Изказване на г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, пред Осмата годишна конференция „Банките и бизнесът“, София, 2 декември 2020 г.
ИКОНОМИКАТА И БАНКИТЕ – (ТОЗИ ПЪТ Е РАЗЛИЧНО, СТРУКТУРНО Е)N
Уважаеми дами и господа,
Благодаря на организаторите за възможността отново да представя вижданията на Българската народна банка относно развитието на икономиката през настоящата и следващата година, както и за ролята на банковия сектор в този процес.
Тази година е необичайна. При съществуващата несигурност в българската и световната икономика прогнозите са много трудни. В моето изказване първо ще представя очакванията ни за тази година в контекста на разговора, който имахме приблизително по същото време преди година на същата традиционна конференция. След това ще разкажа какво всъщност се случи до момента и на база на тези текущи развития ще опитам да представя какво очакваме за развитието на икономиката на страната, банковия сектор и отношенията на банковия сектор с икономиката.
Очакванията преди година
Преди година отново дискутирахме връзката между икономиката и банките. Тогава очакванията ни бяха основани върху вече наблюдаващото се по онова време забавяне на растежа на световната икономика и специално на икономиката на Европейския съюз. Това забавяне беше движено от няколко фактора, сред които глобалните търговски спорове между САЩ и Китай, засягащи целия свят на фона на свиването на глобалната търговия, което влияеше и на икономическия растеж в Европа и особено в еврозоната поради силно отворения характер на нейната икономика. Допълнителен фактор за забавянето на растежа беше несигурността с Брекзит. Големият фактор обаче беше практическото изчерпване на ефектите от силно стимулиращата парична политика в еврозоната, заедно с липсата на възможност правителствата чрез фискална политика да оказват допълнителен икономически стимул (което на технически език наричаме липса на фискално пространство). Всичко това беше съчетано и с насложените структурни проблеми в страните от еврозоната – свръхзадлъжнялостта на много правителства там, растящата задлъжнялост на корпоративния сектор, спадащата производителност в практически всички страни и застаряващото население като допълнителен фактор, ограничаващ потенциалния растеж.
Тогава очаквахме растеж на еврозоната през 2020 г. от около 1% - 1.2%, тоест растеж, който се забавя, но е още положителен. Това забавяне естествено очаквахме да се пренася и върху българската икономика с лаг, който е традиционен за връзката между българската икономика и еврозоната. По онова време България още имаше темп на растеж, по-висок от този в еврозоната, който обаче също се забавяше в резултат от забавянето на еврозоната.
Икономиката на България беше в добро състояние от гледна точка на това, че имахме относително висок растеж и заетост, вследствие едновременно на свиващата се работна сила, растящата икономика и високото търсене на пазара на труда, което от своя страна генерираше и растеж на заплатите и на потреблението. Това беше добра среда за банковия сектор и търсенето на кредит беше високо от страна и на фирмите, и на домакинствата, при по-бърз растеж в сегмента на домакинствата.
Тогава, преди година, очаквахме през 2020 г. предизвикателствата да бъдат по-скоро свързани с потенциално умерено забавяне на икономиката, което да оказва натиск върху доходността на банковата система предвид това, че лихвите по депозитите и по кредитите вече бяха спаднали много. Но нямахме очакване за нещо, което би създавало реализирането на рискове в сектора. Никой тогава не си представяше, че ще се сблъскаме с такъв икономически шок, какъвто беше свързаният с новия коронавирус.
Уникалната криза и политиките на еврозоната
На практика пандемията създаде един непознат за нас тип икономическа криза. Досега модерният свят няма добре описана икономическа криза, породена от пандемия. Най-близката аналогия, която може да бъде направена, е с испанския грип от 1919 г. – 1920 г. Тази аналогия е приблизителна, например поради различния брой вълни, които са наблюдавани по време на испанския грип. Освен това тогава светът излиза от Първата световна война и разрушителните ефекти от нея съвпадат по време с грипа. Това са коренно различни изходни условия спрямо днешните. В допълнение, тогава познанието както в медицината, така и в икономическата теория и в управлението на икономиките, е било много по-малко от това, с което разполагаме в момента.
Ето защо е много трудно да се направи аналогия и да се извадят изводи как би протичала на глобално ниво текущата икономическа криза. Настоящата криза е уникална по това, че икономическият спад се причинява от решения на правителствата. Властите вземат решение да ограничат икономическата активност, за да предотвратят разпространението на пандемията и да сложат под контрол заболеваемостта сред населението. Имаме забавяне на икономическия растеж, инициирано от политика на правителствата. Това е необичайно. А когато на отделни частни агенти, домакинства или фирми, правителството налагат ограничения върху икономическата активност, те естествено развиват очакване, че чрез друг тип политика пак правителството ще трябва да компенсира спада на икономиките и да създаде компенсационни механизми.
Както вече коментирах, на предишния етап от развитието на европейската икономика и в частност на еврозоната, паричната политика беше практически изчерпана. Лихвените проценти в еврозоната бяха отрицателни, а допълнителното им намаляване би било свързано по-скоро с негативни ефекти за финансовия сектор, домакинствата и фирмите. Така че компенсационен инструмент за икономиката под формата на допълнително намаляване на лихвите не съществуваше още преди идването на настоящата криза.
Затова от двете основни типа икономически политики оставаше фискалната. Тя обаче в еврозоната също беше силно ограничена предвид свръхзадлъжнялостта на много правителства. При това положение Европейската централна банка драстично увеличи покупките на държавни ценни книжа – инструмент, нетипичен за паричната политика, каквато я познавахме през последните 30 години. Поради огромния мащаб на тези покупки паричната политика на практика се превърна в част от фискалната. Централната банка де факто подпомага политиките на правителствата, за да могат те при високата си задлъжнялост да генерират фискален стимул в икономиката.
Основните канали за такъв фискален стимул в еврозоната са познати – предоставяне на директни помощи на домакинства и на фирми и държавни гаранции върху дългове с цел намаляване на кредитния риск за кредиторите.
България в пандемията и първите ни мерки
България беше в много по-добро изходно състояние икономически, предвид на нашия режим на парична политика, на валутния борд, и нашата исторически консервативна и много отговорна фискална политика през годините. Икономиката ни през първото тримесечие на 2020 г. все още имаше положителен растеж. Към месец март имахме значителен бюджетен излишък. Това, заедно с ниския публичен дълг, позволи на България да финансира увеличаващия се дефицит не чрез финансиране от централната банка, което не е и възможно при нашия режим, а чрез финансиране от пазара, при това на доста добри условия благодарение на свръхликвидността, създадена на глобално ниво.
На практика компенсаторният икономически механизъм у нас е същият, както в еврозоната – през фискалната политика със значително нарастване на бюджетния дефицит, вследствие на едновременното забавяне на бюджетните приходи и увеличаване на държавните разходи. Тук няма да влизам в другата дискусия доколко ефективна е провежданата у нас фискална политика.
Ще се спра също на темата за състоянието на банковата система и нашата парична и надзорна политика.
Банковата система на България също посрещна настоящата криза с много добри изходни показатели. Тя имаше много високо ниво на ликвидност и капиталова адекватност. Заедно с това необслужваните кредити намаляваха, като това се дължеше на два фактора. Първо, цикличния фактор на високия икономически растеж през последните 3 години. Второ, структурния фактор на проведените през последните 4 години два прегледа на активите, оказали допълнителен натиск на системата за съкращаване на необслужваните кредити.
Относително високият темп на растеж от около 10% на кредита за домакинства и фирми беше станал причина да повишим антицикличния буфер 3 пъти – един път ефективно до 0.5 % и с още две увеличения от по 0.5%, които предстояха пред април 2020 г. и януари 2021 г. Значително намалените лихвени проценти създаваха риск за банковата система доколкото кредити, отпускани на тези ниски лихвени проценти, вероятно не отчитаха целия вграден кредитен риск.
Управителният съвет на БНБ още на 12 март проведе заседание и, отчитайки настъпващата значителна промяна в икономическия и финансов цикъл и очаквайки рязък спад на икономическата активност, прие мерки, целящи допълнително засилване на капиталовата позиция на банките.
Първата мярка беше за неразпределяне на печалбата на банките от 2019 г. Тази печалба, която секторът трябваше да рекапитализира, беше рекордно висока поради икономическия растеж и съответно растежа на кредита изминалата година. Втората мярка беше да се гарантира, че високата ликвидност на банките е инвестирана сигурно и че въпросните активи действително са ликвидни. В началото на 2020 г. значителна част от ликвидността на банковата система бе концентрирана в експозиции, част от които не бяха с най-високо кредитно качество. Имайки предвид, че икономическите кризи водят до спад на кредитното качество на контрагентите, въведохме мярка за намаляване на концентрацията на ликвидността и увеличаване на кредитното ѝ качество. Инструментът на тази мярка беше свързан, естествено, с цената при инвестиране на съответната ликвидност. Третата ни мярка беше решението да отменим предвидените увеличения на антицикличния буфер. С промяната на бизнес цикъла тези ограничения, предвидени от 1 април 2020 г. и от 1 януари 2021 г., вече нямаха икономически смисъл.
Тези решения Българската народна банка взе доста преди други централни банки да предприемат мерки. Напомням например, че на 12 март 2020 г. Европейската централна банка също проведе заседание, но не предприе никакви мерки във връзка с пандемията. Прогнозата за развитието на икономиката на еврозоната, която те публикуваха на 12 март, все още съдържаше очакване за 1% растеж еврозоната през 2020 г.
Мораториумът върху плащанията по банкови кредити
През месец април в целия Европейски съюз правителствата ограничиха икономическата активност. Тези действия съответно щяха да доведат до затруднения в обслужването на банковите кредити на фирми и домакинства. Това от своя страна повдигна въпроса какво може да се направи за въвеждане на облекчения в обслужването на тези кредити. Тъй като темата беше поставена от всички страни, в рамките на Европейския съюз беше приета регулаторна рамка, свързана с въвеждане на правила за мораториумите върху плащания по банкови кредити.
Тази мярка, която не е типична централно-банкова или надзорна, беше резултат от дискусиите в Европейския банков орган. Там беше генерирана идеята за създаване на правила за временни мораториум – т.е. през периода, по време на който икономическите агенти са ограничени да осъществяват дейност поради фактори извън техния контрол, те да не бъдат задължени да погасяват задължения към банките. Това е временно отлагане на задълженията, а не за тяхното опрощаване.
Българската народна банка прие да прилага насоките, утвърдени от Европейския банков орган. В съответствие с условията в тези насоки, Асоциацията на банките в България изготви проект на правила за мораториум, които ние одобрихме. Първият срок на мораториума беше от април до края на юни. Тогава фирми и домакинства можеха да кандидатстват за отсрочване в обслужването на техните кредити. В края на юни срокът беше удължен с три месеца до края на септември. В края на септември, отчитайки тогавашното развитие на пандемията и икономиката в рамките на Европейския съюз, Европейският банков орган реши, че няма необходимост от допълнително удължаване на сроковете. Така тогава отпадна правното основание на Българската народна банка за удължавания на срока на мораториума в България.
Статистиката от практическото прилагане на мораториума дотук е следната. До края на юни, т.е. през първите три месеца, са подадени 98% от заявленията от предприятията и са издадени 89% от одобренията по тези заявления. За домакинствата този процент е още по-висок – през първите три месеца са подадени също 98% от заявленията, а са одобрени 93%. Така през първоначалния етап виждаме много голяма активност в използването на мораториума, а в последствие – през следващите три месеца – ефектът се изчерпва. Това има своята логика, свързана с обстоятелството, че онези, които са получили директно икономически удар от ограничителните мерки, веднага са поискали да се възползват от възможностите на мораториума.
След това практическият ефект от мораториума започва да се свежда до задържане нарастването на необслужваните кредити. Очаква се големият спад в икономическата активност да се пренесе към по-висок процент на необслужваните кредити. В резултат от този ефект от мораториума, който позволява отлагане на прекласифицирането на кредити като необслужвани, към септември още виждаме запазване на необслужваните експозиции на практика на нивото им от началото на годината.
В банковата система също наблюдаваме увеличаване на капиталовата адекватност в резултат от нашата мярка за неразпределение на печалбата в сектора. Допълнителен ефект идва и от общоевропейската регулаторна мярка, позволяваща т.нар. “quick fix”. Без да навлизам в подробни технически обяснения, това накратко казано е намаляване на определени рискови тегла за определени експозиции на банките, което автоматично увеличава капиталовата им адекватност.
Също сме свидетели на запазване на високата ликвидност в банковата ни система, независимо от мораториума. Обяснението за това се съдържа в много високото ниво на спестявания, генерирани от домакинствата – рационално поведение предвид несигурността, пред която те са изправени за своята заетост и бъдещи доходи. Високата ликвидност на банките е резултат и от забавянето на кредитирането. Последното е факт, макар и без да се реализира в степента, в която го прогнозирахме. Корпоративният кредит например се забавя по-бързо от потребителския и ипотечния, но като цяло положителният растеж на кредита остава.
Изводът е, че разполагаме с банкова система, която запазва много високо ниво на капиталова адекватност и ликвидност, което ѝ позволява да продължи да предоставя кредити при съществуващото търсене от страна на фирмите и домакинствата.
Очакванията за следващата година
При настоящите условия какво очакваме за 2021 г.? Трудността да се дефинира прогноза е разбираема. Най-важният въпрос е какъв би бил профилът на възстановяване на българската и глобалната икономика. Някъде до септември тази година преобладаващото разбиране бе, че през 2021 г. ще започне процес на възстановяване. Това очакване обаче не отчиташе допускането за втора или последващи вълни на разпространение на пандемията.
Днес сме на етап, в който фактически всички европейски страни имат втора вълна и ограничения на икономическата активност. При това положение е трудно да се прогнозира, че 2021 г. ще бъде година на бързо възстановяване. Регистрирането на ваксини принципно дава надежда, че вирусът може да бъде поставен под контрол и оттам – че може да се избегнат допълнителни ограничения на икономиката. Но и тук има въпросителни. Например не знаем как би се осъществила една широкомащабна ваксинация на населението, нито каква би била склонността на населението да се подложи на ваксинация. Затова е трудно ваксините да ни дадат основа да прогнозираме траектория на бързо възстановяване.
Не бива да забравяме и споменатите в началото дълбоки структурни проблеми в европейските икономики и високата задлъжнялост на правителствата, която през настоящата година само се увеличава. Нямаме основания да смятаме, че тези структурни проблеми ще изчезват през 2020 г. Напротив, те вероятно се задълбочават и в средносрочен план ще продължат да ограничават икономическото възстановяване.
В резултат от пандемията ще имаме и сектори в икономиката, които структурно и дългосрочно ще бъдат засегнати. Това са секторите, свързани с пътувания или предоставяне на услуги на хора в близки пространства и изискващи близък контакт. Вероятно в тези сектори възстановяването ще става по-бавно и в непълна степен, предвид промяната в потребителските нагласи.
България още остава с ниска задлъжнялост, независимо от високия бюджетен дефицит, който тази и следващата година ще може да се финансира относително евтино. Така че специално задлъжнялостта на правителството няма да е пречка пред бъдещо възстановяване на българската икономика
В банковия сектор е логично да очакваме нарастване на необслужваните кредити. С оглед на високото ниво на капитализация и ликвидност, банковата система ще може да поеме този натиск и ще запази възможността си да кредитира секторите, в които ще има търсене.
В последните дни след въвеждането на новите ограничителни мерки в България отново се повдигат въпроси за компенсиращи икономически политики. Коментира се възстановяването на мораториума върху плащанията по банкови кредити. Такава стъпка принципно няма да донесе големи ефекти, тъй като мораториумите са ефективни само като временни мерки. Дългосрочното отлагане на обслужването на кредити не може да бъде инструмент на надзорна политика, тъй като вече може имаме пред себе си перманентно засегнати сектори от икономиката. Такива сектори дългосрочно ще имат проблем с платежоспособността и не става дума за ликвидни проблеми, които да се решават чрез отлагане на кредитни плащания. Ето защо дори ако на европейско ниво насоките за мораториумите на Европейския банков орган бъдат възобновени, те едва ли ще бъдат в посока на много дълги периоди на удължаване.
По отношение на политиката на Българската народна банка анализът ни показва, че мерките от март 2020 г. бяха много навременни и доведоха до запазване на висока капитализация и ликвидност в банковата система. Предвид продължаващата несигурност и неяснота пред икономиката, със съответните рискове за банките, нашите мерки ще останат и през следващата година.
В допълнение към тях се очакват нови регулации, от които ще отбележа една – в областта на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения. Досега тези наши изисквания към банките бяха индикативни. От 2021 г. БНБ постепенно ще започне да въвежда задължителни минимални изисквания с преходни периоди, които разбира се ще бъдат достатъчно дълги, до 2024 г., така че това да не оказва съществен натиск върху банковата система.
Благодаря за вниманието!
