logo Skip to content

Интервю на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, за предаването „Панорама“, БНТ, 31 януари 2020 г.

Парламентът се произнесе много категорично с решение, което представлява сериозна подкрепа за позицията на Българската народна банка, че единствен изход от паричния режим на фиксиран валутен курс, който имаме, е присъединяването към еврозоната. Това заяви управителят на БНБ г-н Димитър Радев в предаването „Панорама“ по БНТ.

„Европейската централна банка даде много бърза и силна подкрепа за промените, които бяха предложени в Закона за БНБ. Тази подкрепа е показателна за степента на взаимодействие, която сме постигнали, а също и за процеса, който напредва съгласно предварителния план“, заяви управителят на БНБ. Това е процес, който се осъществява за първи път – едновременно присъединяване на националната валута към валутния механизъм ERM II и присъединяване на страната към институция на еврозоната, каквато е Банковият съюз. С присъединяването към валутния механизъм ставаме членове на два сегмента на Банковия съюз – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Ако това се реализира, България ще членува в институции, които са от ядрото на еврозоната.

Такъв процес е много сложен от техническа гледна точка и в крайна сметка е политически, тъй като решенията се вземат с политическа санкция. Има рискове, които са преодолими, отбеляза още г-н Радев.

Управителят на БНБ подчерта, че валутният борд в България е много повече от паричен режим. Валутният борд е феномен, който широката общественост съвсем правилно свързва с финансовата стабилност в страната. Ето защо е обяснимо, че е налице изострена чувствителност към тази тема.

Управителят на БНБ коментира аналогията с балтийските страни по отношение на процеса на въвеждане на еврото. Тези страни имаха паричен режим, подобен на българския днес. При тях процесът протече гладко и успешно и няма причина това да не бъде така и в България, категоричен беше г-н Радев.

България е специфичен случай с това, че единствена има фиксиран курс, записан в закон. Същият курс беше потвърден в писмото за намеренията, с което България започна процеса на кандидатстване през 2018 г. Това е записано като първа точка в писмото ни. България тогава се съгласи да изпълни определени условия, при положение че се присъединим към валутния механизъм с фиксирания курс от 1.95583 лева за едно евро. Нямаме никакви индикации, че някой ще поиска промяна в този курс. Сега след решението на парламента това вече е изключено и чисто теоретично, посочи управителят на БНБ.

Управителят на БНБ коментира и „случая КТБ“. „КТБ ще бъде дълго в публичния фолклор, но няма пряка връзка с валутния борд“, заяви г-н Радев. В рамките на това, за което отговаря БНБ, имаше две основни причини за КТБ – слабости в банковия надзор и липса на институционалната рамка за разрешаване на проблеми в банковия сектор. След 2015 г. имаме огромен напредък по тези две линии, което само по себе си ни позволява да напреднем и в процеса към еврозоната.

В отговор на въпроса дали еврото е добро за България управителят на БНБ посочи, че процесът на задълбочаване на европейската интеграция е добър за България, а еврото е един от най-важните символи на тази интеграция.

Коментирайки дали еврото няма да донесе поскъпване, г-н Радев заяви: „Както в момента основната цел на паричния режим, който се управлява от БНБ, е ценовата стабилност, това няма да се промени след присъединяването към еврото.“ В основата на мандата на ЕЦБ също стои целта за ценова стабилност. Това не означава, че цените ще останат неизменни – те ще зависят например от международните цени и състоянието на пазара на труда. Успоредно с това, обаче, процесът на реална конвергенция, в който вече се намираме, означава както увеличение на цените, така и на доходите към средните равнища в ЕС.

Относно противниците на еврото управителят на Централната банка заяви, че „те не са системен проблем в България“.

„Българските финанси стоят устойчиво на фона на нестабилния в момента свят, а българският лев е една от най-стабилните валути. Това, за което отговаря БНБ, е да осигури адекватно покритие на лева с активите на управление „Емисионно“ – става въпрос за валутния резерв, който се състои от активи с най-високо качество“, коментира г-н Радев. Фискалната позиция на страната е една от най-силните в Европейския съюз и България в момента дели второ място с Люксембург като страна с най-нисък дълг към БВП. Уникално качество в нашите публични финанси е фискалният резерв, въведен в края на 90-те години заедно с валутния борд. Към края на миналата година този резерв е равен на около 7% от икономиката на страната. „Представете си едно домакинство с ниски задължения и високи спестявания, то определено би се чувствало по-сигурно в един като цяло несигурен свят“, обобщи управителят на БНБ.


Изтегли DOC (38 KB)

Видео