Българска народна банка

Господин Радев, завършваме годината без приет бюджет за следващата. Това е финалът на календарната година. Какъв социален ефект ще има това – за системата, за банките, за обществото?

- Всъщност бюджетният процес до голяма степен е отражение на политическия процес. Ако политическият процес се характеризира с хаотичност, безотговорност, деструктивност, не може да очакваме нещо по-различно и от бюджетния процес и това е, на което сме свидетели през последните дни. Очевидно след днешните решения в Парламента има някаква светлина в тунела, надявам се тя да не е мираж. Но решаването на въпросите в бюджетната сфера преминава през разрешаване на политическата криза.

В този смисъл оптимист ли сте?

- Мисля, че съм реалист. Това, което трябва да направим, според мен, е да дадем широка подкрепа за един позитивен дневен ред на страната. Аз бих обобщил този позитивен дневен ред в една дума с три измерения. Думата е консолидация. Измеренията са политическа консолидация, институционална консолидация и фискална консолидация.

Бюджетът всъщност е най-важният годишен акт на държавата. Той включва освен Закона за бюджета и макроикономическа рамка, и тригодишна фискална програма. Бюджетът за следващата година трябва да включи и четиригодишен структурен фискален план, стратегия и план за управление на дълга, инвестиционна програма и редица други документи. Аз мисля, че можем да дискутираме темата за бюджета, когато видим какъв е точно проектът за следващата година. Министърът на финансите ми обеща, че тя ще изпрати този пакет от документи до Българската народна банка и когато ги получим, разбира се, ще ги анализираме много внимателно и ще ги коментираме добросъвестно.

И в очакване, господин Радев, на параметрите на бюджета на преден план са мерките на Министерството на финансите. Запълването на дупката в държавата, тъкмо според министъра на финансите, може да се търси в увеличаване на акциза върху алкохола и цигарите, върху данък от свръхпечалбата на банките, върху данъчната амнистия. Първо, да Ви попитам в такава ли последователност на тези мерки и, второ, ще има ли ефект и това достатъчно ли е?

- Като цяло аз се връщам на това, което казах: за да се произнесем професионално дали това, което е подготвено, може да работи, или не може да работи, трябва да видим целия пакет от мерки. Това, което излезе в публичното пространство, не изглежда убедително, не изглежда балансирано. Защо?! В това, което изброихте, няма нито една мярка за овладяването на разходната експанзия. Всъщност основният проблем в бюджета е в частта на разходите. Не искам да коментирам приходните мерки, може би с изключение на една от тях – и това е предложението за свръхоблагане на банките. Правя го, защото прилагането на една такава мярка би имала много сериозни отрицателни последици както за икономическата активност, така и за финансовата стабилност.

Всъщност кредитът в момента, и това го показват всички анализи на текущата икономическа и финансова ситуация, е един от ключовите фактори за поддържане на икономическата активност на положителна територия. Това е тема, която ние дискутираме много, беше повдигната и онзи ден при срещата ми с посланиците от Европейския съюз – при тази рецесия в основни търговски партньори на България, при тази политическа криза вътре в страната, как успявате, кои са факторите, които държат икономиката в състояние, което генерира растеж. Отговорът е да, има няколко фактора, но един от ключовите фактори е кредитът, тъй като е достъпен и е на приемлива цена. Свръхоблагането на банките ще има като непосредствен ефект оскъпяването и съответно ограничаването на кредита. А това ще затормози много сериозно икономическата активност, от което ще загубят всички – ще загубят банките, ще загуби бизнесът, ще загубят домакинствата и в крайна сметка ще загуби бюджетът. Затова имах повод да го кажа на една дискусия съвсем скоро, използвайки максимата, че всъщност, когато си в дупка и искаш да излезеш от нея, първото нещо, което трябва да направиш, е да спреш да копаеш. Свръхоблагането на банките не само че няма да запълни дупката, но и ще я направи още по-дълбока.

От друга страна, господин управител, е съвсем логично, че и банковите такси и услуги постоянно се увеличават и това прави впечатление на всички нас, потребителите. Не е ли логично Министерството на финансите да търси някаква мярка? Защо се вгледа според вас в свръхпечалбите на банките?

- Аз мисля, че Министерството на финансите осъзнава какви са последствията, разбира се, осъзнавам и какво казвате. Но всъщност проблемът, с който се сблъскваме един път, е този – затормозяване на икономическата активност. Вторият много сериозен проблем са рискове за финансовата стабилност. Това, което беше анонсирано, всъщност е изземване на един значителен ресурс от банките, което не означава нищо друго освен декапитализиране на банковия сектор. Знаем какво стана при опита за декапитализиране на енергийния сектор. Последствията в случая с банките ще бъдат неизмеримо по-големи и по-всеобхватни. Всъщност след пробивите във фискалната политика през последните години банковият сектор остана основният, ако не и единствен, стълб на финансовата стабилност. Опитите да се клати този стълб са опасни и са безотговорни. Така че не трябва по никакъв начин да се допусне трансформиране на фискалната криза във финансова криза.

И ще ви дам само един пример от тази седмица. Мицотакис, гръцкият министър-председател, заяви категорично, понеже имаше такива въпроси към него във връзка със свръхоблагането на банките, и той беше категоричен: Моето правителство никога няма да допусне подобно нещо. Това успокои веднага бизнеса, акциите на банките скочиха нагоре и това е реакцията на държавник, който разбира какви са последствията от една такава стъпка.

Могат ли да се направят параметри, прогнози как ще се отрази, какво ще стане с потребителите на кредити в България, които в момента ползват добри условия на кредитиране?

- Може само да се спекулира, но условията очевидно ще се влошат. В една от страните, която въведе подобни мерки, примерно цената на ипотеката е над 6%, при нас, както знаете, цената на ипотеката е под 3%. Ако си представите какво едно домакинство би изпитало при двойно увеличение на лихвените плащания по ипотеката, тогава може би ще си дадете отговор какви биха били последствията. Това, което трябва да се каже и затова някои наблюдатели го правят, е всъщност да определят този данък не като данък върху банките, а като данък върху кредитополучателите. И това засяга не само домакинствата, а и бизнеса.

Но да приключа с коментара, който правя по тази тема, защото по нея имаме развитие. В момента се водят разговори между Асоциацията на банките в България и Министерството на финансите, разбира се, с участието на Българската народна банка, така че да се намери решение. Тези разговори ще продължат в събота и в неделя и очаквам в понеделник решението да се анонсира. Решението, към което се върви, е да се защити по максимален начин интересът на бюджета, без да се допуска това да блокира икономическата активност или пък да нанесе поражения върху финансовата стабилност на страната.

В същото време има ли необходимост от още мерки от страна на БНБ, които да охладят кредитната експанзия?

- Ние гледаме на този въпрос в широкия контекст, включително нещата, които казах преди малко. Ние сме активирали всички инструменти, с които Българската народна банка разполага, както по линия на паричната политика, така и на макропруденциалната политика. Това, което правим в момента, е да калибрираме тези инструменти по начин, така че да постигнем две цели – едната цел е очевидно да контролираме рисковете в банковата система, но другата, която също е изключително важна, е да направим така, че да не блокираме икономическата активност в страната. Нещо, което наблюдавахме в други страни. Тъй като, ако тръгнем с много сериозни рестрикции в тази сфера, спокойно можем да стагнираме, дори да изпратим икономиката в рецесия.

И ще ви дам пример – нашата оценка е, че това, което имаме като изисквания по отношение на минималните резерви на банките, по отношение на техния капитал са достатъчно строги. Мерките, които въведохме съвсем скоро, по отношение на кредитополучателите са в неутрална територия. Така че ние следим какво става, ще направим отново голям преглед специално на ипотечния пазар и ако има нужда, ще реагираме. Но целта ни е да постигнем оптимален баланс между контролиране на рисковете в банковата система и осигуряване на условия за поддържане на икономическия растеж на позитивна територия. И това е, което постигаме според мен в момента.

Как мислите, господин Радев, данъчната амнистия ще намали ли бюджетния дефицит?

- Трябва да видим точно за какво става въпрос. По принцип всеки, който се занимава с публични финанси, веднага ще ви каже, че е скептичен по тази тема. Но аз не искам предварително да давам някаква оценка. Нека да видим детайлите, икономическата обосновка, какво точно седи зад това предложение, за да може да се произнесем.

В крайна сметка с каква дупка финализира държавният бюджет през 2024 г.? Това ли са прословутите 18 милиарди лева?

- 2024 г. според мен ще приключи в рамките на 3% бюджетен дефицит. Всъщност това, което се води като дискусия, засяга 2025 г. и не само. Както посочих, бюджетният пакет трябва да съдържа тригодишна фискална програма, четиригодишен фискален структурен план и те би трябвало да дадат отговор на тези въпроси.

Как се удържа бюджетен дефицит от 3%, каквато е заявката и на сегашното служебно правителство на фона на инфлация, при това неовладяна напълно?

Инфлацията по дефиниция помага на дефицита. И от едното, и от другото има много негативни последици и за бизнеса, и за домакинствата. Но по принцип инфлационният данък е нещо, което помага в такива случаи. Всъщност проблемът, с който се сблъсква Министерството на финансите, е, че инфлацията върви надолу. Бяха индексирани много разходи, постоянни разходи, по време на предишния скок на инфлацията и по време на кризата, а приходите, след като инфлацията тръгна надолу, не могат да осигурят същия ръст, който да покрие тези разходи. Всъщност това е част от проблема.

Проблемите започнаха още по време на ковид кризата, когато рязко бяха увеличени разходите, в което имаше някаква логика. Това, което беше направено у нас, обаче е, че вместо увеличенията на разходите да бъдат целеви и временни, те бяха всеобхватни и постоянни. И това сега е следствие донякъде от тези решения, които бяха взимани през последните 2-3 години.

Мога ли да си позволя, господин Радев, да кажа, че Вие сте нещо като гуверньор консерватор, защото предупредихте – високите харчове на държавата поставят икономиката пред риск? Консервативен ли сте?

- Управителят, ако не е консервативен, би било проблем. Така че, да. Всъщност това, което съм казвал многократно, защото ситуацията, в която изпадаме сега по отношение на бюджета, не е нещо, което не се виждаше, е, че ние трябва да се върнем към дисциплинираната фискална позиция, която поддържахме близо четвърт век до 2020-2021 г. Тази консервативност във фискалната политика ни помогна много, защото тя е в основата на всички сравнителни предимства, които имаме в икономическата и финансовата сфера. Затова имаме тази чувствителност и в банката, и не само, към това да се разхлабва фискалната политика. Отраженията там са в много посоки. Неколкократно например съм посочвал през последните 2-3 години, че имаме разминаване между това, което правим по отношение на паричните и на фискалните условия. Те трябва да са координирани. Ние имаме фискална експанзия по отношение на бюджета и рестриктивни мерки по отношение на паричната политика. Това подкопава фактически усилията и за овладяване на инфлацията, и за това, което виждаме днес като проблем в бюджета.

Влизайки във вашия кабинет, човек задължително очаква да чуе въпроса за еврото и това е неизменно. Но понеже анализаторите от сутрин до вечер говорят за въвеждането на еврото, а човекът, който знае отговора, сте Вие. Кога България ще въведе еврото?

- Всъщност ние сме много близо. Остава да изпълним т. нар. критерий за ценова стабилност. Ние непрекъснато свиваме разликата между критерия и това, което се случва в действителност. През месец октомври тази разлика е само малко над 0.6 на сто. Данните за ноември ще излязат вероятно след една седмица. Но нашето очакване е, че тази разлика ще се свие допълнително до 0.3-0.4 на сто. Ако не станат някакви неочаквани развития в краткосрочен план, ние ще изпълним критерия през декември или най-късно през януари. След това топката изцяло е в политиците. Не трябва да забравяме, че решението за еврозоната става с политическа санкция.

Политиците според мен, които не само говорят, но искат да направят нещо за влизането на страната в еврозоната, трябва да си поставят за цел да получим такова крайно решение от Съвета на ЕС в рамките на 2025 г. Оттам нататък конкретната дата е следствие от това решение. Обикновено 6 месеца след решението страната трябва реално да въведе еврото. Така че усилието трябва да бъде в тази посока и не трябва да забравяме, че вратата все още е открехната, но може да се затвори.

Като времеви хоризонт какво означава това? Ключова е 2025 г.?

- През 2025 г. трябва да се вземе решението, защото, вижте, ние правим много неща. Ние сме единствената страна, която има пълна правна конвергенция. Това означава, че нашето законодателство е в пълно съответствие със законодателството на еврозоната. Ние сме извършили огромна техническа подготовка.

Какво остава, извинявайте, да надделее – икономическите параметри или преодоляването на политическата нестабилност в страната?

- Политическата нестабилност очевидно е основният фактор. Ако допуснем, че този сценарий за изпълнение на критерия през декември – януари се сбъдне, трябват действително много сериозни политически действия, за да финализираме този процес. Така че такава е ситуацията в момента. Ние работим изключително активно – имам предвид Българската народна банка и търговските банки, инвестираме много в този процес. Техническата инфраструктура на практика е готова. Ние обявихме съвсем скоро, преди дни, един от последните проекти в сферата на платежните услуги. Нашите платежни системи са напълно готови за работа в еврозоната. Същото се отнася и за информационните, счетоводните, статистическите системи. Имаме мащабна подготовка по отношение на всичко това, от което зависи процесът по обмяната – нашите касови центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен са напълно готови за процеса. Доставихме само преди дни всички охранителни коли. Буквално до седмици идват бронираните автомобили. Наели сме всички необходими площи, имаме необходимите за това машини. Това, което правим в момента, е тестова продукция на българските евромонети. Известно е, че ние отпечатваме евро вече от четири години. Така че колелото се е завъртяло. Ние сме на пълни обороти в този подготвителен процес и сме напълно готови. Затова за нас като банков сектор е изключително важно да знаем точно датата, от която ще въведем еврото.

Остава последното и най-важното – политическият консенсус, политическото единомислие. Има ли хипотеза, господин Радев, при която, в зависимост от политическата конюнктура в държавата, ако, да кажем, политическата нестабилност продължи и 2025 г., се вземе друго решение, България да се откаже от еврото, има ли такава опция, това необратим процес ли е за България?

- Аз мисля, че няма знаци в тази посока. Има и две свидетелства през последните две години. Има две решения, които Парламентът прие, дори в периода, когато парламентарните групи не си говореха. И тези две решения бяха взети с почти конституционно мнозинство. В тях беше декларирана ясна подкрепа за този процес. И бяха задължени и Министерството на финансите, и Българската народна банка да направят всичко възможно, за да ускорят процеса. Няма много съществена промяна в композицията на Парламента, така че допускането е, че това сериозно мнозинство в подкрепа на еврото ще продължи да влияе върху процеса. Това, което е важно, е, че този процес не изисква само да се говори за него. Трябва и да се прави нещо за него.

Наред с този оптимизъм идват и негативни новини. Това е съвсем нормално на фона на целия финансов, глобален, икономически характер на събитията в целия свят, които се случват. Един от тях е, че България остава без второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Каква е голямата картина – с нашите доходи, с нашия икономически ръст, с европейското развитие, с банковата система и банков съюз?

- Решаването на политическата криза ще разреши и проблема с Плана за възстановяване и устойчивост. Голямата картина, която се вижда от Българската народна банка, е, че всъщност икономическата активност, основните показатели на страната не стоят никак зле. Затова ние сме толкова чувствителни например към една атака към банковия сектор, която може да промени това. Глобалната несигурност си остава, тя продължава по много линии. Много е важно как ще се разрешат и политическите, но и икономическите проблеми в наши основни търговски партньори. Много е важно какви ще бъдат конкретните действия на новата американска администрация. Така че има една несигурност, която се опитваме да отчитаме.

Но за да има решение и повече яснота, са необходими две неща. Първото е във вътрешен план да разрешим политическата криза. Второто ще дойде логически от това, което предстои да стане – как тези външни конфликти, на които сме свидетели, ще се развият, какви ще бъдат икономическите мерки както по линия на протекционизъм, така и в други посоки. Известно е, че протекционизмът е нещо, което работи срещу световната търговия, работи срещу икономическата активност. Но много е важно, подобно на нашия бюджет, да видим какви са точно детайлите, конкретните планове и тогава ще можем да се произнесем. Това, което имаме в момента, са политически заявки, но дяволът винаги е в детайлите.

Струва ми се естествено в края на годината да правим равносметка за нашите пари. Каква е тази равносметка от висотата на Вашата позиция, на гуверньора на Централната банка? Ако гледаме социалната картина, сме бедни. Ако гледаме доходите, сме богати. Ако гледаме усилията на политиците, отговорът е трети. Истината къде е? Някъде по средата ли?

- Този въпрос има повече от един отговор. Знаете, че ако използваме класификацията на Световната банка, която изследва глобално този въпрос, ние сме в групата на богатите държави. Ако гледаме обаче еврозоната, за която говорим, то ние сме определено, видимо, най-бедни. Мисля, че нашият критерий трябва да бъде еврозоната, а не класификацията на Световната банка. И един от начините това да стане е именно като се присъединим към еврозоната.

А иначе, съдейки от депозитите, които нарастват значително в банковата система, и това е традиционно, ние сме по-близо до Германия, до северните държави, спестяваме, въпреки че се намираме в южната част на Европа., където повече се харчи и повече се задлъжнява.

Господин Радев, благодаря Ви за този разговор!

- Благодаря и аз!

Изтегли (70 KB)