logo Skip to content

Приветствие на подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банково“ г-жа Нина Стоянова при откриването на конференцията „4.0 Революция в банкирането“, организирана от в. „Банкеръ“, София, 30 октомври 2019 г.

Бих искала да Ви приветствам с добре дошли на конференцията „Четвъртата революция в банкирането“, организирана от вестник „Банкеръ“.

Невъзможно е да си представим съвременния финансов сектор без използването на дигиталните технологии. През последните години се наблюдава тенденция на нарастване на обема на електронната търговия, електронните плащания и развитие на различни онлайн услуги, предоставяни както от частните компании, така и от публичните органи. Навлизането и използването на дигиталните технологии в банковия сектор представлява предпоставка за развитие на услугите и повишаване на конкурентоспособността. Катализатор на процесите в тази сфера са и новите европейски регулации, а именно Втората директива за платежните услуги и съпътстващото я обширно вторично законодателство с технически характер. Като основни нововъведения в директивата можем да откроим два аспекта – отваряне на достъпа до платежните сметки и завишаване изискванията към сигурността на електронните плащания.

Като част от първия аспект директивата въвежда два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, и регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат. Предоставянето на новите услуги изисква взаимодействие между доставчиците на платежни услуги (най-често банките), които водят сметките на клиентите, и съответните доставчици, които предлагат новите услуги. Съгласно изискванията на директивата и приетите към нея регулаторни технически стандарти, когато банките предоставят платежни сметки, достъпни онлайн, те трябва да разполагат с поне един интерфейс, който да позволява на доставчиците на двете нови платежни услуги да се идентифицират пред тях, както и да комуникират по сигурен начин и в сигурна среда. За тази цел банките могат да изберат да преработят своите клиентски интерфейси (например електронно и мобилно банкиране) или да създадат специален интерфейс за автоматизиран достъп (т. нар. application programing interface – API). Към момента по-голямата част доставчици на платежни услуги, обслужващи сметка, са в процес на въвеждане на специализиран интерфейс с резервен механизъм към него, от поддържането на който могат да бъдат освободени при изпълнението на определени условия. Очаква се новите изисквания да бъдат напълно имплементирани до края на годината, като допринесат за допълнителното удобство при използването на електронните платежни услуги и стимулират развитието на пазара.

Повишаването сигурността на електронните плащания е друг основен аспект на Втората директива за платежните услуги. От месец септември тази година доставчиците на платежни услуги следва да прилагат процедура по задълбочено установяване на идентичността, когато платецът достъпва онлайн своята платежна сметка, инициира електронна платежна операция или извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащанията. Посоченото изискване, макар и с някои допълнителни специфики, не е новост за пазарните участници, които и преди трябваше да изпълняват Насоките относно сигурността на плащанията в интернет, издадени от Европейския банков орган през 2014 г. Приетите регулаторни технически стандарти детайлно регламентират условията, при които може да не се извършва задълбочено установяване на идентичността на клиента. Всички тези случаи са свързани с операции, при които рискът от възникване на измама е силно ограничен. Такива са например плащания между собствени сметки при един и същ доставчик, повтарящи се операции – за една и съща сума и към един и същ получател (например за заплащане на наем или различни абонаментни такси), или плащания към т. нар. списъци с доверени получатели – предварително определени от клиента негови контрагенти, към които той периодично извършва плащания на различна стойност (например за вода, ток, парно). Прилагането на тези изисквания се очаква да доведе както до значително повишаване на сигурността, така и до разработването на иновативни и удобни начини за нареждане на платежни операции.

Практическото въвеждане на изискванията за задълбочено установяване на идентичността при инициирането на платежни операции с карти в интернет се оказа сериозно предизвикателство, изискващо координирани действия и разработка на технически решения от различни пазарни участници в Европейския съюз – доставчици на платежни услуги, платежни картови схеми и онлайн търговци. В тази връзка и с цел да се избегнат нежелани ефекти за развитието на презграничните плащания и електронната търговия, породени от възможно различно третиране в държавите членки, отказани покупки или блокирани операции, бе необходим координиран общоевропейски подход. Със становището на Европейския банков орган от 16 октомври 2019 г. относно срока за миграция към изискванията за задълбочено установяване на идентичността при плащания с карти в интернет на европейско равнище беше взето решение да се удължи до 31 декември 2020 г. срокът, след който доставчиците на платежни услуги ще следва да отказват платежни операции с карти, които не са инициирани при прилагане на задълбочено установяване на идентичността. През този допълнителен преходен период предстои интензивна комуникация между БНБ и доставчиците на платежни услуги в страната, която вече започна. Доставчиците на платежни услуги следва да разработят и предоставят в БНБ миграционни планове, периодично да уведомяват за изпълнението им, както и да предоставят допълнителна статистическа информация относно степента на миграция.

Редом с усилията за прилагане на действащата правна рамка, е налице постоянна работа за нейното усъвършенстване, в съответствие с динамиката на услугите и технологиите в сектора на разплащанията. Този месец завърши процедурата за обществено обсъждане на нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Целта на проекта е да отрази както промени в европейската правна рамка, така и да въведе изменения, необходимостта от които е установена в рамките на упражняване на платежния надзор и натрупаната от БНБ практика.

Националното законодателство ще бъде приведено в съответствие с поправката на Втората директива за платежните услуги. Ще бъде отчетено и влизането в сила от 15 декември тази година на изискването на Регламент (ЕС) 2019/518, съгласно което доставчиците на платежни услуги в страните, чиято национална парична единица не е евро, следва да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. В допълнение се въвеждат изисквания, свързани с предоставяне на регулярна информация от доставчици на услуги, чиято дейност попада в някои от изключенията от приложното поле на закона (например мобилни оператори и вериги бензиностанции по отношение на стриктно ограничени платежни инструменти и операции), допълнителни изисквания при придобиване на участие в капитала на платежна институция или дружество за електронни пари, по-обстойна уредба на въпроси, свързани с уникалния идентификатор на платежна сметка, съобразно с Регламент (ЕС) 260/2012, регламентиране на извършването на сетълмент на определени платежни операции с карти в лева в платежната система RINGS, както и увеличение на размера на предвижданите глоби и имуществени санкции при извършени нарушения.

През първото полугодие на 2019 г. БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Промените са свързани основно с регламентиране на възможността за сключването на рамков договор за платежни услуги от разстояние посредством квалифициран електронен подпис при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и с регламентирането на ред, по който доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, да бъдат освобождавани от задължението за разработване на резервен механизъм при наличие на основанията за това.

Усилията за създаването на стабилна и ясна регулаторна среда благоприятстват развитието на електронните плащания, като значимо доказателство за това са постоянно растящите обеми на ползваните платежни услуги. През първото шестмесечие на 2019 г. през RINGS са извършени 535 447 плащания на обща стойност 516 054 млн. лв., което представлява увеличение с 12% на стойността и със 7.2% в броя на обработените плащания в сравнение с първото шестмесечие на 2018 г. Среднодневната стойност на плащанията през системата през отчетния период е 4230 млн. лв.

През първото шестмесечие на 2019 г. в TARGET2-BNB са извършени 139 130 плащания на обща стойност 232 238 млн. евро. Данните показват увеличение с 8.2% при общата стойност и с 5.5% при общия брой на обработените плащания спрямо първото полугодие на 2018 г. Среднодневната стойност на обработените от TARGET2-BNB плащания е 1858 млн. евро.

Пожелавам интересна и ползотворна работа на участниците в конференцията.


Изтегли DOC (48 KB)