logo Skip to content

Интервю с г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково” и управление „Фискални услуги”, в предаването „В развитие” на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки, 6 октомври 2017 г.

С какви темпове се развива цифровизацията на финансовата сфера в България и поставя ли ни на задно място по напредък в тази нова еволюция спрямо другите страни в Европа?

Технологиите навлизат с бързи темпове във финансовата сфера на България. През последните три години може да се каже, че се наблюдава много ускорено нарастване на безналичните плащания. Така например, броят и стойността на картовите плащания през последните три години е нараснал със 40%, което дори изпреварва средните темпове за Европейския съюз. Броят и стойността на плащанията, извършени чрез интернет и чрез виртуални ПОС терминали, нараства с 20%, а на физическите ПОС терминали – с 15%.

Тоест процесът върви главоломно, така че да достигнем средните нива, които има в Западна Европа?

Процесът върви в едно много бързо развитие, което е, разбира се, много благоприятно. И още една информация – повече от половината от кредитните преводи през 2016 г. са били инициирани по електронен път. Тези данни, които цитирам, са от статистиката на Европейската централна банка (EЦБ) по държави, която е публикувана на тяхната интернет страница и за която контрибутори са държавите-членки. Те показват, че финансовата инфраструктура на България се развива много добре, че тя е подготвена и отговаря на всички изисквания на Европейския съюз, както и за поемането на съответните иновации, които навлизат много бързо в тази област.

И в отговор на това идва и новото законодателство. Втората версия на Закона за платежните услуги, който е в отговор на новата директива, регулираща тези дейности. Как ще се промени пейзажът с влизането в сила на този нов закон? Тринадесети януари 2018 г. е оптималният срок за въвеждането му и ние съответно за какво се борим?

13 януари 2018 г. е крайният срок за въвеждане на новата директива за платежните услуги в законодателствата на държавите-членки. Възможно е да се въведе и по-рано, като една добра начална дата би била 1 януари 2018 г. Това ще зависи от темпа на законодателния процес в парламента. Надявам се времето да позволи до края на годината законът да бъде приет на първо и второ четене и да влезе в сила навреме.

Това, което ще се промени в пазара, е, че потребителите ще имат достъп до повече платежни услуги, при по-високи изисквания за сигурност и при по-добра информираност и защита на правата на клиентите. Последното винаги е акцент в европейското законодателство и във всяка една директива се отива все по-напред.

Какви гаранции ще се въведат? Тристепенна ще бъде верификацията на ползвателите на платежни услуги...

Тази тристепенна верификация е в отговор на това засилено извършване на плащания онлайн и чрез други дистанционни достъпи, за които коментираме, което е налице и в Европа, и в страната. Тя ще се прилага при този вид разплащания. Процедурата се нарича „задълбочено установяване на идентичността на клиенти”. Тя изисква да се приложат най-малко два от три елемента, които са независими един от друг и проблем при всеки един от тези елементи не влияе на останалите. Тези три елемента са: „знание”, „притежание” и „характерна особеност”. „Знанието” – това са паролите. „Притежанието” – са динамични кодове, които се генерират чрез токени, sms съобщения и т.н. „Характерната особеност” – това са биометрични данни като пръстови отпечатъци, разпознаване на ириса и др. В момента най-масово се ползват първите два признака – „знание” и „притежание”. Като една част от българските банки дори вече въвеждат или са въвели тези изисквания. Като цяло срокът ще бъде 18 месеца от приемане на съответни регулаторни технически стандарти на Европейската комисия, които се очаква да бъдат готови наскоро и ще описват този процес в детайли.

И ако трите елементи бъдат въведени, това означава, че при нареждане и ползване на услуга за платежни разплащания ще трябва да бъдат и трите приложени от съответния ползвател?

Трябва да се прилагат два от три показателя, третият е по желание. Разбира се, тези технически изисквания са обърнати към бъдещето и към приемане на съответните новости в сферата. Целта им е да се намали броят на измамите чрез интернет разплащания.

В полето на новия закон за платежните услуги и платежните системи кой още ще попадне в обхвата му?

Очаква се да има два нови вида платежни услуги и едно по-голямо разнообразие на платежните услуги на пазара. Новите видове услуги са: иницииране на плащане и предоставяне на информация по сметка. Интересното за тези услуги е, че те се изпълняват само онлайн. Първата услуга по иницииране на плащане ще позволява на клиенти, които не разполагат с банкови карти, при интернет търговия, при пазаруване онлайн да извършват плащания. Как става това – реализира се връзка между онлайн платформата на търговеца за електронна търговия със съответната платформа на банката, която обслужва сметката. И по този начин клиентът дистанционно извършва нареждане за кредитен превод за съответната покупка.

По отношение на другата услуга – предоставяне на информация по сметка. При нея клиентите ще имат възможност да виждат информация за своите сметки на едно място обобщена, без да бъде необходимо да достъпват онлайн платформата на всеки един доставчик на платежни услуги поотделно.

Това, което е важно за двата вида услуги е, че техните доставчици на практика ще бъдат само посредници между онлайн платформата за търговия и доставчика на услуги, който поддържа сметката, без в нито един момент да държат контрол върху средствата на клиента. Предвидени са съответни сигурни стандарти за връзка, обмен и защита на информацията в закона и директивата.

Какви ще бъдат предизвикателството пред онлайн разплащанията с въвеждането на този закон за платежните услуги и платежните системи?

Въвеждат се нови услуги, нови по-високи изисквания. Надяваме се всичко това да направи пазара още по-конкурентен, още по-благоприятен за потребителите, с по-голям избор и сигурност за плащанията за тях.

Една важна новост, на която също бих искала да се спра, и която се коментира напоследък, това е предвижданото създаване на интернет страница за съпоставяне на таксите по платежни услуги от Българската народна банка. Срокът за това е най-късно до края на следващата година, като той е съобразен с издаването на регулаторни технически стандарти, които предстои до два-три месеца да бъдат приети от Европейската комисия и които ще въвеждат стандартизирана терминология за платежните услуги на ниво Европейски съюз и стандартен формуляр с информация за таксите по платежни услуги. Сами разбирате, това отново цели да информира по-добре потребителите и да ги улесни при избор на доставчик на платежни услуги според видовете платежни услуги, които те ползват най-често, и таксите, които намират за най-благоприятни.

Това ново законодателство е в отговор на навлизащи нови агенти на традиционни доскоро услуги, свързани с банковата дейност, което означава конкуренция. Което означава, щом има конкуренция, по-добри условия за ползвателите на тези платежни услуги. Но къде ще бъде балансът между създаването на благоприятна конкурентна среда между небанкови и банкови институции, предлагащи такива разплащания, и новите регулаторни изисквания, така че да не се убие конкуренцията в зародиш?

Искам да започна малко по-назад, ако ми позволите. Още с първата директива за платежни услуги преди около десет години този пазар на банковите платежни услуги беше отворен и за други участници и това бяха платежните институции и дружествата за електронни пари, които към днешния момент успешно работят и в България. Сега пазарът се отваря още повече с новите услуги и техните доставчици. Разбира се, това е полезно, конкурентно и благоприятно. Къде е балансът? Според мен законодателството не трябва да върви след технологиите, то трябва да се приема навреме. В случая тези изисквания, за които споменах, за задълбочено установяване на идентичност, за улесняване на онлайн търговията, се изискват от живота, от икономическото развитие, от навлизането на технологиите и това е едно навременно законодателство. Аз не мисля, че то ще затрудни доставчиците. Напротив, повишаването на изискванията за сигурност при разплащанията е изключително важно и за доставчиците, и за клиентите.

Така е, но банките ще трябва да се отворят. Информацията и към тези нови клиенти, това проблем ли е за тях? Не са свикнали.

Това е тенденцията. Това е изискването, което поставят и директивата, и законът към целия пазар в Европейския съюз – неговата конкурентност да се увеличава чрез навлизане и на нови играчи, които са небанкови институции.

Може ли да говорим за практиката. Как ще се облекчи всъщност с този нов пейзаж електронната търговия? Може ли пример?

Електронната търговия ще се облекчи първо с тази услуга, която ще позволява на хора, които нямат карта, да извършват плащания. Разбира се, при положение, че има съответните доставчици, които да я предлагат и да бъдат лицензирани от БНБ. Също така ще продължи със сигурност и тенденцията на нарастване на разплащанията чрез виртуални ПОС-ове.

А въпросът с доставчици извън рамките на Европейския съюз, защото това също е друг ключов момент, който се предвижда от тази директива и съответното законодателство, което ние предвиждаме да влезе в сила?

Тази директива, както и предходната, както и всички други директиви, спазват изискването за единния паспорт. Един доставчик на банкови или на платежни услуги, който бъде лицензиран в една държава-членка, има право по една сравнително лесна процедура чрез нотификации между компетентните органи да извършва дейност – дистанционно или на място, чрез клон и в другите държави-членки. Това е основна характеристика на Европейския пазар, на свободата на движение на стоки и услуги и на свободата на конкуренция в рамките на целия пазар. Очакваме да има такива доставчици – има възможност те да навлязат от Европейския съюз, има възможност да бъдат лицензирани такива доставчици в страната. И предполагам, че след 1 януари ще постъпят такива заявления, които да бъдат разгледани.

И в заключение – този закон слага точка на една дилема – кой да бъде регулиран и кой стоеше извън регулациите, говорим за банки, за небанкови финансови технологични компании, поне в сферата на платежните услуги, и новите възможности, които се предоставят, ще има все пак от гледна точка на регулиране, равнопоставеност.

Така е, регулациите са важни за равнопоставеността, за конкуренцията, за реда на пазара и за защитата на потребителите. Аз смятам, че този закон идва точно навреме, посреща едни вече настъпващи или настъпили новости в технологиите на пазара на платежните услуги и наистина очаквам да има положителен ефект, както в страната, така и в Европейския съюз, така, както той е и замислен.

За да може примерно година по-късно или след две години цифрите, с които започнахме нашия разговор, които вие цитирахте, за темповете, с които растат онлайн търговията и разплащанията с електронни пари, да достигнат като обем нивата, които са характерни за развитите европейски икономики.

Цялото интервю може да бъде гледано тук.


Изтегли DOC (56 KB)