчава конкурентоспособността на местната икономика, нещо, от което все повече се нуждаем предвид на предизвикателството с външните дисбаланси.
Мащабната промяна на бизнеса с плащанията засяга всички участници в платежния процес – търговските бани и техните клиенти, държавната администрация (особено: НАП, НОИ, Митници и т.н), както и централната банка. Всеки един от тези участници има специфична роля. Една от основните характеристики на SEPA е премахване различията по отношение на лекота, време и разходи за извършването на плащане в евро, независимо от това дали се пресичат националните граници или не. Ще бъде необходима само една сметка, която ще позволи достъп до цялата Еврозона. От успешното реализиране на проекта ще се облагодетелстват корпорациите, търговците и обикновенните потребители. Намаляването на таксите и единните механизми на плащания в голяма степен ще снижи разходите, свързани с плащанията на фирмите. Ще даде възможност за използване на електронното фактуриране и реконсилация, като крайната цел е улесняване на търговския оборот в Еврозоната.
Към момента се изработват анализи за влиянието на новите процеси върху механизмите на плащания у нас. След което ще бъде изработен Национален миграционен план, в който подробно ще бъде описан графикът и задълженията на различните участници. През следващите години в т. нар. миграционен период ще бъде постигната пълна хармонизация, в резултат на която на територията на ЕС няма да има разлика между национални и презгранични плащания в рамките на съюза.
Специфичните условия в отделните страни предопределят различния начин на осъществяване на проекта SEPA. Националните банкови общности на страните от Еврозоната са отговорни за трансформирането на целите на SEPA в национални планове за миграция, които позволяват на всяка банка и на всеки системен оператор в платежната инфраструктура да приспособи своята стратегия и система за плавен преход към Единната зона за плащания в евро. Националните банкови общности трябва да изготвят разпоредби, спогодби или споразумения, които осигуряват изпълнение на решенията на Европейския платежен съвет и успешното им прилагане на национално ниво. БНБ ще съдейства за реализиране целите и изграждане на SEPA на местно ниво като катализатор и координатор на процеса.
Ще завърша с представянето през бизнес-общостта на още един проект, който има пряко отношение към европейската интеграция и е пример за доброто сътрудничество между БНБ и търговските банки. Това е проектът за създаването на Дружество за касови услуги (ДКУ). Той има за задача да създаде технически предпоставки за нормалната еврообмяна на банкноти и монети, като главна цел на проекта е преди всичко либерализация на касовите услуги, свързани с наличнопаричното обращение в страната и последователното възникване с подкрепата на централната банка на пазар за тези услуги. ДКУ вече има съдебна регистрирация и от началото на 2008 г. ще започне ефективно да предлага касови услуги на търговски банки и техни клиенти. Същевременно проектът помага на БНБ за по-ефективно и сигурно изпълнение на една от основните цели на централната банка - поддържане на сигурността и качеството на наличнопаричното обращение в страната. БНБ като регулатор ще продължи да третира равнопоставено всички банки - участници в платежния процес с налични пари. В София тя ще предоставя безплатно стандартни пратки в съответствие с регламентите на ЕЦБ.
Благодаря за вниманието.
