Изказване на г-н Цветан Манчев, подуправител на БНБ, направено по време на дискусионния форум на високо равнище на тема "Приветстване на България и Румъния в ЕС: Поддържане на набраната инерция за икономическа реформа"1, Брюксел, 17 януари 2007 г.
БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА ПО ПЪТЯ КЪМ ИПС
Ваши Превъзходителства, госпожи и господа, скъпи колеги,
За мен е чест и удоволствие да участвам в тази дискусия на високо ниво и бих желал да благодаря на организаторите – представителния офис на Централната банка на Австрия в Брюксел – за предоставената ми възможност. Позволете ми също да поздравя нашата северна съседка, Румъния, за успешното приключване на присъединителния процес и за членството й в Европейския съюз. Това може би е най-голямото постижение в най-новата история и на двете държави.
В своето изложение ще се спра на политиката за по-нататъшното интегриране на България в ЕС и ролята на банковата система в процеса на приемане на еврото.
Наскоро България се присъедини към ЕС с неотменимото условие да стане част от еврозоната и да приеме единната валута. Като участници от петата вълна на разширяване на ЕС, на България и Румъния не се предоставя правото на клауза за отказ от договореност по отношение членството им в ИПС. България е запозната с постигнатия консенсус между Комисията, ЕЦБ и страните-членки за стриктно приложение на Маастрихтските критерии, осигуряващи стабилността на ЕС.
Задължението, което сме поели, не подлежи на оспорване. Република България отдавна е обявила намерението си да начертае и да следва политика, изготвена според критериите за приемане на еврото в кратък период от време. Тази решимост на новоприетите страни-членки може да ви се стори твърде амбициозна и породена от все още неотшумялата еуфория. Бих искал обаче да обърна внимание на факта, че гореспоменатият политически ангажимент бе обявен официално за първи път в позицията по глава 11 „Икономически и паричен съюз“, представена на Европейската комисия през ноември 2000 г.
Горд съм да подчертая трайния консенсус сред широката политическа общественост по отношение приемането на еврото в кратък период от време. Политическата воля да се приеме единната валута възможно най-скоро бе потвърдена и в много други официални документи, между които: петте последователни предприсъединителни икономически програми на страната, програмите на две поредни правителства, Стратегията за развитие на Българската народна банка за периода 2004–2009 г. През годините приемането на еврото получи такава обществена подкрепа, че в деня на присъединяването българите бяха изненадани, че БНБ все още предлага левове на касите си.
Основните принципи на националната стратегия за приемането на еврото са формулирани точно и ясно в Споразумението между Министерския съвет и Българската народна банка за въвеждане на еврото в Република България, подписано в края на 2004 г. и потвърдено от настоящото правителство. Принципите включват:
• Присъединяване към Валутен механизъм ІІ в максимално кратки срокове след датата на официалното приемане на България в ЕС;
• Запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев;
• Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ да поддържат нулево отклонение на валутния курс от фиксираното равнище (т.е. запазване на съществуващата в момента политика);
• Спазване на минимално определения в законодателството на ЕС срок за участие във Валутен механизъм ІІ и навременно предприемане на всички необходими стъпки по процедурата за членство в еврозоната.
Фактът, че тези принципи станаха неразделна част от първата Конвергентна програма на България, предоставена наскоро на Европейската комисия, е още един ясен политически сигнал.
Конвергентната програма потвърждава, че България изпълнява устойчиво всички критерии от Маастрихт за пълноправно членство на третия етап от Икономическия и паричен съюз с изключение на инфлационния критерий. Както може да се види от Конвергентната програмата, ние имаме твърдо намерение да изпълним този критерий при запазване на текущата политическа рамка, включваща режим на паричен съвет, строга фискална политика и по-нататъшно разширяване на структурните реформи. Въпреки че България все още не изпълнява устойчиво критерия за инфлация, нейната траектория показва, че от момента на въвеждане на паричния съвет темпът й клони към нива, близки до набелязаната от ЕЦБ цел при изпълнението на всеки отделен етап от процеса на реформите. По такъв начин колебливостта на инфлацията намалява и естественият й процент в България не е далече от този на еврозоната.
Считаме, че въвеждането на еврото в кратък срок е в съответствие с общите икономически перспективи на Общността, изискванията на Пакта за стабилност и растеж и Лисабонската стратегия. В това отношение постоянните усилия на Република България за по-нататъшно насърчаване стабилността и устойчивостта на държавните финанси, създаване и прилагане на антиинфлационни политики и увеличаване на конкурентоспособността посредством осъществяване на структурни реформи би трябвало да бъдат приветствани и да получат широка подкрепа от поддръжниците на европейската идея.
Убедеността ни в реализирането на стратегическия проект за въвеждане на еврото в България след изпълнението на Маастрихтските критерии до голяма степен се основава на развитието на финансовия сектор и в частност на банковата система. Както се посочва в Конвергентната програма на България, при отсъствието на активна парична политика и контрол върху лихвените проценти в страната фиксирането на курса на националната ни парична единица към еврото и пълното либерализиране на трансакциите по финансовата сметка значително улесняват по-нататъшното интегриране в еврозоната.
Нашите изследвания показват, че решенията на ЕЦБ относно лихвените проценти в евро се прехвърлят към лихвените равнища в България. Сравнително бързото предаване на промените в лихвените проценти е функция от почти пълната капиталова мобилност, засилената конкуренция в банковата система, големия дял кредити с променлив лихвен процент и структурата на собственост на търговските банки в страната. От края на 2006 г. около 75% от активите в банковата система се управляват от финансови институции със седалища в страни – членки на ЕС, а около 60% от активите – от инвеститори от еврозоната.
Знаем, че поддържането на стабилността на банковата система при запазване режима на паричен съвет е важно условие и основа за постигане на инфлационния критерий, както и за поддържане доверието на обществеността в проекта за въвеждане на еврото. Ето защо мерките за поддържане на надеждна и стабилна банкова система са сред крайъгълните камъни на Стратегията за развитие на Българската народна банка до 2009 година. Те включват навременно прилагане на правото на Общността в банковата сфера и най-добрите и изпитани международни банкови практики. В съответствие с това от началото на 2007 година България въведе принципите на Базел ІІ. Централната банка внимателно следи динамиката в банковия сектор, прилага строги надзорни изисквания и е готова да използва всички налични инструменти за постигане и поддържане на набелязаното ниво на ценова стабилност.
Започнах краткото си изказване с това, че всички ние сме все още под въздействието на реализирането на проекта за членство в ЕС, което е може би най-голямото постижение в най-новата история на страната ни. Бих искал да завърша с думите, че сме решени да не изгубим набраната инерция и дори да ускорим крачка в процеса на интеграция, като направим своевременно следващата стъпка към членство в ИПС без дерогация.
____________ |
1 "Приветстване на България и Румъния в ЕС: Поддържане на набраната инерция за икономическа реформа"е темата на дискусионния форум на високо равнище, организиран от Европейската комисия, Генералната дирекция по икономически и финансови въпроси Ecfin и Австрийската национална банка на 17 януари 2007 г. в Брюксел.
Лектори са изпълнителният директор на Австрийската национална банка г-н Йозеф Кристл, постоянният представител на Австрия в ЕС Н.пр. посланик Грегор Вошнаг, заместник-генералният директор на генерална дирекция Ecfin на Европейската комисия г-н Марко Бути, подуправителят на Българската народна банка г-н Цветан Манчев и подуправителят на Румънската национална банка г-н Кристиан Попа.
