Публикация на г-н Иван Искров, управител на БНБ, в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България, бр. 21, януари 2010 г.
ЗА КРИЗАТА И БЛАГОРАЗУМНОТО БАНКИРАНЕ
Изминалата 2009 година премина изцяло под знака на световната финансова криза и забавената икономическа активност в България. Това даде отражение в преструктурирането и на двете страни от банковите баланси. Въпреки по-ниските чуждестранни активи и пасиви спрямо края на 2008 година общите депозити и вземанията от неправителствения сектор отбелязаха растеж, а балансовото число на банковата система се запази приблизително непроменено.
Българските банки устояха на предизвикателствата, което е видно от показателите за доходност и качество на активите, съотношението на ликвидните активи към привлечените средства и капиталовата адекватност.
Системата през 2009 година продължи да генерира печалби, които осигуриха възвращаемост на активите от около 1 на сто, а съхранените капиталови буфери гарантираха съотношение на обща капиталова адекватност значително над консервативния минимум от 12 на сто, изискван от българското законодателство. Коефициентът на ликвидност продължи да надхвърля 20 на сто и, за разлика от много други страни в Европейския съюз, не бяха налице никакви основания за тревога по отношение на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система. Оценките за финансовата устойчивост на банките се потвърждаваха от периодично провежданите от БНБ стрес-тестове, които разкриха капацитет за посрещане и на най-песимистичните сценарии за развитие на българската икономика.
Възходът на търговското банкиране в България през последните години вървеше ръка за ръка с последователната антициклична позиция на БНБ. Тя позволи да бъдат натрупани капиталов ресурс и ликвиден потенциал за посрещане на кризата. В условията на низходящия бизнес цикъл БНБ не отстъпи от активната си надзорна политика за запазване стабилността на банковата система. Сред акцентите обаче беше подпомагането на ликвидността чрез облекчаване на минималните задължителни резерви, както и осигуряването на облекчени условия по кредитите за платежоспособни, но с временни затруднения, клиенти на банките.
През 2010 година се очакват първите признаци за икономическо оживление и се надявам банките да дадат своя принос, подпомагайки новопоявяващи се добри проекти за финансиране. Това е благоразумен подход от взаимен интерес.
Следва да се отчита обаче и продължаващата висока степен на несигурност на средата и опасностите, произтичащи от намалелите възможности за трупане на буфери по линия на доходността, и влошаващия се икономическия профил на част от потребителите на банкови услуги. Ефективното управление на баланса между приходи и разходи и умелото ценообразуване на риска в условията на растяща конкуренция ще останат ценни характеристики на българската банкова система, а кризисната 2009 година показа, че благоразумното банкиране винаги се отплаща.
