Изказване на управителя на БНБ г-н Димитър Радев по време на изслушване в 48-ото Народно събрание, 27 октомври 2022 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Нека да започна така. Истинският дебат днес е за или против еврото – еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект.
В точката от дневния ред, която разглеждаме този въпрос, се съдържа зад експертно поставени въпроси. В следващата точка, този въпрос е поставен директно. Но въпросът и в двата случая е един и същ.
Нека веднага да кажа, въпросът за еврозоната е преди всичко друго политически, а не експертен и отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание.
Всъщност въпросът, по мое мнение, е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно забавения вече процес на присъединяване към еврозоната.
Няколко думи по отношение на експертните анализи, които трябва да информират този процес. Това е третата дискусия на тема анализ на ефектите от присъединяване към еврозоната в парламентарен формат, в която участвам през последните шест месеца. Имах повод при предишните дискусии да посоча, че поставените въпроси са с поне двадесетгодишна давност, и на тях многократно са давани отговори, включително в последните месеци и седмици.
Например: Икономическият и социален съвет към Народното събрание само преди няколко месеца прие анализ за въздействието на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната. Този анализ е разработен по искане на председателя на Народното събрание и е представен на вниманието на народните представители. Нека да подчертая, че по закон Икономическият и социален съвет е консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие, с членове – представители на синдикатите, работодателите, браншовите организации, организации на пенсионерите, социално слабите и инвалидите, жените, както и изтъкнати независими учени специалисти по проблемите на икономическата и социалната политика. Изводът на Икономическия и социален съвет, който представлява толкова широки кръгове на гражданското общество, е, че ползите от членство на страната в еврозоната са много повече от рисковете и разходите.
Съвсем неотдавна Софийският университет публикува колективна монография „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната” по повод 120-годишния юбилей на катедра „Икономика“ в Стопанския факултет на Софийския университет – най-старата икономическа катедра в България. Тя дава отговор на същите въпроси, които сега са поставени за разглеждане. В написването на монографията участват и трима текущи и двама бивши служители на БНБ с важен принос към нейната изследователска програма, само че в академичното им качество, без да представляват банката. Един от основните изводи на монографията е, че българската икономика има висока степен на готовност за приемането на еврото и успешно функциониране като член на еврозоната.
Що се отнася до БНБ – има сериозен брой анализи и изследвания с отношение към темата, голямата част от които са публични. БНБ има публикувани изследвания по теми, свързани например с: трансмисията на паричната политика на ЕЦБ; оценяването на финансовия цикъл в сравнение с еврозоната; валутния курс и оценка на равновесното му състояние; оценката на бизнес цикъла в България и степен на синхронизиране с ЕС/еврозоната; конкурентоспособността на българската икономика; макропруденциалните аспекти на банковия надзор; динамиката и факторите на трудовия пазар, инвестициите и жилищния пазар.
Наред с това, след юли 2018 г., когато започна същинската работа по присъединяването на страната към еврозоната, до юли 2020 г., когато бе взето решението за приемането на страната в Европейския банков съюз и съответно на лева в Европейския валутен механизъм, Управителният съвет на БНБ е разгледал над 60 доклада и е приел съответните решения по темата. След тази дата до днес са приети нови около 200 решения в контекста на участието на страната в Европейския банков съюз, зад които стои сериозна аналитична работа. Следователно, от позицията на БНБ няма „необърнат камък“ по тази тема.
Това, което искам да подчертая, е, че има достатъчно представителни, сериозни и актуални анализи относно ефектите от присъединяването на страната към еврозоната. Добавянето на нови анализи в момента само ще забави допълнително процеса и трудно ще добави ново качество. Това, от което се нуждаем сега, са не нови анализи по темата, а конкретни действия.
Каква е готовността на БНБ за присъединяване към еврозоната? БНБ се намира в уникална ситуация. Тя е първата, и засега единствена, българска институция, която от 1 октомври 2020 г. е пълноправен член на ключова институция на еврозоната, каквато е Банковият съюз с двата негови действащи механизма – Единният банков надзор и Единният механизъм за преструктуриране. Следователно, БНБ е институцията, която не на базата на теоретични анализи, а от първа ръка може да каже каква е разликата от това да си извън, или в еврозоната, т.е. говорим не за очаквани, а за реални ефекти.
Съвсем наскоро се навършиха две години от пълноправното ни членство и оценките ни са еднозначно положителни. Ние разполагаме с информация и база данни, до които преди членството ни не бихме могли да имаме достъп, дори срещу инвестирането на огромни ресурси. Ние участваме във взимането на най-важните решения, засягащи банковия сектор в еврозоната, т.е. не само българските банки, но и европейските банки. При вземането на тези решения нашият глас тежи толкова, колкото гласа на Германия, Франция, Италия, Испания и всяка една от останалите страни – членки на еврозоната. Така че вместо да чакаме да ни бъдат сведени за изпълнение съответните решения, ние участваме активно във вземането на тези решения. Трябва да ви уверя, че разликата е огромна.
Финансовите ефекти са друг важен аспект на членството. Вероятно си спомняте за опасенията на някои наблюдатели как членството ни във Банковия съюз ще натовари българските банки с непосилни такси. Действително българските банки плащат такси, свързани с членството ни в Банковия съюз, но финансовите ползи са значително повече. Само по линията на Единния механизъм за преструктуриране българските банки спестяват годишно не по-малко от 160 млн. лева, които подобряват съответно техния финансов резултат. Или, ако използваме застрахователната терминология, срещу много по-ниска премия българските банки получават много по-голяма защита.
От позицията на БНБ, която, както посочих, за ключови свои дейности е вече част от еврозоната, готовността за пълно присъединяване е свързана на този етап преди всичко с технически и логистични въпроси. Създадена е организация за ежемесечна отчетност за постигнатия напредък и оставащите предизвикателства. Досега са подготвени 6 такива доклада, които са представени на Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната, който Министърът на финансите и аз оглавяваме. Всеки един от подуправителите отговаря за съответната сфера на дейност в мандата на БНБ. Има изградени контактни групи, в които поименно са определени хората от БНБ и ЕЦБ, които работят по конкретните въпроси.
Липсата на редовно правителство и ясен политически ангажимент към процеса са сериозен проблем за неговия напредък. Поради тази причина пропускаме един след друг важни индикативни срокове. По същото време миналата година Хърватия вече беше значително по-напреднала по пътя към еврозоната. Ще ви дам само един пример. На 10 септември 2021 г. Европейската комисия и държавите членки подписаха Меморандум за разбирателство с Хърватия за производството на национални евромонети. Този меморандум очертава необходимите действия, за да започне производството на евромонети от бъдеща страна –членка на еврозоната. Подписването на Меморандума позволява да се конкретизира графика за бъдещите евромонети на страната, в това число да стартира процес на избор на националната страна на евромонетите и да стартира техническата подготовка за отсичането и производството на тестова серия с национални евромонети. Меморандумът е предварително условие, за да може страната да получи необходимата документация с техническата спецификация за производство на национални евромонети. Ние изоставаме с около месец и половина от графика само по този въпрос. Консултациите, които заедно с Министъра на финансите проведохме миналата седмица, показват, че подписването на този меморандум все още е възможно, но затова в спешен порядък са необходими поне две неща: категорична политическа подкрепа и ясен мандат на управителя на централната банка.
Политическото решение на въпроса има своята цена. В последните месеци и особено седмици пазарите ни дават много ясни и тревожни сигнали. Цената на нашия новоемитиран дълг се покачва с непознати досега високи темпове. В средносрочен план това означава огромна допълнителна финансова тежест, което поставя много по-остро, отколкото доскоро, въпроса за условията за финансиране на нашия бюджет и нашата икономика. Каква е връзката с темата, която обсъждаме? Връзката е директна.
Ако прочетете съобщенията на кредитните агенции, ще видите, че най-важният фактор за повишаване на кредитния рейтинг на страната, т.е. за подобряването на условията за финансиране, е успешното провеждане на процеса на присъединяване на страната към еврозоната.
За справка: след взетото решение за присъединяването на Хърватия нейният кредитен рейтинг беше повишен с две степени от две от кредитните агенции още преди нейното реално присъединяване. Така Хърватия, която преди решението беше с кредитен рейтинг една степен по-нисък от този на България, вече има кредитен рейтинг, който е с една степен по-висок от българския. За сравнение: преди да получи покана за членство в еврозоната, Хърватия се финансираше при по-висока доходност спрямо ДЦК на България. Към момента доходността по ДЦК на Хърватия е средно с около 100 базисни точки по-ниска спрямо тази на българските ДЦК.
От друга страна, най-важен фактор според кредитните агенции за понижаване на кредитния рейтинг на страната, т.е. за влошаване на условията за нейното финансиране, е забавянето или блокирането на процеса на присъединяване на страната към еврозоната. Следователно, политическото решение за еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка.
Накрая позволете ми да се обърна с призив и молба към народните представители – моля фокусирайте се върху това как да разрешите политическата криза и да дадете отговор на висящите въпроси с пряко отношение към темата, която дискутираме, а именно:
Ще имаме ли редовно правителство и кога? Защото, както ми каза само преди седмица един от факторите, включително по въпросите на еврозоната, през последната година-година и половина той се среща непрекъснато с нови хора, представляващи изпълнителната власт, а това е сериозно предизвикателство особено когато трябва да се движат дългосрочни проекти.
Ще имаме ли ефективно работещ парламент в състояние да приеме огромния брой законодателни актове, свързани с процеса на присъединяване към еврозоната?
Ще имаме ли бюджет, макроикономическа прогноза и средносрочна фискална програма и с какви параметри – въпрос с пряко отношение към номиналните критерии за присъединяване?
Ще имаме ли и кога решение по въпроса за мандата и хоризонта на действие на управителя на централната банка и нейното ръководство?
Защото, и нека с това да завърша, със служебно правителство и „служебно“ ръководство на централната банка тази работа с еврозоната няма просто как да стане.
Господин Председател, аз и моите колеги от Управителния съвет сме на разположение да отговорим на поставените от народните представители въпроси.
