Интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев пред в. „Капитал”, 25 юли 2015 г.
Димитър Радев е роден на 12 юли 1956 г. Завършва финанси и кредит през 1980 г. в България и веднага постъпва на работа в Министерството на финансите. За 21-годишната му кариера там той се издига до заместник-министър, отговарящ за бюджетния процес. През 2001 г. Радев се явява на конкурс в Международния валутен фонд, където впоследствие работи 14 години. Последната му длъжност в институцията е ръководител на мисиите за техническа помощ на страните от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка. Разговаряме с него в седмицата след като беше избран за управител на БНБ и предложи за свои подуправители досегашния екип на предшественика си Иван Искров. Следващата седмица депутатите ще гласуват номинациите на Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова, като на аргументите за тяхната експертност и опит в централната банка се противопоставят обвиненията за морална отговорност за проспиването на казуса КТБ – нещо, което те твърдят, че е било изцяло в двора на "капсулирания" банков надзор. А политическите игри вече очертават подкрепа за тях предимно от ГЕРБ и ДПС, което породи спекулации за договорки и зависимости. БСП и Реформаторския блок официално изразиха резервите си и намерението си да гласуват против.
Връщате се в България след успешна кариера в Международния валутен фонд (МВФ), за да поемете поста управител на Българската народна банка (БНБ). Какво ви мотивира за това?
Поканата дойде от премиера Борисов. Разбрах, че тя е резултат от дълго проучване на немалък брой от кандидати, на основата на два критерия – компетентност и независимост. Този профил напълно съвпада с моето разбиране какъв трябва да бъде управителят на централната банка, така че това беше основният мотив да приема.
Имаше ли отправени някакви изисквания към вас, или поканата беше да дойдете и да управлявате банка така, както сам прецените?
Нямаше предварителни условия.
Очевидно сега общественото очакване е фокусирано върху банковия надзор най-вече. Корпоративна търговска банка (КТБ) беше провал, който е донякъде признат и от самата БНБ в нейните доклади след фалита. Какъв е вашият анализ на ситуацията с КТБ?
Определено е провал на банковия надзор и аз мисля, че това никой не го отрича. Проблемите от гледна точка на БНБ всъщност са два: първо, банковият надзор, и второ, липсата на инструменти да се решават подобен род кризи. Това също стана ясно в резултат на кризата с КТБ. И затова моят фокус е насочен в тези две основни посоки: да се реформира банковият надзор и да се създаде рамка за разрешаването на подобни кризи.
В общественото съзнание КТБ е пример за политическа корупция. Вие виждате ли такава в този казус? Как може да се реши той и как да се изкорени от банковата система, ако я има?
Знам, че проблемите са комплексни. Но аз се концентрирам основно върху това, което БНБ трябва да направи. Мисля, че БНБ трябва да е изцяло изолирана от всякакви политически влияния. Разбира се, както за политическата класа, така и за търговските банки има поуки, които те могат да извлекат от казуса с КТБ.
Има достатъчно основателни съмнения, че практики, подобни на тези в КТБ, могат да се открият и в други банки. Как смятате да излекувате системата?
Като реформирам банковия надзор. Най-сигурната гаранция е инкорпорирането на риска от подобни практики в общата оценка на риска при всяка банка. Това от своя страна ще предопредели честотата и обхвата на проверките. Колкото по-висока е оценката за риска, толкова по-чести ще бъдат проверките.
Каква е картината на банковия сектор, която имате при встъпването си в длъжност?
Някои неща са очевидни – показателите са добри като капиталова адекватност и ликвидност. Но връщането на доверието в системата минава през оценка на качеството на активите. Затова и една от най-важните и неотложни задачи е да стартираме подготовката за тази оценка, въз основа на която ще се проведат стрес тестове на търговските банки.
А този предварителен анализ, който готвите за септември, той свързан ли е с ваши подозрения за проблеми в банковия сектор, които не са наяве в отчетите?
Всъщност това, което ще направим до края на септември, е оценка на банковия надзор. Изпълнението на тази задача вече започна и ще продължи на пълни обороти след избора на подуправителите.
Донякъде оценката на банковия надзор трябваше вече да е направена и от МВФ. Имаше заявка за FSAP процедура за оценка на цялата банкова система.
Тук става дума за три групи от мерки и процеси, които представих в моята концепция при избирането ми за управител на БНБ. Първо, това е оценката по отношение на банковия надзор от страна на МВФ и Световната банка. Тя вече е направена и очакваме до края на месец август да бъде финализирана. Следващата стъпка е оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банките. Този процес ще приключи до края на юли 2016 г. На трето място е FSAP – програмата за оценка на финансовия сектор, която ще се проведе през втората половина на 2016 г. FSAP ще представлява оценка на всички предприети стъпки и ще бъде завършващият етап в процеса на възстановяване доверието в БНБ и банковия сектор.
А тези срокове не са ли много разтеглени на фона на общественото очакване за бързи действия, включително и на онова, което бе обективизирано в доклада на Европейската комисия?
Нашите срокове са реалистични, дори напрегнати. Има установени международни практики и вътрешни процедури, които обективизират тези срокове. По отношение на оценката за качеството на активите например само изборът на консултанти на БНБ, което трябва да стане по Закона за обществените поръчки, ще отнеме три месеца. Всички стъпки трябва да бъдат в правилната последователност. Преди да финализираме оценката за качеството на активите, трябва да имаме отговори на потенциалните въпроси, които тя може да постави. Например какви да бъдат действията при евентуално установен капиталов недостиг, който не може да бъде попълнен на пазарен принцип в края на оценката. Освен това е необходимо да разполагаме с основните елементи на рамката за преструктуриране на банки. Очаквам Законът за възстановяване и преструктуриране на банки да бъде приет скоро. Трябва също да създадем звеното за преструктуриране в БНБ, което е изключително важно да стане факт до края на тази година. Тоест необходима ни е инфраструктура, която да реагира на резултатите от оценките, които ще получим следващата година. Така че например срокът юли 2016 г. за оценка качеството на активите е напълно реалистичен и дори напрегнат. Имаме солидни аргументи и смятам, че ще постигнем съгласие с Европейската комисия.
Вече комуникирано ли е с Брюксел по темата?
Това е срокът, който е заложен в приетата от правителството Национална програма за реформи, която беше изпратена на ЕК. Детайлите ще коментирам при първите ми контакти с нашите партньори в Брюксел по тази тема, разбира се, съгласувано с правителството и Министерството на финансите.
След фалита на КТБ групата фирми, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, започна активно да се финансира от четири по-малки банки. Особено притеснителни са размерите и качеството на тези активи в Българската банка за развитие. Планирате ли Банков надзор да направи някакви по-специални превантивни проверки в ББР, за да не повтори сюжета в КТБ?
Няма да има специално отношение към нито една банка и в двете посоки: нито облекчаване, нито по-строг надзор. Това ще бъде подходът, независимо кой е акционерът, какъв е капиталът, частен или държавен. Но заедно с това, както посочих, честотата и дълбочината на проверките ще зависи от оценката на риска за всяка банка.
Тоест ББР също ще бъде обхваната от проверките?
Разбира се. Важен въпрос, свързан с проверките, е, че целият план на надзорната дейност бе силно разстроен през последната година. Това, върху което се концентрираме сега, е да нормализираме надзорния процес, което ще осигури адекватен обхват на проверките. Не всяка медийна публикация ще постави началото на надзорна проверка, но тя ще се включва в общата оценка на риска, свързан с една или друга банка.
Нужна ли е смяна на кадровата политика, насочване на повече ресурс, чисто човешки, към банковия надзор?
Необходими са много промени. В нашия план до края на септември ще конкретизираме тези задачи, включително по отношение на необходимия човешки ресурс. Например в момента имаме само пет екипа за надзор на място. Правим оценка дали това е достатъчно. Вероятно ще се наложи да създадем шести екип. С г-н Димитър Костов, когото съм предложил за подуправител, отговарящ за банковия надзор, имаме пълно съгласие по отношение на онова, което трябва да се направи в банковия надзор и затова мисля, че ще успеем.
Костов изглежда ваш личен избор. Как решихте за другите две позиции също да предложите хора от екипа на Иван Искров – Калин Христов и Нина Стоянова? Не ви ли притеснява че тръгвате да правите голяма промяна с трима души, които са били част от ръководството на БНБ, допуснало схемата КТБ?
Познавам Димитър Костов от много години. Виждал съм го как действа в много трудни, даже критични ситуации и знам, че изцяло мога да разчитам на него. Въпросът с подуправителите опира до структурата на управление и вземане на решения в БНБ. Информацията конкретно в случая с КТБ, която е достигала до другите подуправители, всъщност не е давала повод за някаква тяхна реакция. Освен това не съществува и формална правна рамка те да упражняват такъв контрол. Това са неща, които искаме да променим. За целта ще създадем надеждни канали за информация и рамка за адекватното ангажиране на всички членове на управителния съвет. В същото време и Димитър Костов, и Калин Христов и Нина Стоянова са управлявали отлично техните ресори. Радвам се, че това мнение се споделя от широк кръг представители на професионалното съсловие.
Дори да приемем, че информацията в банковия надзор е изцяло капсулирана и не е достигала до другите подуправители, най-малкото в годините преди затварянето на КТБ имаше доста медийни публикации, които повдигаха сериозни въпроси. Не е ли нормалното членовете на управителния съвет на БНБ да зададат ребром въпроса на подуправителя, отговарящ за това дали има проблем там и какво се случва?
Отговорът, който са получавали, е бил, че няма проблеми. Освен това не е имало нормативна рамка, която да позволи подобна намеса в ресора на подуправителя, отговарящ за Банковия надзор както директно, така и по линия на управителния съвет.
Това значи ли, че през всичките години не е имало доклади, които са сигнализирали поне за някакви рискове в КТБ, не непременно проблемите в цялост, които излязоха след това, но поне откъм концентрация на депозити, откъм ликвиден проблем, ако държавата изведнъж изтегли голяма част от тях?
Доколкото разбирам, в управителния съвет не са внасяни и не са разглеждани такива доклади. Но това също е обект на продължаваща проверка от страна на компетентните органи, включително Сметната палата.
Смятате ли да промените принципа на носене на отговорност в БНБ? Тихомълком той бе сменен от началото на 2007 г., като до края на 1996 г. бе личен – на управител и подуправител "Банков надзор", а след това е прехвърлен към колективния орган – управителен съвет на БНБ. В коя посока ще поемете – връщане към личната отговорност или засилване ролята на УС и колективно вземане на решения, със съответните процедури и информация за това.
Както посочих, принципът ще бъде по-голямо ангажиране на личната отговорност на всички членове на управителния съвет. Това може да бъде постигнато чрез един по-интегриран модел на работа в БНБ. Един такъв добър работещ пример в централната банка е Инвестиционният комитет, свързан с управлението на международните валутни резерви, който включва представители на всички управления в БНБ.
По отношение на избора ви на подуправители, сред колко души избирахте, за да се спрете на Костов, Христов, Стоянова?
Имаше изключително силни кандидати, които отговаряха напълно на тези два основни критерия, които вече посочих: почтеност и експертиза. Тримата предложени от мен кандидати имаха и сравнителното предимство, че познават в дълбочина проблематиката, свързана с централното банкиране, както и доказан опит. Свидетелство за това са постигнатите от тях резултати в сферите, за които конкретно са отговаряли. Например в рамките на мандата на Калин Христов като подуправител резервите на валутния борд се увеличиха от 24 млрд. лв., до над 38 млрд. лв. Никога международните валутни резерви не са имали такъв висок размер. Платежните системи работят безупречно. За това отговаря Димитър Костов. По линия на платежните системи ние още утре можем да станем членове на еврозоната. А това е изключително отговорна и тежка задача. Нина Стоянова свърши огромна работа във връзка с нормативната рамка. Ние правим трансформация на нормативната рамка в съответствие с европейските изисквания. Тя е в основата на тази трансформация.
Изброявате плюсовете, но има и минуси.
Какви например?
Например, един от упреците, които сте чули в оценката за Калин Христов, е, че той беше радетел на идеята да не се присъединява България в единния банков надзор. Това е нещо, което в момента е заложено като приоритет във вашата програма. Същият човек, който е защитавал една теза, сега ще трябва да движи цялата работа по присъединяването към единния банков надзор.
Мисля, че това е здрав консерватизъм, който аз лично ценя много, защото той оценява професионално всички фактори. При това тук става въпрос не за членството в еврозоната и единния надзорен механизъм, а за пътя, как да се стигне до тях. Така че аз нямам различия с Калин Христов и той също е съгласен с моята концепция за управление, която поставя като стратегическа и неизменна цел членството в еврозоната.
Кога смятате, че България трябва да подаде апликация за единния банков надзор?
Тук има два момента – първо има няколко стъпки, преди това да се направи. Те влизат в официалните изисквания на този механизъм за близко сътрудничество. Едната стъпка е да се приключи с оценката на качеството на активите, така че чисто технологично това не може да стане преди средата на следващата година. Другият въпрос е отново да се оценят всички фактори и това ще стане в рамките на новосъздадения Координационен съвет за присъединяване към еврозоната, в който БНБ ще участва много активно. БНБ ще се фокусира върху въпросите, свързани с единния банков съюз, и ще се ръководи преди всичко от интересите на страната, а не от политически или други конюнктурни съображения.
А притеснява ли ви това, че подкрепата за подуправителите, които вие предложихте, пооредя и реално може да се стигне до ситуация, в която може да бъдат избрани само с гласовете на ГЕРБ и ДПС? Подкрепата от ДПС винаги създава подозрения за зависимости.
Не знам, не искам да спекулирам по тази тема, защото не съм обсъждал въпроса с парламентарните групи.
Някои от тях твърдо заявиха, че не биха подкрепили кандидат, който е бил в предишното управление.
Разбирам напълно и уважавам позициите на парламентарните групи и техните политически решения по въпроса. Със същата степен на уважение обаче не съм съгласен с изцяло политически мотивираните доводи. Аз разглеждам нещата от чисто професионална гледна точка. Тези номинации са основани изцяло на професионални, технократски критерии. В същото време осъзнавам много добре, че на някакъв етап този професионален подход трябва да намери пресечна точка с политическия дневен ред на различните парламентарни групи. Мисля обаче, че в крайна сметка те ще подкрепят номинациите, защото професионалните доводи са достатъчно силни.
Ако все пак се стигне до неподкрепяне на някой от кандидатите, ще го чувствате ли като оттегляне на политическото доверие от вас?
Получих широка политическа подкрепа при моя избор и сега не искам да спекулирам с тази тема.
А имате ли план Б, ако номинациите не получат подкрепа в парламента?
Концентриран съм на 100% на план А.
Как си представяте БНБ и банковия сектор в края на вашия мандат след шест години? Къде очаквате да е стигнала банковата система на страната?
Очаквам да има период на консолидация в банковия сектор в рамките на моя мандат. Един модерен банков сектор, консолидиран на пазарна основа, ще бъде ключов фактор за финансова стабилност и икономически растеж.
Интервюто може да бъде видяно тук.
