Изказване на управителя на БНБ г-н Димитър Радев по време на конференцията „България в еврозоната - предимства и възможности“, София, 9 декември 2022 г.
Уважаеми дами и господа,
Искам преди всичко да благодаря за поканата на организаторите и, разбира се, за инициативата да се организира това събитие. Наред с всичко друго, това е и индикатор за увеличаващия се обществен интерес към темата за присъединяването на страната към еврозоната и въвеждането на еврото. Ще се опитам да отговаря на въпроса защо го правим, защо искаме да се присъединим към еврозоната и да въведем еврото.
На повърхността въвеждането на еврото в България може да се разглежда като технически процес. Подобно виждане има своите основания. Те са поне две. Първо, левът е фиксиран към еврото от самото създаване на общоевропейската валута; и второ, еврото е нашата резервна валута, която осигурява покритието и гарантира стабилността на лева. В този смисъл действително става въпрос за технически процес: за трансформиране на нашата резервна валута евро в местна национална валута.
На практика обаче въвеждането на еврото е много повече от технически процес. То има важни последици за развитието и модернизирането на страната. Ще се спра на поне три от тях, които ми дават основание да направя тази констатация:
1. Нормализиране и надграждане на нашия паричен режим;
2. Ускоряване на процеса на реална конвергенция;
3. Подобряването на качеството и ефективността на институциите.
Нормализиране и надграждане на нашия паричен режим
В продължение на четвърт век ние поддържаме режим на валутен борд. Въвеждането на този режим беше отговор на острата финансова криза, в която страната изпадна в средата на 90-те години на миналия век. Тогава търсехме котва, която да постигне и след това да поддържа финансовата стабилност на страната. Именно във валутния борд я намерихме.
Валутният борд беше котва за установяване, а след това и за поддържане на финансовата стабилност в страната. На база на резултатите, които бяха постигнати, можем да кажем, че той изпълни своето предназначение по възможно най-добрия начин. Не случайно от позицията на времето, валутният борд се разглежда като най-успешната реформа в нашата парична (и в известна степен в нашата стопанска) история.
В същото време валутният борд въведе много строги и сериозни ограничения. Той ни лиши от възможността да провеждаме монетарна, а следователно и пълноценна макроикономическа политика. Ключови функции за една нормална централна банка като БНБ бяха силно ограничени, на практика забранени, като например тази на кредитор от последна инстанция.
Първоначалните очаквания навремето бяха, че валутният борд ще действа сравнително краткосрочно и ще представлява естествен преход към въвеждане на еврото. Неслучайно валутният борд се разглеждаше в началото като българския вариант на това, което сега наричат ERM II. Очевидно очакванията за времевата рамка не се сбъднаха, но непроменена остава позицията, че въвеждането на еврото е единственият добър, разумен, а и до голяма степен възможен изход от режима на валутен борд.
Сега сме на прага именно на такъв изход. Наред с другото, това ще доведе до нормализиране и надграждане на нашия паричен режим. Защо нормализиране? Защото по този начин ще се възстанови провеждането на монетарна политика, а следователно и на пълноценна макроикономическа политика, както и осъществяването на всички ключови функции, присъщи за една нормална централна банка. Защо надграждане? Защото това ще стане чрез присъединяване към един от най-големите и модерни парични съюзи и чрез въвеждането на една от двете най-големи и важни световни валути, която ще се превърне и в наша местна национална валута в резултат на този преход.
Ускоряване на процеса на реална конвергенция
Процесът на ускорена реална конвергенция няма добра алтернатива. Въпросът е дали това ускоряване може да стане преди или след присъединяването към еврозоната.
Нека да посоча, че наред с модернизирането на икономиката и доближаването ѝ до структурата на икономиката в еврозоната, този процес означава и увеличаване на доходите до средноевропейските.
Очевидно в нашия случай на страна извън еврозоната този процес протича много бавно и ние продължаваме да бъдем страната с най-ниски доходи в ЕС. Оставането в това положение крие нарастващи рискове.
Най-сериозният от тях е в противопоставянето на целите за финансова стабилност и целите за увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието на хората. Последните развития, включително и в бюджетните дискусии, протичащи в момента, показват, че има нарастващи нагласи именно в тази посока чрез несъразмерно увеличаване на бюджетните разходи и съответно на дефицитите и дълга. Опитът, включително нашия собствен опит, ни учи, че това е път за никъде. С времето крайният резултат ще бъде загуба на финансова стабилност, най-важното и може би единственото макроикономическо предимство, което имаме в международен план, а също и реално влошаване на благосъстоянието на хората.
Моето твърдо убеждение е, че присъединяването към еврозоната ще разреши този потенциален конфликт, като ускори процеса на реална конвергенция. Само така увеличаването на доходите в България няма да бъде за сметка на финансовата стабилност.
Разбира се, този процес зависи от провеждането на добри политики. При условията на нашата страна провеждането на такива политики са много по-вероятни, ако страната е част от еврозоната, отколкото ако е част от периферията на ЕС.
От една страна, самият акт на присъединяване изисква спазването и постигането на редица критерии, включително за овладяване на инфлацията и дисциплиниране на бюджета, а това може да стане при провеждането на добри политики. От друга страна, присъединяването към еврозоната ще ускори процеса на структурните реформи в България, процес, който е сериозно забавен, ще подобри условията за финансиране на икономиката и също така ще увеличи инвестициите - последното създава мотивация за добри, а не за рискови политики.
Съвкупността от всички тези фактори създава среда за постигане на траен изпреварващ икономически растеж, а именно това е водещия фактор за ускорена конвергенция и увеличаване на доходите.
Подобряването на качеството и ефективността на институциите
Присъединяването към еврозоната има потенциала да се превърне в катализатор за подобряване на качеството и ефективността на институциите. Имаме пред себе си конкретен пример: БНБ и банковата ни система.
Общият контекст на мащабните реформи, които проведохме в централната банка и в банковия сектор след проблемите през 2014 г., беше именно пълното интегриране в европейската финансова инфраструктура и институции. От две години вече имаме и практическия опит от пълноправното ни членство в Европейския банков съюз, включително в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
Свидетели сме на конкретните резултати. Показателите за капиталова адекватност, ликвидност и рентабилност на банковия ни сектор са над средните за ЕС. Това, наред с другото, е резултат от подготовката за присъединяване, а от две години насам и от пълноценното участие на БНБ в институции на еврозоната.
Този институционален пример може да бъде възпроизведен и в други сектори при присъединяване на страната към еврозоната. След като банковият сектор може да постигне резултати над средноевропейските, може да го постигне и всеки друг сектор.
С това нека да се върна към въпроса в началото: Защо го правим?
Разбира се, има повече от един отговор. Въз основа на това, което току-що казах, позволете ми да предложа този:
Правим го, за да нормализираме и надградим нашия паричен режим; да ускорим реалната конвергенция на икономиката, включително да увеличим доходите в резултат не на нарастващи дефицити и дългове, а в резултат на траен изпреварващ икономически растеж; и за да подобрим качеството и ефективността на нашите институции.
Благодаря.
