Интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев, публикувано във в. „24 часа“, с. 14 и 15, 20 октомври 2018 г.
ВЛИЗАНЕТО В БАНКОВИЯ СЪЮЗ И ВАЛУТНИЯ
МЕХАНИЗЪМ НЯМА ДА ПРОМЕНИ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ПАРИЧЕН РЕЖИМ
Акценти: Промяна ще има едва след приемането ни в еврозоната, но и тя няма да доведе до освобождаване на резервите.
Ръстът на кредитирането е добър за икономиката, но увеличава кредитния риск, който ще се прояви при промяна на икономическата ситуация.
Показателно е, че равнището на необслужваните кредити от 17% в края на 2014 г. вече е под 9% с тенденция на продължаващо намаление.
ЕЦБ има две препоръки за независимост на БНБ. Търсим решение по първата, което да отговаря на конституцията, доколкото става въпрос за решения на парламента и президента.
Подготвихме предложение за законодателни промени за налагане, при необходимост, на мерки по отношение на кредитната дейност на банките.
Няма опасност от висока инфлация по линия на паричния режим. Да не забравяме обаче, че основен фактор за нея у нас са международните цени.
„Точният момент на приемане на еврото ще зависи не толкова от маастрихтските критерии за номинална конвергенция, които ние в голяма степен изпълняваме от доста години, колкото от реалната конвергенция на икономиката.“ Това са ваши думи преди да имаме „да“ от Брюксел и Франкфурт, г-н Радев. Налице ли е вече второто условие?
За това е необходимо време. Нашата икономика расте с по-високи темпове от икономиките на развитите държави, но тръгваме от ниско равнище и все още имаме път, който да извървим.
„Урокът, който научихме, бе, че е погрешно да поставяме всичките си очаквания за икономическо възстановяване и устойчивост в кошницата на паричната политика.“ Припомням тези ваши думи, за да ви попитам убеден ли сте, че урокът е научен?
На наднационално равнище има добро разбиране, поне в рамките на ЕС, което трябва да се подкрепи с реални действия. Отговорът обаче би бил различен на равнище на отделните страни. Все още в някои страни има примери на нерационални фискални и структурни мерки.
Попитах дали е научен, защото авторитетни институции от ранга на МВФ и СБ загатват, че се задава нова криза. „Все още не вали, но вече ръми“, каза Кристин Лагард тези дни. Вие виждате ли опасни симптоми?
Налице са симптоми на забавяне на глобалния икономически растеж. Нормалната цикличност на световната икономика е допълнително обременена с несигурност, свързана с международната търговия, развиващите се пазари и Брекзит.
„В хубави времена се трупат лоши заеми“, казахте в началото на тази година. Какъв е механизмът? Аргументирайте се, моля, защо точно кредитният риск е в центъра на вниманието ви тази година?
Кредитната активност в страната се увеличава с нарастващи темпове през последните три години. Това е добре за икономиката, но увеличава и кредитния риск, който ще се прояви при промяна на икономическата ситуация. Или ако трябва да продължа думите на Кристин Лагард, добре е да се погрижим за покрива преди още да е заваляло.
Дали банките ни ще се „разминат“ само с предупреждения? Решенията на БНБ за управление на кредитния риск и за увеличаване на капиталовия буфер ще се окажат ли достатъчни?
Реално предприехме две групи от действия. Първо, взехме решение за активиране през следващата година на антицикличния капиталов буфер. И второ, подготвихме предложение за законодателни промени за налагане, при необходимост, на мерки по отношение на кредитната дейност на банките.
Каква е целта на двете мерки? Какво ще ви покаже, че те вече работят?
Най-кратко казано, това са превантивни мерки, насочени едновременно към предотвратяване на потенциална прекомерна задлъжнялост на кредитополучателите и повишаване устойчивостта на банките срещу загуби при бъдеща материализация на кредитния риск. Имаме готовност да наложим допълнителни мерки, ако тези се окажат недостатъчни за постигане на поставената цел.
Ръстът на кредитирането надмина този на доходите и на БВП. Как определяте нивата, които са опасни, и кога БНБ се намесва, както го е правила?
Това става на основата на методология, която сме публикували. Тя използва стандартен референтен индикатор - отклонение на съотношението на кредита към БВП спрямо неговия дългосрочен тренд, и допълнителни индикатори, включително растежа на вземанията на банките от неправителствения сектор и ценовата динамика на жилищния пазар.
Кога посоката на тренда ще се обърне и с какви темпове? Ще се случи ли преди банките да „привикнат към стимулиращото финансиране и лесния достъп до ликвидност, отлагайки преструктуриране или укрепване на балансите си“, цитирам ви?
Като цяло нашите банки се адаптират добре към променящите се условия. Имаме, включително текущи, примери на продължаващо преструктуриране и укрепване на техните баланси. Показателно е, че равнището на необслужваните кредити от 17% в края на 2014 г. е вече под 9% с тенденция на продължаващо намаление.
Ще успеят ли да се пренастроят хората и фирмите, взели дългосрочни дългове? Съветът ви към тях?
Всички участници в кредитния процес - банки, фирми и домакинства, носят отговорност за решенията, които вземат. Централната банка осъществява т. нар. макропруденциални мерки за ограничаване на общия кредитен риск. Мерките, за които говорихме, са именно в тази посока.
Има ли опасност БНБ да изпусне от контрол инфлацията. Има такива негласни опасения и отвън, и у нас. А тя вече е важна не само за икономиката, но и за влизането ни в еврозоната?
Не съществува такава опасност по линия на паричния режим. Не трябва да се забравя обаче, че основен фактор за инфлацията у нас са международните цени, преди всичко цените на енергоносителите в момента. Пазарът на труда също може да оказва увеличаващо влияние чрез натиска върху заплатите.
Как се решава този на пръв поглед параграф 22 - за да се развива икономиката, трябва свеж финансов ресурс, той пък носи рискове, а понякога трупа потенциал за кризи?
Най-краткият отговор е - чрез добри бизнес проекти.
Как вървят преговорите БНБ - ЕЦБ? Как ще бъде споделен надзорът над банките, които работят у нас, и къде ще бъде записан, в закон ли?
Не става въпрос за преговори, а за съвместна работа на експертни екипи, които работят по няколко основни теми: нормативната рамка, банковия надзор, режима за преструктуриране на банки. Има добър напредък и по тези теми. Например проектът на законодателни промени, свързани с упражняването на надзорна дейност, е финализиран на експертно равнище и очакваме скоро да получим официално становище от ЕЦБ.
Някои казват, че ЕЦБ ще води на „отчет“ петте най-големи банки и ще влиза в останалите, когато прецени. Други твърдят, че ЕЦБ може да „влиза“ когато и където прецени, т.е. във всички банки. Кои са прави?
Организацията и провеждането на надзорна дейност у нас при условията на банковия съюз няма да се отличава принципно от начина, по който тази дейност е организирана и провеждана в страните от еврозоната.
Влизането ни в банковия съюз минава през стрестестове и оценка на активите. Те ще бъдат оценка и за екипа ви, който вече проведе такива. Очаквате ли много различни резултати сега и в каква посока?
В момента обсъждаме обхвата, административната процедура и другите детайли, свързани с тази оценка, която ще бъде проведена от ЕЦБ през следващата година. Не очаквам системни проблеми, ако е това, за което ме питате, но индивидуалните резултати ще бъдат различни в сравнение с прегледа през 2016 г., който се проведе на основата на данни към края на 2015 г., докато новият преглед ще се провежда на основата на данни към края на 2018 г. Това няма да бъде оценка за нашия екип. Оценката за нашия екип се съдържа във факта, че ние стартирахме и работим съвместно с ЕЦБ по този проект.
По повод членството ни в банковия съюз имаше доста разнопосочни твърдения за т.нар. механизъм за тясно сътрудничество. И критики защо сме го приели. Какво ни носи той и какви негативи има?
Ние като централна банка категорично подкрепяме идеята за банковия съюз, но имахме поводи да изразим определени резерви по отношение на механизма за близко сътрудничество, който регламентира реда за присъединяване към банковия съюз на страните извън еврозоната. Те са свързани преди всичко с възможни дисбаланси в процеса на вземането на решения и достъпа до ликвидна и капиталова подкрепа. Тази дискусия е вече зад нас. Сега работим активно с нашите партньори, така че този процес да протича гладко.
Консултирате ли вече планове с Франкфурт за това как става освобождаването на резервите, които сега гарантират валутния борд? Ако мислите, че това може да е тема за по-широк дебат, споделете ги?
Това изобщо не е тема за дебат в съвместната ни работа по този проект. Присъединяването към банковия съюз и валутния механизъм практически с нищо няма да промени съществуващия паричен режим и управлението на валутните резерви. Промяна в паричния режим ще има едва след приемането ни в еврозоната, но и тя няма да доведе до освобождаване на резервите.
Прогнозата ви за времевия хоризонт, в който сме влезли едновременно в банковия съюз и в чакалнята, както поискахме? Какво може да наруши изпълнението на пътната карта?
Това ще отнеме поне няколко години. На този етап имаме индикативен срок от около една година за предприемане на първата стъпка - присъединяване към банковия съюз и валутния механизъм. Искам да подчертая, че за нас основен приоритет е качеството на процеса, а не толкова конкретните срокове. Наясно сме също така, че пред изпълнението на проекта има политически и технически рискове. Във външен план политическите рискове са свързани с липсата в някои държави на широка обществена подкрепа и ентусиазъм за разширяването на еврозоната, а във вътрешен план - с възможността темата да се използва не за консолидация на усилията, а за политически спекулации и противопоставяне. Подобен процес на присъединяване към еврозоната се прилага за първи път. Това поражда и много допълнителни технически въпроси, но те са разрешими.
Какво ни очаква, след като се отвори вратата на еврозоната - „рай“, пълен с евтин ресурс например, или „ад“ с трудно контролируема инфлация? Има ли БНБ ресурс да се справи с двете предизвикателства?
Очакват ни нови по-високи и по-сложни отговорности за реализиране на възможностите за икономически и социален просперитет, които членството в еврозоната би предоставило. Това надхвърля мандата на БНБ и изисква общонационално усилие.
По настояване на ЕЦБ независимостта на БНБ и в частност на управителя ще бъде гарантирана със закон. Настояването идва след сигнали от тук за натиск, или просто съвети, да речем от изпълнителната власт, или просто рутинно правило за еврозоната, отнасящо се за всички?
Независимостта на БНБ и в частност на управителя и в момента е гарантирана както с договора за ЕС, така и по българското законодателство, и тук промени не се предвиждат. Препоръките на ЕЦБ са основно по две направления. Първо, да се предвиди законов ред за обжалване на решенията за предсрочно освобождаване на останалите членове на УС, какъвто в момента не съществува. И второ, да се разшири експлицитно обхватът на съществуващата забрана БНБ да финансира правителството и други публични институции, както и да иска и получава указания от тях, така че тази забрана да се отнася и за останалите правителства и публични институции в целия ЕС, включително и за ЕК. Юристите търсят решение по първата препоръка, което да отговаря на конституцията, доколкото става въпрос за решения на парламента и президента, а втората препоръка е безспорна и законодателните промени по нея вече са подготвени.
