Българска народна банка

ЛИХВИТЕ ПО КРЕДИТИТЕ И ДЕПОЗИТИТЕ У НАС
ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВАТ ВСЕ ПО-ОСЕЗАЕМО

За еврозоната, за избора на подуправителите, за инфлацията и лихвите по кредитите, както и за това, защо на една от българските евромонети ще пише „БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ”

В кабинета на управителя на Българската народна банка господин Димитър Радев сме. Здравейте, господин Радев.

Здравейте, добре дошли в Българската народна банка.

Благодаря Ви много. Встъпвате във втори мандат с много амбициозна задача – България да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г. Кои са големите препятствия по този път?

Не бих говорил за големи препятствия, а за предизвикателства. Очевидно от гледна точка на критериите и на процеса – инфлацията е едно от тези предизвикателства. От друга гледна точка, много важно е, че има широка политическа подкрепа за процеса. Нещо, което не беше толкова сигурно през последните две години. Така че има фактори в едната и в другата посока. Но мисля, че в крайна сметка това, което трябва да направим, ще бъде направено.

Ще говорим в детайли за еврозоната, иска ми се да кажете за конкретните ви стъпки. Но условието за 3% дефицит направи така, че преди два дни финансовият министър дори се обиди на депутатите, че те прекомерно раздуват разходите, пък не се грижат за приходите в бюджета. Това ли е най-голямото предизвикателство пред финансите на една страна – да не може да управлява добре приходите и разходите и това ли е предизвикателството пред България сега?

Това е макроикономическо предизвикателство, което не трябва да се подценява. То е също така много важно от гледна точка на това, с което започнахме разговора – критериите за инфлацията във връзка с еврозоната. Очевидно се намираме в стадий на икономическия цикъл, при който трябва да има една по-дисциплинирана фискална политика. 3% дефицит е добра цел първоначално, но това все още означава фискална експанзия. Така че въпросът е макроикономически. Той е важен дори извън контекста на еврозоната. Промяната в структурата на разходите, която се прави, също така оказва голямо влияние – намаляват се инвестициите, увеличават се разходите за заплати т.е., когато имаме такава структура на разходите, това определено е фактор за увеличаване на инфлацията, а не за намаляването ѝ. Има много аспекти на този въпрос. Но това, от което България се нуждае, е дисциплинирана фискална политика.

Тоест какво казвате на депутатите – внимавайте, придържайте се към този трипроцентов дефицит. Така ли?

Категорично. Мисля, че трипроцентната граница не се поставя под съмнение. Въпросът е как тя ще бъде постигната.

Имате ли съмнения, че това може да е пречка и тази година и догодина да не се изпълни?

Не виждам много сериозни пречки пред фискалната политика, стратегически, тъй като ние имаме един дълъг период от време на дисциплинирана фискална политика. Традициите, нагласите са там, където трябва да бъдат. Въпросът е да не се променя тази траектория, която следваме от десетилетия и мисля, че това е най-важният въпрос в момента – стъпката, която предприемат да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3%, е много добра от тази гледна точка.

В юлската икономическа прогноза залагате ръст от 1% от БВП за 2023 г. Прогнозата на БНБ обаче се разминава с тази на финансовия министър, който обяви ръст от 1.8 %. Вие ли сте много предпазливи или управлението надценява възможностите си?

Ние традиционно сме консервативни във всички наши макроикономически оценки. Това, което стои зад тези оценки, са допусканията, какво точно ще стане, как ще се развият всички останали макроикономически фактори. Но не виждам някаква драматична разлика в това, което предвиждаме ние, и това, което предвижда Министерството на финансите. И двете институции очакват икономически растеж и това е добра новина.

Изборът Ви на подуправители на БНБ накара някои политически коментатори да кажат, че така сте си подсигурили политически комфорт. Предложиха Ви от ГЕРБ, депутати от Продължаваме промяната и от ДПС са тези, които Вие избрахте и предложихте за подуправители. Търсихте ли политически баланс и как ще гарантирате, че няма да се поддадете на политически натиск с този избор?

Това е добър въпрос. Всъщност критериите ми при избор на подуправители бяха три: първият, естествено, е професионалният опит и експертиза, вторият – личностните качества, и на трето място, разбира се, е да генерират широка подкрепа. Имах повод да кажа и в Парламента по време на изслушванията – в самия процес има вграден конфликт. Конфликтът е между независимостта – политическата независимост на Централната банка, и политическия избор на ръководството ѝ. Затова голямото предизвикателство е да се намери точно пресечната точка между този професионален, експертен подход и политическия подход. И мисля, че в случая с избора на двамата нови подуправители тази пресечна точка беше постигната по един оптимален начин.

А по отношение на политическия натиск?

Има много свидетелства, включително през последния мандат, че Българската народна банка не се поддава на такъв натиск. В интерес на истината не съм бил свидетел на такъв натиск. Разбира се, по най-различен начин има опити и в коментари да се влияе на някои решения. Но не мисля, че имаме решение, което се е повлияло на политически натиск.

Директно на Вас политици не се обаждат, надценявайки възможностите си и влиянието, което могат да имат?

Не. Ако става въпрос за решения в банковия сектор, категорично не.

Десни политици Ви призовават за приватизация на Българската банка за развитие. Даже по време на изслушването в групата на Продължаваме промяната- Демократична България, което сте имали, те са Ви призовали да помислите по този въпрос. Какво мислите Вие?

Позицията на Българската народна банка е много ясна в тези случаи. Инициативата трябва да дойде от собственика. В този случай собственикът е държавата, Министерският съвет, в лицето на едно от икономическите министерства. Така че, ако има нещо, което те имат да предложат, то ще дойде при нас и ние ще реагираме. Тук се изпуска една много важна подробност – че от 2020 г, когато ние станахме член на Банковия съюз, тези разрешения се дават практически от Европейската централна банка. Ние участваме във вземането на тези решения, но имаме един глас. Така че нека да видим какво е предложението. Можем да дадем технически съвет за едно или друго нещо. Но не сме видели още конкретно предложение.

Питам Ви затова, защото пак някои политици казват, че Българската банка за развитие е „касичката на олигархията”, която е раздавала безконтролно големи кредити. И по този начин може да се стигне дори до случая КТБ и да се повтори. Каква е гаранцията, че това няма да се случи?

Ще започна от това, че повторение на случая КТБ е невъзможно. Всичко, което направихме през последните години, изключва такъв сценарий. По отношение изобщо на банките за развитие – аз съм бил в продължение на 6 години в борда на най-старата банка за развитие в Европа. Занимавал съм се с този проблем в предишния ми професионален живот. И всъщност има една много интересна тенденция. Ако гледате глобално, проблемите с националните банки за развитие, стават все повече колкото повече се движите на изток и на юг, ние сме някъде на границата. На повърхността проблемите с тези банки изглеждат по различен начин, но генезисът на проблема с тези банки винаги е един и същ – политическа намеса. Имаме държавна банка – реално собственикът, акционерът на тази банка е правителството, политици са тези, които управляват банката. След като имаме политици, които управляват банката, неизбежно циклично се появяват тези въпроси дали тази банка трябва да действа, дали действа в съответствие с устава, или го нарушава. Това, което мога да кажа категорично, е: когато става въпрос за Българската банка за развитие, вътре в страната не съм получавал този въпрос. Но винаги тези, които гледат отвън, казват: защо толкова много натягате условията за тази банка. Защото банките за развитие, държавните банки за развитие се разглеждат като най-безпроблемните институции от банкова гледна точка, защото зад тях стои държавата – каквото и да стане, държавата ще окаже помощ. И всъщност отговорът е да – поради тези именно политически спекулации, в някои случаи са истина, в други – не са. Така че с този тип банки тези въпроси ще съществуват. Затова очаквам да видя какво ще бъде предложението. Но банката е всъщност банката с най-висока капиталова адекватност в страната и с много висока ликвидност. Така че, каквото и да стане, дори най-лошият сценарий с всички тези кредити, по които се спекулира, ако се развият по начин, по който не трябва да се развият, банката няма да представлява проблем за финансовата стабилност на страната и тук точно е отговорността на Българската народна банка. Това, което понякога не се разбира, е, че БНБ не управлява бизнеса на отделните банки. Тя не казва на кого да отпуснат кредит и на кого не. Бизнесът на банката е отговорност на тези, които я управляват, на акционерите и на мениджмънта. Отговорността на БНБ е, че ако има проблем в тази банка, тя няма да стане проблем за финансовата стабилност, няма да стане проблем за данъкоплатците. Затова казвам, че сценарий, подобен на този с КТБ, е изключен.

А търговските банки? Какво е тяхното състояние и има ли риск пред банковия пазар у нас?

Нашите банки са в много добра кондиция. Това се вижда от всички публични данни, от независими публикации. Неотдавна излезе и докладът на ОИСР. Там всъщност ясно e посочено, че показателите на нашите търговски банки са над средните за Европейския съюз. Затова поставям понякога въпроса: представете си, ако всички икономически сектори имаха такива показатели? Нашите банки са в много добра кондиция. Разбира се, ние оценяваме непрекъснато рисковете, определяме изисквания, задължителни изисквания към банките. Знаете, че съвсем скоро, в сила от 1 юли тази година, въведохме нови изисквания към банките – ще изтеглим един значителен ресурс от няколко милиарда от тези банки чрез увеличаване на изискванията за техните задължителни минимални резерви в централната банка. Но тук целта е по-широка. От една страна, да се повлияе на инфлацията, тъй като изтегляйки такъв ресурс от икономиката, това влияе върху потреблението, а оттам се натиска инфлацията надолу. Но другата цел е свързана с възможните кредитни рискове. При една промяна в ситуацията, както ви казах в началото, ние винаги работим по най-консервативния и по най-лошия възможен сценарий, длъжни сме да го правим, да сме сигурни, че това няма да предизвика сериозен проблем.

Това ли е най-големият риск, пред който можем да бъдем изправени – да се раздадат прекалено много кредити, които след това поради различни обстоятелства да не могат да бъдат върнати?

Това е риск, който се отчита в банковия сектор. Не бих казал, че при нас той има някакви драматични размери, защото процесът се регулира добре. Но следим внимателно нещата. Това не е единственият инструмент, който използваме – задължителните минимални резерви. Ние бяхме първата или една от първите централни банки, които реактивираха така наречения антицикличен капиталов буфер. Той по линия на така наречената макропруденциална политика цели същото – да създаде условия, така че при сбъдване на някакви рискове в икономиката това да не доведе до сериозни проблеми в банковия сектор.

Споменахте инфлацията. Инфлацията се забавя. Това го отчитат всички статистики. Тя обаче е основна тема в медиите. Непрекъснато се говори за борба с инфлацията. Правителството сега в своята програма, която прие, я записа като отделна точка с антиинфлационни мерки, които да предприеме. Политиците се замерват с всякакви обвинения кой е предизвикал увеличение на инфлацията. За Вас каква е основната причина за формирането на инфлация у нас?

Не само в медиите и в политическите среди макроикономически инфлацията продължава да бъде тема номер едно. Причините са известни. Ако разсъждаваме от гледна точка на инфлацията вътре в България, голяма част от тези фактори са външни. Не е необходимо да повтарям това, което стана в последно време. Всички тези неочаквани шокове, войната в Украйна също безспорно е фактор в тази посока. Но това, върху което трябва да се концентрираме, са вътрешните условия за инфлацията. Имаше една линия на обяснение, че инфлацията изцяло идва отвън, което на някакъв етап беше коректно. Но все по-голямо значение придобиват вътрешните условия. Това, което ние правим и което подчертах няколко пъти, е, че трябва да имаме една линия на затягане в две основни сфери – монетарните условия и фискалните условия. Това, което правят централните банки, Европейската централна банка с увеличението на лихвите, цели такова нещо. Това, което ние правим с ограничените инструменти, с които разполагаме при паричния съвет, също е в тази посока. Когато взимаме такива решения, с които изтегляме милиарди от икономиката, те преследват тази цел – да ограничим инфлацията. Ние говорим много по тази тема, шест месеца ни трябваха, за да вземем това решение. Защо?! Защото това натягане на монетарните условия се отразява общо на икономиката. Нашата цел не е да „удушим” банките или да стагнираме икономиката, а да овладеем инфлацията, но по един много балансиран начин. И затова вторият важен фактор е фискалната политика – да има пълно синхронизиране между монетарните и фискалните условия в страната. Това не е нещо, което наблюдаваме в момента. Има ясна тенденция на затягане на монетарните условия. За фискалните условия има политически знаци, че ние ще влезем в 3% дефицит, но това, което имаме на практика, е все още продължаваща фискална експанзия. А тя не работи за овладяване на инфлацията, точно обратното.

В този смисъл политиците длъжници ли са на хората?

Те по дефиниция са длъжници, включително и по тази тема.

Основната цел на БНБ е да поддържа ценова стабилност, споменахте войната. Това не е ли особено трудно в условията на война, на политическа нестабилност, в условия на много поредни избори в страната?

Трудно е безспорно, но има един интересен факт във връзка с войната. Всъщност България е една от много малкото страни в Европа, в която не функционираха и не функционират руски банки. Нашият банков сектор на практика няма експозиции към Русия или към руския банков сектор. Затова ефектите от войната в резултат на наложените санкции върху руския банков сектор не засегнаха по никакъв начин нашите банки. Но, разбира се, общото влошаване на икономическите условия в резултат на войната индиректно влияят и на нашия банков сектор. За пръв път, ако гледаме исторически, има такова натрупване на неблагоприятни развития, като започнем с Ковид кризата, войната. Това беше реалният тест за нашия банков сектор. Проведохме много мащабни тестове на банковия ни сектор през 2016 г. През 2019 г. беше проведен от Европейската централна банка и тогава работихме при възможно най-лошите сценарии. Не сме допускали, че тези сценарии ще се материализират. На практика те се материализираха. Но това, че работехме на база на такива най-консервативни, най-лоши очаквания, помогна на банковия сектор да излезе добре от кризите. И не само да излезе добре от тези кризи, но също така да подпомогне икономиката и домакинствата. Спомняте си вероятно тази антикризисна програма, която ние активирахме през март 2020 г. – когато още се говореше какво е ковид и ще става ли нещо, или няма да става. Така че тогава активирахме тази програма, изпълнихме я изцяло и това помогна да се въведе след това частен мораториум върху плащанията по кредити, от което се възползваха десетки хиляди бизнеси и домакинства.

Това ли е доброто управление – да предвидиш кризите, да предвидиш събития, които още не са се случили, но могат да се случат? Така ли работи БНБ?

Мисля, че да. БНБ работи точно така. Това, което ме питаха, включително и по време на изслушванията – няма ли да правите отново тестове, ние не сме спирали да ги правим. Правим ги ежегодно и затова подчертах, че всъщност е добра новина, че няма обществен интерес по темата – означава, че сме влезли в необходимия коловоз. Но тези тестове се правят непрекъснато. Участваме само че вече в общоевропейски контекст при изготвянето на макроикономическите сценарии. Преди само ги използвахме, сега сме активна част от процеса. Така че да, това означава според мен доброто управление и силно се надявам, че това ще продължи.

Ще стават ли по-скъпи кредитите? И ще се вдигат ли лихвените проценти? Днес ЕЦБ вероятно ще вдигне лихвения процент с 25 пункта.

Краткият отговор е да. Само че при нас става по-бавно. Защо става по-бавно – защото нашата банкова система е с много висока ликвидност. Това, което ние правим, включително и чрез мерките, за които стана въпрос, е да ускорим трансмисията на политиката на Европейската централна банка в България. Така че тази тенденция на увеличаване на лихвите ще бъде осезаема в края на тази година и през следващата година. Но краткият отговор е да – ще има увеличение на лихвите, както по линия на кредитите, така и по депозитите.

Питат Ви политиците, ще Ви попитам и аз – не закъснявате ли с разяснителната кампания за еврозоната?

Голяма тема, не искам да се връщам към това, което трябваше да направим през последните две години. Всъщност кампанията трябваше да започне на 1 октомври 2021 г. Трябва да се действа, да се действа активно и Българската народна банка има готовност да го направи. Една малка подробност е, че има вече подготвен информационен масив – доста солиден, в който се съдържат не само рубрики по отделните теми, но и клипове, включително проекти на договори с медиите. Собственик на този масив е правителството в лицето на Министерството на финансите. Те трябва да кажат „да”, за да стартира разяснителната кампания. Очаквам това „да” да се чуе скоро. Но, разбира се, ние като централна банка работим активно по тази тема. Сега в Управителния съвет имаме съгласие, че трябва да правим повече по този въпрос и това ще се види в близките седмици.

Загуба на национална идентичност виждат критиците на приемането на еврото. Какво ще им отговорите?

Че не е вярно. Не е вярно по няколко линии – първо, това, което имаме като паричен режим в момента, е всъщност много рестриктивен, много скъп паричен режим, в който имаме много ограничени инструменти да действаме. Стана въпрос няколко пъти във връзка с това, което правим. Всъщност ние не можем да определяме основни лихви за целите на политиката, не може да участваме с операции на открития пазар, нещо, което Европейската централна банка прави. Дадох едно сравнение, което не знам, доколко е коректно, че в момента сме в състоянието на скулптор, на когото са дали само чука, но не и длетото. Това, да постигаш същия резултат с чука, е значително по-трудно, по-скъпо, хаби се много материал. Когато станем част от еврозоната, ще разполагаме и с длетото. А ако погледне човек, дори чисто символично на въпроса – ние разговаряме за дизайна на монетите. Има съгласие в Управителния съвет, придвижваме въпроса и там ще ги има всички български символи. Вместо да бъдат използвани от няколко милиона човека в България, ще бъдат използвани от над 300 милиона в еврозоната и вероятно още толкова извън нея.

БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ – защо решихте на монетата от 2 евро да бъде изписан този надпис?

Защото такава е традицията. Когато сме възобновили сеченето на монети, този надпис е бил включен в дизайна на монетите до 1942-43 г. Това е в съответствие с най-добрите традиции, които имаме в монетосеченето.

Говорите за традиции, а какво мислите за модерния начин, по който тече животът ни – в света на криптовалутите и изкуствения интелект как се управлява една институция като БНБ?

Криптовалутите засега са извън обсега на действие на централните банки.

Като символ на света, го казах.

Символът, който аз приемам, е дигиталното евро. Една голяма тема. Ние участваме активно в дискусиите за дигиталното евро. Знаете, че съвсем скоро Европейската комисия прие рамката, в която ще се работи по тези проекти. Има ентусиазъм, има донякъде умерен скептицизъм за това, кога точно това ще стане. Но ентусиастите говорят за дигитална революция в сферата на парите и аз съм склонен да им вярвам. Въпросът е дали България ще бъде част от тази революция или ще стоим отстрани и ще чакаме да видим какво и как ще стане и как нещата ще дойдат при нас.

И последния въпрос, господин Радев – коя е картината във Вашия кабинет, в която се вглеждате? Виждам няколко тук.

Като цяло и в трите – те са на повече от 100 години, поне две от тях. Другата е на Дечко Узунов. Така че не съм ги сменил, запазил съм ги и обичам да ги гледам.

Благодаря Ви за това интервю за „Още от деня”.

Благодаря.

Изтегли (75 KB)