Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред годишната среща на Асоциацията на търговските банки, Пловдив, 22 април 2005 г.
Уважаема г-жо Зам.-председател на НС,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми г-н Председател на Сметната палата,
Дами и господа,
Измина една година от последната разширена банкова среща. Тази година бе много успешна за банковата система.
През 2004 година балансът на банковата система нарасна с 43.6% спрямо 2003 г., достигайки 24.9 млрд. лева. Печалбата достигна 421 млн. лева при реализирана печалба от 319 млн. лева за 2003 г. Динамичното развитие на финансовия пазар, в голяма степен провокирано от агресивната кредитна политика на търговските банки, доведе до нарастване на възвръщаемостта на активите - ROA (от 2.04% през 2003 г. до 2.06% през 2004 г.) и възвръщаемостта на капитала – ROE (от 18.7% през 2003 г. до 20.0% през 2004 г.). Високата възвръщаемост на капитала в българската банкова система (почти два пъти по-висока от средната за новите страни - членки на ЕС) бе в основата и на формираната устойчива тенденция за привличане на външно финансиране. През 2004 г. банковите мениджъри успяха да запазят качеството на портфейлите, като процента на редовните кредити слабо нарасна от 92.03% към края на 2003 г. до 92.9 процента. Въпреки това не трябва да забравяме факта, че индикаторите за влошаване на качеството на портфейлите се проявяват с определено закъснение и когато индикацията за влошаване на качеството на портфейлите се появи, може да е прекалено късно да се реагира. Нарастването на печалбите в много голяма степен се определя от високите темпове на нарастване на кредита за частния сектор, който към края на 2004 г. нарасна на годишна основа с 48.7%. Тази динамика на най-рисковия компонент на активите в значителна степен определи спада на капиталовата адекватност от 22.2 % през 2003 г. до 16.6% в края на 2004 г. За отделни банки капиталова адекватност достигна нива, близки до нормативно изискваните стойности. Запазващите се високи темпове на нарастване на кредита за частния сектор налагат преминаване към месечно отчитане на капиталовата адекватност и изискване от търговските банки да предоставят ясни планове за капиталова подкрепа на планираните кредитни растежи, а не да се действа постфактум.
През изминалата 2004 г. и в началото на тази година БНБ предприе мерки, които бяха насочени към допълнително заздравяване на капацитета на банките за управление на кредитния риск и другите основни рискове, заздравяване на капиталовата им база и стабилизация на темповете на нарастване на кредита за частния сектор до едно умерено равнище, което може да бъде поддържано в средносрочен период. Решенията за тези мерки бяха взети по прозрачен начин (председателят на АТБ участваше без право на глас в дискусиите на УС на БНБ) и бяха комуникирани и приложени по начин, който позволяваше на търговските банки да реагират адекватно и без излишни изненади на тези промени. За съжаление стремежът ни към прозрачност и предвидимост бе възприет от някои колеги от търговските банки като признак на слабост и проява на наивност от страна на БНБ. Разкрасяването (beautification – това бе терминът, който Европейската комисия използва в случая на гръцките бюджетни дефицити) на счетоводните данни през последната седмица на месец март с цел увеличаване на кредитния портфейл, който се взема за база при прилагането на Наредба № 21 не само бе крещящ пример на недобра банкова практика, но и сигнал за липсата на респект и неоценяване на политиката на прозрачност, диалогичност и предвидимост следвана от нас през последните години. Не бих могъл да отрека правото на всеки един от вас да преследва собствения си интерес. Това обаче не трябва да става за сметка на подкопаване на доверието между БНБ и търговските банки. С промените, които вчера УС на БНБ прие, сме уверени, че ще постигнем целите си за достигане на по-умерен растеж на кредита за частния сектор в рамките на 25-30 %. Това ще даде и възможност на търговските банки да се откъснат от надпреварата за по-големи кредитни портфейли и пазарни дялове и да поставят по-голям акцент на качеството на тези портфейли и заздравяване на системите за оценка и контрол на риска. Тук искам да се обърна и към журналистите, отразяващи работата на банковата общност. Мерките на БНБ, както и кредитната политика на търговските банки бяха отразен с много гръмки заглавия. Няма полза от тези сензационни заглавия. Централната банка изпълняваше и ще продължи да изпълнява задачите, определени й в закона за БНБ, а търговските банки следваха и ще продължат да следват своя интерес. В тази логика няма място за сензации и гръмки заглавия, като „БНБ отвръща на удара”; „Наказват банките за...”.
Добър пример за съвместна работа, чуваемост и диалог между БНБ и банковата общност е работата ни с БОРИКА. Днес подписахме договорите с 25 банки, с което на практика 63% от БОРИКА вече е притежание на търговските банки. Предстои Общо събрание на акционерите, промени в Съвета на директорите, приемане на принципите на тарифната политика на компанията и не на последно място постигане на по-добро ниво на услугите и обслужването както на клиентите, така и на търговските банки.
Днес бих искал отново да обърна вашето внимание върху въпроса за отношенията между търговските банки и техните клиенти.
Текущата кредитна политика на търговските банки по отношение на потребителския и ипотечния кредит, ако продължи да бъде следвана сериозно, ще подкопае доверието между вас и вашите клиенти. Кредитирането на домакинствата е най-динамично развиващият се сегмент на банковия пазар и засяга голяма част от обществото ни. За да сме сигурни, че процесът на кредитиране на домакинствата е поставен на здрава основа и е устойчив, трябва да гарантираме, че потребителите получават точната информация при вземане на решение и добре разбират задълженията и рисковете, които поемат. Отново подчертавам, че този пазар има голям потенциал, но и носи своите рискове, тъй като домакинствата нямат дълъг опит в натрупването на дългове и тяхното управление. За съжаление, впрегнати в борбата за пазарен дял, Вие стигнахте до ситуацията непрекъснато да рекламирате нови продукти при все по-ниски лихвени проценти, без тези реклами да дават точна информация на вашите клиенти, най-вече домакинствата, за реалната дългова тежест и рисковете, които те поемат. Отново искам да подчертая, че тази политика на отношения с клиентите не може да бъде устойчива в средносрочен период и по-скоро ще има негативен ефект върху Вас и системата като цяло. В медиите непрекъснато се представя информация за клиенти, които твърдят, че са подведени от рекламите и договорите за кредит, които банките им предоставят. Отчитайки бързите темпове на нарастване на кредита за домакинствата и текущата рекламна политика на банките, имаме всички основания да очакваме, че тези критики ще нарастват. Нужно ли е други регулаторни органи да вземат отношение по въпроса, което да накара банковата общност да преразгледа маркетинговата си политика по отношение на потребителските и ипотечните кредити? Уверен съм, че в банковата общност има воля този въпрос да бъде решен помежду Ви, така че да се гарантира общия интерес, без да се изчаква приемането на закона за потребителския кредит.
До края на тази година ние съвместно трябва да намерим решение на множество въпроси:
1. Първо, уверен съм, че ще постигнем умерени и стабилни темпове на растеж на кредита за частния сектор, което допълнително ще стабилизира портфейлите и ще ограничи макроикономическите рискове, произтичащи от динамиката на текущата сметка на платежния баланс. Днес анонсирахме приетите изменения в Наредби № 8, 9 и 21, така че ще спестя време и няма да навлизам в конкретни обяснения.
2. Във връзка с динамиката на кредита ще трябва да намерим подход, който да позволява кредитният регистър да обхване по-пълно кредитополучателите в страната. Възможно решение е небаковите финансови институции, които са собственост на търговските банки, да регистрират в кредитния регистър отпуснатите от тях кредити. Надяваме се, че частните кредитни бюра също ще се развият, така че да обхванат големите търговци на дребно, които продават на кредит, както и фирмите, предлагащи услуги.
3. През първите три месеца на годината БНБ изработи проект на закон за потребителското кредитиране, който вече е изпратен на Министерството на икономиката. Този закон е важен не само от гледна точка на изпълнение на нашите ангажименти в процеса на присъединяване към ЕС. Въвеждането на правила относно информационното обезпечаване, документалното оформяне и засилените гаранции по отношение правата на кредитополучателя ще премахне асиметрията на информация между кредитор и кредитополучател и ще въведе определена степен на стандартизация в сегмента на потребителските кредити. Съществено важно е въвеждането на понятието за “годишен процент на разходите по потребителски кредит”, което означава общата цена на кредита, изразена чрез годишен процент. Проектът за нормативен акт въвежда определени задължения за оповестяването и изчисляването годишния процент на разходите по потребителски кредит. Законът ще въведе равнопоставеност между кредитор и кредитополучател, като ще обхваща не само банковия кредит, а всички видове потребителски кредит. През идните месеци БНБ, банковата индустрия и Министерството на икономиката трябва да проведат необходимите консултации, така че в максимални кратки срокове този закон да влезе за обсъждане в Народното събрание веднага след изборите.
4. През втората половина на година ще влезе в действие и новата наредба за капиталовата адекватност на банките, която отчита и пазарните рискове. През това тримесечие БНБ и банковата общност ще трябва да направят необходимите тестове, така че да сме сигурни, че преминаването към новата наредба ще бъде плавно и без сътресения.
5. В началото на месец април бе приет и закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. До края на годината БНБ ще изготви подзаконовата нормативна уредба. Този закон въвежда режима на помирителната комисия за платежни спорове. АТБ ще трябва да подготви своята листа с представители в тази комисия.
6. До края на годината УС на БНБ ще намери стратегическо решение по въпроса за дистрибуцията на банкноти и монети. Опитът ни до момента показва, че трябва да търсим общо решение за централната банка и търговските банки, което да гарантира чистотата на паричното обращение и същевременно да намали разходите за неговото поддържане както за БНБ, така и за банките.
Уважаеми дами и господа банкери,
С подписването в понеделник на договора за членство на България в ЕС пред банковия и финансов сектор се отриват много възможности, но и не по-малко предизвикателства. През последните години изминахме дълъг път. Поставихме на здрава основа и модернизирахме банковата система, така че тя в момента е в основата на добрите икономически показатели на страната. Несъмнено трябва да запазим постигнатото, защото без финансова стабилност не може да има устойчив растеж. Имаме още много работа за вършене, така че да сме сигурни, че нашата банкова система ще бъде конкурента в единния банков пазар на обединена Европа. Предизвикателствата не трябва да ни стряскат. Искам да Ви уверя, че с общите усилия на банковата общност и централната банка ще сме в състояние да преодолеем всички предизвикателства.
Благодаря Ви за вниманието.
